Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер, извънреден и пълномощен посланик на България в Германия от 2004-та година до 2008-а година, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

И трите партии от коалицията на германския канцлер Олаф Шолц претърпяха загуби на 8 октомври в два регионални вота в Германия: в Бавария и в Хесен. Трите партии от наричаната още Коалиция на светофара: лявоцентристката Социалдемократическа, Зелените и либералната Свободна демократическа загубиха позиции в икономически силните южни провинции, в които живее почти една четвърт от населението на страната. Затова резултатите се разглеждат като решаващ тест по средата на мандата на правителството. Защо управляващата коалиция претърпя рекордно поражение на местните избори в Германия? Разговаряме с бившия вицепремиер Меглена Плугчиева – извънреден и пълномощен посланик на България в Германия от 2004 до 2008 година. Добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-жо Плугчиева.

Добър ден на вас и на слушателите. Вие коментирате една много важна тема, която остана в сянката на динамичните и за съжаление много тежки геополитически събития от последната събота и неделя. И трябва да кажа, че това беше едно политическо сътресение в Германия, така се отчете, защото Бавария е една от основните провинции, тя се води даже свободната държава Бавария и съответно е с ключово значение както като население, така и като икономическа мощ. Там Християнсоциалният съюз (ХСС) падна на 37%, което е не бивало нисък резултат за тази партия, водеща и единствена в Германия  само в Бавария. И на второ място се класира точно "Алтернатива за Германия“, а либералната партия даже не влезе в съответния парламент на Бавария. В Хесен имаме сходна ситуация, като най-голям губещ от изборите е Социалдемократическата партия и след това са Зелените. Отново имаме висок резултат при "Алтернатива за Германия“ – над 18% при една много висока избирателна активност на населението: в Бавария над 70%, в Хесен над 65%. На вашия въпрос защо, основната причина анализаторите намират в незадоволителното управление на правителството на точно, както я нарекохте,  Коалицията на светофара. И основните моменти на недоволство на населението се свързват на първо място с рязко влошената икономическа ситуация в Германия – икономиката на Германия тази година е в рецесия. За съжаление има тревожни данни за ръст от минус 0,6%, тоест не само че нямаме растеж, а напротив. Другата голяма причина е неадекватната енергийна политика или политиката за климата, която по мнение на голяма част от обществото вече се превръща в догма, но тя не работи за развитие на икономиката. Има се предвид, че съответно затварянето на въглищни централи, които сега временно пак се отварят обаче, трябва да кажем в скоби, затворени атомни електроцентрали от април тази година, а в същото време съседите във Франция строят нови, както и неустановени още връзки от Северна към Южна Германия, което значи, че енергийната политика на Германия за съжаление не отговаря на очакванията на икономиката и има опасност за внос на електроенергия, и то на по-високи цени. Знаем, че от войната в Украйна са прекъснати доставките и от Русия на газ и на петрол, и се внасят втечнен газ също на много по-високи цени. Така че причините са доста. Към тях трябва непременно да добавим миграционната политика, защото Германия тази година е отново с рекорден брой приети бежанци в сравнение с всички страни от Европейския съюз, като към това се добавиха и около 2 милиона бежанци от Украйна. И това натоварва социалната система най-вече, защото особено от Арабския свят, от Сирия, от Афганистан бежанците не се адаптират, не се включват на пазара на труда. Това са като че ли основните причини, плюс засилена, увеличена престъпност, която тревожи много германското общество.

Защо се провали енергийната политика на Германия? Тя повлече общо взето цялата им икономика?

Вие сте права, че това е ключовата тема, защото трябва да посоча първо, че в Европейския съюз нямаме единна обща енергийна политика. Различията са много големи. От една страна на миналата година Европейският парламент обяви атомната енергия за зелена, за екологична, за чиста енергия. Както вече споменах, Франция планира да строи новия атомни електроцентрали. Наскоро Полша, която е много близка по енергийна структура с нас, не само че предвижда съответно техните топлоелектроцентрали, въглищни електроцентрали да бъдат затворения едва през 2049 година, но предвижда Полша до 2038 година съответно да построят нови 79 малки атомни електроцентрали. А в същото време Германия се лишава от енергийна сигурност, и това пряко рефлектира върху икономическата й мощ. Тези несъответствия и затова така не само обществото, но и експертите, особено представителите на икономиката са изключително разтревожени, а и големите концерни напуснаха или са в процес на напускане на Германия, а малките и средни фирми под натиска на високите енергийни цени фалират.

Защо Германия не можа да се справи с мигрантската вълна? Не беше ли я разчела тогава, когато канцлерът Меркел призова с добре дошли мигрантите? Спомняме си първите посрещания с плюшени мечета, а сега се стигна до агресия, насилие, изнасилвания, престъпност. Защо не успя Германия да се справи?

С голямо нежелание Германия и особено политическият й елит признава, че това е била погрешна политика, непремерена политика, защото са били надценени очакванията към мигрантите, които ще дойдат. И се предполагаше, че тези мигранти много бързо и лесно ще се интегрират на пазара на труда, а това не се случи. В същото време Германия е в тежка демографска криза, и те очакваха по този начин да компенсират недостатъка или дефицита на работна ръка. За съжаление, не само че не се постигна този резултат, а напротив, се натовариха социалните системи в Германия, и по този начин се получи сериозен дисбаланс в икономически и социален план. Към това като добавим бежанците от Украйна, които влязоха в една много специфична социална система на Германия, нарича се Hartz IV, те автоматично получават жилище и съответно осигуровки и всякакви други по-големи привилегии в сравнение с останалите бежанци. От една страна това води до напрежение между едните и другите, имам предвид тези от 2015 насам, и съответно в същото време това натоварва бюджета на Германия. И данните показват, че за 2022 година има увеличение с 22 милиарда евро на социалните разходи, което е вече непоносима тежест за Германия при влошаването на икономическата ситуация. Всичко това е важно за нас, защото, както е известно, Германия е моторът на европейската икономика, а ние сме много тясно свързани с германската икономика. И този много добър период, на който се радвахме и до миналата година имахме увеличение на стокообмена, стигнахме 12 милиарда, прогнозите за тази и следващите години са мрачни.

С какво ни засягат резултатите от изборите в Германия и как ще го усетим тук?

Ще го усетим. Първо, в Европейския съюз всички ще го усетят, включително и ние. Но трябва да посоча, че тревожно звучи въпросът на британското издание "Икономист“ от преди седмица, което пита: "Германия болният човек ли е на Европа?“. Ние сме свикнали и знаем, че това беше икономическата носеща конструкция на Европейския съюз, която имаше и най-голям дял на вноски в бюджета на общността, и съответно беше и моторът, който движеше цялата европейска икономика. За съжаление, сега стагнацията и неблагоприятното развитие се отразяват на целия Европейски съюз икономически и финансово – това ще се отрази и на нас. И липсата на квалифицирана работна ръка, което е голям дефицит в момента в Германия и у нас, ще се почувства още повече през следващите години.

Девалвира ли социалдемократическата идея в Германия?

Това е болезнен въпрос. Като цяло се наблюдава тенденция на загуба на доверие от избирателите към социалдемократическите партии в Европа, и като че ли това се чувства най-силно точно в Германия, защото точно партията на канцлера Шолц е най-големият губещ в тези две провинции на Германия, и то основни: Хесен, както е известно, е банковото сърце на Германия, Бавария е водеща икономически в Германия. И всичко това показва, че има неумение, несправяне с всички тези предизвикателства на страната и на европейската, и на геополитическата сцена, и  това рефлектира в разочарование и срив на доверието на избирателите точно към социалдемократите. Това се наблюдава и към Зелените, които, знаете, бяха на върха на вълната и се ползваха с невероятен възход.

Победата на вотовете на двете сестрински дясно центристки партии -  Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз означава ли, че десницата се завръща след ерата "Меркел“?

Анализаторите смятат, че въпреки растящото недоверие към социалдемократите и към Зелените, все още особено Християндемократическият съюз, който се оглавяват сега от г-н Мерц, след като пое ръководството от г-жа Меркел, не успява да намери най-късия и най-точен път към избирателя, да отговори на неговите очаквания и да предложи съответно алтернативно добри решения, които да коригират управленската политика. Има големи очаквания, все още резултатите показват, че очакванията там са най-големи, но и там има спад в резултата на двете партии, което показва, че ако така продължи тази тенденция на неумение на двете партии да отговорят на очакванията и на тези наистина динамични икономически, социални и геополитически предизвикателства, делът на "Алтернатива за Германия“ сред обществото ще расте главоломно, както това вече се наблюдава в източните провинции на Германия.

С какво да си обясним поредните успехи на крайнодясната "Алтернатива за Германия“?

Тя съумява да намери най-добрия комуникационен подход към избирателя, да дефинира  точно проблемите на всички тези тежки предизвикателства, и заплахи, и кризи, които среща немското общество, и не само, съумява все повече и по-сполучливо да предлага алтернативни решения, което привлича съответно обществото, и то показва ясно с този вот, че единствено се вижда, това вече не е само протестен вот спрямо неумението на така наречените "системни партии“, а наистина се търси като че ли алтернатива и за управление, което би трябвало да накара ръководството на системните партии много добре да се замислят и вместо да търсят начини да омаловажават резултата на "Алтернатива за Германия“ и да се мъчат да я класифицират като профашистка или крайна, и с всякакви други такива епитети, с които смятат, че ще променят нагласата на обществото, те би трябвало системните парти да направят анализ на собствената си политика и действия и да коригират точно своята политика, за да върнат доверието на гражданите, на обществото.

Можем ли да приемем, г-жо Плугчиева, че резултатите от изборите в Бавария и Хесен подсказват насоки за европейските избори за догодина?

Тъй като много динамично текат процесите и за съжаление негативните процеси, и кризите, с които сме конфронтирани, и специално Германия е конфронтирана в тези години, малко е трудно да се правят някакви точни прогнози за след година. Но пак казвам, че напълно споделям мнението на тези анализатори, и икономисти, и съответно наблюдатели, които предупреждават, че ако не настъпи промяна в реалната политика на системните партии, разбирайте християндемократи, съответно социалдемократи, зелени или либерали, няма да бъде изненада след година да имаме резултат, който ще бъде в полза на "Алтернатива за Германия“. Това е тенденция, но и събитията на война в Украйна, което е в Европа, сега изключително тежкият конфликт между "Хамас“ и Израел, всичко това задълбочава негативните обстоятелства или рамката на обстоятелствата, при които трябва правителствата да покажат воля за реални действия в полза на гражданите. Упрекът на гражданите към правителството в момента е, че те игнорират реалността. Преобладават клишета, преобладават обещания или опити за омаловажаване на кризите и на проблемите, а това не отговаря на реалността в Германия, в Европа, в света. И това е много сериозен проблем – липсата на искреност, липсата на истински диалог с гражданите. Лошото е, че ми струва, че го виждаме и тук при нас.

Резултатите от тези две регионални избори какво отражение ще имат върху националната политика и управлението на Германия?

Това е въпросът, който сега предстои да получи отговор, защото има очакване от една страна да се направят поуки от страна на системните партии, да направят много задълбочен анализ и да коригират своето поведение и да са съсредоточат върху реалните проблеми на хората, за които вече говорихме: на първо място икономика, съответно енергетика, към това трябва да добавя миграционната политика. Ако това не се случи, прогнозите са тревожни и неблагоприятни за коалицията на г-н Шолц.

Може ли да се мисли за предсрочни избори в Германия?

Надявам се да не се стигне до там, макар че се чуват и такива гласове.

Казахте, че ситуацията в Германия е сходна с тази в България. Като ви слушам, все едно, че се отнася за нас. Но какви са изводите, които ние трябва да си извадим от тези два регионални избора в Германия като предупреждение и за нашите управляващи?

Аз си признавам, че си мисля даже, че никой или малцина са тези в политическите управляващи у нас партии, които са съсредоточили внимание върху резултатите от изборите в тези две провинции. Това не ми се иска да е така, но към момента поне нашето правителство и нашите партии в парламента са се ангажирали с така от тях формулирани приоритети, които не докрай отговарят на реалните приоритети и проблеми на гражданите и у нас, и съответно ми се струва, че не търсят поука от това, което се случва в Германия.

Ползвам възможността, че сте наш гост и да ви задам и въпрос като бивш заместник-министъра на земеделието: в петък в Брюксел представители на страните членки ще гласуват предложението на Европейската комисия за разрешаване на употребата на хербицида глифозат за следващите 10 години. Трябва ли България да се обяви против това решение, за което настояват и неправителствените организации у нас, като се има предвид, че глифозатът е силно токсичен?

Поздравявам ви за това, че следите възможно най-актуалните и болезнени въпроси за страната ни на европейско ниво, а това е един въпрос, който не бива в никакъв случай да се подценява. Би трябвало България на всяка цена да се присъедини към този алианс от страни, които ще гласуват "против“, защото това е изключително опасен хербицид и съответно има поредица от научни изследвания, доказващи, че има остатъчни количества, които при неправилно употреба могат да провокират и да предизвикат канцерогенни заболявания и много други. Така че това е изключително важно въпрос и аз призовавам ръководството на Министерството на земеделието и съответно правителството категорично да не допусне да се присъедини България отново в сляпа подкрепа на решението на Европейската комисия, и то за толкова дълъг период.

Гласуването ще бъде в Съвета на Европейския съюз, допускам в Съвета по земеделие?

Да.

Ще може ли обаче да се предотврати използването на този хербицид? Защото според изследвания има остатъци в хляба включително, във водите, изобщо нанася много сериозни екологични и всякакви други щети.

Аз се радвам, че у нас неправителствения сектор точно и земеделският сектор съответно реагира и се противопоставя на такова продължаване действието на глифозат в страните на Европейския съюз, и искрено се надявам, че ще бъде проявена съответната национална и гражданска отговорност като грижа за здравето на хората, и съответно ще се постъпи по най-разумния начин. Пак казвам,  България трябва да се присъедини към страни като Германия, Австрия и доколкото знам и други, които са заявили вече, че няма да подкрепят удължаването за толкова дълъг срок.

А дали все пак не е необходима и намесата на Европейския парламент, за да мобилизираме и българските евродепутати? Те вече доказаха добра ефективност в такива ситуации.

Аз смятам, че по всички национални въпроси, които засягат страната ни, те трябва да бъдат ангажирани. И крайно време е България да не се държи като някакъв виновен ученик, кандидат за членство в Европейския съюз,  а да отстоява националния интерес и да говори на висок глас когато се формулират европейските политики, защото иначе опасността тези европейски решения да влязат в колизия, в конфликт с националния интерес става все по-голяма. И това единствено носи от една страна реални щети на страната ни, от друга страна провокира все повече евроскептицизъм в обществото ни. Това е ролята и мястото на правителството, на нашия парламент, на нашите представители в Европарламента. Така че приветствам всички инициативи на медиите да се поставят тези въпроси, но задължението, отговорността и реалните възможности за въздействие са при правителството и парламента.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост. Благодаря ви за времето, което ни отделихте.

Аз благодаря.

Цоня Събчева