Меглена Плугчиева, доскорошен посланик на България в Черна гора, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Президентът Румен Радев е издал указ за освобождаването на Меглена Плугчиева от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Черна гора. Това се разбра от броя на "Държавен вестник“ от 20 декември. Миналата седмица Меглена Плугчиева беше предложението за вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите за излъчения с мандата на ГЕРБ-СДС кабинет на проф. Николай Габровски. Проектът за кабинет беше отхвърлен в парламента. Припомням, че мандатът на Меглена Плугчиева трябваше да изтече през януари догодина. И въпреки че решението на правителството за смяната на посланика в Подгорица е още от 1 септември, в медиите заради сега излезлия президентски указ освобождаването й беше обвързано с участието в отхвърленото правителство на проф. Габровски – един вид като наказателна акция на държавния глава. Стечение на обстоятелствата ли предизвика политико-дипломатическа интрига или има и обратна страна на монетата? Поканата ни прие Меглена Плугчиева – доскорошен посланик на България в Черна гора. Посланик Плугчиева, вие освободена ли сте заради политическо заиграване?

Съвсем не. Причината за тези противоречиви интерпретации, които се появиха в последните дни в медиите, се крие в решение на бившето ръководство на Министерство на външните работи в последното редовно правителство на г-н Кирил Петков. И ще обясня защо. Осем-девет месеца преди изтичане на редовния мандат на няколко посланика – в същото време не съм само аз, това са пет-шест още посланици в други държави, но преди да изтече техният мандат, и то твърде дълъг период, осем-девет месеца, тогавашното ръководство на Министерство на външните работи взема решение и определя следващите бъдещи посланици за тези места твърде рано, което е необичайно и не се прилага в дипломатическата практика. И това решение остава като задължение към служебния кабинет, както знаете, и в крайна сметка служебният кабинет през септември гласува тези предложения, а процедурата предвижда, след като има решение на Министерския съвет, посолствата на България в тези държави незабавно да поискат агреман за следващите нови посланици. И аз мога да говоря само конкретно за Черна гора и да кажа, че още през септември сме поискали агреман за следващия посланик, новия посланик, като разбира се не само в Черна гора, а и в другите страни разбирам, че се събуди известно недоумение, защо толкова рано, преди приключване на мандата на редовен посланик се прави тази стъпка, предвид факта, че като е необичайно за дипломатическата практика, събужда известно подозрение, някакво недоверие към този посланик явно от собствената му страна или има някаква друга причина. Във всеки случай не поставя в добра светлина и не представя в добра светлина страната ни. В крайна сметка, връщам се на Черна гора – агреманът за новия посланик беше издаден след два месеца и половина, вероятно поради тежката политическа и институционална криза в Черна гора, защото там е правителство в оставка, което даже и физически отстрани външния министър и премиерът пое функцията и на външен министър. Не искам да влизам в повече подробности. Но в началото на декември, сега получихме агреман и веднага го изпратих във Външно министерство, уведомих и президентската администрация и естествено президентът, следвайки процедурата, издава указ за моето освобождаване, без точна дата, и за назначаване на нов посланик, което няма нищо общо със ситуацията, в която аз наистина случайно попаднах, и има просто случайно съвпадение на обстоятелствата с поканата на проф. Габровски към мен. Вярно е, че в една и съща дата беше гласуването в парламента и на същата дата е подписан указът. Но пак казвам – няма никакъв умисъл. Завършвам накратко – аз имам заповед до 26 януари като редовен посланик на България в Черна гора, има указ за моето освобождаване, но аз съм поискала по-рано прибиране в България, на 20 януари, поради простата причина, че колегата, който идва след мен, има дете в училищна възраст и това дете трябва да започне училище в края на януари, и е съвсем естествено аз да направя този жест и да се прибера по-рано, за да може това дете да тръгне на училище. Това са накратко нещата. Но когато не се спазват съвсем процедурите – виждате, започнали от май някъде тази година, се стига до подозрения и интриги. Всичко това може да се провери, това, което казвам – всичко това са факти, които могат да бъдат проверени във Външно министерство.

Ние не се съмняваме в думите ви по никакъв начин. Вчера вие получихте най-високото държавно отличие на Черна гора, Медал за заслуги на Черна гора, връчен ви от президента на страната Мило Джуканович. Напомням, че вие сте и единственият посланик, получил два ордена от германското правителство, единият от които е Федерален кръст за заслуги, първа степен. С тези факти правя съпоставка за отношението към българските дипломати в страната домакин и у нас. Защо тук ви унижават по такъв начин?

Позволете ми да не правя интерпретация аз или да търся обяснение. Знаете, има една приказка – никой не е пророк в собствената си страна, което не говори добре и за нас, защото ние имаме много качествени не само дипломати, а качествени кадри във всички сфери, и за съжаление невинаги биват оценени, невинаги биват стимулирани, което е жалко и което би трябвало да се промени. Защото в моята дълга практика и като посланик в чужбина трябва да ви кажа, че в другите страни наистина съумяват да запазят ценните си кадри, да ги уважават, да им дават шанс да се развиват, да представят страната им на най-различни поприща. Смятам, че има в това отношение какво да се поучим от другите страни. Аз лично признавам си, че съм горда и с двата най-високи ордена от Германия, а в същото време и този последен, който получих от президента на Черна гора, защото беше голяма изненада. В Черна гора не се дават ордени на всички посланици, които напускат държавата. И разбира се, това е признание. Аз го приемам като признание за мен, за целия екип на посолството и разбира се, това е признание и за приятелските и много добри отношения между двете ни страни за България. Така гледам на тази награда.

И признание за вашата работа. Но слушам ви и си мисля, г-жо посланик, чудно ли е, че вече месец протестират служителите на Министерството на външните работи? Чудно ли е?

Не, не е чудно. И имат пълното основание. Те не са само служителите, но и дипломати. Това трябва да е един SOS към всички политици, защото външната политика на България, това е огледалото на страната ни, това е лицето на страната ни, в което се оглежда вътрешната политика, и това е лицето на България пред света. И когато този протест – виждате, се случва за първи път в историята на дипломатическата служба, това е тревожно. Над 140 години има зад себе си тази дипломатическа служба и тя е много достойна и е дала много ценни кадри на България. Няма време да влизам в подробности и да давам примери, но за да има млади кадри, които да бъдат привличани, а в момента има сериозен кадрови дефицит в Министерството, и то с млади дипломати, има недостиг, има в консулските служби недостиг на хора, желаещи да работят там, натоварването е огромно, изискванията са високи, и то най-различни, не само квалификация, не само езикови знания, но много други критерии, които трябва да бъдат изпълнени, а финансово за съжаление тези хора не получават съответното възнаграждение. Нещо повече, в последните години споделят – аз съм външен човек на тази система, но ми е болно, защото дипломатите от кариерата споделят, че се чувстват не само немотивирани, но се чувстват унизени, чувстват се отблъснати, без мотивирана дипломация, която да гори, която да защитава интереса на България, да се бори, особено в условия на толкова тежки кризи в региона, в Европа, в света, няма как България да просперира. Това е наистина знак за внимание и трябва да се отдели не сега някакво временно решение, палиативно, за удовлетворяване на някакво кратко финансово искане, а трябва генерална ревизия на отношението към тази изключително важна служба на България, дипломатическата служба, която прави външната ни политика.

Как се е стигнало до освобождаването на посланици на килограм, извинете, за да бъдат назначени хора с протекции?

Съжалявам, няма как аз да знам и да мога да отговоря на въпроса ви. Жалкото обаче е, че има страни, в които все още след дълъг период от време няма назначени посланици, и това е също много тревожно. Така че има някакъв дисбаланс, който е останал от последното редовно правителство. А и изобщо може би, пак казвам, има нужда от една сериозна ревизия и сериозна дискусия с дипломатически представители и с едно друго, по-голямо, сериозно внимание към целия този екип. И пак казвам, това е лицето на България. Аз няма да забравя, отивайки като посланик в Германия, тук колеги ми казаха: сутрин, като станеш и като се погледнеш в огледалото, ти не си вече Меглена Плугчиева, ти си лицето на България. Това е една огромна отговорност. Ти трябва във всяка дума, във всяка стъпка, във всяко действие да представяш държавата си по най-добрия, най-достойния начин и критериите трябва да бъдат високи, но и съответно начинът на уважение и на оценяване на труда, когато се изпълняват тези критерии, също трябва да бъдат реципрочни.

Посланик Плугчиева, какво е мястото на България, на нейната външна политика в международните отношения? Какво е отношението към страната ни? Вие сте опитен дипломат.

Знаете ли, този въпрос изисква сериозна, многочасова конференция, дискусия с широк кръг специалисти, експерти, дипломати, политици. И аз го казвам  сериозно. Накратко, това, което мога да отговоря – тревожно, тревожно, тревожно и незадоволително е в момента нашето положение в регионален и в европейски план. Ние загубихме в последните две-три години за съжаление много от положителния имидж на страната ни. Позволявам си само да припомня, че 2018 г., когато беше председателството ни на Съвета на Европейския съюз, България беше давана непрекъснато за пример. България беше наистина страната не само с политическа, икономическа стабилност, с развитие, но със свой профил и в Европейския съюз, като един сериозен адвокат на страните от Западни Балкани – първи външнополитически приоритет на България, формулиран от тогава, и досега стои, но въпросът е: в последните две години как се изпълнява. Мисълта ми е: ние получихме тогава уважение, ние върнахме в дневния ред на Европейския съюз на първо място темата първи за интеграцията на страните от Западните Балкани. За съжаление, последните две години разрушихме страшно много, загубихме страшно много. Не искам да казвам силни думи, ние сме пред празници, но в момента ние трябва много, много сериозно да се замислим върху имиджа на страната ни, който си създадохме сами в голяма степен в региона и сред нашите партньори в Европа. Пак казвам, темата е много голяма и нека да не разваляме предпразничното настроение – утре е Бъдни вечер. Но добре е – вие сте пък много опитен журналист – инициирайте такава среща-дискусия, кръгла маса, както и да се нарече. Имаме нужда, България заслужава с всичко, което може и може да покаже и да направи, да има своя профил в Европейския съюз, да показва силните ни страни и да заслужим нужното място, респект и симпатия както в европейското семейство, така и на Балканите, така и във всички региони на света. Но на първо място – ето за тези два най-важни клуба, Европейски съюз, където сме членове, и региона на Балканите, който ни е най-близък.

Наистина ще продължим този разговор, защото безспорно той е с продължение, а тук, във "Фокус“, имаме отношение към тези теми. Но ако позволите, да ви попитам и за друго – бяхте предложени за вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите в проектокабинета на проф. Николай Габровски. Малцина знаят, че вие по образование сте еколог и лесовъд.

Да. Да, така е.

Какви биха били вашите идеи, встъпвайки в такава длъжност? Вие не можахте да представите вашите идеи, вашите намерения, да се чуе вашата гледна точка? Изнервеността на политиците свърши много лоша услуга.

Ако позволите, макар и нескромно, да добавя, че съм и доктор на науките в тази сфера и имам своите специализации в Германия. Вярно, че от тогава е минало доста време, но предполагам, че проф. Габровски на база не само на тази квалификация и съответно опит, но и на база опита, който имам по европейски въпроси и от преговорен процес и европейски политики, това му е дало основание да ме покани. И аз признавам, че бях искрено поласкана и се отнасям с дълбоко уважение към този за мен свят човек. По темата "Екология“ – за съжаление въз основа на тази кратка справка, която направих в навечерието на влизането в парламента за разглеждане на проектокабинета, се оказа, че ситуацията е много тревожна. Поети са нереалистични ангажименти по отношение на намаляване на въглеродните емисии, и то за много кратки срокове, които трябва да бъдат ревизирани. Оказва се, че ние имаме три наказателни съответно действия от страна на Европейската комисия по различни теми в сферата "Екология“, една от които – "Биологично разнообразие“. Оказва се, че на нашите национални паркове са им изтекли плановете за управление, което блокира изцяло работата и управлението, и стопанисването в тях. Темата за отпадъците стои като гореща тема. Чистотата на въздуха, темата за водите - също. Знаете, че в момента политиките по климата са обвързани с икономика, с енергетика на първо място. Предвидено е в много къси срокове да бъдат затворени ТЕЦ-овете. Разбирате, че това от една страна ще има положителен ефект за чистота на въздуха, но от друга страна, когато не е балансирано това, когато не е постъпателно решение, изпълнено, то тогава води след себе си икономически последици. Експертите ме информираха, че има опасност, ако се стигне до там, да започнем да внасяме ние ток – България, която е била износител в продължение на десетилетия. Освен това разбирате, че затварянето на ТЕЦ-ове означава изхвърляне на улицата на десетки хора, означава безработица. Така че за съжаление разбрах, че една много, много тежка картина се е натрупала от обстоятелства в годините – не мога да твърдя в кой период, но за съжаление, картината в момента е повече от сериозна и тревожна. Та това щяха да бъдат и въпросите и нещата, с които евентуално да се занимавам. И на първо място, да не пропусна – администрацията е оголена от страна на експерти по политически, по други съображения. Администрацията е демотивирана, а разбирате, че без екип и Господ не може да се справи. Така че на първо място това, което щях да направя, е да се постарая да събера, да върна експертите, специалистите в различните подсфери на темата "Екология“, за да може да настъпи и съответната промяна, която,  разбира се, не става с магическа пръчка.

Благодаря ви за това, че приехте този разговор в изключително натоварено за вас време, благодаря за това, че бяхте наш гост в навечерието на Коледните и Новогодишни празници. Благодаря ви, че споделихте познанията си по въпроси, за които ще продължим да говорим и през Новата година. И нищо не се знае, нищо не се знае, посланик Плугчиева – третият мандат може би ви чака.

Не, не, нека да не правим такива предсказания. Аз ви благодаря за вниманието и искам да използвам една минутка в ефира на финал да пожелая на всички ваши слушатели, на всички български граждани светли Рождествени празници, повече разбирателство, повече обич, повече размисъл и желание за добри дела. И още нещо ще си позволя да кажа. Днес получих едно прекрасно поздравление, пожелание от Германия от един приятел за Нова година – не само да е здрава, но от Нова година да завали и разум от небето.

Много ви благодаря. Нека така да завършим – от Нова година най-после разум да завали от небето над България. Откога го чакаме, г-жо посланик – но суша, та суша! Дай Боже от Нова година, с големите снегове, които ни обещават синоптиците, да завали и разум! Благодаря ви още веднъж, че приехте да бъдете наш гост. Весела, щастлива, хубава, здрава Нова година!

Цоня Събчева