Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер по европейските фондове, народен представител, заместник министър на земеделието, последователно посланик на България в Германия, Швейцария и Княжество Лихтенщайн и в Черна гора, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Предложението на Австрия за мигранти срещу "Шенген“ продължава да стои стряскащо на дневен ред. Нищо, че държавни и политически лидери у нас почти в хор го оценяват за неприемливо, от Виена няма и сигнал, че справедливото ни възмущение е стигнало до тях. Тяхната невъзмутимост обаче започва да предизвиква в нашите фактори колебание: "Няма да приемаме допълнителни условия, които не отговарят на това, което се очаква от другите страни“, казва премиерът Николай Денков, но уточнява: "Ще видим, къде ще е границата между допустимите и неприемливите условия за "Шенген“. Значи, все пак сме склонни да приемаме условия. Остава ли ни още надежда за "Шенген“? Гост в студиото е Меглена Плугчиева, която е била вицепремиер по европейските фондове, народен представител, заместник министър на земеделието, последователно посланик на България, в Германия, Швейцария и Княжество Лихтенщайн и в Черна гора до февруари тази година. Този широк профил на нашия гост предполага и много въпроси към нея. Но да започнем с добре дошла в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-жо Плугчиева.

Благодаря ви за поканата.

Вие сте единственият посланик с два орден от Германия, познавате добре манталитета на немскоезичния свят. Как мислите, защо от Виена ни отправиха такова неприлично предложение?

Защото като цяло ситуацията в Европа е влошена. Политически, икономически Европа е тази, която трябва да се справи и с войната в Украйна. И всичко това води до вътрешни политически проблеми в страните членки. Трябва да добавя, че тази година, 2023-та, беше рекордна и по отношение на миграционния натиск към Европа, към Германия специално и към всички страни членки, но най-вече към Германия. Този миграционен натиск и наплив от хора не води до решения на проблеми в страните, а води до нови проблеми, а именно не се решава проблемът с пазара на труда, а има огромна нужда от квалифицирана работна ръка, в същото време всички тези мигранти тежат на социалните системи в страните членки и най-вече, пак казвам, в Германия. И като се добави и повишената престъпност в резултат на новодошлите мигранти, всичко това създава обществено недоверие, притеснение, то рефлектира в политическите управления на отделните страни и ние сме изкупителна жертва.

Но защо трябва да ни го прехвърлят?

Именно защото това е политиката, и в случая България, Румъния стават изкупителна жертва точно на тази влошена политическа, икономическа, миграционна обстановка в Европа. Тук имахме форуми, където имах възможността и да участвам, и да модерирам, и приветствам всички усилия от българска страна и от румънска страна да се отстоява принципно достойно необходимостта час по-скоро да влезем в "Шенген“. Сега, има такъв вариант на постепенно присъединяване, започване с въздушна граница, но наистина са неприемливи условията, които се поставят – да се приемат повече мигранти. Но как това да стане? Би било добре да се отправи такъв въпрос към австрийското правителство, защото мигрантите никой не ги задържа никъде, а ги привлича Германия точно поради социалните помощи, които там се дават. Ако се уравнят социалните помощи във всички страни членки, ще видите, че ще има много по-равномерно разпределение на мигрантския поток. В момента това е тенденцията от 2015 година насам, откакто г-жа Меркел отвори границите свободно и заяви: "Ние ще се справим“, и сега се отчита, че е провал. Но вместо да се вземат поуки от всичко това, което се случва и през последните години, Европа продължава да не води разумна миграционна политика и съответно цялата тежест пада върху страни като Германия. Има отделни провинции както Баден-Вюртемберг, която е приела повече мигранти отколкото цяла Франция. Разбирате, че това води веднага и до вътрешно напрежение и между страните членки. Така че ние ставаме наистина изкупителна жертва на проблемите на дефицитите в политиката на Европейския съюз и на отделните страни.

Възможно ли е зад действията на Австрия и Нидерландия всъщност да стои Германия?

Не изключвам, и не само. Погледнете,  какво се случи с изборите в отделните страни в последните месеци: имаме смяна на правителството в Полша, имаме смяна на правителството в Словакия, имаме в Нидерландия крайната дясна радикална партия на Вилдерс, която стана първа политическа сила на тези избори. Това  показва тенденции на промяна в общественото мнение – гражданите на Европа са недоволни от цялостното развитие на Европа. Това показва и последното изследване на Европейския съвет по външна политика, където съавтор е известният у нас и в Европа политолог и анализатор Иван Кръстев, и се оказва, че 59% от гражданите на Европа са недоволни от посоката, в която се развива Европа. Така че всичко това е взаимосвързано и показва, че лидерите в Европейския съюз и на отделните страни членки трябва да си вземат много сериозни поуки. И си позволявам да припомня думите на Хелмут Кол от 2006 година, когато ми каза: "Г-жо Плугчиева,  помнете, че Европейският съюз ще има големи проблеми заради липса на лидери с визии, със смелост“. Опасявам се, че е пророк или стана пророк по този въпрос.

Как виждате да завърши сагата ни с шенгенското ни членство и доколко няма да удари това и Еврозоната?

Предполагам, че някакъв палиативен вариант на решение ще се намери и ще се осигури "Шенген“ поне за въздушна граница за нас и за Румъния. Сега, дали това ще бъде съпроводено с някакви унизителни за нас условия, това вече предстои до края на тази седмица да разберем. По отношение на "Шенген“, хубаво е ние да не се фокусираме самоцелно в един приоритет, който беше формулиран, а трябва да следим динамиката на процесите в Европейския съюз и в Еврозоната. За съжаление, това не е тази Еврозона, която беше само до преди няколко години. В момента ключовата страна, мотор на европейската икономика – Германия, е в рецесия, прогнозите на Европейската комисия за Еврозоната за икономически растеж за тази година бяха понижени, за съжаление. Те са понижение и за следващата година, което означава, че нас ни очакват в Европа и специално и Еврозоната неблагоприятни години, поне две, което означава, че ние много внимателно като държава трябва да преценим, дали сега е подходящият момент за влизане в Еврозоната. Освен това виждате, че нашата икономика, която е силно свързана с европейската и най-вече с германската, няма начин да не бъде потърпевша от това негативно развитие. И не само аз, но много анализатори и експерти, финансисти, както виждате, коментираха и бюджета, който предложи г-н Василев и който явно ще бъде приет с  3,2% икономически растеж за 2024 година при условие, че Европейската комисия прави прогноза за България 1,8%. Разбирате, че тук има отворена ножица и е много странно и не става ясно откъде и как ще се осигури този икономически растеж при условие, че интересът на чуждите инвеститори не е голям, а напротив, за български инвеститори също не може да се каже, че имат особени големи възможности. Към всичко останало виждате, че Планът за възстановяване, по който се очаква да влизат съответно вноски, ние сме последни в списъка на страните членки, и там закъсняваме, и плащанията, които очакваме, също закъсняват. Така че би трябвало да бъдем реалисти. И се връщам на Еврозоната – препоръката и на Международния валутен фонд беше: по-предпазливо и внимателно да се следи динамиката на финансовите и икономически процеси в Европа и тогава да се вземат решения и за Еврозоната. Да не стане така: едно самоцелно бързане за влизане в Еврозоната да има по-големи негативи отколкото позитиви за страната ни. Румъния, например, е преместила срока за 2027 или 2029 година. И ние нямаме срокове, в които сме длъжни да влезем в Еврозоната, което значи, че трябва да отчитаме и да гледаме нашия национален интерес и да се подготвяме. Но влизането в Еврозоната да бъде тогава, когато ще бъде най-печелившо за обществото ни, за държавата ни, за икономиката ни.

Очаквате ли финансови, икономически затруднения от началото на следващата година?

Описвайки всичко това досега с прогнозите на развитие на Европейския съюз, не може да се очаква, че ще има някакъв положителен, голям, неочакван скок по отношение на нашата икономика или на европейската. Виждате, че инфлацията остава висока, цените на енергоизточниците в Европа остават високи, и то от 3 до 5 пъти по-високи отколкото в САЩ. Оказа се, че от края на миналата година, когато САЩ приеха закон за борба с инфлацията и субсидиране на бизнеса, големите концерни главно от Германия се изнесоха към САЩ. В Германия имаме масови фалити на малък и среден бизнес, има сътресения във Франция, в Италия, което значи, че всичко това комплексно погледнато не дава предпоставки и очаквания за много добра икономически и финансова 2024 година. Което означава, а и по съвета на много финансисти и експерти хубаво е да стегнем малко коланите, да бъдем разумни и наистина компетентно предпазливи в управлението на финансите, особено на държавата. Като си има предвид че, пак се връщам у нас, са предвидени и много сериозни заеми отново да се направят и де факто доминират социалните разходи, военните разходи, говоря за такива за сигурност, слава Богу, от снощи имаме една добра новина за увеличение на средствата за култура, но би трябвало да се подпомага и бизнеса, защото ако няма развитие на бизнеса, на икономиката, няма как да има приходи в бюджета и след това да има и какво да се разпределя в социалната, културна, здравна и друга сфера.

Да ви задам и актуални въпроси за българското земеделие. Преди ден ресорните министри на България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния се обединиха за съвместни действия пред Европейската комисия за намиране на решение на проблемите по режима на внос на земеделски продукти от Украйна. Нашето министерство определи 10 стоки, чиито внос от воюващата страна ще стават при специален квотен режим, дори и за днес, може би в този час, в който с вас говорим, е насрочена среща с браншовите организации в Земеделското министерство. Това ще реши ли обаче въпроса с дъмпинга на украинските стоки?

Ние сме свидетели на една непоследователна политика в Аграрния сектор, имам предвид, че особено след 2018-та година ситуацията е рязко влошена, особено в подсекторите Животновъдство, Зеленчукопроизводство, и войната допълнително утежни ситуацията в Аграрния сектор. Виждате, че страни, като Полша даже, Словакия, Унгария, въпреки солидарността, която проявяват, те не спазиха решенията на Европейската комисия, единствени ние се подчинихме безусловно. Това създаде страхотно напрежение, през септември месец имахме големи протести от нашите земеделски стопани. Само два месеца по-късно, въпреки подписания тогава меморандум, отново земеделските стопани излязоха на протести, защото закъсняха тези компенсации за войната в Украйна, защото не беше ясно, дали необходимите средства за подпомагане на Аграрния сектор и особено на подсекторите  Животновъдство и Зеленчукопроизводство ще бъдат включени в бюджета за следващата година. Според мен се работи недостатъчно национално отговорно, което означава, че трябваше да се направи много задълбочен анализ на целия ни сектор с дефицитите по отделните подсектори, особено, пак повтарям:  Животновъдство, Зеленчукопроизводство, Овощарство, Пчеларство, и да има една ясна програма с конкретни мерки, действия, по срокове и финансово обезпечение. За съжаление, не се вижда такъв подход, което води до опасения за некомпетентност и за съжаление неуважение към този основен стратегически сектор на България. Нещо повече, имаше опасност да се посегне и на земята, на Държавния земеделски фонд и да бъде продаден, за да се попълват средства в бюджета, и само благодарение на острата реакция на обществото, на медиите и на част от депутатите, поне към момента тази тема е спряна. Но аз съм притеснена от факта, че това ново правителство като че ли пробва навсякъде и прави опити за някакъв вид злоупотреба, за някакъв вид нарушаване на закона, и в момента, в който обаче обществото реагира, се опитва да омаловажи това свое посегателство и да го оправдае по някакъв начин. Това е в Аграрния сектор, това в енергетиката се получи, виждате протестите, това е виждате и с бюджета. Да припомня крайно нелепя случай с изборите, общинските избори и абсолютно недопустимото поведение на един заместник-министър, който искаше да си поиграе с флашките или с машините за избори. И списъкът е дълъг. Виждате, и сега сме свидетели на посегателство върху паметници. Това е, съжалявам, че използвам силни думи, но това е кощунство, защото това са паметници и на културата от определена епоха, от определен исторически период на нашата страна. И се създава впечатлението, че това правителство единствено руши, събаря, иска да промени, но не към по-добро. И това създава дълбоко разделение в обществото, недоверие и съответно не вещае нищо добро. Това беше и по темата с бюджета, това беше и по темата с т.нар. електронни рецепти, които ето сега пак се дава заден ход, и към това трябва да добавя и темата щом сме на Аграрния сектор за генномодифицираните организми. Виждате, че и там България или министърът на земеделието гласува "Въздържал се“, само защото имаше остра реакция от опозицията:  от БСП, "Има такъв народ“ и "Възраждане“. А по темата генномодифицирани организми трябва да кажа, че и Европейският съюз има вина или Европейската комисия има вина, защото експертите по темата познават процедурите: от 2015 година де факто Европейската комисия даде право на страните членки сами да определят дали ще имат производство на генномодифицирани растения в страните си, и оттогава например Португалия и Испания разрешиха, докато Германия, Италия, Франция, Австрия, Унгария и ние имаме забрана на производство на генномодифицирани организми.

Защо сега не гласувахме "Против“?

Това е добрият въпрос, това е абсолютно основателният, коректен въпрос: защо ние, след като имаме забрана, сега не гласувахме "Против“, а отново е една такава палиативна разкрачена позиция.

Нещо повече, да ви обърна внимание, посланик Плугчиева, на свое заседание преди другото в Брюксел, нашето правителство реши страната ни да подкрепи предлаганите нови генномни техники. И именно само острата реакция спря това решение, и някак си, дори без да се взема обратно решение на Министерския съвет, позицията бе променена на "Въздържал се“. Вие сте била и вицепремиер, и депутат, и заместник-министър, и министър – как се нарича този вид управление?

Недостойно, за съжаление, некомпетентно и неотстояващо националния интерес на страната. Затова казвам, че списъкът стана твърде дълъг на такива решения и това е тревожно, защото това става практика, това става стил на поведение на правителството да няма отговорност за нацията, да няма зачитане на националния интерес, на паметта на нацията, на интересите, на ценностите на България. Това е, което много ме тревожи и така за съжаление виждам, че тревожи голяма част от обществото ни. Връщайки се на генномодифицираните организми, за съжаление, Европейската комисия носи определено вина, защото се оказва на практика, че тя е разрешила вече вноса на 97 вида генномодифицирани растителни продукти в Европейския съюз. Това са главно в категорията соя, ориз, жито, царевица, памук и други селскостопански растения и продукти от тях, което как се получава? Оказва се, че страните особено големите, за които вече споменах, и имат забрана и имат крайно неодобрение на генномодифицирани организми в страните си, това са: Германия, Австрия, Франция, Италия, те гласуват "Против“. Тогава Европейската комисия прилага следния подход: прави консултации с Европейската служба по храните, тя възлага на научен колектив да направи изследване, този колектив след три години и половина се произнася, че този генномодифициран растителен продукт не е толкова вреден и може да се внесе в Европейския съюз, и след една година и половина процедура на разрешение тези продукти влизат официално в Европейския съюз. И по този начин виждате стигаме до българската поговорка: "И вълкът, и агнето цяло“. Страните членки казват: "Не, ние гласувахме "Против“, а в същото време там "лошата“ Еврокомисия, която използва някакви задни вратички, въпреки всичко пуска в Европейския съюз, ето, вече 97 броя генномодифицирани организми. Тази порочна практика, този двоен стандарт е крайно недопустим и не бива да бъде продължаван.

Той е заразителен, защото ние го виждаме и в управлението на българската държава.

За съжаление, лошото е, че копираме лошите практики, а защо не копираме добрите практики от една Унгария, която съумя да си реши и си решава демографските проблеми, която икономически стои изключително стабилно и привлекателно за чужди инвеститори, която си отстоява интереса по отношение на мигрантската политика. Това означава, че има и добри практики в Европейския съюз и бихме могли и ние по този начин да отстояваме на първо място нашия национален интерес и да имаме по-силен глас в Европейския съюз. Защото участието или членството ни в Европейския съюз, това не е подчиненост или сляпо изпълнение на задължения, а това изисква да имаш ясен профил, да имаш ясна позиция, и съответно отстоявайки своя интерес да дообогатяваш политиките или да ги коригираш в добрия смисъл на думата – политиките на Европейския съюз. А ние се държим по-лошо от страна-кандидатка. В Германия се казва: като онова момче най-лошото в класа, което седи в ъгъла и непрекъснато бива наказвано, и то единствено трябва да слуша и да се подчинява. Това е абсолютно недостойно, и аз като човек, който съм се борила за този Евросъюз и за нашето членство, и това сме хиляди такива българи, не сме работили, за да бъдем днес в такава недостойна позиция в Европейския съюз. Защото не мислете, че някой уважава такова поведение в Европейския съюз, когато ти сляпо се подчиняваш на всичко и не отстояваш себе си, и не проявяваш собствена физиономия – няма такова нещо. И ако мислим, че по този начин ще ни уважават повече, това е тотална заблуда, това е фатална политическа грешка. И да не говорим, че последните три години ние влошихме изключително много националния си имидж в чужбина, и за съжаление и на Балканите, където отстъпихме водещата роля.

Ще ви задам въпрос, който само на пръв поглед няма връзка с разговора ни досега, но всъщност в основата си е много преплетен. България почти невидимо е представяна на туристическия пазар на Европа, със сигурност като посланик това сте го констатирали многократно, т.е. нас ни няма. Какво може да се направи, за да бъдем видени, да бъдем забелязани? Ние постоянно говорим за ресурсите, които имаме: за природата, за спа даденостите, за планините, за морето и въпреки всичко България я няма, България отсъства.

Вие много правилно сте свързали въпросите и нещата, защото точно негативният образ на страната ни в чужбина рефлектира във всички сектори, и може би най-вече в сектор Туризъм, където нещата стават най-видими. Образът на страната ни в чужбина е свързан с представата й за състоянието на нашия туризъм и когато има влошен имидж и няма или има липса на реклама, на активно присъствие от наша страна, ние сме наистина абсолютно невидими. И това в комбинация с пандемията две години се е отразило изключително неблагоприятно на основните пазари, и на германския, и сега особено, тъй като се занимавам с темата и се опитвам да съдействам точно за блестящото представяне на България, за убеждаване на нашите партньори, и то особено австрийците, с които в момента имаме по-специални отношения заради "Шенген“, да ги убедим каква съкровищница има само на 90 минути полет от Виена, че тук имаме едно невероятно богатство и разнообразие от лечебна сила на природата, на гори, на минерални извори. Отварям скоба: ние сме втората по богатство в Европа страни на минерални извори след Исландия, имаме в същото време уникалното съчетание на море, лечебници, кални бани и всичко останало…

А не можем да го използваме.

… а не можем да го използваме и не можем да го рекламираме, и това е тотално неизвестно. И ми беше горчиво във Виена на много високо ниво представители от политиката и от туристическия бранш да ми кажат: "Поздравления за това, което правите. Продължавайте наистина, защото това е световно неизвестно, а държите една съкровищница и не я представяте. А тя може да ви носи не само икономически, финансови резултати и приходи, но много приятели, много партньори, много симпатизанти във всяко едно отношение“. И ми казаха още нещо по-горчиво, че от техния опит българите сме като световен рекордьор по неумение да се представим, по неумение да се рекламираме. Много ме натъжи този директен коментар, но искрен, и в същото време го приех като стимул, като предизвикателство, че ние наистина след като притежаваме цялото това невероятно богатство, а и хората с висок професионализъм и с изключително топ ниво на медицинска и всякаква апаратура, която в нашия туристически бранш и особено в здравния и балнеоложки туризъм вече са налице, че ние сме длъжни, ние трябва това да го направим, и то непременно. Остава най-малката част, която трябва да направим – рекламата, рекламата на България, и то с обединени усилия на държавата, на Министерство на туризма, на общините, на целия сектор. Защото това е не само тенденцията в момента и в Европа - здравният туризъм, устойчивият туризъм, а ние имаме всички предпоставки и държим цялото това богатство в ръцете си, трябва да съумеем да го представим и да го рекламираме по най-добрия начин.

Да, но имаме реклама с 10-годишна давност, отпреди 10 години. Какво рекламираме?

За съжаление и това е вярно. Липсват и дигитални реклами, липсват и на хартиен носител.

Аз съм виждала на хартиен носител, повярвайте, срам ме е като ги погледна, че са от България. Те са с избелели цветове, с лошо колоритно съчетание, лош печат, лоша евтина хартия. Защо го правим?

За съжаление, това са факти, горчиви факти, неприятни факти. Искрено се надявам, че ето, и с вашето участие на медиите, с апел към държавата, защото политиката и държавното управление на първо място трябва да осъзнаят, че сектор Туризъм е прекрасна визитна картичка, и който я представи по най-подходящия начин, ще успее. Добри примери са Хърватия, виждате, с комплексния ефект в туризма са топ дестинация № 1, даже връщаха туристи тази година, влязоха в Еврозоната, влязоха и в "Шенген“, и се ползват с изключителна симпатия. Когато се каже в Европа: "А, Хърватия? Да.“ Тази година такава топ дестинация стана Албания, към която ние сме били малко снизходителни или сме смятали, че тази страна има да извърви дълъг път. Напротив, Албания тази година ни изпревари. И като се разходите из Виена в  метрото и на летищата и т.н., ще видите невероятни реклами на тези страни, но нас ни няма, ние сме непознати. И затова не е достатъчно тук да си говорим красиви думи за туризма и колко огромно, невероятно природно и всякакво ресурсно богатство имаме, без да съумеем да го представим. И много важно е: туристическият сектор има нужда от обединение, а не фрагментация и вътрешно противопоставяне. Съчетанието на професионализъм, обединение и държавна политика можем много бързо да ни изведе сред водещите топ дестинации в Европа и в света. Чужденците, които идваха тук през последните месеци по тази тема, са във възторг от природните ни дадености. Например за Родопите се оказва, че са в Световния списък на горски комплекси с лечебна сила с най-високо съдържание на негативни йони, и по този начин това е една клиника на открито, която лекува. Тези неща са малко известни, да не говорим за лечебната кал, за морската сол и за всякакви други процедури, които се предлагат. И всичко това, съчетано с професионализма и с високото ниво на съвременната апаратура, можем да бъдем наистина № 1, ние сме без конкуренция. Иска се малко воля и истинска добра реклама.

И ако имаме няколко такива отрасли: туризъм, земеделие с природно чисти продукти, ние няма да си задаваме въпроса: защо искат от Виена да ни набутат 50 000 мигранти, че след тях да тръгнат и другите европейски държави.

Точно така. Към това смея да добавя и IT сектора. И в момента при всичко това, което ние можем да предложим, а има една тенденция в Западна Европа на изселване на гражданите, напускане, особено от Германия се изселват и търсят такива дестинации, в момента Португалия е такава желана дестинация, това означава, че ние имаме всички предпоставки взети заедно от всички тези страни членки, но ние не съумяваме да ги представим, да ги оползотворим в наш интерес и в интерес на нашите приятели, това е т.нар. "win-win“ ефект или да спечелим приятели, симпатизанти, партньори, които ни уважават и няма да ни поставят условия.

Много ви благодаря за този анализ, за богатата информация, за времето, което ни отделихте.

 

Цоня Събчева