Мика Зайкова, финансов експерт и бивш народен представител, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Въвежда се всекидневен контрол на цените на стоките от производителя до щанда в магазина,  без значение дали са големи вериги или са малки квартални обекти, бе решено на свиканото от служебния премиер Гълъб Донев съвещание за укротяване на цените на основните хранителни стоки, в което участваха вицепремиерите и ресорните министри. Ще се проследява не само формирането на цената на хранителните продукти, но и формирането на печалбата от съответните търговци. Служебното правителство ще подготви закон за търговията с храни независимо, че няма действащ парламент, който да го разгледа. Каква би била ефикасността за успешното провеждане на решенията? Анализът е на финансовия експерт и бивш народен представител  Мика Зайкова. Г-жо Зайкова, набелязаните мерки дали ще свалят цените?

Ами какво да ви кажа? Честно казано това е нищо, ама от сърце. Какво всъщност предлага Гълъб Донев – да наблюдава. Да наблюдава как цените от производителя до щанда на потребителя стават 30 и повече процента. Това българските граждани го знаят. Извинявайте, това е нищо. Те щели да подготвят закон – какво от това? Този закон няма кой да го приеме. И като дойдат тези 240 след 2 април, няма сигурност, че те този закон ще го приемат. Защото г-н Зарков беше подготвил прекрасни закони за съдебната реформа, ама не ги приеха. Така че това, което прави в момента служебното правителство, това е да наблюдава как ограбват българските граждани. Аз си мисля, че Комисията по защита на конкуренцията (КЗК) трябва да си влезе в ролята и да започне борба с картелните споразумения, да започне борба срещу, защото това е първият от няколкото техни приоритета. А първият приоритет на това правителство новото старо е цената на живота, вторият е голямата инфлация, само че голямата инфлация не се бори с думи, а се бори с действия. И аз си мисля, че това, което предлагат, да, няма да се намесват в пазарната икономика, ама има ли България пазарна икономика? Това е въпросът. А пример за картелно споразумение е 15% вдигане на цената на трите мобилни оператори – 15%, въпреки че средногодишната инфлация е 14.3%. Ами извинявайте, ако КЗК не си влезе в ролята и не почне борба с картелните споразумения, ние ще продължаваме да продаваме български кашкавал в Лондон, Мадрид, Виена и в Берлин на цена по-ниска отколкото в България. Вече българите пътуват и това се знае. Не може да се скрие. Извинявайте, но не се бори инфлация с думи, а с действия.

Г-жо Зайкова, има ли административни мерки, които могат да се приложат, и да дадат положителен ефект за намаляването на цените?

Да, има, и аз ви казах, една от тези мерки е борбата с картелните споразумения. Това трябва да се предприеме. А второто нещо е, за да няма такава висока инфлация, да не връщаме парите, които и без това не са много, да не ги пръскаме ей така въобще по равно, на калпак за бизнеса, както се случва в момента, и както и г-н Дянков подчерта сутринта – да не ги пръскаме просто ей така тези пари. Тези пари могат да се използват за капиталови разходи, за разходи в нашата индустрия, които да доведат до стоки с висока добавена стойност, до стоки с висока конкурентоспособност, които бихме могли да продаваме. Значи, борбата с инфлацията е първият приоритет и най-важният момент в нея не включва само лихвите в банките, най-важното е инвестиция в конкурентоспособна икономика. А вместо инвестиции, ние раздаваме пари на калпак на бизнеса. Мисля, че това трябва спешно да бъде преразгледано. Щели да внасят бюджет – добре, като го внесат, кой ще го приеме този бюджет? Кой? Няма парламент. А докато се стегнат тези 240, ще минат 3 или 4 месеца. Извинявайте, но през това време българите ще бъдат ограбвани. И неслучайно най-големите неравенства в доходите са в България – 7.5 пъти е разликата между най-бедните и най-богатите. Най-бедните вземат само 6% от цялата маса на парите, които отиват за доходите, докато богатите вземат 43-44%. Такова чудо в Европейския съюз няма. 

И тук трябва да подчертаем, г-жо Зайкова, че най-богатите са едвам 20%, в останалите 80% са повече или по-малко бедните.

Да. Дори една бедна Словакия има 3 пъти разлика между най-бедните и най-богатите. Не говоря за Люксембург, не говоря за Белгия, Франция и Германия. Извинявайте, но има много неща, които нашето правителство би могло да направи. И това трябваше да стане още в 48-ия парламент да влезе този закон за спекулата, а КЗК и Комисията за защита на потребителите да си влязат в ролята и да налагат санкции. Това без контрол и без драстични санкции няма да стане.

Търговците начисляват по 30% и нагоре надценки при стоките на дребно от склада на едро до магазина. Е, защо се получава така? Те на око ли си смятат тези проценти и просто са решили да си изкарат такава печалба, така ли?

Наистина е така. Погледнете само: българският кашкавал, който се продава в Лондон, Мадрид, Виена и т.н., има цена там равна на нашата в България или по-ниска. Как може да бъде равна или по-ниска при положение, че има митнически разходи, транспортни разходи, докато този кашкавал, тези млечни продукти стигнат до магазините в Лондон и в другите страни. А тук какво се случва? Това означава, че производителите не са печеливши, печеливши са търговците. Да, като махнаха ДДС върху хляба, намалиха ДДС-то с 9% на други стоки, какво направиха? Нищо.

На ресторантьорите и хотелиерите също смъкнаха ДДС-то, но цените в ресторантите и хотелите не се понижиха.

За да може ДДС-то да влияе наистина върху пазара трябва да се намали основната ставка. Основната  вместо да е 20% да е 15%, а не тук-там да намаляваме ДДС-то, и всъщност облагодетелстваме търговците и крайния производител, но не и потребителите.

След като в пазарната икономика най-ефективният механизъм за нормализиране на цените е конкуренцията, защо у нас той не действа?

Ами не действа, защото няма контрол и съответни санкции. Защото първо, законите са ни калпави, казвам го съвсем отговорно, и второ, защото корупцията у нас е цъфтяща и процъфтяваща. Ами така, извинявайте, ще ви дам такъв пример: правителство не можа да измисли нещо, с което да спре ръста на цените, но съвсем спокойно отмени лимита за доходите на ръководните позиции – на бордовете на директорите, на изпълнителните директори на държавните фирми. Вместо да има някакво ограничение, а то не е кой знае какво – 18 минимални работни заплати за един изпълнителен директор и 6 минимални работни заплати за член на борд, те отмениха и сега могат да си получават,  колкото си искат пари. Е, това зависи, забележете, от министъра на съответното ведомство, към което е държавната фирма. Е, как няма да има корупция? За да може ти да взимаш хубави пари, какво те интересуват останалите българи, че 80% са бедни и се чудат как да вържат двата края, нали, корупцията, корупционните връзки и сделки те вървят от добре към по-добре. Ето това е. Разбирате ли? Ние сме евтини на житото и скъпи на триците.

Г-жо Зайкова, правителството обмисля и пускането на постоянен сайт, от който гражданите да се информират за цените на хранителните продукти, като в него ще се подават и данни от търговските вериги. Обаче какво от това?

И какво от това?

Тя и Корнелия Нинова като министър на икономиката бе въвела подобно табло пред сградата на министерството, но то не попречи цените да хукнат нагоре. Какъв е смисълът?

Ама разберете, българинът едвам издържа. Колко е издръжката за един човек – 1351 лева. Колко е издръжката за едно тричленно семейство – 2 432 лева. Колко е минималната работна заплата? На тази минимална работна заплата работят не по-малко от 600 000. Това е 1/3 от тези, които в момента са на пазара на труда. Минималната работна заплата е 780 лева бруто, а иначе е 605 лева, става въпрос за нетния доход. Освен това питам ви, колко е минималната пенсия? Тя е 467 лева и я получават 50% от българските пенсионери. 50%. Съвсем малка част от българските пенсионери получават високи пенсии. Защото това, което направиха през месец октомври, бе, че практически оставиха хората с ниските пенсии без една стотинка увеличение. Така го направиха. И искам да ви кажа, че въпреки големите пари, които са изхарчени за пенсии, тези пари не са спечелени, тези пари са от дефицита или от дълга, който ще се увеличи. Е, питам ви, не трябва ли ние да спестим малко пора, за да може наистина хората да получат това, което им се полага? Да, и затова мисля, че г-н Дянков е прав – трябва да се направи нещо. Дали ще е половината на това, което дават като субсидия, дали ще разделят субсидиите по сектори, това е въпрос на виждане на правителството, защото най-лесно е да стане наполовина. Но ние имаме един прекрасен финансов екип във Финансовото министерство. Финансовата министърка Росица Велкова е чудесен специалист, но тя е с вързани ръце. Тя е с вързани ръце и не може да направи нищо повече от това. Нещо повече, независимо от това, което прави Европейската централна банка, за да ограничи  инфлацията, да охлади  малко икономиката, вдигайки лихвите, нали, и БНБ вдига лихвения процент, ама търговските банки се ослушват. Извинявайте, продължават безумните реклами за бързи кредити, за потребителски кредити, за кредити – кой купува по време на такава инфлация апартаменти? Бих казала на българските граждани да се въздържат, защото 75% от тях първо, нямат такава възможност, второ, ще задлъжнеят страхотно, и трето, ако сега лихвите все още са поносими, само след месец-два те ще станат непоносими по простата причина, че дългът, който ние продаваме, се продава много скъпо. Разорена Гърция със 125% процента дълг към БВП, а нашият е много малък – 23-24%, даже разорена Гърция продава по-евтино дълга си отколкото България. Ако Гърция продава на 3-4% лихва, нашите проценти вървят към 5 и повече. Това означава, че трябва да плащаме един дълг, който ще се увеличи, и то значително ще се увеличи, защото няма откъде да дойдат пари, за да платим тези субсидии, и да платим през 2023 година тези пенсии по простата причина, че ръстът на БВП ще бъде 0.9, преко сили 1%, това трябва да дойде от приходите. А на всичкото отгоре когато така сегментирано намаляваме доходите, вие го знаете, защото това го обяви финансовата министърка, че доходите от ДДС-то не са изпълнени и за миналата година, а за тази година хептен няма да станат, това означава, че няма откъде да дойдат приходи, за да покрият тези огромни разходи.

И тогава какво ще стане?

14 милиарда миналата година сме дали като субсидия на бизнеса, на тези, които имат нужда, и на тези, които нямат нужда – 14 милиарда. Тези милиарди трябва да ги дадем малко по-малко сега, щото намалиха от 250 на 200 плащането. Ама какво от това? Какво от това? Значи, българинът ще задлъжнява, защото голяма част от него няма резерви. Вие не забравяйте, че България е страна с развиваща се икономика и има 92% малки, микро и средни фирми, т.е. фирми, които нямат финансова възможност да инвестират в нова техника и технология, която е много остаряла в България, та да могат да произвеждат продукти с висока добавена стойност. Т.е. да могат да печелят добре. Като имате предвид, че нашият основен търговски партньор, Германия, с която имаме 67% от търговския обмен, и тя влиза или е на прага на рецесията, и вече няма да можем това, което сме продавали досега на германците, да им го продаваме, нещата стават твърде сложни. Казвам ви хич няма да е лека 2023 година, нито 2024, нито 2025 година за България.

Г-жо Зайкова, искам да ви помоля за оценка. В последния ден от своята работа 48-ият парламент прие промени в Кодекса на труда, като най-оспорваната бе за минималната работна заплата. И ако за някои специалисти, основно от БСП, това е изключително силна социална мярка, то работодателите я нарекоха "апогей на предизборния популизъм“. За вас какво е?

Ей сега ще видите, какво ще стане, като започнат предизборната си кампания, що за обещания ще чуете. И затова ви казвам, че какъвто и бюджет да направи г-жа Велкова, те ще го направят на дармадан. Още повече, че всички сериозни политически коментатори не очакват, кой знае какви промени в този парламент: пак ще видим същите лица, същите партии, горе-долу в едно и също съотношение ще ги видим и в новия парламент, което значи, че влизаме в каскада от избори, което значи, че ни чакат още едни избори, което значи, че пак няма да имаме редовно правителство. И затова ви казвам, че не е само минималната работна заплата, на тезгяха ще излязат толкова много неща, че ние, самите българи ще се учудим.

Кои например? Кои ще излязат на тезгяха?

Аз искам да ви кажа, че и ГЕРБ предполагам, и "Продължаваме промяната“ ще направят всичко възможно да спечелят българския бизнес, големия бизнес, така че те няма да намалят субсидиите. В това съм почти сигурна. Второ, нали от 5 февруари вече ембаргото за петролните продукти, произведени от руски петрол, е в действие. Е, вие да видяхте спад на цените на петролните деривати? Или да пада цената на дизела? Или на бензина? Тъй като ние не можем да ги продаваме, те остават в България, и би трябвало рязко да падне цената на горивата. Такова нещо няма. Няма. А може утре "Лукойл“ да фалира, но те ще си държат цените. Това е много добър пример за картелни споразумения. Ако наистина действаше конкуренцията, при натрупване на тези горива, които остават на нашия пазар, защото само ние можем да ги купуваме, би трябвало цените им да паднат рязко – няма такова нещо. Няма такова нещо. Ето това още един път показва, че в България има и корупция, има и много неприятни други явления, които фактически хранят инфлацията.

Цоня Събчева