Михаил Михайлов и Михаил Гълъбов, музиканти, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Интервюто е дадено на 20.04, четвъртък, в 14.00 часа.



За епизод 63 гости в студиото са музикантите от групата "One Day Less“ Михаил Михайлов и Михаил Гълъбов. Повод за разговора ни е предстоящият им албум "Призми“. Името ми даде идеята да погледнем към проблемите в музикалния бизнес в България през призмите, през призмата на вашия творчески опит. Но най-напред ни представете вашия албум, какви изпълнения сте включили в него, колко време го подготвяхте?

Михаил Михайлов:  Дълго време мина. Ние започваме преди две години и половина някъде, поправи ме ако греша.

Михаил Гълъбов:  Там някъде беше, да, две години и половина.

Това е Мишо Михайлов, ще давам насока от време на време.

Михаил Михайлов:  Може да говорим съкратено: Мишо Гълъбов, барабанистът е М 1 или Мишо 1, аз съм Мишо… По принцип технически съм Мишо 3. 

И да, албумът?

Михаил Михайлов:  Ние се събрахме вече финално в тази формация преди близо две години и половина с вокалистката ни Михаела Руева - тя беше Анастасова, омъжи се и сега е Руева, Мишер накратко казано и Стоян Дойчев е нашият басист. Реално със Стоян и Мишо свирим от някъде, колко години станаха? 2012-та някъде…

Михаил Гълъбов:  7-8  години поне.

Михаил Михайлов:  Да, да, доста време е минало. Имахме проби с различни вокалисти, неуспешни за съжаление. В един момент Мишер се появи и започнахме да работим музика, която всъщност пишем от доста време. По-голямата част от музиката е да написана от преди 5-6 години.

Михаил Гълъбов:  Поне.

Михаил Михайлов:  Имаме няколко нови песни, може би 2-3 максимум, но останете са сравнително стари.

 

Какъв музикален стил  представяте?

 

Михаил Гълъбов:  Това е въпрос за хора, които могат да поставят стил. Нека кажем общо рок, нали, със сигурност сме достатъчно цветни, ние сме много неща в тая шапка рок, влияния – много, четири човека, всички слушаме не различна музика, а слушаме много различна музика. Имаме много допирни точки, но нали вкусовете са ни огромни.

Това е Мишо Гълъбов. А кои групи са ви повлияли? Рок от кои години? Класически рок, съвременен?

 

Михаил Гълъбов:  Ако бяха тук Мишер и Стоян, щяха да кажат, че със сигурност е грънч от 90-те години. Ние сме деца на 90-те години. Аз ще се съглася, нали, има много грънч при нас, но не е само, не е основно, със сигурност има и други влияния, със сигурност и малко метъл, все пак.

Михаил Михайлов:  Тук нашата вокалистка нямаше да се съгласи.

Михаил Гълъбов:  Да, тя не обича никак метъл, но за съжаление всички останали го слушаме, и обичаме. Така че да, много влияния, ние сме като голямо гърне и каквото сме успели да забъркаме в него помежду си, това излиза.

 

На какво разчитате: на музиката или на посланията? Търсите ли послания или музиката е водещата?



Михаил Гълъбов:  Послания винаги търсим, да. Честно казано, посланията ни се получават по-лесно, тъй като обикновено някой идва с готов текст, той има идея, нали, всички сме съгласни, че е окей за нас като текст, и оттам нататък почва борбата с аранжиментите. Защото много често се идва с идея, но тя трябва да се разгърне, да се развие. Те са едни хиляди версии, метаморфози.

Михаил Михайлов:  Да се напасне.

Михаил Гълъбов:  Така че смея да твърдя, че и двете са ни еднакво на фокус.

Какви са посланията в "Призми“?

 

Михаил Гълъбов:  Социални.

Михаил Михайлов:  Социални, да, наистина.

 

А в каква посока? На кого какво казвате?

 

Михаил Михайлов:  Обръщаме се в 1-2 песни директно към обществото с критика към самото общество, към неговото мислене и реално за съжаление не са най-позитивните, поне тези, за които говоря, тъй като имаме някои други песни, които са по абстрактни, което пък на мен лично ми е по-любимата най общо казано тема, която може да развием. Защото нашият басист Стоян много обича да описва състояния с начина, по който се чувства. То не е нещо конкретно, ами казва: "Аз се чувствам еди как си и имам нужда да примерно да съм някъде под водата и да чувам звука от повърхността, само че отдолу, някак си заглушен“. И той го описва това чрез думи много добре.

Михаил Гълъбов:  "Дей-дриймингът също, както казваше той, е едно характерно състояние за мен“.

Михаил Гълъбов:  Да, да, именно.

Михаил Михайлов:  Така че има ги тези два контраста:  критиката към обществото, което трябва да се събуди, има нужда да направи нещо със себе си, защото иначе в противен случай потъва надолу, най-общо казано.

А като потъне надолу, какво? Това е може би другата страна.



Михаил Гълъбов:  Да, като потъне надолу наистина е интересно какво чува, може би заглушава писъците на хората от повърхността. Да, които остават отгоре.

А вие как се определяте: гневни, ядосани млади хора или просто млади хора, на които тази действителност не им харесва?



Михаил Гълъбов:  Не,  ядосани със сигурност не мисля, че сме. В смисъл да се ядосваш няма смисъл. Това са много големи неща да се ядосваш на тях, по-скоро може да си разочарован, може да ти си иска нещата да са малко по-различни. Със сигурност не сме и този тип хора, които са такива с розовите очила и тра-ла-ла, всичко е наред. По-скоро мисля, че сме реалисти, но имаме малка доза наивност, че ще се оправим.

Михаил Михайлов:  Това са мечтите.

 

Защо "One Day Less“? И защо "Призми“?

 

Михаил Гълъбов:  "One Day Less“ понеже може да се тълкува много индивидуално, много различно в много ситуации, не сме го мислили така. Истината е, че това има успяхме да си изберем по демократичен път в групата. Това беше много тежък процес, но нали метафори, значение търпи абсолютно интерпретация, на кой както му хрумне.

Михаил Михайлов:  Но ние обичаме да го интерпретираме по начин може би, тъй като когато човек чуе "Един ден по-малко“, обикновено е по-склонен да мисли за нещо негативно.

Михаил Гълъбов:  Да.

Михаил Михайлов:  Имах един случай с една моя ученичка, която идваше при мен на уроци по китара и я питам: "Ти какво мислиш: един ден по-малко до какво? И тя казва…

 

Живот? Това е първото, което ми идва, ако ме попитате.



Михаил Гълъбов:  Така е, много често хората правят тази асоциация, но тя каза: "Един ден по-малко до началото на ваканцията“.

Това е оптимистичният поглед.

 

Михаил Гълъбов:  При нас има интерпретации за  името дори в групата. Стоян беше казал примерно "един ден по-малко в затвора на твоето съзнание“, което е супер интересно.

Михаил Михайлов:  Да, да.

Михаил Гълъбов:  Примерно аз понеже обичам повече да се шегувам, винаги казвам: "един ден по-малко до заплата“ което нали или до петък…

Михаил Михайлов:  С такива хубави  колеги.

Михаил Гълъбов:  Днес е "One Day Less“ до петък, да.

 

А при нас в редакцията също стои един ден по-малко до заплата, защото приближава това време. А защо "Призми“?

 

Михаил Гълъбов:  "Призми“, за съжаление, не за съжаление, но не сме го измислили ние – наш приятел на групата го измисли, Петър. И това, което му беше хрумнало защо да е "Призми“ – защото едва ли не ние се събираме и пречупваме през всеки един от нас музиката, която излиза на практика в тоя прекрасен сноп от много цветове. Т.е. ние пречупваме четиримата.

В езотериката призмата също е концентрация на енергия.



Михаил Михайлов:  Да, да.

Михаил Гълъбов:  Така е.

Концентрация на енергия, и то много силна енергия, която обаче в един момент ще експлодира. Ако експлодира при вас накъде ще отиде?



Михаил Гълъбов:  Това е интересен въпрос. Предполагам, че де да знам, като експлодира, просто продължаваме нататък. То ние сме гърмяни зайци, дето се вика, в смисъл не се занимаваме с музика от много скоро и достатъчно пъти е експлодирало, разрушавало и т.н. Дано да не експлодира.

 

Известно е, че средствата за масова информация: радио, телевизия и изобщо медиите, натрапват матрица, чрез която се отправят различни внушения, формират модни нагласи и маниер на поведение и прочие, и лансират ценности. Какво обаче се поставя в центъра? Какво от това, което е в центъра на матрицата на българските медии, на вас не ви допада? Защото абсолютно съм убедена, че не ви допада.

Михаил Михайлов:  Цензурата може би на първо място. 

Михаил Гълъбов:  Аз рядко гледам медии, така да кажем, имаме късмета, че има интернет, и има и по-интересни работи, като може човек да си пусне. Но ако ми се налага да гледам, щях да кажа тази прекрасна българска дума agenda…

 

Дневен ред.

 

Михаил Гълъбов:  Да, и всеки бута в някаква посока. Де да знам, малко са ми наблюденията, реално не съм се замислил много дълбоко. Знам, че със сигурност не ми се гледа това, което ни показват през 90% от времето, то не ме интересува, не ми е интересно, не искам да гледам. Предпочитам да си намеря нещо друго, което ми е интересно.

Михаил Михайлов:  Има един друг момент. Баща ми веднъж ми каза: "Аз слушам новините, защото искам да разбера, как ще ни излъжат“.

 

Обича да го лъжат, може би?



Михаил Михайлов:  Което е някак си много съществено. Не че той толкова харесва да слуша новини, обаче идеята е, че иска да разбере откъде, с какво, по какъв начин биха ни замъглили погледа, биха ни отклонили от това, което реално се случва. Защото поне моите наблюдения са, че има новина, тази новина се раздува, и в следващия момент, тя продължава няколко седмици, след това има затишие, и след това се спомена "аха правителство прие еди какъв си закон“…

А то е свързано с … новината?



Михаил Михайлов:  Да, да. А ние се питаме: това пък откъде дойде, кога успяха да го вкарат.

А то вече е подготвено и са ни подготвили за него?



Михаил Гълъбов:  А то всъщност, ние не сме ли и на някакво доста тъжно място по свобода на медиите? Имаше, те нали се правят такива статистики.

Класации.

Михаил Гълъбов:  Ами да, те са статистики. Мисля, че бяха на "Репортери без граници“ или нещо подобно.

В "Репортери без граници“ не сме напред. В интерес на истината сме назад.

Михаил Гълъбов:  Да, да, имах предвид така в смисъл…

Не сме на последното място, но сме в последната група.

Михаил Гълъбов:  Разбира се. Или поне мисля, че за Европа сме доста…

 

Там вече сме на опашчицата, на опашката.

Михаил Гълъбов:  Да. 

Как се подбира според вас музиката, която влиза в медии, в телевизии, която на практика се предлага всекидневно?



Михаил Гълъбов:  В най-общи линии когато говорим за музика и медии, малко или много това е продукт, в крайна сметка ти трябва да лансираш нещо, което да се купува, в случая слуша. Т.е. предполагам, че това е един от основните начини, по които се селектира какво да се пуска. Другото вече всички знаем, то това не е само в България, навсякъде го има: "моят човек, така и така, ето пусни го това“.

Михаил Михайлов:  Това е винаги, да.

Михаил Гълъбов:  Това е навсякъде и винаги, не само при нас, но…

Михаил Михайлов:  Но е закономерност.

Михаил Гълъбов:  Но по стойност от гледна точка на музиката може би не е от първите фактори, които се взимат в предвид, основно се гледа аудитория.

 

Аудитория и познанства?



Михаил Гълъбов:  Да, и колко лесно се смила и т.н.

Това не елементаризира ли, това не обрича ли младите  музиканти като вас, имате съвсем по-друг поглед към живота и обществото, а трябва да сте превърнати в конформисти?



Михаил Гълъбов:  Честно казано, ако го водихме този разговор примерно преди 50-60 години, може би да.

Много сте млади за 50-60 години, вие не сте се родили тогава.

 



Михаил Гълъбов:  Ние само младеем... Идеята ми беше, че в наши дни поне благодарение на интернет и новите технологии, ти имаш възможност да си сам. В смисъл, ще се оправиш сам с доста бачкане, в което няма нищо лошо. Но примерно класациите, които не класациите, ами проучванията, които съм гледал специално за българския ефир за българска музика, след най-големия, нали, лейбъл ли е – най-вероятно е лейбъл, да…

Михаил Михайлов:  Ами продуцентска къща да кажем.

Михаил Гълъбов:  Да, … най-голямата продуцентска къща реално, вторите като количество са свободните артисти като излъчване. Те държат около 20-на процента от радио ефира, което е доста приятно.

А как успява един свободен артист? Ще ми простите, малко имам не добро отношение към продуцентските къщи, затова ми е любопитно.

 

Михаил Гълъбов:  Ами ние горе-долу го споделяме.

Михаил Михайлов: Не сме продуцирани отвън.

Михаил Гълъбов:  Ами как се справяме? Човек ходи на работа от понеделник до петък, и каквото има от свободното си време го влага в музиката: сърце, душа. В смисъл това е пътят – бавен, труден, но…

 

Сигурен?



Михаил Гълъбов:  … заслужава си, защото ти можеш да кажеш: Аз го направих това, всичко си е мое. Никой не ми е помогнал, не ме е вкарал в някаква стая да ме предложи на някой, не ми е казал какво да правя, не ми е казал какво да пея. В смисъл, по-трудният път е, но…

 

А как се пробива по този път?

 

Михаил Михайлов:  Малко въпрос на късмет първо на първо. И рано или късно пак се изграждат някакви връзки във времето. Защото иначе няма как да се случи. Аз виждам, как наши колеги се справят, тъй като ние сме общност от най-различни музикални формации, за които като казвам най-различни, имам предвид предимно много повече ориентирани в рок, може би до някаква степен рок-поп звучене, но всички се държим заедно, тъй като виждаме, че иначе е много трудно, поотделно ако се справяме. Примерно, ако става въпрос за концерт, се опитваме да правим сборни концерти, за да може аудиторията да ни чуе, да си представим музиката и т.н.

И ето, стигаме вече до същността на нашия разговор – музикалната индустрия. Има ли я у нас?

 

Михаил Гълъбов:  Има я.

Михаил Михайлов:  Съществува, да.

 

Или е малко в зародиш така?

 

Михаил Михайлов:  Не, не, има разработена индустрия, просто зависи в каква сфера.

 

Музикална.



Михаил Михайлов:  Да, да, да. Но в какъв жанр по-точно трябваше да кажа, тъй като нашият жанр не е най-популярният. Каквото и да си говорим, не сме 60-те или 70-те години. Или включително до 90-те години да кажем, че рок музиката се води за най-популярната музика, която се слуша на световно ниво. Постепенно запада. И специално на български земи още 90-те години се появяват други жанрове или друг жанр, един…

 

Чалгата?

 

Михаил Михайлов:  Да.

Михаил Гълъбов:  Аз между другото мога да добавя нещо интересно. Всички си мислим, че чалгата е много сериозен играч на пазара, обаче всъщност на практика цифрите казват, че не е точно така, което е много учудващо и аз се учудих, като проверих.

А защо не е? Кой е сериозният играч?

 

Михаил Гълъбов:  Ами сериозният играч за добро или за лошо е световната сцена, т.е. големите.

Михаил Михайлов:  Така е, така е.

Михаил Гълъбов:  … които са продуцентските къщи и лейбълите. Те играят много сериозно и при нас дори. В смисъл специално гледах за радиоефир, значи там първата чалга радиостанция беше на 5 място с около 5% радио ефир, което е нищо на фона на първия, който е 10 и нещо процента. Те са много малки процентите, но делът, включително и пазарният дял също не е много по-далеч.

 

Т.е. отвън идва по-сериозна музика, която заема ефира?

Михаил Гълъбов:  Доста по-сериозна, да. Може би едно време, когато нашите бащи са били млади, 90-те и началото на 2000-та, може би тогава е било обратно, но с навлизане вече на големите лейбъли, даже и чалгата отстъпва.

И сега тук при това положение, като навлязат големите лейбъли със сериозната конкуренция, какъв е вашият шанс или шансът на българските музиканти?

 

Михаил Михайлов:  Точно това щях да кажа. Представете си, че чалгата е на 5% от целия радиоефир, ние колко сме назад...

Михаил Гълъбов:  Аз знам.

Колко?

Михаил Гълъбов:  Ако сумираме всички радиостанции, може би хващаме около 2%.

Което между другото отговаря на публиката в България. Говорим за профилирани примерно рок радиостанции, горе-долу около 2% хващат всичките накуп. Това е.

Михаил Михайлов:  Да.

Михаил Гълъбов:  Истината е, че българската поп музика е доста по-напред, включително като сложим вече и международната, но ако говорим за българска музика, поп музиката ни е № 1.

Михаил Михайлов:  Нека да уточним нещо: тази музика е до голяма степен, поне от моя гледна точка, е един добър развит бизнес.

Михаил Гълъбов:  Да, да, несъмнено.

Михаил Михайлов:  Защото ето ние си говорим за това, колко е хубава тази музика, субективно мнение, но реално дали нещо остава в нашите уши, имаме ли спомен за някаква хубава популярна българска музика? Да, в смисъл има, но е сравнително малко на фона на всичко останало, което аз съм имал шанса да чуя. И как се случва така, че тази музика всъщност да е на първо място, поне спрямо статистиката?

А според теб, как?

 

Михаил Михайлов:  Пак е въпрос на връзки, когато цялата популярна музика идва примерно от едно място. Т.е. от един продуцент, и този продуцент се е наложил добре на пазара в продължение на години, съответно тази музика постоянно се ротира било то в радио, по телевизия или на живи участия. В крайна сметка като излезем в столицата и се огледаме, като огледаме билбордовете и видим някои реклами на концерти, какво виждаме? Едни и същи имена предимно, които някои имена са от по-старата генерация – извинявам се, от по-отдавнашната генерация. Други са предимно известни хора от преди 20 години и имаме някои нови попълнения, които всъщност правят ….

 

Да, правят някакъв микс.

Михаил Михайлов:  Да, всъщност имаше някакъв вид приемственост, защото реално тези, които са били едно време, вече замират.

 

Е да, това е биологичната въртележка.

 

Михаил Михайлов:  Да, биологичната въртележка, но и на тяхно място идват и подобни по калибър и стойности изпълнители, като евентуално да запълнят тази ниша. То не е ниша де, но мястото да го запълнят.

Михаил Гълъбов: То си е ниша. И пак, те са много заедно. Това, което казах преди малко, ние, формациите, които са от нашия стил, жанр, гледаме да се подкрепяме, само че нямаме тази солидна база. Предполагам, че ще отнеме доста време докато я направим.

Финансова?

 

Михаил Гълъбов: Това най-вече.

Михаил Михайлов:  Тъй като ние чисто финансово винаги, почти винаги се подкрепяме лично, т.е. това, което сме…

Със собствени финанси?

 

Михаил Михайлов:  Да, със собствени средства.

Михаил Гълъбов:  Което няма лошо да го правим така, даже си мисля, че така е по-добре и за нас, и за хората, които ще я слушат тази музика, защото на практика ти получаваш 100% от артиста, каквото той реши, което е супер, ако говорим нали за продукт.

А каква е ролята на продуцентските къщи? Колко са в България? Аз като се замисля, не съм чувала повече от няколко, но може да има сега нови?

 

Михаил Гълъбов:  И аз не мисля, че са толкова много. Не, всъщност имаше доста, но те са много малки.

Михаил Михайлов:  Говорим за по-големите, защото малки продуцентски…

Михаил Гълъбов:  Аз се сещам само за две големи, ако не броим там чалга нещата, само за две се сещам, да.

 

Каква е ролята им?

 

Михаил Михайлов:  Да изкарват пари.

А, това на всички ни се иска без да сме продуцентски къщи.

 

Михаил Гълъбов:  Няма лошо, да.

Но в смисъл в конкретния случай за музикалната индустрия?

 

Михаил Михайлов:  Тяхната идея е да изкарват колкото се може повече продукт, тъй като е въпрос на това да се върти музиката, която те изкарват, колкото се може повече в радиоефир и телевизионния ефир и т.н. Това е нещо, което ги вълнува, не става въпрос за правене на изкуство. И мисля, че там е съществената граница между това, което ние искаме да направим, и това, което някои хора, които правят все пак някакъв вид популярна музика, не са в тази среда специална, искат да направят, и съответно самите продуценти, които казват: "Не, не, не ние тук си имаме формула на писане на музика“.

Михаил Гълъбов: Това се продава.

Михаил Михайлов:  Това се продава, да. Слушат, разбира се, какви са световните тенденции, защото каквото и да си говорим, всичко се е обърнало към Запада. Това, което излиза от САЩ, и това, което излиза от Англия е световно водещата музика. И щом това се слуша, тъй като е най-лесно смилаемо и обикновеният слушател иска да чуе: "Аааа, да, тези са известни“, да, това звучи много интересно.

 

Това не тласка ли млади групи, млади изпълнители към подражание?

Михаил Михайлов:  Да, да, разбира се.

Михаил Гълъбов: Да, до голяма степен. Няма начин. Когато видиш, кой къде е минал и какво прави, си казваш: "Това е пътят и за мен“.

Михаил Гълъбов:  Но това не е нищо ново. Това винаги е било.

Не ви ли притеснява?

Михаил Гълъбов:  Честно казано, хайде да не са повече, но може и да са повече хората, които сами се захващат с цялата тази работа, просто малко чуваме за тях, защото…

 

По-трудно се пробива?

 

Михаил Гълъбов:  По-трудно се пробива, да. И то не е само да се пробие, в смисъл, и самото нещо…

Да се наложат?

Михаил Гълъбов:  … да, да се покажеш и да стигнеш някой да те чуе, също не е малък път.

Ето и това е основният въпрос, който аз си задавам: защо при толкова талантливи и вокалисти, и инструменталисти в България обаче няма развита музикална индустрия?

 

Михаил Гълъбов:  Нещо, което да се чуе извън границите?

 

Или нещо, което да може да наложи българските изпълнители. Ето, ние участваме и в, най-елементарният този конкурс за "Евровизия“, и там не се проявяваме.

Михаил Гълъбов:  Аха, да. "Евровизия“ не е мерило, за съжаление там нещата са други.

 

Там са други?

Михаил Гълъбов:  Там са по съседски – аз ще те почеша, ти нали…

Но все пак има песни, които остават оттам, докато ние някак си не можем да извадим тези песни.

 

Михаил Гълъбов:  Да, много интересно.

Защо?

Михаил Михайлов:  Трябва да има някой, който да има интерес, за да се случи това нещо.

Михаил Гълъбов: В смисъл, тук според мен по-скоро не е въпрос, някой дава ли ти шанс да пробиеш с твоята музика, по-скоро въпросът е: може ли да те оценят извън границите. Чисто потребителско е според мен.

Михаил Михайлов: Малко да чуят първо.

А какво пречи на българската музика, на младата българска музика да излезе навън?

Михаил Гълъбов: Ами според мен точно това е: нищо не й пречи конкретно, просто няма кой да я хареса. Защото реално погледнато дори и нашите лейбъли, които са най-големите тук, те работят за по-големите лейбъли от света. Т.е. са свързани нещата. Т.е. те имат връзките да кажат: "Ето тук този артист, вижте го“, въпросът е, че някой трябва да каже: "Да, окей, това може да се продаде при нас. Дай, ще го пуснем и ще го завъртим“. Може би просто нямаме все още този изпълнител.

 

Което означава друго, ние нямаме търговски подход, така ли, към музиката?

Михаил Михайлов:  Тук не мога да кажа. Това пак зависи от това, при кого попаднем, тъй като както казахме, ние сами се продуцираме, съответно не сме търговци. Опитваме се, но не е същото. Трябват ни външните връзки, ако искаме да излезем някъде. Така че тази работа я изпълняват действително големите продуценти, които имат тези връзки. И те може би имат търговски подход, но това, което предлагат…

Михаил Гълъбов: Ти знаеш ли за какво се сещам аз? Между другото е интересно, това е специално за метъл сцената: всяка година се прави конкурс в България за метъл група да ходи да свири на един от най-големите метъл фестивали изобщо Wacken, и това е от години. Всяка година ние пращаме български представители на Wacken. И честно казано страшно добри групи отиват, това е страхотна платформа. Сега вече не знам нещо случва ли се след този фестивал, някой чува ли ги, нямам информация.

Това е допълнителният въпрос?

 

Михаил Гълъбов: Но фактът е, че ние имаме реално достъп до такава платформа, ако искаме.

 

Вече започва някъде да има възможност?

 

Михаил Гълъбов:  Да, да, да. Това е. Оттам нататък вече дали консуматорът зад граница ще ни хареса, и дали от чуждестранните агенции и лейбъли, каквото е там, ще помогнат или ще попречат, вече е много субективно.

 

А социалните мрежи не помагат ли в случая?

 

Михаил Михайлов:  Нека кажем нещо за интернет и социалните мрежи. Да, те помагат. Както е било казано преди време, всеки човек ще има в бъдещето тези 15 минути слава. Обаче тук проблемът е, че има толкова много информация и човек трябва да умее да я филтрира.

Михаил Гълъбов:  Да, интернетът е това нещо, което ти решава проблема с границите и с всичко останало.

Михаил Михайлов:  Така е, да.

Михаил Гълъбов:  Ти ако си в YouTube, в Spotify, ти си на световната платформа. Оттам нататък само реклама ти трябва реално.

И като говорим за реклама, как става финансирането? Ето, ние имаме Национален фонд "Култура“. Той как помага? Склонен ли е да помага на млади групи?

Михаил Гълъбов:  …заповядай, ти разкажи, като най-младия в групата.

Михаил Михайлов:  Имащ опит в тази сфера.

Михаил Гълъбов:  Точно така, да. Моля ти се, разкажи.

Михаил Михайлов:  Всъщност Национален фонд "Култура“ наистина помага стига човек да умее да си напише добре презентацията и да си подаде правилно документите, и се отпускат средства за направата на музикални албуми в нашия случай, или на някаква музикална идея, най-често са на албуми. Както се предполага, и в сферата на театъра, на кино изкуството и т.н., писатели включително също кандидатстват за издаване на книги. И сега аз участвам в още една формация, с която действително спечелихме проект към Национален фонд "Култура“, и това беше голяма помощ, защото реално те ни дадоха средства, с които ние да можем да финансираме всичките разходи.  Тъй като за да се направи музикален продукт не е просто човек да седне и да измисли една песен, и да отида да я запише някъде – и… готови сме. Всичко се заплаща. Окей, записали сме песен, това може би да е единственото нещо, което да ни е заплатено, но изпълнителите заплащат студиото, където записват, после процесът на редакции и смесване, и мастеринг и т.н. И после да не забравяме, че трябва да се издаде физически носител, поне ако това е написано в самия проект, но е препоръчително да го има. И това излиза вече доста, доста скъпо. Говорим за хиляди, хиляди левове. Не е евтина индустрия. И благодарение на това финансиране – да, действително Национален фонд "Култура“ помага на не малък брой артисти на българска земя.

Михаил Гълъбов:  Имат и някои изисквания, които са абсурдни обаче.

Михаил Михайлов:  Имат, да, да, да.

Михаил Гълъбов:  Защото аз се занимавах по едно време да кандидатствам точно за Национален фонд "Култура“, и в смисъл останах сразен просто какви изисквания има. В смисъл, говорим…

Добре, те на какъв принцип отпускат средства? Какви изисквания имат?

 

Михаил Гълъбов:  Ами примерно имаше изискване за възраст на хората, което е меко казано абсурдно.

Михаил Михайлов:  Да, над 35-годишна възраст не може да се кандидатства.

Михаил Гълъбов:  Да, над 35 години вие имате пари, не ви трябва нищо, не сте хора, на които трябва да се помага, оправяйте се. Както и да е. Но имаше и други, от сорта на: трябва да си от малцинствен произход или трябва да си жертва на някакво насилие, ей такива…

 

Това вече ми напомня  на този скандал, който гръмна преди седмици пак с Национален фонд "Култура“ – скандала за финансиране на празненства с LGBT  общества.

Михаил Михайлов:  Страшен скандал – то е толкова изкуствено…

Михаил Гълъбов:  Ами хората са влезли в изискванията и са ги спечелили тези пари. Но в смисъл, помагат доста, но според мен има какво да се желае специално откъм изисквания за да кандидатстваш. Защото примерно ей това с възрастта е някаква страшна…

 

Ограничение?



Михаил Гълъбов:  Том Джоунс мисля, че на едни по-късни години стана Том Джоунс.

 

Да, да.



Михаил Гълъбов:  Представи си, че имаш един Том Джоунс в България, на който му трябват едни пари, за да запише нещо, за да пробие, и понеже е на 45 години човекът – ами хубаво, стой си и това е.

Михаил Михайлов:  Луи дьо Фюнес също доколкото си спомням започва своята кариера много, много късно.

Да не говорим за литературата, да отидем във високата литература – Достоевски, който тръгва с романите си в по-напреднала възраст.



Михаил Гълъбов:  Така е, да. За някои работи трябва да ти отлежи мозъкът. Така е.

Да, трябва да се натрупа и житейски опит. Добре, но има ли платформа, има ли място, където вие да обсъждате тези проблеми? Защото явно те са се натрупали. Аз ви виждам по участието, по очите. Говорите ли за тези проблеми? Има ли място, където да се седне и да се каже: "Вижте, при нас проблемът е такъв и такъв, и такъв. Дайте да му търсим такова и такова решение“?



Михаил Гълъбов:  То на кой да седнеш да го кажеш? Реално в най-добрия случай трябва някакво сдружение на артисти, които всички накуп да отидат да тропнат една папка в някое министерство и да кажат: "Така и така“, или примерно да кажат: "Ще се опитаме да наложим тези и тези неща на пазара, защото не ни харесва как работи в момента“. Т.е. трябва мястото да е някакво обединение и то между нас.

 

А то възможно ли е? Ние сме малко индивидуалисти.

 

Михаил Михайлов:  Нека да кажем едно нещо: да, възможно е да се направи. Проблемът е, че артистите са много отвеяни, ще използвам тази дума. Тъй като аз присъствах на такова събрание в Министерството на културата, когато Национален фонд "Култура“ обясняваха на всеки как да си направи документите, защото проблемът е следният: един артист не може да седне да си направи документите нормално…

Михаил Гълъбов:  Да, там е страшна бумащина.

Михаил Михайлов:  И съответно ако не е този мост, бидейки Национален фонд "Култура“, мостът между артиста и Министерство на културата, нещата много трудно се получават. Защото наистина не знаем, как да си търсим всъщност и правата и как да напишем реално едни елементарни документи от гледна точка на някой юрист.

Михаил Гълъбов:  Това не говори много добре за музикантите.

Михаил Михайлов:  Не говори, така е.

Добре, но какъв е изходът при това положение? Вие се изправяте пред една стена и почвате да удряте на принципа на китайската капка, пък докъдето стигнете.



Михаил Михайлов:  Трябват просто сериозни хора. За съжаление, аз не казвам, че музикантите не са сериозни хора, но вече казах, колко са особени.

Михаил Гълъбов:  Изисква се друг набор от инструменти, които трябва да притежаваш, за да се оправиш чисто административно. Това се оправя. Стената, стената, сега, не знам колко е стена, колко трябва да се разбива, но…

 

Или е каучук?

 

Михаил Гълъбов:  Да, може да е всичко, може да е телена ограда примерно, по-скоро да кажем, защото има, не всичко е твърд бетон.

Михаил Михайлов:  Може би трябва да има сдружение между творци и юристи…

Михаил Гълъбов:  Примерно, да.

Михаил Михайлов:  … или счетоводители, за да се получат нещата. Което всъщност пак се връщаме на продуцентите – те имат всичко това.

Михаил Гълъбов:  Всъщност, да, на практика това са хората, които могат да пробият тези всички работи. Те имат, те не ги пробиват, те имат врати там направо, порти.

Михаил Михайлов:  Аз си спомням, че баща ми беше говорил с някой от продуцентите на Intelligent Music Project, Врабевски, и разбрах, че те имат цяла къща, имат си по няколко счетоводители, по няколко юриста, не знам си колко хора, които правят само тази техническа част тук.

Е да, но ето пак се завъртаме в кръга и стигаме до началото – продуцентските къщи обаче си гонят търговския интерес и лансират съвсем други.



Михаил Гълъбов:  Разбира се. Това им е работата.

Михаил Гълъбов:  От друга страна, понеже споменах Врабевски – това е човек, който сам си е направил това нещо. Сега, той е имал средствата, разбираемо предвид професията му, и е успял да осъществи своята мечта. И ние гоним горе-долу същото нещо, само че с малко средства.

Какви са вашите шансове? Вие ги гоните, но те какви са?

Михаил Михайлов:  О, винаги има шансове. Не сме песимисти ни най-малко, така че независимо от малките възможности се опитваме да хванем всяка от тях. И никога не знае човек. В крайна сметка всеки може да успее толкова, колкото може да се провали в живота си.

Това е много хубаво: всеки може да успее толкова, колкото може да се провали.

Михаил Гълъбов:  Да.

Какви са очакванията ви от "Призми“?



Михаил Гълъбов:  Очакванията от "Призми“ – мхм, интересно. Като се има в предвид, че основната идея беше да издадем физически албума, което е страшна екзотика в днешни дни, чисто маркетингово и каквото и да е, не знам… Аз последните няколко седмици откакто е излязъл, очакванията ми са, в смисъл това са ми очакванията, това съм очаквал. Не очаквам да стане нещо "уау“. Може би трябва да направим още един албум, за да можем още по-сериозно да кажем: нашето място е тук, не сме еднодневка и т.н. Очаквания нямаме в интерес на истината. Най-хубаво е да отидеш някъде без очаквания.

Михаил Михайлов:  Да, така. Трябва да се работи, да не се спира, най-важното.

Михаил Гълъбов:  Да, и това е. И важното е да искаш да правиш музика, останалото – ако стане, стане.

Добре, но къде може да се чуе вашия албум? Къде го пускате?

Михаил Михайлов:  Има физически носител, разбира се, но имаме и платформи в интернет, които разпространяваме.

Михаил Гълъбов:  Да, YouTube, Spotify, , iTunes.,

Михаил Михайлов:  Bandcamp.

Михаил Гълъбов:  Bandcamp между другото е страхотна платформа. Там човек може да подкрепи директно изпълнителя. Защото тези платформи в интернет взимат доста стабилни пари.

Михаил Михайлов:  Така е.

Михаил Гълъбов:  Чисто процентово те са сериозен бизнес също. Но хубавото е, че и родните радиа също са много добре отворени към нови изпълнители наистина, или поне в нашия бранш – жанр айде, не бранш.

Следващият албум, за който вие искате с него да ударите по масата?

Михаил Михайлов:  Дай Боже, колкото се може по-скоро, обаче…

Михаил Гълъбов:  Другата седмица точно това ще разискваме, тъй като трябва да видим какво да е като материал.

Михаил Михайлов:  Да, тъй като винаги въпросът е: сега ще излезем на сцената да свирим повече или ще седнем да пишем нова музика и да я записваме в последствие?

А имате ли възможности за изяви на сцената, вън разбира се от издаването, разпространението на музиката?



Михаил Гълъбов:  Да, да.

Михаил Михайлов:  Абсолютно.

Михаил Гълъбов:  Имаме, имаме. Даже, то това е много хубаво, защото всъщност ъндърграунд сцената, ако мога така да кажа, се подкрепя от много хора.

А тя е по-интересна.

Михаил Гълъбов:  Да, там е наистина много интересно.

По-нова е.

Михаил Гълъбов:  И всеки гледа да удари по едно рамо, щото много хора, които са примерно по радиата, също са част са били някога от тази ъндърграунд сцена. И те са минали оттам. И това са хора с желание и с големи сърца. Така че има кой да помогне и кой да се поинтересува, да ти каже: "Ето, пробвай се, заповядай тази платформа“. Оттам нататък всичко решава публиката.

А къде свирите, вашата музика къде върви?

Михаил Михайлов:  Най-често в столицата, тъй като ни е удобно.

По-малко са разходите, да.

Михаил Гълъбов:  Да, да.

Михаил Михайлов:  Каквото и да си говорим, ние носим много апаратура със себе си, и… И това също, транспортът и изобщо логистиката е сериозно.

Михаил Гълъбов:  Основно в София, но както Васко Райков каза: "Вие не сте група, докато не си купите бус“. И е много прав.

Михаил Михайлов:  Да, така е.

Михаил Гълъбов:  Да изкараш една седмица вътре с 4 човека или един месец, тогава ставате група.

Михаил Михайлов:  Да, да, това е вярно.

Михаил Гълъбов:  Абсолютно е прав.

Това е горе-долу илюстрация на поговорката: да изядеш една торба сол с някой. Горе-долу това е същото.

Михаил Михайлов:  Да, да.

Да ви пожелая успех! Аз ви благодаря за това, че приехте да бъдете гости, да поговорим по тези теми. Аудиокастът "Това е България“ винаги е отворен за вас, защото музикалните дарования, музикалният бизнес, музикалната култура това е част също от България.

Михаил Гълъбов:  Абсолютно.

Михаил Михайлов:  Така е, така е.

Михаил Гълъбов:  Благодарим ви много, беше супер интересно.

Надявам се да ви е било. И разбира се, най-вече да бъде интересно за слушателите и читателите.

Цоня Събчева