Михаил Миков, бивш лидер на БСП, председател на народното събрание и министър на вътрешните работи в периода април 2008 – юли 2009 г. в коалиционното правителство на Сергей Станишев, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Не е особено приятно, когато за пореден ден новината е отказът спрямо нас за Шенген: във вторник и Австрия не ни подкрепи. Официалният аргумент: 75 000 нерегистрирани нелегални имигранти, озовали се в страната, за които няма как от България да дадем отговор. А заклинанието, че страната ни има всички шансове на 8 декември да бъде приета в "Шенген“, все повече се спихва. Тази новина покри другата от вчера, която можем да сложим в графата "малко по-добри“: неврохирургът проф. Габровски получи проучвателния мандат на ГЕРБ-СДС с идеята бъдещият кабинет да е по-далече от политическото говорене и конфронтацията и по-близо до експертното и професионализма. За жалост, шанс за този кабинет все още не се вижда.

Политическата нестабилност ли ни праща в задния двор на Европа или има и други причини? Наш гост е Михаил Миков – бивш лидер на БСП, председател на Народното събрание и министър на вътрешните работи. Г-н Миков, как ви звучат новините от деня? След като се разбра, че Нидерландия не ни иска в "Шенген“, сега вече срещу нас застава и Австрия.

Че са лоши – лоши са, че не са новини – не са новини. Около 10 години България е подхвърляна като лошото  дете, подлъгвана, заблуждавана с някакви обещания и очевидно в момента реалностите отново се проявяват. Отново всъщност се проявява едно европейско лицемерие, защото България отдавна е изпълнила изискванията за "Шенген“. Днес разбирам, че Рюте отново се сеща за Механизма за верификация и партньорство – един механизъм, който дълго време беше основание ту за спиране на средства на България, ту за нещо друго. Сега се оказва, че той бил причина и за "Шенген“. Аз си спомням периода, в който бях вътрешен министър, тогава участвах активно в създаването на ШИС 1, миграцията към ШИС 2 – информационни системи, и постоянно този въпрос се поставяше. През този период винаги – дали ще са холандците, сега виждаме и австрийците, се намира някой в Европа който е срещу нас. Уж Европейската комисия ни иска, уж Европарламентът гласува някакви резолюции. В същото време очевидно европейците искат да има няколко граници, буферни граници и България и Румъния или евентуално само България да изпълняват функцията на една външна граница, което да намалява по някакъв начин рисковете, а ние да се стараем като пълни новобранци.

Г-н Миков, как ще излезем от тази ситуация? Докога ще ни премятат все в задния план?

С характер на нашите упълномощени ръководители – президент, правителство, министри, Народно събрание. Народното събрание трябваше да приеме поне една декларация по този повод. Покрай другите разправии, междуличностни битки, поне една декларация, която да бъде ясен сигнал към европейските ни "партньори“ – вече го слагам в кавички. И това не е европесимизъм, това е еврореализъм, когато многократно те лъжат. Европа можеше да има за вицепрезидент и комисар по правосъдие и вътрешни работи осъден за политическа корупция французин – мога да му кажа и името, Жак Баро, за политическа корупция съден – да бъде комисар и вицепрезидент на Барозу. И в същото време постоянно поставят въпросите за корупцията, за правосъдието в България. Тези неща трябва да се говорят много ясно и откровено, защото страните, които поставят своите интереси ясно и откровено, намират разбиране в Европейския съюз. Тези, които свиват ушите, като България, винаги са подритвани и подхвърляни като палета.

А как да прескочим този официален аргумент, че само в Австрия 75 000 нерегистрирани нелегални имигранти са минали вероятно по маршрута през България? Какво да кажем за нашата граница, за която до онзи ден повтаряхме, че е пробита като швейцарско сирене?

Ами след като сме извън "Шенген“, нали има и други граници в "Шенген“? Ето простият отговор на въпроса. Ние нямаме граница с Австрия. Виждате, че повод винаги когато трябва да се създаде проблем, може да се намери. Нали същото се отнася и за Унгария – нали унгарците са "тампонирали“ границата? Нали същото се отнася и за Румъния? Защо България да е единственият виновен? Защо българският данъкоплатец да продължава да удържа този наплив на южната ни граница, след като мигрантите бяха поканени в Европа от Ангела Меркел и Марк Рюте? Те не бяха поканени от българските политици и не искат да остават в България. Европа трябва да помисли за преразглеждане на собствената си политика по миграцията, но очевидно не може да намери сили и възможности за това. Очевидно е, че Европа не иска и да дава пари да подпомогне България, Гърция, Италия, Франция срещу този огромен мигрантски натиск. Ето и сега тази провокация със "Скай нюз“ за поведението на българските граничари, гранични полицаи. Тя не идва случайно в този момент.

Тя не налива ли масло в огъня, за да се говори срещу България?

Много подходящ момент България да бъде отново поставена и разпъвана като "лошото дете в компанията“.

Но трябва да погледнем и напред, г-н Миков, трябва да видим как можем да се измъкнем от този омагьосан кръг. Как можем?

Ами аз пак повтарям: с много категорично и ясно заявяване на българския национален интерес. Аз разбирам президента, който днес заявява от Тирана, че догодина щяла да стане работата. Това е само за успокояване на общественото мнение и за някакво оправдание, че е направено всичко по въпроса. Смятам, че тази позиция не е точна. Неговата предишна позиция беше много по-вярна, когато той ясно заяви, че отказът е лицемерен, че отношението към България е некоректно. Не знам, какво се промени тук за един-два дни, как успяха да го убедят, че точно догодина работата ще стане. Нищо няма да стане и догодина без ясно заявяване и поставяне на интереси. Вижте, Холандия е депото за внос на наркотици в Европа. Холандия има легализирана проституция и легализирана мека дрога. "Интерпол“ в свои доклади показва, че легализацията на меката дрога в Холандия дава възможност за огромни приходи на престъпните картели. Между другото, знаете ли, Косьо Самоковеца беше убит в…

Амстердам.

В Амстердам на днешната дата, на 6 декември, 2003 г.

Още една показателна символика.

В Амстердам беше убит, не беше убит в София. Но оставете Косьо Самоковеца. В Холандия има убити разследващи журналисти, поръчкови убийства, които не са разкрити. И никой в Европа не поставя тоя въпрос: кога ще разкрият убийците на разследващия журналист Петер де Врийс в Нидерландия – човек, който се е занимавал много с пипалата на мафията и наркотиците в Нидерландия. Докога България ще бъде сочена с пръст и постоянно ще се измислят някакви аргументи, за да седи в задния двор на Европа? Защото българската икономика губи от това, защото опашките на "Дунав мост“ 1, на "Дунав мост“ 2 при Видин са по 10-12 км само заради съществуващите шенгенски граници между нас и Румъния. Всичко това са загуби за България. Може би се търси някаква сделка, натиск да затворим генериращите мощности на въглища и тогава да получим като подаяние "Шенген“. Ние нямаме нужда от подаяния.

Но нали като затворим тези генериращи мощности, ние ще се обречем на изключително скъпо електричество. Ще си убием индустрията. Три региона отиват на кино.

Да не мислите, че Рюте много се интересува от това? Тъжен е тоя разговор, така че по-добре да го прекратим. Пак ви казвам – трябва реализъм, трябва воля, трябва характер, трябва обединяване на всички политически сили. Защото забележете: в момента има политици в България – визирам някои от "Продължаваме промяната“, които ги слушам с интерес тези дни как продължават да хулят страната в личната им битка с Бойко Борисов. Ами да си се бият колкото си искат с Бойко Борисов и с ГЕРБ. Това, което те говорят, се лепи като черно петно върху България в момента. Не знам дали е – не, едва ли е от неопитност, просто е от крайна незаинтересованост за това накъде върви България.

Вие ги призовавате, г-н Миков, да обединят усилия – те един кабинет не могат да сформират, кой поред парламент.

Не искам да коментирам тази тема, нека те да си я коментират, нека да се плюят взаимно, да се ругаят, да си правят сделчици. Дано пък да се сформира правителство. В края на краищата това дясно мнозинство в парламента – да вземат веднъж завинаги да се разберат кой води бащина дружина. Все десни партии са, мнозинство. БСП, както се вижда, тя пък е готова всеки път да направи колаборация с тях, само да се отърка от властта.

Възможно ли е държавата да излезе от блокадата на политическата система? Блокирана ли е държавата от политиците?

Не е. Цялостната обстановка е доста по-сложна, блокирана е от недоверието, което хората имат в политиката и политиците. Тепърва този въпрос трябва да се решава, но с тези лични нападки, лични обвинения, хули, взаимни тежки думи, които си разменят, се движат в обратната посока. Като че ли всички карат напред, а гледат само в огледалото за обратно виждане.

Ами да си сменим огледалото?

Тези, които носят отговорност за това, да се оправят.

Цоня Събчева