Икономистът Михаил Кръстев в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е от 06.06.2023 г.)

Г-н Кръстев, днес парламентът има извънредно заседание, на което се очаква да бъде гласуван кабинета "Денков-Габриел“. Чухме досега от трибуната различни изказвания с оглед към бъдещето на един такъв кабинет, но и острите реплики не липсваха. Оптимист ли сте вие за кабинета от това, което чухме до момента, че ще бъде прекъсната тази поредица от избори и ще бъде сложен край на политическото безвремие, както се изказаха някои от народните представители? 

Като че ли някои от народните представители се опитват да сложат каруцата пред коня, тъй като и предишният редовен кабинет след началото на протестите от 2020 г. – именно този на Кирил Петков, съответно съставен от четири партии, беше определян като кабинетът, който ще сложи край на политическата криза, като редовното правителство, което ще поведе страната в един по-нормален демократичен режим. Като че ли същата риторика се използва и сега, без да имаме представа дали предложеният вариант на кабинет на акад. Денков, тъй като по Конституция той ще трябва да подаде оставка и съответно да бъде избран след това кабинета на г-жа Габриел, ще успеят така или иначе да сложат край на тази политическа криза и в малко по-дългосрочен план, да имаме редовно правителство. Това, разбира се, само времето ще покаже, но само по себе си избирането на едно правителство от парламента, на едно редовно правителство не слага край на нищо, най-малко на политическата криза. 

Ако ми позволите, може да коментираме някои от ключовите изказвания, които бяха направени днес. Да започнем с Румен Радев, президентът, който каза, че днес г-н Борисов "подарява цялата власт“ на "Продължаваме промяната“. 

Предполагам, че президентът има своите аргументи, но съставът на кабинета не изглежда по този начин. Съставът на кабинета изглежда именно като един компромисен вариант между двете основни участници в тези преговори – именно ГЕРБ и "Продължаваме промяната“. Разбира се, има лица, които са свързани и с "Демократична България“, но по никакъв начин не изглежда така, че цялата власт отива в "Продължаваме промяната“. Факт е, че ГЕРБ имат вицепремиер, факт е, че други министри също са свързани с патията на г-н Борисов, така че властта си е поделена между участниците в парламентарното мнозинство, съответно участниците в този кабинет. 

А какво ще кажете за коментара на Деница Сачева, която каза, че решаването на политическите кризи никога не може да се случи по начин, по който е удобен за политическите участници? 

Наблюдаваме именно такова стечение на обстоятелствата. Че точно решаването на тази политическа криза, поне опитът за такова, е удобен за всички участници в решаването и тъй като се организира едно правителство, което ще бъде с поделена отговорност, най-малкото парламентарна такава, между две партии, които имат сходен брой депутати, и съответно посочване на един нов враг в лицето на президентската институция – нещо, което допреди години не беше така. 

Още в началото Кирил Петков днес заяви, че иска новините от парламента да станат "ужасно скучни“, т.е. работата да върви и всеки ден да се приемат нови закони. По-рано Асен Василев пък се закани, че ако правителството бъде гласувано днес, още утре ще започнат работа с министерствата, ще се изтегли текущият вариант на бюджета и се надява в рамките на десетина дни да има нов вариант на бюджета, който да е с 3% дефицит. Как ви се струва всичко това и колко време може да отнеме? 

Всъщност, ако трябва да посоча нещо като наистина съществена новина от този ден, преди естествено гласуването на кабинета, но доколкото успях да проследя и дебатите, става въпрос по-скоро за формално гласуване, тъй като кабинетът вече е конструиран и е получил необходимото одобрение от партиите в парламента. Ако трябва да посоча една новина, то е именно изказването на г-н Василев относно формирането на новия бюджет. Той даде заявка, че този бюджет ще бъде ограничен до дефицит от 3% при запазване на настоящите социални разходи и неповишение на данъчната тежест.

Така конструирано изречението, звучи изключително трудно осъществимо, като единственият възможен вариант това нещо да се случи е през повишаване на приходната част в бюджета, поне на книга, тъй като в рамките на една година, която вече е преполовена, и при настоящата приходна част в бюджета ние не може да очакваме, че до края на 2023 г. изведнъж г-н Василев, макар и с опит вече в управлението на това ведомство, ще успее да повиши толкова приходната част в бюджета, че на практика прогнозата на Министерство на финансите.

Същото министерство, между другото, с което той работеше, и същият експертен потенциал, с който той работеше, за това, че дефицитът ще бъде в рамките на 6%, а по-скоро говорим за повишаване на приходната част без необходимата аргументация за това откъде всъщност ще дойдат тези приходи, формиране на една бюджетна рамка в рамките на 3%, която може и да не се осъществи, и разбира се, набавяне на необходимите средства под формата на емитиране на нов дълг.

Тук е важно да отбележим, че България в началото на тази година погаси падеж по стара дългова емисия, която беше осъществена през 2016 г. При доходността при дълговите емисии означава, че това е все едно лихвата на едно кредитиране. Тогава доходността или лихвата беше в рамките на около 2%. Новата емисия, с която ние на практика изтеглихме пари така, че да погасим старите си задължения като държава, беше в доходност или лихва можем да я наречем отново в рамките на 5%. Т.е. в момента държавата се финансира изключително неизгодно спрямо предходните периоди. И ако планът на Министерството на финансите, оглавено от г-н Василев, е да финансира тези социални политики, които няма да се режат, и социални плащания с нови дългови емисии, това не е особено добре финансово и икономически аргументирано. 

За така или иначе безкрайно закъснелия бюджет и за ситуацията в страната ни. 

В крайна сметка този бюджет, с който се оперира в момента, е бюджет именно актуализацията на бюджета от 2022 г., която беше по време на кабинета "Петков“, съответно предложена от министър Василев. Факт е, че тя е неприложима към 2023 г., но е факт също така, че ако служебното правителство беше внесъл бюджет в края на миналата година, когато партиите настояваха за такъв, то дефицитът от 6% можеше да ни се вижда дори оптимистичен.