Меглена Плугчиева, дипломат, бивш вицепремиер, министър и народен представител, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Финансова нестабилност, икономическа несигурност, а след опита за покушение над главния прокурор и посегателство вече върху държавността. Отново попаднахме в челата на световните медии, а заглавията им се показателни: "Бомбено нападение с цел убийство на обвинител номер едно“. До какво доведе хаосът в държавата? Отговорът търсим в Епизод 72 на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“. Гост в студиото е Меглена Плугчиева – дипломат, бивш вицепремиер, министър и народен представител. Посланик Плугчиева, какви знаци даваме на нашите съюзници, на нашите партньори и с поредния акт за убийството на главния прокурор, а и с хаоса в държавата, който видимо не можем да решим?

Позволим си да кажа, че този последен акт, който се класифицира като посегателство срещу държавността, опит за убийство на главния прокурор, е изключително тревожен факт, който поставя много и морални въпроси пред обществото ни: как допускаме и защо се допуска и се стига до такъв абсолютен прецедент? И смятам, че дебатът, който тече в социалните мрежи, че има подозрения или спекулации за инсинуации, не кореспондира със здравия разум, и пак казвам, поставя въпроси и необходимостта, много сериозно да се замислим върху нашето цялостно поведение като общество. На конкретния ви въпрос: за съжаление това е нова крачка към негативната кулминация за рушене на имиджа ни, на името на България в международен план, и това е много тревожно. Разбира се, буди не само разочарование, но и сериозно подозрение до колко институциите в България работят, доколко ние сме държава на правовия ред, и как изобщо може да се допусне да има посегателство срещу главния прокурор, което се окачествява наистина като посегателство върху държавността? Тук веднага стигаме и до проблема "Шенген“, Еврозона и изобщо като цяло до името на България в чужбина.

Била сте дългогодишен посланик в Германия, в Швейцария, в Черна гора. Натъквали ли сте се на подобен тип хаос?

Признавам си, че не само не съм, може би последните години и половина-две в Черна гора донякъде кореспондират с тази тежка политическа, икономическа и всякаква ситуация у нас, но имахме някак си оправданието или ползвахме аргумента: това е млада демокрация Черна гора, те се подготвят за членство в Европейския съюз, и някак си и не само ние, но и западните ни партньори оправдаваха донякъде незрелостта на демокрацията в малката балканска страна. И с нейната подготовка изобщо не е извървявала достатъчно дълъг път. Докато при нас, ние нямаме оправдание. И вместо след 15-16 години като член в Европейския съюз да бъдем за пример точно на нашите съседи от Балканите, които са по пътя за подготовка за членство в Европейския съюз, ние за съжаление сме разочароващото доказателство за провал, и провал на камо ли не на една страна, която е член на Европейския съюз, и това е изключително тежка оценка, за която трябва да си дадем сметка.

Какви тенденции поражда хаоса у нас?

Много тревожна е тенденцията след две години на непрекъснати избори, на нестабилност, която се задълбочава политическа, виждате, че тя води вече и до институционална нестабилност, не смея да кажа криза. Eто от три седмици новият парламент де факто трябва да произвежда и има толкова много закони да наваксва, вместо това по три дена се обсъжда един обикновен правилник за Народното събрание -   спомням си, била съм три пъти депутат в нашия парламент, изобщо това не е било тема. Докато сега това е толкова голяма тема изобщо, за да започне да работи. Не ми се ще да коментирам абсурдния факт на ротационното председателство, за което не само, както юристите коментираха, не кореспондира нито с Конституция, нито с някакви закони у нас, но и в европейската практика няма такъв абсурд. Аз като бивш посланик в Швейцария мога да ви кажа следното:  в Швейцария, където по Конституция е уреден този въпрос, и тази Конституция е от 1848 година, ротацията е на една година, и съответно това е утвърдено в цялата законодателна рамка и основа на страната. В Европейския парламент е на половината  мандат, на две години и половина се прави тази ротация. Но на три месеца, това е повече от несериозно, да не кажа безотговорно, защото за три месеца не е възможно нищо да се направи като председател на такава най-важна институция в държавата. Политическата и институционална криза, за съжаление, влачи след себе си, виждате, и икономическа нестабилност, и липса на яснота, и липса на перспектива за бизнеса, и липса на инвестиции, и вече опираме до финансовата нестабилност и влошаваща се ситуация. Тук веднага трябва накратко да се спомене бюджета на държавата, който е с много критични показатели, както се вижда, и минус 6,4% дефицит – това е повече от тревожно. И не само за да се балансира бюджетът заради необходимостта като критерий за влизане в Еврозоната във вече не знам коя перспектива, защото близката отпада, тези 3% бюджетен дефицит са важни, за да има изобщо финансова стабилност в държавата. И виждате, че и по тази тема има горещи спорове, говори се, спекулира се, че има грешки, което е абсолютно несъстоятелно твърдение и оспорвано от всички сериозни финансови експерти, виждате, че както твърдят и синдикатите, опираме до социални искания, до повишаване на заплати. И всичко това подрежда много дълъг списък от кризи, от дестабилизация и съответно тревожна тенденция за развитието на страната. И опираме и до още един голям въпрос и тема, а именно климата и сериозните климатични промени, които конкретно се изразяват в засушаване.

Но да вървим подред. Измества ли атентатът срещу главния прокурор фокуса върху решаването на политическата криза за съставяне на правителство?

Надявам се това да не се използва, за да се измества решението за правителство, което час по-скоро трябва да се вземе. Аз съм скептична и имам големи резерви по начина, по който тече диалога между първата и втората политическа сила, хората с основание се питат: защо ходихме на избори, като Борисов подарява победата на ГЕРБ на ПП? И какъв е този пазарлък, и защо не се търси широка коалиция, след като това са евроатлантически формации на двете големи коалиции, такива  евроатлантически ценности споделя и ДПС: на каква база и по какъв критерий се изключва ДПС от такава възможна коалиция? И когато има такива тежки кризи в една страна, се търси включване на по-широк диапазон от политически сили, за да има национална отговорност към граждани, към държава. В случая това не се прави и се проявяват едни капризи от страна на ПП, без да се дава обяснение, защо те не желаят да подкрепят ГЕРБ като първа политическа сила за правителство. И липсват принципи, липсват критерии, липсват основни задължения, които трябва да изпълняват политиците. Аз си позволявам да припомня, че през през юни 2001 година ние избрахме за министър-председател Цар, през октомври същата година българските граждани избраха социалиста Георги Първанов за президент, и да припомня, че тези двама души работиха изключително национално отговорно, и работиха брилянтно в интерес на държавата, и те подписаха заедно договора ни за присъединяване към Европейския съюз, което беше най-важното събитие в новата ни история. Сега тези кълнящи се в едни и същи ценности партии вече три седмици капризничат и не могат да стигнат до едно национално отговорно правителство.

Искам да разширя вашия коментар с въпроса: става ли ясно по какви критерии изобщо са отстранени от процеса подбор на правителство политическите партии в парламента?

Много основателен е въпросът ви. За съжаление, аз не мога да дам отговор на този въпрос. И ми се струва, че този въпрос вълнува всички граждани: къде са останалите и защо с останалите партии в парламента не се води никакъв диалог, нито с ДПС, нито с БСП, нито с ИТН, даже и с "Възраждане“? Пак казвам, зад тези партии стоят български избиратели, и те не могат да бъдат игнорирани и не може да не се постави националният интерес на България над тези тесни партийни сметки. Смятам, че е крайно време да се прекрати тази порочна, театрална и неопознаваема  реакция на тези две големи партии в парламента, и сериозно и отговорно, на основата на ясни принципи да се водят преговори, и то час по-скоро, да се стигне до редовно правителство, като пак казвам, ако ще се слагат млади хора, които тепърва ще се учат, ще бъде трудно да се преодолеят всички тези кризи. Има нужда от сериозни, отговорни хора с опит, които умеят да работят в условия на криза.

Била сте вицепремиер, въпрос на какви компромиси е съставяне на едно правителство?

Компромисът е много важен да го има, когато става дума за различни политически формации, но той трябва да бъде разбира се и в едни много здравословни граници. Не може на всяка цена да се правят компромиси, а трябва да се формулират ясно интересите на държавата, основните задачи в краткосрочен, средносрочен, дългосрочен план, и на тази база да се каже докъде и какви компромиси могат да се направят.

А как се приема правителство изцяло от "Продължаваме промяна“? Изтече информация за проект на техен кабинет изцяло от техни представители.

Веднага възникна първият въпрос: защо? Защо правителство на ПП, след като първа политическа сила е ГЕРБ? Това е първият простичък и логичен въпрос. И защо не се стига до някакъв общ кабинет, в който да има присъствие поне или участие и на двете политически сили? За мен няма достатъчно убедителност в този тип договорености ПП да имат своя правителство или само те да излъчат правителство, като в същото време не искат да допуснат никого в това правителство, но искат от всички в парламента да ги подкрепят за това правителство. Няма здрава логика в това и ми струва че това не вещае и нищо добро.

Била сте и министър на различни позиции, кое е най-застрашеното в момента направление в държавата: финансовото, икономическото, екологическото? Остана ли нещо, за което да се хванем, и да кажем: тук сме добре?

Много съжалявам, не бих искала да ми задавате този въпрос. Смятам, че след 2 години на нестабилност, на непрекъснати политически промени, на избори и влошаване на ситуацията в държавата във всички обществено-политически сфери и в секторните политики, признавам си, че не виждам нещо, с което бихме могли в момента да се похвалим и да кажем: да, ама тук сме много добре. Това е както във  вътрешнополитически план, така и във външнополитически план, ние разрушихме и съборихме страшно много.  А както е известно, много лесно се събаря. Вижда се, че за 2 години успяхме да съборим и да разрушим доста от това, което в продължение на 30 или 40 години изграждаме. Не ми се ще да правя оценка на отделните сектори, защото ще трябва първо много време и второ, че не мога да посоча нещо успешно, нещо радващо. Това, което смятам да допълня, е  по темата "Екология“. Тя наистина е пренебрегната, подценена тема в момента, и то в момента, в който Европа бие тревога и има сериозни предупреждения за екологични тежки проблеми, свързани с водните ресурси.

С какво ни застрашават?

Фактите показват, че съответно и от службите, които се занимават с климат и метеорология: в последните 4-5 години Европа е с изключително ниско ниво на валежи както през лятото, така и през зимата. Говори са за необикновена от 500 години насам суша в Европа, коментира се фактът, че в момента Испания, Франция, Италия са в много сериозна вече водна криза: реки, езера пресъхват. Река По в Италия, най-голямата река, от 70 години е с най-ниски нива на водите. Подобна е ситуацията във Франция, в Португалия. Започнаха горски пожари във Франция и в Испания. Такива, за които обикновено знаем, че се появяват през лятото, през юли, през август. Въвежда се даже воден режим в някои провинции на Испания. Има заплаха за производството на плодове и зеленчуци. Има официални предупреждения, че се очаква тотално компрометиране на реколтата от маслини, в Испания специално заплахата е за 75% от реколтата през тази година. Дойде и предупреждение от Европейската комисия, че симптоми на сериозно засушаване и проблеми с водните ресурси има в страните България, Румъния, Гърция.

Какви са тези симптоми за нас?

За нас, ние го виждаме и го преживяваме. Имахме едно много горещо лято миналата година, тази година имахме една суха зима. Сега малкото валежи през март или април не могат да компенсират. Експертите твърдят, че за да се компенсира този сух период, в който сме влезли, са необходими десетилетия с валежи, с нормални валежи. Такава тенденция не се очертава. Което означава, че България, която е страна с два основни сектора: селско стопанство и туризъм, трябва много сериозно и бързо да предприеме необходимите мерки за регулиране на водоползването, да се прецени и анализира къде и какво можем да спестим, и къде трябва да пестим, къде обаче имаме нужда и не можем да си позволяваме да пестим. Но този анализ е крайно необходим, и то сега, защото след два месеца ще бъде късно. В Испания се поставя под въпрос туристическия сезон, защото се обявяват десетки плажове, на които ще има само по един душ с право на ползване. В Гърция, и не само в Гърция, и в много страни, се работи все повече за инсталации за пречистване на морска вода и прехвърлянето й в качество на питейна вода. Така че другите страни вече имат своите мерки, редно е ние да се замислим нашето селско стопанство подготвено ли е за такъв удар от страна на природата или не, и какво правим и с горите. В Италия започва масова кампания на залесяване, а ние не само не казваме никаква дума за ролята на нашите гори, които са основен средообразуващ фактор, у нас се говори само за съжаление и медиите показват няколко изсечени дървета, за да се коментира дървена мафия, което е крайно обидно за този сектор, който дава и голяма част от стабилността, екологическата стабилност на страната.

Посланик Плугчиева, защо у нас никой не говори по тези въпроси? Тази тема дори не е засегната в законодателната програма на Народното събрание.

За съжаление, това е за съжаление може би от една страна в резултат на многото кризи, които като акутни кризи, като в момента действаща силно криза вземат превес. Но да ви припомня, когато имахме проблема с язовир Студена за Перник, как изведнъж това стана новина № 1, и се започнаха едни бързи, спешни и вероятно не докрай уместни и качествено изпълнени дейности, които да доведат до спасяване от водна криза на град Перник. И за съжаление този маниер на нашето управление: едва когато избухне кризата, едва когато проблемът вече става необратим, едва тогава да реагираме, това е крайно недобро управленско решение. И затова ми се струва, че е редно да се говори по тези въпроси, и управляващите, и полици, и правителство част по-скоро и навреме, превантивно да направят необходимото, а не след това да се тича след събитието.

Какви новини № 1 в тази посока могат да ни сполетят, ей така внезапно и да се чудим откъде ни е дошло?

Това, което със започването на летния сезон е много вероятно да започнат пък сериозни горски пожари, много е вероятно на много места да се наложи воден режим. За съжаление, в селското ни стопанство ние нямаме подготвеност предвид от години нарушената напоителна система, така че това е другият въпрос, който трябва да се огледа,  язовирите, където имаме непрекъснати спорове по собствеността и отговорностите, дали е държавата, дали е общината, дали са частни концесионери. Всички тези въпроси сега спешно трябва да бъдат огледани, ревизирани, и да се направи необходимата подготовка, за да се предотвратят по-тежки събития.

Цоня Събчева