Меглена Плугчиева, политик и дипломат, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Държавният глава на Черна гора Мило Джуканович е на официално посещение у нас по покана на президента Румен Радев. Визитата е в отговор на официалното посещение на нашия президент от 22 юли миналата година по покана на черногорския му колега. Темите за разговор не се различават особено: процесът на интеграция на страните от Западните Балкани, транспортната свързаност, двустранните отношения. Какво постигна за този период страната ни в отношенията с Черна гора и по-важното, какви пропуски в отношенията между двете държави трябва да бъдат запълнени? Наш гост е Меглена Плугчиева – доскорошен посланик на България в Подгорица. Г-жо Посланик, продължаването на напредъка на Черна гора в процеса на европейската интеграция, като позитивен пример за Западните Балкани е основен акцент в разговора между двамата държавни лидери. Какво може да се каже за този напредък?

За съжаление за този напредък се говори в минало време.

А защо?

Защото допреди 2 години Черна гора беше водач от страните-кандидатки за Европейския съюз, а сред тези 6 страни от региона на Западни Балкани имаме съответно кандидати за ЕС – не само Черна гора, а и Сърбия,  Албания, Република Северна Македония. И сред изпъкваше именно Черна гора. За огромно съжаление, тъй като от 2 години има срив в управлението на страната, трябва да се подчертае, че до тогава там управляваше точно партията на президента Джуканович. Той загуби само за едно депутатско място и дойдоха в коалиция няколко неопитни партии от опозицията, които за съжаление не съумяха да дадат необходимия принос и да продължат тази тенденция на успехи по евроинтеграционния път. И за съжаление трябва да кажа, че Черна гора от 2 години е в криза, която през последните месеци, през последната година прерасна в институционална криза, в конституционна криза, и за съжаление в съчетание и с пандемията, която остави тежки последици, доведе до големи проблеми в икономиката и в социалната политика. Така че ситуацията за съжаление там е много критична и към това да не забравяме и влиянието на войната в Украйна. Всичко това в комплекс се отразява крайно неблагоприятно на Черна гора, и наблюдаваме много опасни процеси и заплахи и поради факта, че освен политическата и  институционална нестабилност има и дълбоко разделение в обществото. То е мултиетническо общество и мултирелигиозно – има черногорци, сърби, бошняци, албанци, и трябва да ви кажа, че през 2019 година отивайки там, това беше една държава, малка, но за пример във всяко едно отношение, докато коренна различна е държавата в момента, с дълбоко разделение, не само по ландшафт, но и по противопоставяне на етническа и  религиозна основа. Разбирате, че това е най-опасно, защото това създава много благоприятна почва за развитието и засилването на агресивния национализъм.

Случайно ли е, г-жо Посланик, че съдбите на двете държави се оказват сходни? България беше хубава, подредена държава, добре приета в Европейския съюз и в НАТО, с успех от европейското председателство, и в следващия момент картината се обърна. В момента и у нас наблюдаваме абсолютно същите симптоми като Черна гора.

Да, за съжаление. И знаете ли, смятам, че това, което е най-общо, е, че всички тези проблеми както черногорците, така и ние си ги правим сами. И резултатът, който днес е толкова горчив, тревожен, опасен даже бих казала и за двете държави със своята разбира се специфика, не е внесена от някъде, а е главно продукт на нашата политика, на нашите взаимоотношения в страните ни между политиците главно, и сигурно и между обществото и политиците. Така че това е наше произведение и трябва много добре да си помислим върху това и да се коригираме. Черна гора е в сходна ситуация. На Черна гора пък сега й предстоят на 19 март техните президентски избори, нашите предсрочни парламентарни са на 2 април. Изобщо, през последните 2 години вървим в почти един и същи график.

Това и на мен ми направи впечатление. И затова имало е какво да си кажат двамата президента на разговора днес, както и двустранните делегации. Но по-важното е, с какво можем да си помогнем взаимно.

Първо бих искала да кажа, че всички страни в Западните Балкани са като скачени съдове. И всяка нестабилност на една от тези страни се предава много бързо и се прелива в останалите. Така че смятам, че ние по начало, и не само ние в България, и в Брюксел подценяват сериозно тази специфика на региона. Освен това, в тази нова геополитическа ситуация, в която се намира Европа, Европейският съюз е много по-заинтересован и има нужда от Западните Балкани и от стабилност в този регион. Ние също, това са нашите непосредствени съседи, и нашата отговорност и отговорността на Европейския съюз не свършва с границите на Европейския съюз. Така че аз си мисля, че твърде малко се говори в България, твърде малко се прави. И въпреки че имаме обявен като първи външнополитически приоритет атлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, за голямо съжаление смятам, че ние не реализираме, ние не материализираме този външнополитически приоритет, който сме декларирали. През 2018 година ние бяхме страната, която направи изключително успешно председателство на Европейския съвет на Европейския съюз. И в същото време точно ние бяхме тези, имам предвид България, която сложи под № 1 евроинтеграцията на страните от Западни Балкани в дневния ред на Европейския съюз. И имахме водеща, лидерска роля, но за съжаление виждате само за 5 години ние напуснахме тази ниша, даже това място на лидери, и тази ниша много бързо се заема. И това е много горчиво, което се случва, защото това е наш провал, имам предвид не само във вътрешнополитически план, но и във външнополитически и регионален план. Ако трябва, да кажа и какво имам предвид като конкретни действия, не само да звучи само някаква гола критика.

Аз искам да ви задам обаче два въпроса, може би и на тях ще ни дадете необходимия отговор. Първият въпрос е: защо Европейският съюз се оттегли, оттегли интересът си от Западните Балкани, дезинтересира се към тях? И разбира се, свързаният с него друг въпрос: защо и  България, може би повлияна и от европейската мода, също започна все по-малко да се интересува за този съседен наш регион?

Трябва да кажа, че Европейският съюз не се е оттеглил, не е променил позицията си за евроатлантическа и евроинтеграция на страните от Западни Балкани. Не, това категорично не може да се каже. И засега Европейският съюз продължава да е най-големият финансов донор, с политическа подкрепа и с присъствие. Но твърде бавна е  скоростта, с която проявява този ангажимент Европейският съюз – твърде бавна е и неадекватна на динамиката на процесите, които текат особено в последните години, и особено в последната година в периода на войната. Няма кой да чака Европейския съюз, защото в това време влиянието от Русия се засилва, както и на трети страни – Китай също присъства, но особено влиянието от Изток, от Русия се чувства все по-активно и по-видимо и чувствително в региона, и в Черна гора специално. Така че моята тревога е от изоставането от действията на Европейския съюз. Иначе има приети редица документи, стратегии, икономически-инвестиционен план, помощ имаше по време на КОВИД пандемията. Но да припомня, ние сме 2023 година. А първото голямо обещание на Европейския съюз за страните от Западните Балкани е от 2003 година – 20 години, можете да си представите. Преди 20 години деца там да приемем са били на 3 години, сега са 23-годишни мъже и жени, които търсят своята перспектива в тези страни, или ако не, заминават на Запад, заминават в Европейския съюз, в Германия, в Австрия. Те не могат да чакат да се  стигне до приемането на тези страни като страни-членки. А в конкретния случай с Черна гора, да не говорим, че Черна гора е с 650 000 жители, една микродържава, а целият регион е с общо 18 милиона население, Истанбул е с 22 милиона. Разбирате за какви мащаби става дума. Така че това е тревогата ми, че има изоставяне и обещанията вече не са достатъчни. Сега за Босна и Херцеговина, слава Богу, през декември, на 15 декември беше обявен статус на Босна Херцеговина, издаден за страна-кандидат за член в Европейския съюз. В случая имаме такова решение, както знаете, за Украйна и за Молдова. Въпросът е, че Западните Балкани малко или много се чувстват пренебрегнати в случая и съответно се закъснява с приемането им. Да не отваряме темата за Република Северна Македония-Албания. Мога да кажа само, че ние не бива да забравяме, че Северна Македония е кандидатка от 2005 година. И аз гледам за разлика от нашите политици, гледам и от ъгъла на региона, и от тяхна гледна точка. И ние трябва да бъдем тези, които да подадем ръка, да предложим нашия опит от преговорния процес, това, което в нашето посолство  правихме с моя екип в Черна гора през последните 4 години. Мога да кажа, че с проектите по т.нар. "Помощ за развитие“ също много голям ефект имаме в Черна гора. За 4 години 10 проекта на обща стойност над 400 000 евро, това са помощ за здравната система, за образователната система, за младежите. Имаме една инициатива, която няма да се уморя да повтаря, че трябва да реализираме – да привлечем младите хора от тези страни на Западните Балкани в България да учат, тук да следват. Ние имаме такава близост, културна, манталитет, история, езикова близост – защо не направим необходимото? Организирахме студентски борси в Черна гора. Но Черна гора е малка. Затова би трябвало например да се разшири този обхват, да има пътуваща студентска борса в целия регион през пролетта от всички наши заинтересовани университети. И съм сигурна, че това е трайна, устойчива инвестиция. Разбирате, че който спечели умовете или сърцата на младите хора, това остава за цял живот. И това е прекрасна възможност. Да не говорим за културно-исторически връзки, за търговските. Да припомня стара инициатива на президента Първанов за т.нар. "туристически културни коридори“. Трябва да търсим това, което ни свързва, а да не ровим в историята и да търсим това, което ни разделя. Ако отворим историята и с Гърция, и с Румъния, ами това ще стане до безкрай. Т.е. да гледаме в бъдещето, защото ние сме тези, които също имаме интерес. В наш интерес е да има стабилност, да имаме партньорски, близки, приятелски отношения тук, на Балканите.

Когато говорите за културни, образователни коридори, не трябва ли да се помисли и за проекти по транспортната свързаност, за да могат тези коридори прагматично и реално да се осъществят?

 Абсолютно сте права. Това е ключовата дума "свързаност“. Свързаност във всяко едно отношение: образователна, културна, транспортна. Защото ето един прост пример пак с Черна гора – разстоянието между София и Подгорица, е същото колкото от София до Генерал Тошево, но можете да си представите, че пътуваме за Черна гора, защото е планински ландшафта и терена, минаваме през Северна Македония, Косово, Албания, за да стигнем за Черна гора, или през Сърбия за Черна гора, и се пътува с кола 8-9 часа. Това усложнява предпоставките за добри търговски и икономически отношения. Бизнесът ни не може да си позволи лукса толкова много време да загуби. Освен това, имахме много хубава идея от посолството, която трябва да кажа, че през 2019 година намери подкрепа и в тогавашното ни правителство в  България, и тогавашното правителство на Черна гора, а именно да се направи самолетна връзка. Но темата е обременена, казвам веднага, че беше въпрос за включване на турските авиолинии по линията Истанбул-София-Подгорица. Ние сме на една въздушна линия. И беше въпросът не за връзка София-Черна гора, естествено това е немислимо, а беше именно проектът да има междинно кацане в София, и то само 2 пъти в седмицата, като турските авиолинии бяха казали, че 10 пътника от София се оказват достатъчни и рентабилна е такава комбинация. Имаше подкрепата, пак казвам, и на нашето Министерство на транспорта, на черногорското, започнаха преговори с Анкара, но за съжаление дойде пандемията и се прекрати всичко. След пандемията ние влязохме в безкрайни избори, Черна гора също в избори, защото за една година смениха 2 правителства, и сега едно правителство в оставка работи, и разбира се, че като няма сериозен политически, държавен партньор от едната и от другата страна няма как да се реализира нито една добра идея или проект. Същото идва и в енергетиката. Трябва да кажа, че имаше подобен проект предложение от нашето Министерство на енергетиката, защото Италия и Черна гора се свързаха с подводен кабел по дъното на Адриатическо море, и беше въпросът България да влезе също в тази мрежа и връзка, и ние да станем износител на ток през Черна гора за Италия. И нищо не се реализира. Виждате колко много възможности, и вие сте права – свързаността, това е ключът.

Много важен въпрос е за руското влияние в региона, защото тази тема по някакъв начин преминава като линия през нашия разговор.  Президентът на Косово Вьоса Османи обвини руския президент Владимир Путин в опит за износ на конфликта в Украйна както към нейната страна, така и към други държави, като Молдова, Грузия. Спомняме си, че през 2016 година когато Мило Джуканович беше министър-председател, как на 16 октомври бе направен и бе предотвратен опита за преврат. С какво се обяснява засиленият интерес на Русия към  Балканите, и то не само към България, към Източните, но и към Западните Балкани?

Черногорският сегашен президент Мило Джуканович в последните две годни предупреждава многократно и напомня за този атентат или опит за атентат, който е направен тогава, през 2016 година в Черна гора, като твърдението е, че тази намеса и опит за атентат е била от руска страна и това е било в навечерието на приемането на Черна гора в НАТО. Тогава този опит е бил неуспешен, но за съжаление, опитите в това отношение за влияние, за дестабилизация на Западните Балкани продължават. И аз давах едно интервю вчера, коментирах темата за това, че чрез Сръбската православна църква има много силно влияние. Сръбската православна църква е официалната църква и в Черна гора, предвид историческата свързаност на двете страни от 1918 година насам, и тя продължава и до ден днешен. И тя е вече политически актьор в региона и съответно с много силна намеса, със силно влияние в региона и конкретно в Черна гора. И опитите да се дестабилизира страната чрез разделяне и противопоставяне на сърби и черногорци, на бошняци, на мюсюлмани и християни водят до много тежък национализъм. И в момента процесите са изключително опасни, които наблюдаваме в Черна гора и в региона. И това, което цитирахте от Мюнхенската конференция, която приключи вчера, наистина другото слабо звено на Балканите, което определят анализаторите, и най-податливо на влиянието на Русия, това е съответно Република Сръбска в Босна и Херцеговина. И се счита, че има един триъгълник – Белград - Подгорица - Баня Лука, в който влиянието именно чрез Сръбската православна църква е много сериозно. Освен това има много руски граждани в Черна гора, има тяхна собственост. Според последните данни за 2022 година 7000 нови компании са регистрирани в Черна гора, 4000 от тях са на руски граждани. Така че има различни канали, по които това влияние присъства. Разбира се, историческата свързаност, културната  свързаност и писмеността, кирилицата е също опит за влияние. Тази близост създава възможности. Трябва да подчертая обаче, че и в последните проучвания на общественото мнение в Черна гора все още болшинството от гражданите, над 75%, в Черна гора са проевропейски ориентирани, желаят членството на страната в Европейския съюз, но се отчита разочарование от това, че процесът се забави. Окей, реформи – това е непрекъснатият призив и върховенство на закона, всичко това е така и трябва да бъде направено, но се иска като че ли и от двете страни отчитане на новата геополитическа ситуация. Няма да има празно пространство. И ако Европейският съюз не съумее да привлече този вътрешен двор, защото Западните Балкани от всички страни са обградени от страни членки, той ще стане съответно наистина все повече и ще се усилва  този процес на влияние от Русия през Сърбия. Има и един двоен стандарт, който се прилага. В момента Черна гора като страна членка на НАТО и кандидат за Европейския съюз е синхронизирала напълно външната си политика, с което разбирайте, че прилагат всички санкции, които Европейският съюз прилага към Русия. От това Черна гора губи страшно много – загуби туристи, загуби износ. Икономически са големи загубите. В същото време знаем, че и Сърбия е страна кандидатка, но Сърбия не прилага санкции към Русия. И върви един икономически, търговски поток, който разбира се, хората го знаят и питат защо се прилага двоен стандарт. Така че въпросите са много, а много малко се говори и се знае за тях у нас. И аз ви благодаря, защото сте сред малкото журналисти, които отделят сериозно внимание, а разбирате, че това е прекият ни съсед, както и останалите страни от Западните Балкани и ние сме заинтересовани в тези държави да има стабилност, а ние с нашия опит да им бъдем полезни.

Цоня Събчева