Европейският парламент гласува за влизане на България и Румъния в Шенген до края на 2023 г. Беше даден този очакван вот на резолюцията, но какво следва оттук нататък? Икономистът Михаил Кръстев в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Кръстев, как според вас ще се отрази този пореден призив, където реално беше потвърдена подкрепата за страната ни, както и за Румъния, към Шенгенското пространство до края на 2023 г. с аргумента, че вече сме изпълнили необходимите условия? 

Да, както казахте, това е пореден призив от страна на Европейския парламент. Поне в своето мнозинство европейските депутати отдавна подкрепят присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство със съответните аргументи. Знаем обаче, че решението в крайна сметка не се взима нито от Европейския парламент, нито от Европейската комисия, а поради спецификата на конструкцията на Европейския съюз важните решения трябва да бъдат взети, потвърдени от Съвета на Европейския съюз, където вече лидерите на националните държави, които го съставляват, дават своята оценка и своя вот.

Това е и причината при предишното голямо такова гласуване на Съвета на Европейския съюз България и Румъния да останат извън Шенгенското пространство. България беше спряна от Нидерландия, докато Румъния беше спряна от Австрия с различни аргументи.

Важно е да си дадем реална сметка, че освен официалните аргументи, в крайна сметка всяка една страна в Европейския съюз следва своя личен интерес, включително и икономически такъв, а присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, съответно отпадането на националните граници и по отношение на транспортни коридори, би създало условия за пряка конкуренция на вече съществуващите транспортни коридори в Западна Европа, най-вече по отношение на големите пристанища, тъй като знаем, че в момента основният поток от кораби, които идват от Азия, търговията с Азия използва именно големите западни пристанища, макар те да са по-далечни на маршрута на корабите, защото пристанището в Пирея, която всъщност е и на много дългогодишна концесия взето от китайска държавна компания, просто не представлява достатъчно добри условия за осъществяване на тези транспортни коридорни връзки.

Присъединяването на България и Румъния към Шенген би обърнало тази тенденция и е напълно естествено част от държавите в Западна Европа да имат едно наум, когато гласуват за приемането на двете държави. Това, разбира се, се замаскира зад аргументи, свързани със съдебна реформа, с опасения за сигурност. Ще видим как ще се развие на поредното гласуване на Съвета на Европейския съюз. 

Но припомняйки предишното, правейки една ретроспекция и споменавайки за Нидерландия, заради която не успяхме да се присъединим към "Шенген“ по-рано, политическата несигурност в някои от държавите все още е факт, от които зависи всъщност българското членство в Шенген. Знаем, че Нидерландия вероятно отново може да блокира пътя ни след падането на Марк Рюте. Според дипломатически източници служебното правителство в Хага ще се концентрира единствено върху текущите въпроси, т.е. турбуленциите в Нидерландия не са никак в наша полза. Вие на какво мнение сте, г-н Кръстев?  

Ами, ако погледнем какви са причините за падането на кабинета на Рюте – именно спорове по отношение на мигрантската политика както на Нидерландия, така и на Европейския съюз като цяло, то едва ли това са най-добрите предпоставки за промяна на позицията на тази държава. В крайна сметка ние се нуждаем от нейния вот. Не трябва обаче да бъдем наивни, че една относително малка държава като Нидерландия в рамките на Европейския съюз би могла да се опълчи на всички останали държави по отношение на недопускането на България в Шенгенското пространство, ако останалите държави от Европейския съюз имат искрено такова желание. Понякога се налага някоя от страните да играе лошото ченге и да изрази общи съмнения и притеснения. Знаем, че Европейският съюз, поне по начина, по който е формиран той, и по начина, по който се управлява, вече споменах, от трите институции – от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, голяма част от решенията се взимат в Берлин и в Париж, не толкова в Брюксел и в Страсбург. 

Г-н Кръстев, колко сериозни са според вас икономическите последици от оставането на България и Румъния извън свободната зона до този момент?  

Всъщност икономическите последици са реалността, в която живеем в момента. Знаем, че България страда от непопадането си до момента в Шенгенското пространство, най-вече под формата на транспортни коридори, които биха могли да бъдат осъществени през територията ни, тъй като знаем, че се намираме на ключово местоположение, връзка между Изтока и Запада, връзка между Азия и между Европа. А когато се превърнем не просто във външна граница на Европейския съюз, но и във външна граница на Шенгенското пространство, това би допринесло много както за осъществяването на тези транспортни коридори, така и за привличането на инвестиции, тъй като знаем, че много по-лесно би било големи международни играчи, свързани с различни логистични процеси, както и с други индустрии, да инвестират в страната ни, знаейки, че на практика оттук до Западна Европа те няма да преминат през нито един гранично-пропускателен пункт, няма да има забавяне на нито една част от логистиката, осъществявана от тези бизнеси.

Така че последиците, които България би могла да изпита от влизането си в Шенген, са изключително положителни. И като цяло цялостната интеграция в тези европейски структури и не само в Шенген, но и попадането ни в еврозоната, ако и когато се осъществи то, биха дали доста положителен тласък на българската икономика и на финансовата ни система, защото досегашното ни конкурентно предимство, а именно попадането в Европейския съюз и ниските данъчни ставки вече не са достатъчни.

Знаем, че икономиката се променя, знаем, че съседните нам държави започнаха да осъществяват по-своеобразна методика за привличане на чуждестранни инвестиции, включително държавите, които не са в Европейския съюз – държави като Сърбия, като Турция, дори като Македония, които привличат такива инвестиции на базата на това, че те не са обвързани със задълженията, които една страна членка на Европейския съюз е поела. Те могат да предоставят по-голямо самофинансиране при тези чуждестранни инвестиции, могат да предоставят по-добри конкуренти условия, така че ако искаме да се запазим като перспективна страна на Балканския полуостров, развиваща се икономика, която да привлича повече и повече инвестиции, трябва да имаме по-тясна интеграция към структурите на Европейския съюз.  

Европейският парламент призова Европейската комисия да направи оценка на разходите на двете държави, на България и Румъния, свързани с бавенето на членството им в Шенген. Настоява се за финансови компенсации от Брюксел. Вие как гледате на тези условия, г-н Кръстев? Необходимо ли е да се направи това? 

Едва ли можем да очакваме каквато и да е форма на компенсация. В крайна сметка, това е политическо решение. Държавите от Европейския съюз не са задължени под никаква форма да приемат други държави в Шенгенското пространство до определен срок, така че не можем да очакваме, че ще се прояви някаква форма на компенсация. Най-добрата компенсация, която биха могли да направят държавите от Европейския съюз, особено критичните към България, е да се съобразят с правилата, които в крайна сметка те са изготвили, и при покриване на техническите критерии за присъединяване към Шенген просто да присъединяват страните към Шенген, тъй като политически и икономически аргументи винаги могат да се намерят. Не можем да бъдем толкова наивни, че да вярваме в искрения интерес на държави като Нидерландия или Австрия към вътрешнополитическите проблеми, съдебните реформи или каквито и да са други казуси, свързани с вътрешната политика на държави като България и Румъния. Тук определено има геополитически интереси, икономически и когато не се изпълняват поетите ангажименти под формата на присъединяване на тези две държави, когато те са си изпълнили условията, това е много лош сигнал към цяла Европа за това, че правилата за едни не важат за други. 

А какъв сигнал дава план-сметката на нашата държава? Ще обърнем фокуса си и натам в следващите минути с вас, въпреки че параметрите на бюджета вече сме ги обсъждали много пъти в ефира ни, включително и с вас, г-н Кръстев. Но ръководствата на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“ – "Демократична България“ обсъдиха на среща държавния бюджет за тази година. Финансовият министър Асен Василев, който участва също в разговорите, каза след срещата, че ако има предложения за някакви промени, те няма да променят по никакъв начин рамката, а ще са "разход за разход". Необходими ли са, г-н Кръстев, според вас на този етап и при тези обстоятелства промени на бюджета?  

Очевидно има желание от страна на различни политически партии да оставят отпечатък във финансовата рамка. За съжаление, в голяма степен тези отпечатъци са в перото на разходите. Няма идея как да се повиши приходната част, нито пък ревизия на заложената оптимистична прогноза на Министерството на финансите за растеж на българската икономика от 1,8% в рамките на 2023 г. Казвам оптимистична, тъй като тази прогноза се разминава с прогнозата на Българската народна банка, както и прогнозите на рейтинговите агенции за растеж на българската икономика през тази година. Ако тази прогноза не се осъществи, всеки един разход ще продължава да тежи дори повече.

Така че аз адмирирам призива на финансовия министър, макар нещата вече да не са под негов контрол, тъй като бюджетът е внесен в пленарна зала и вече депутатите решават как ще изглежда той. Адмирирам неговия призив за тази политика "разход за разход", т.е. да не набъбва още повече разходната част, а просто трябва да бъде модулирана. Не адмирирам обаче усещането, че ако се запазят тези 3% дефицит, то всички проблеми са решени. Това е просто една счетоводна операция – орязването на бюджета до 3% дефицит, с която ние да изпълним един от Маастрихтските критерии, който да ни даде възможност за присъединяване към еврозоната. Ние не изпълняваме и други критерии за присъединяване към еврозоната, така че това може да се окаже недостатъчно.

Освен това залагането на структурни проблеми в бюджетната рамка, под формата на тази разходна част, ще бъде много по-голям проблем за България през следващите години, отколкото евентуалното забавяне на присъединяването ни към общата единна европейска валута. Тъй като когато говорим за повишаване на пари в публичния сектор, трябва да знаем, че това е една спирала, от която излизането е изключително трудно. Знаем, че минималната работна заплата беше обвързана с една европейска препоръка, прочетена като Дявола Евангелието в България – минималната работна заплата ще бъде обвързана с нивото на средната работна заплата в страната от следващата година. Това е изключително вредно, тъй като има голямо изкривяване между средната работна заплата в София-град например и в голяма част от областите и тъй като София-град генерира много повече работни места, то може да се окаже, че минималната работна заплата е почти еднаква със средната работна заплата в области като Видин, като Монтана, като Благоевград.

Но той този проблем не е отсега, г-н Кръстев, той е наслагван във времето, да. 

Всъщност този проблем винаги е съществувал, но той ще се задълбочи, тъй като изкривяването сега ще бъде още по-голямо. Ако досега имаше нужда от политическо решение за повишаване на минималната работна заплата, сега трябва да се прояви политическа воля и аз не виждам откъде ще се появи тя, за да бъде спрян този механизъм, тъй като той вече е вкаран в законодателство и оттук нататък вече става въпрос за автоматична процедура, по която минималната работна заплата ще расте с темпа на средната работна заплата, макар средната работна заплата да изкривява усещането за това какви са работните заплати в различните краища на България, така да го наречем.

Също така минималната работна заплата знаем, че е обвързана с още над 40 социални плащания. Това също товари и бюджета, ще натовари и различни други институции, които трябва да съобразяват плащанията си с това ниво, така че един такъв необмислен акт поражда много проблеми. Що се отнася до този бюджет сега, който дискутират политическите партии, достатъчно е да кажем, че бюджетът на Държавното осигуряване за пенсии е нараснал с 90% от 2019 г. насам. Само за 2023 г. растежът на бюджета за изплащане на пенсии в България расте с над 3,6 милиарда лева.

За да направим сравнение, целият дивидент от държавните предприятия, който ще бъде иззет, за да се закърпят дупките в бюджета, не може да покрие и половината от това увеличение, което е само за тази година. През следващата година отново предстои повишаване на пенсии по Швейцарското правило – това е заложено в законодателството, в следващата година отново. Това е спиралата, за която говорим, което излизане е изключително трудно. Трябва да се намери политическа воля, тъй като в момента очевидно харчим повече, отколкото получаваме. Надяваме се, че икономиката ще успее да навакса и приходите в бюджета ще успеят да закърпят тези дупки, но с оглед на това, че еврозоната вече е в рецесия, че големи държави като Германия са в рецесия, че световната икономика като цяло се свива, ние не можем да очакваме, че ще успеем да наваксаме на тези разходи, и всъщност сега е моментът за осъществяване на тази мащабна социална политика, която новите управляващи – били те нови или стари всъщност, са си поставили като план. 

Казвате, пенсиите ще се увеличават, ще се увеличават, но то и стандарта на живот се покачва в  България, говоря за цени, не само за хранителни продукти, но и за начин на живот, животът става все по-скъп, а това е факт. Хващам се за едни ваши думи досега, в отговора, който ми дадохте, вие казахте, че липсват идеи за приходи в самия бюджет. Може би липсват идеи, но има начини, това да се случи. 

Има два начина по които може да се навакса голяма дупка в бюджет, тъй като, когато говорим за 3% дефицит, не трябва да приемаме, че това е приемливо. Един бюджет не трябва да бъде на дефицит, един бюджет трябва да бъде на малък излишък, за да бъде той оптимален. Когато говорим за 3% дефицит, в рамките на няколко години, това представлява сериозен проблем. Има два начина, по които може да се запълни голяма дупка в бюджета, определено няма как да се случи чрез повишаване на събираемостта на данъците, тъй като в България тя така или иначе е висока, заради опростената данъчна система и повишението на събираемостта, всъщност през последните години, беше свързано с инфлацията, тъй че нямаме повишение на базата на това кой управлява приходната агенция или Министерството на финансите. Двата начина, по които може да се закърпи дупката в бюджета са или емитиране на нова дългова емисия, което е изключително неподходящо в този момент.

В началото на 2023 г. българската държава емитира дългова емисия, за да може да погаси падеж по стари емисии. Тя го направи на доходност, четете го лихва, от близо 5%, за да погаси падеж по стара емисия от 2016 г., която беше малко над 2%, т.е. ние в момента рефинансираме дълговете си много по-неизгодно, отколкото сме ги взимали. Това ще се случи и при нова дългова емисия, тъй като в момента това са дълговите пазари в Европа и по света. Другият начин, по който може да се набавят тези средства е увеличение на данъчната тежест. Това са единствените два начина, по които може да се закрепи голямата дупка в бюджета.

А относно това, че административно-обусловените заплати се увеличават, но и стандарта на живота поскъпва, всъщност стандарта на живот поскъпва толкова много, именно заради административното изливане на средства в икономиката. Тъй като голяма част от инфлацията, която наблюдаваме сега, част от нея привнесена, разбира се, международни процеси, политика на централни банки, но голяма част или поне немалка част от нея е генерирана от националните политики, генерирана е от това, че компенсациите за електроенергия, независимо дали за бизнес или домакинствата, през миналата година, могат да бъдат оценени на  близо 10 млрд. лв. Тъй като изкуствено занижената цена на електроенергията, също е някаква форма на компенсация към домакинствата. Това са едни 10 млрд. лв., да те са генерирани от енергийната ни система, но в крайна сметка те се изливат в икономиката и по този начин ние генерираме инфлация. 

И това са национални политики? 

Това са национални политики. За да се намали инфлацията, всъщност трябва да преминем през естествен икономически цикъл на свиване на потреблението, на свиване на разходите, на свиване на икономиката, да се надяваме малко, за да можем да продължим след това напред. Докато не го правим, всъщност ние се борим срещу  икономическата логика, и колкото и пари да се наливат за пенсии, хората никога няма да бъдат по-богати. Защото хората може да са получили с 90% повече пари за пенсии от 2019 г. до сега, но те не са 2 пъти по-богати.  

Какви идеи, г-н Кръстев, според вас, биха били полезни да им се даде гласност, по време на разглеждането на Държавния бюджет, което предстои между четенията? 

Идеите на които трябва да се даде гласност, са идеите, които са свързани с дясната икономическа мисъл, тази, която всъщност генерира стойността, която след това, по-скоро социално настроени правителства решават да разходват. Това е и причината за забогатяването на така наречените западни държави, към които България се стреми. Като че ли малко се опитваме да сложим каруцата пред коня и да започнем да разходваме богатството, преди да сме го натрупали.

А що се отнася до това, какво трябва да се направи по време на изготвянето на бюджетната процедура, трябва да се разчита на растежа на икономиката, на реалния растеж на икономиката и на производителността на труда. Минималната работна заплата, доколкото нейното съществуване въобще има какъвто и да е смисъл в една развита икономика, трябва да бъде съобразена изцяло с производителността на труда, а не с административни или политически решения, още по-малко с някаква форма на приравняване към скали, които не съответстват на реалното изражение на икономиката.

Същото се отнася и за бюджета, ние не можем да харчим повече, отколкото произвеждаме, отколкото събираме. Ние не можем да очакваме, че административно ще се повиши нивото на растеж на икономиката, ако реалната икономическа среда не го позволява. Това, което виждаме е продължаващо и все по-голяма участие на държавата в икономиката, нещо към което трябва по-скоро да не се стремим, тъй като България продължава да бъде най-големия работодател, българската държава. Знаем, че имаше много големи проблеми, да кажем в сектор строителство, по отношение на различни проекти, акцентира се много върху пътното строителство, но става въпрос всъщност, за целия строителен сектор, а пътното строителство е една доста малка част от него.

Става въпрос, включително за важни проекти, които са в различните общини - ВиК проекти, жп проекти, изключително важни, които трябва да се решат рано или късно, те са заложени в капиталовата програма, която не се изпълнява през последните 3 години. Тези средства трябва да бъдат набавени, защото добавената стойност от едни инвестиции е много по-голяма, отколкото добавената стойност от социалните плащания, които, в крайна сметка, никога не биха били сами по себе си достатъчни.

Когато се заложи на повишаване на производителността на труда, на създаване на работни места, на развитие на инфраструктурата, на развитие на логистиката, на подобряване на бизнес средата, на привличане на чуждестранни инвеститори -  нещо, което всъщност политиците трябва да облагодетелстват. А политиците не са шефове на предприятия, политиците не са шефове на компании, политиците не са шефове на бизнес конгломерати, за да се опитват да направляват българската икономика. Те трябва да облагодетелстват, да създават достатъчно добри условия, а от там нататък икономиката сама ще расте, така както се е случвало с всички нормални европейски държави.

Всъщност, това, което има като липса в момента в България, е осъзнаването, че административно не може да бъде повишена нито средната, минималната може, но това няма да се отрази на реалната икономика, нито пък българският народ ще стане по-богат, ще живее по-добре, ако някой изкуствено им завиши, да кажем пенсиите, на цената на все по-голяма инфлация.

Това, което трябва да бъде заложено в бюджета за 2024 г. е структурно преформатиране на разходите в бюджета, налагане на реалистични цели, търсене на начини за повишаване на събираемостта, доколкото е възможно, съобразяване с нивата на реалната икономика. Естествено, колкото повече се облагодетелства икономическата и бизнес средата, и се привличат български и чуждестранни инвестиции, толкова по-добре. Но ние да разчитаме на План за възстановяване и устойчивост, това са едни средства, които по-скоро биха могли да закрепят някоя дупка, и то при осъществяване на реформи, които спорно можем да кажем дали дългосрочно са полезни или не за българската икономика. Но ние не можем да очакваме, че това ще бъде, тъй нареченият “тласък за икономиката", за да излезем с едни гърди напред, пред най-малко конкурентите ни на Балканския полуостров.

Напротив, трябва да започне да се мисли държавнически, малко да спрем да се мисли за предстоящи избори, независимо дали такива идват или не. И да започнем да си следваме правилата, които всъщност не са толкова сложни, но е по-лесно да не се следват.