Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с археолога Мая Мартинова за Римския форум на Филипопол и Одеона. Мая Мартинова е проучвала едни от най-значимите археологически обекти в Пловдив, сред тях Одеона, Форум-Север, Стадиона на Филипопол и Източната порта. 

Г-жо Мартинова, здравейте! Остана ли още нещо за експониране от Античния форум на Филипопол?

Бих казала, че експонирането и съвременната адаптация на този археологически обект е приключила и той вече е един туристически обект, който се посещава от много хора в последната една година след приключването.

Да, така е наистина. Нека сега да обясним на нашите слушатели, които може би по една или по друга причина не знаят все още много за това наследство на Пловдив, какво представлява Античният форум? Какво е било неговото предназначение, както и в кои времена съответно?

Форумът или агората – "агора“ е гръцкият термин, а "форум“ е неговият римски еквивалент – е търговският, административен и религиозен център на античния град. Това е място, където са се провеждали събрания, дебати, празници, държавни дела и се е стичало населението на града, прекарвало е значителна част от своето време. Като план той представлява едно открито площадно пространство – ареа, което е с размери почти 100 на 100 метра и което се намира в момента под сградата на Централна поща. Това открито площадно пространство е обградено от портици, като от източната, южната и западната страна са изградени магазини във верижен план с входове към тази ареа, а на северната страна е изграден комплекс обществени изгради в ос изток-запад. Има три входа, които са разположени осово по източната, южна и западна страна на форумния комплекс, които осъществяват достъпа до комплекса. Двете главни градски улици – "Кардо Декуманус“ и "Декуманус Максимус“, се пресичат пред източния вход на комплекса. Той е с много големи размери – над 20 декара, и в неговото историческо напластяване са разграничени четири основни строителни фази, които са свързани разбира се и с промените в градоустройството на античния Филипопол. През втората половина на I век форумът се превръща в център на обществена и държавна презентация, след като градът влиза в пределите на Римската империя и неговото архитектурно оформление е израз на римската урбанистична експанзия в новозавоюваните провинции. Оформлението на портиците първоначално е в дорийски ред, като те са оформени от един лесен за обработка материал – туф или пясъчник. Пропилеите са били украсени от четири колони – йонийски портици. Най-добре са запазени останките от последната, четвърта фаза, които са и експонирани. Тази фаза е осъществена след опустошителното готско нашествие в 251 г. сл. Хр., което е наложило основното преобразяване или възстановяване на градския площад. Тогава е построен и нов стилобат от сиенитни блокове, който носи мраморната римо-коринтска аркада. През 1999 г. е разкрит северният централен вход към комплекса, в който е вграден мраморен постамент за статуя в чест на император Комод. А в северната страна от пощенската палата, върху базите на северния портик се вижда запазен надпис с името на лицето, което е финансирало мраморната пластична украса – това е видният филипополски гражданин Гней Егнаций. Както казах, в северната страна на форумния комплекс са разположени обществените сгради, свързани с градското управление и други прояви на градския живот. Тези сгради се отличават с външна представителност и богата архитектурна декорация. Една от най-важните сгради, която за съжаление не е разкрита, но от нея са открити строителни надписи, това е сградата на съкровищницата, която е заемала северозападната част на форумния комплекс. Там, при реконструкция на централната търговска улица в началото на миналия век, са открити два мраморни фриз-архитравни блока от П-образен портик. Единият съдържа наименованието на сградата – Аedes Saurorum или Сграда на съкровищата, а другият – титулатурата на император Комод. Надписът е на латински – един от малкото латински надписи, открити във Филипопол, изобщо при разкопки на града, което означава, че тази сграда и изграждането й е свързано с финансиране от централната римска власт.

Отгоре сега има съвременна сграда?

Отгоре са съвременните сгради, които са по западния фронт, в началото на Търговската улица. Разбира се, в северната страна, където са обществените сгради, това е най-представителната част. Там са разполагани обикновено съобщения и надписи, които е трябвало да станат достояние на гражданите. А иначе останалата част, търговската част, тъй като форумът е разделен на две части – търговска, южната с магазините и откритото площадно пространство, и северната, с комплекса от обществени сгради.

При съвременни условия до къде точно е стигал Римският форум?

На север – със сигурност до съвременната ул. "Гурко“, а в южна посока са експонирани останките – експонираният сектор пред "Тримонциум“ и паркинга, който е пред "Тримонциум“. На изток е почти до бул. "Княз Александър I“ – може би се бъркам, или е цар "Освободител“, а на запад е до Градската градена, където е експониран сектор от западното оформление на градския площад.

Вие наистина сте много щастлив човек, защото имате уникална професия, докосвате се до велики цивилизации, можете да изследвате живота на хората в онези времена. А когато става въпрос за Пловдив, наистина тук има много какво да се изследва все още, за да се покаже на хората. Вие сте участвали в много такива проекти. Иска ли ви се още нещо да разкриете в Пловдив? Имате ли някаква мечта, нещо, до което не сте успели още да се докоснете?

Бих казала, че Пловдив е неизчерпаем източник на информация за историята си през древните епохи. Аз толкова много съм разкрила, не зная дали ще ми стигне остатъкът от живота да публикувам всичко това, което е разкрито, защото не е важно само да се проучи на терен, а трябва и да се публикува – това е финалният етап от археологическите проучвания. Аз имах редкия шанс да проучвам обществените сгради на един доста голям римски град, бих казала втория по големина град в римската провинция Тракия, така че това е и отговорност за бъдещето.

Сега не мога да не ви питам за Одеона. Вие положихте там доста усилия също. Нека разкажем на нашите слушатели какво представлява Одеонът!

Малко история на проучването. Одеонът е открит през 1988 г. в процеса на разкопки на северната страна на форума. След като беше взето едно решение – според мен неправилно, да бъде разсечен Римския форум от ул. "Гладстон“, така се обособи това пространство, наречено Форум "Север“. През 1993 г. бяха преустановени проучванията поради липса на финансиране. През 1997 г. Одеонът, съвместно с Театъра на Месена и с Одеона на Солун, беше включен в Европейска програма "Рафаел“, финансирана от Съвета на Европа, и разкопките бяха възобновени. Форумният комплекс и Одеонът имат статут на паметник на културата от национално значение и се намират в зона с най-строг режим за защита и охрана. Знаете, че след 1999 г., благодарение на финансовата помощ на Фондация "Левентис“, се завърши археологическото проучване и се пристъпи към експониране. Всъщност Одеонът е част от този комплекс обществени сгради, за който говорих, и той заема североизточния ъгъл на Античния форум, като това е една покрита антична театрална сграда, изградена в правоъгълен обем, за разлика от големия театър на южния склон на Трихълмието, който е под открито небе. Той е с четириъгълна рамка, което го интегрира в системата на античният град, като най-добре са запазени останките от последното оформление на Одеона, датирано в средата на III век и също свързано с преустройството на сградата след готските нашествия в 251 г. В тези П-образни структури в сградата са разположени галериите, а в централното ядро са вместени кавеята, орхестрата и скене. Кавеята, която огражда орхестрата, от западната страна се издига тясната сценична част – скене. Всичко това са елементи на театралните сгради през античността. Кавеята и скенето са разделени от два прохода, наречени пародоси, които въвеждат от галериите към сцената, орхестра. Всъщност най-добре се вижда горе от терасата до пощата конструкцията на кавеята, където са радиалните зидове, които носят кошеровидни сводове, върху които са подредени редовете седалки. В разкритите останки на Одеона са разграничени четири строителни фази от I до IV век, при които са извършени значителни изменения и в архитектурата, и във вътрешното оформление на интериора. Може би трябва да кажем няколко думи за функцията на тази сграда, защото тя е много важна. Като елемент на градския площад през римската епоха, сградата е служила за седалище на Градския съвет на Филипопол, т.е. тя е била булевтерион. Като след извършване на някои преустройства, тя се използва и за камерни, театрални, музикални и литературни прояви. Сега няколко думи за булевтериона. Тук, в тази сграда, заседава булевт – това е най-важният орган в един самоуправляващ град. Затова всички новоосновани градове през римската епоха получават свой градски съвет. Начело на булето стои първият архонт. Обикновените членове на съвета се наричат булевти, като намираме доста надписи, в които са споменати такива булевти. Ръководните длъжности най-често се заемат от романизирани лица с богата обществена кариера и добро материално положение, като има и магистрати от тракийски произход, които не притежават римско гражданство и които обикновено изпълняват длъжността на редовни градски съветници – булевти. Булето регулира всички сфери на обществения живот във Филипопол, но като най-висша градска институция преди всичко има представителна роля. С него кореспондира централната римска власт, провинциалният управител. Градският съвет официално представлява целият град с документи, като има право да се допитва и да изпраща посланици лично до владетеля и отговаря също за практикуването на императорския култ. В тази връзка градската управа на Филипопол сътрудничи на Тракийския койнон – това е Събранието на тракийските градове, който заседава в големия открит театър. Градският съвет има също и финансови функции, като контролира постъпленията в градската каса, свързани с различни санкции. Много е важно пространството пред булевтериона и ситуираната западно от него градска библиотека. Може би две думи за библиотеката. Тя е с традиционното оформление за библиотеките. Обикновеното те са като анекс към такива големи площадни пространства. Представлява една правоъгълна сграда с мраморна обиколна пътека на височина 1 метър и вътрешни стени, които са разчленени на ниши – при нас са тухлени. Вътре в тези ниши са поставени дървени стелажи, наречени армария, в които са подвеждали свитъците. Западно от библиотеката е разкрита южната фасада на една много представителна сграда, която ние считаме, че е градската базилика, в която се извършва съдопроизводството. В тази северна част, пред обществените сгради са открити много важни епиграфски паметници, които имат съществен принос за реконструиране на историята на Филипопол през римската епоха. Знаете, че писмените паметници са най-сигурното датиращо и изобщо като съдържание доказателство за процесите в римския град. Така например при фасадата на тази сграда, която споменах, е открит мраморен блок с полукръгла форма, в специално изградена тухлена ниша с надпис на старогръцки, от който се разбира, че над постамента е стояла статуя на император Комод, издигната в 186 г. сл. Хр. от Койнона на провинция Тракия. Това е станало при тракарха Луций Фулвий Астик. Надписът е много точно датиран, с името на провинциалния управител на Тракия. Тук може би трябва да споменем, че длъжността тракарх е почетна и изборна, а тракархът е ръководител на Тракийския койнон или Събранието на тракийските градове. Това обединение има за задача да защитава интересите на провинцията и нейните градове пред римските власти и да се грижи за почитането на култа към императора. Именно в това си качество Фулвий Астик е бил натоварен да постави статуя на форума в чест на император Комод. Постаментът на статуята е с дължина 2.38 метра, като в стената на сградата е изградена специална ниша за поставяне на статуята. По наши изчисления статуята на император Комод е била на височина от 3 до 3.50 метра – нещо много внушително. Представете си как е изглеждала на място.

Всичко беше много интересно. Но на мен ми е интересно да кажете, а може би и на слушателите, колко такива одеона има разкрити в България?

Одеон има разкрит в Никополис ад Иструм също, който е публикуван. Така по обем е горе-долу колкото нашия. Но нашият е най-добре проучен и експониран. Бих казала дори, че нашите археологически обекти, които са експонирани в града са еталон за експониране и превръщане на археологически обекти в туристически паметници. Може би трябва да спомена, тук вече вие ще си коментирате и други много важни паметници, които са експонирани в северната част на Форума, мястото, където са поставени тези документи, които трябва да станат достояние на гражданите, които посещават градския площад. Отскоро беше разкрит един епиграфски паметник, изключително важен за историята на нашия град, това е Императорско писмо, което също е експонирано пред тази централна сграда. От което разбираме, че в отговор на молба на Тракийския койном са отнесени до императора от двама пратеници Филип и Цецилий Церелий е отнесена глоба до императораи затова трябвало да им се изплатят пътни разноски. От това разбираме, че името на императора не е запазено, но това става вероятно при император Септимий Северий, който наказва Филипопол за това, че е подкрепил неговия претендент за борбата за трона. Нещо много интересно, което не беше известно доскоро. Пред Болестериума е експониран и един почетен надпис върху база на статуя на тит Флавий Присциян, за който се съобщава, че е от предците си тракар, първожрец и пръв архонт. Както споменах, тук са поставени много важните надписи, които е трябвало да станат достояние на гражданите. Един открит афиш-покана за гладиаторски борби, също бе открит в северния портик, той е част от експозицията на Археологическия музей в Пловдив. Други движими, особено важни находки, беше открит фрагмент от бронзова глава на императорска статуя. Много е възможно да е тази, базата от надписа, която е разкрит и други редица свързани с религиозния култ, с ежедневния живот на гражданите, движими предмети. Всички те са част от експозицията на Археологическия музей. 

Много благодаря! А каква работа ви предстои сега, нещо любопитно има ли да кажете?

Ние току-що приключихме Източната порта. Тя е готова, в момента подготвяме табелите. Трябва да има научна информация, която гражданите да четат.

Говореше се, че евентуално ще бъде открита до края на август, ама явно това не зависи от вас. Вие сте си свършили работата.

Да. Ние сме по научната работа.