Мехмед Дикме, бивш министър на земеделието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".     

С колко скочиха цените на селскостопанската продукция? Защо земеделците губят колосални суми от една страна, а от друга българските потребители са петимени за родната селскостопанска продукция, която става все по-трудно достъпна? Питаме бившия министър на земеделието Мехмед Дикме. Г-н Дикме, защо цените на българската селскостопанска  продукция скочиха преди празниците? И ако инфлацията е по-трудна за овладяване, толкова ли държавата не може да се справи със спекулата?

Значи това не е само по празниците, като цяло причините са много. Още от началото на годината започна ръст на цените първо на оранжерийните зеленчуци, след това въобще през пролетта и лятото на всички земеделски продукти, в това число и на животинските продукти, и на млякото, виждате какви са цените на сирената и кашкавала, на месото. Общо взето ръстът е доста сериозен, но като се погледне, каква е инфлацията, той още не може да я  догони. Като се погледне само какъв е ръстът на енергийните ресурси в страната, се вижда, че повишението в енергийните източници е много по-голямо отколкото повишените на цените на хранителните продукти. Разбира се, има един много сериозен проблем, и той е свързан с това, че България е вносител на торове и вносител на препарати за растителна защита, които се използват в българското земеделие, и ръстът на международните им цени доведе до ръст на цените вътре в Българя, и оттам той се отрази директно и върху производството. Така че земеделците направиха всичко възможно, защото в крайна сметка пазарът е конкурентен, те работят в конкурентна среда, и в настоящия момент, както вие казахте в самото начало, нито земеделците са щастливи от това, че годината приключва с някакви сериозни положителни резултати, нито пък потребителите са доволни както от цената, така и от количествата и различните видове български преработени и непреработени земеделски продукции, които се предлагат.

А какъв е изходът от ситуацията? Какво може да се направи в българското земеделие? Какво трябва да се предприеме през новата година?

Вижте, аз ще продължа с коментарите за тази година. Най-големият проблем безспорно е правителството. Правителството беше само свидетел на събитията без да взима участие, без да взима някакви конкретни мерки. Знаете, аз в началото на годината се противопоставих на желанието, когато пазарът беше голям, пазарът на слънчогледа беше 2 000 лева – представяте ли си 2 000 лева за тон слънчогледа, цената на пшеницата беше висока, и в правителството взеха решение и не забраниха износа, но попречиха по всякакъв начин да не става износ от страната, продукцията да остане вътре в страната. От друга страна, се говореше за едни милиарди, които от бюджета трябваше да се дадат, за да се закупи българска продукция – в крайна сметка нито килограм продукция не се закупи от производителите, а в същото време износът спря и не можа да се продаде продукцията, и така земеделските производители влязоха в новата реколта с голямо количество стара продукция. Вижте само, какви са огромни загубите на производителите на слънчоглед. Февруари месец цената на слънчогледа достигна 1 900-2 000 лева/т, днес цената на слънчогледа е 1000 лева, почти наполовина. Идеята си нямате онези, които са задържали по 100 т слънчоглед в складовете си, какви огромни загуби търпят – на всеки тон по 1000 лева. И това е поради лошото отношение, т.е. незнанието и това, че някои хора застават начело на министерството или на държавата да вземат някакви решения, като се правят всезнаещи и всеможещи, и като че ли едва ли не светът се върти около тях и всичко зависи от тях. Жалкото е друго, че те не носят никаква отговорност и последствията не са за тях, последствията са от една страна върху земеделските производители, а от друга страна и косвено се отразяват след това върху цените и върху потребителите. Може би това ще е годината, в която следващата година ще видите, че ще има доста земеделци, особено тези дребните и по-дребните, които ще продадат своя бизнес поради това, че няма да имат възможност да го обслужват, в смисъл задълженията ще са им доста сериозни, и те или ще трябва да продадат бизнеса си, или ще трябва да фалират. Те са изправени пред това нещо и аз още по средата на годината се обърнах с апел по отношение на некачествата продукция, неконкурентната продукция, която влиза от Украйна още от май-юни месец, от средата на годината влиза такава продукция. Ние сме в края на годината, и ако направите една справка в Агенция "Митници“, вие ще видите, че може би в исторически план за последните 20 години никога износът на пшеница, царевица, слънчоглед от България не е бил толкова нисък, да не кажа, че в момента почти няма износ, колкото тази година. И това е плод на неадекватното, казвам го едно към едно, на неадекватните решения на хората, които управляват отрасъла и държавата. Още тогава се обърнах с апел, защото Европа винаги когато види, че със свои решения създава проблеми на страните-членки, тя веднага финансово може да стимулира – държавата не се обърна към Европейската комисия да постави проблема, да каже, че отварянето на границите, т.е. премахването на мита, ограничения за навлизане на украински земеделски продукти в България, ще доведе до много сериозни катаклизми и затова трябва Европейската комисия да се намеси с допълнително финансово подпомагане на българските земеделски производители. Или съвсем откровено мога да кажа, че ако имаше такова искане, Европейската комисия като нищо щеше да даде по 20 лева поне на декар, казвам го така съвсем недобре изчислено, но не по-малко по 20 лева на декар мисля, че имаше потенциал да се подпомогнат като допълнителна субсидия от Европейската комисия българските земеделци. Но когато никой не търси, естествено и няма кой да даде такава помощ.

От земеделските производители не се ли обърнаха към Министерството на земеделието, не биха ли тревога, не ги ли предупредиха за това, което ще се случи в края на годината, и за това че заради професионално нехайство следващата година българският народ ще гладува?

Не, народът няма опасност да гласува в никакъв случай. Че цените са такива, каквито са, но това не е заради земеделските производители, пак повтарям, това е световната конюнктура в настоящия момент. Но земеделците страдат, те изкараха, вие си спомняте, септември месец изкараха тракторите на улиците, изкараха комбайните.

Вие предупредихте месеци по-рано, че това ще се случи.

Да, още март месец казах, че ако не се вземат мерки, това нещо ще се случи, и то се случи. Те са отчаяни. Аз говорих и със земеделски производители от Добричкия регион – хората наистина са отчаяни. Първо, много скочи цената на торовете, да, последните месеци виждаме, че цената леко връща назад, цената на горивата скочи, от друга страна те не могат да реализират продукцията си. Нали си давате сметка, че примерно човек, казвам го съвсем образно, който е отглеждал слънчоглед, пак ще се спра на слънчогледа, той е добил около 200 кг – по 1000 лева, това са 200 лева разходи, т.е. приходи, които има от производството, от отглеждането на слънчоглед. И всеки един човек може да го сметне: около 200 лева приходи, а пък за отглеждането му са необходими около 250 лева разходи на декар, които прави. Няма как да не е на загуба. И тук никой не го мисли производителя, а всеки го обвинява в едва ли не спекула и т.н. Те са притиснати до ъгъла, те самите не знаят какво да правят. В момента предстои като казвам тежка зима, от гледна точка на това, че те нямат пари в момента земеделците да купят торове, да могат да направят януари-февруари месец торенето. Аз не знам, въобще как ще стане пролетната сеитба. Есенната сеитба закъсня и заради метеорологичните условия, но виждаме, че положението не е толкова розово и с есенниците, няма необходимата подготовка и за торенето, и за сеитбата на пролетници. Тази година е наистина изключително тежка и проблемна за селското стопанство.

Днес получихме информация, че над 45 млн. лева са изплатени на земеделски стопани заради войната в Украйна. Тези пари много ли са, малко ли са?

И 1 милион е нещо, колкото изобщо да го няма. Тази компенсация заради война е все пак положителна стъпка, но тази сума е незначителна на фона на загубите, които търпят самите производители. Аз пак повтарям, само цената на слънчогледа с 1000 лева това, което върна, това са милиарди, става въпрос за милиарди загуби.

Милиарди загуби? И каква година ни чака, 2023-та, след като тази завършваме с милиарди загуби?

Дай Боже,  нещата да се успокоят и на световния пазар. Като гледам, пак повтарям, цената на торовете започна да връща в момента, т.е. цената за тази година е по-ниска на торовете в сравнение с миналата година. Правителството полага усилия, още навремето направихме законодателни промени за връщане на акциза на горивата на самите земеделски производители. В края на годината те имат възможност с ДДС-то и с Данък "Печалба“, с Данък "Печалба“ най-вече да закупят нова земеделска техника, защото това също е проблем, че толкова години зърнопроизводителите не си подновяват през програми своята земеделска техника, която вече се е амортизирала. Прави чест на сегашното управление на министерството, че полага необходимите усилия, и във Фонд "Земеделие“, доколкото получих информация, че нещата вървят към подписване на над 800 договора по Мярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, което категорично мога да кажа е положителна, добра стъпка, затова е важно да дадем и добра оценка за работата на хората, които в момента са там и управляват. Но годината е тежка, трудна. Необходимо е много сериозно заедно с асоциациите, с браншовите организации, ръководството на министерството да работи, защото както вървят нещата, служебните кабинети ще продължават още 5-6 месеца, до нова реколта като гледам аз няма да има, поне не се очертава на този етап да има стабилно правителство в България. Така че трябва да се подготвят служебните кабинети да работят много добре с браншовите организации, да се вслушват и в техните проблеми и да търсят начини за решаването на тези проблеми както със средства от бюджета, така и с европейско подпомагане. Какво и да си говорим без подпомагане не могат да се решат проблемите на земеделците. А ако не се решат, по веригата вече и към потребителите проблемите ще се умножават и ще растат.

Кои са най-належащите проблеми, с които следва да се занимаят в Министерството на земеделието, г-н Дикме?

С осигуряването на финансов ресурс за организирането на пролетната сеитба и за торенето. Трябва да се търси възможност, включително и през финансовите институции, банките, чрез покриване на лихвите може би от Фонд "Земеделие“ за осигуряване на кредити. И може би тук вече и Банката за развитие ако е необходимо да се намеси, но на земеделците трябва да им се осигурят първо необходимите средства, за да могат те да си проведат мероприятия за торене и за пролетна сеитба, и от друга страна разбира се, ако може правителството по някакъв начин да стимулира износа, защото голяма част от продукцията и от пшеница, и от царевица, и от слънчоглед в момента стоят в хамбарите на производителите, а не се изнася. Знаете, че България е нетен износител на земеделска продукция. Така че това са двете основни неща. Първо, осигуряване на финансиране, и второ, търсене на възможности за продажба на тяхната продукция, т.е. за износ на тази продукция.

Защо българските производители не можаха да си изнесат продукцията тази година?

Заради конкуренцията от Украйна след войната, след като беше отворен пазарът, виждате, всички кораби се насочиха натам, защото първо те свалиха много цената, изключително много свалиха цената, имаха продукция от миналата година, която е залежала, и я предлагаха на по-ниска цена. В крайна сметка, това е пазарната икономика в света – предлагането и цената, и търсенето разбира се. Предлагането беше много голямо от Украйна и цената беше много по-ниска от тази, която устройва българските земеделски производители. Но пак повтарям, допълнителният проблем е това, че влиза много продукция от Украйна в България. Това е огромен проблем за България. И България трябва да търси компенсация за тези щети от Европейската комисия, защото ние не можем да ограничим вноса явно, защото това е решение на Европейската комисия. Но Европейската комисия след като е взела такова решение, с което ощетява българските земеделски производители, тя самата трябва да търси начини загубите, които търпят заради решението на Комисията българските земеделци.

А дали това не е направено от служебното Министерство на земеделието? Защото ние от 2 месеца само имаме парламент, нямаме редовно правителство, и може би то е по-затруднено в комуникацията си?

Лично аз нямам информация да е постъпило такова искане в Европейската комисия. Ще се радвам ако го направят. В крайна сметка нищо не пречи да искаме. Пак повтарям, ако не искаме, няма кой да ни даде.

Няма кой да ни знае за проблемите, нали затова правим този разговор, г-н Дикме.

Разбира се. Проблемите много ясно и точно трябва да бъдат поставени в Европейската комисия, че се иска нещо, което е допълнително, извънредно или просто се иска обезщетение за щетите, които търпят нашите производители. А не можем да обвиним и хората, които правят внос, защото в крайна сметка тях ги интересува цената, и това е конкурентния пазар. В европейските страни има интервенционна агенция, в България също трябва да има и трябва да действа интервенционна агенция. И тя трябва да се намесва с интервенционна цена, и когато имаме проблем с продукцията, тя държавата, т.е. интервенционната агенция, това са пари на Брюксел, това не са пари на българските данъкоплатци, със средствата, които са за пазарна подкрепа, от бюджета, които са по пазарна подкрепа, трябва да излезе на пазара и да интервенира и да купи, да освободи продукция. Т.е. механизми има, достатъчно е да има хора, които разбират от материята, и които да работят добре със самата материя, за да бъдат в полза на производителите.

От кого зависи да бъде направена такава интервенционна агенция?

От Министерство на земеделието. Аз мисля, че Фонд "Земеделие“ работи добре в момента, казвам го съвсем искрено, с оглед на това, че от последните 2 години за първи път имаме толкова мащабно разглеждане и одобряване на над 800 проекти по 4.1. И за мен това е много добра, положителна оценка на хората, които работят във фонда. Със сигурност такава ще бъде, ако успеят да подпишат в рамките на следващия месец договорите, със сигурност това е за над 1.5 милиарда проекти, които ще бъдат одобрени, и това е ресурс, който ще влезе в българската икономика, в българското селско стопанство.

Цоня Събчева