Международният анализатор Мартин Табаков в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Какво се променя в изборната ситуация в Съединените американски щати, след като Джо Байдън се отказа? Г-н Табаков, вие как реагирахте, когато научихте новината, която беше съобщена от г-н Байдън в социалните мрежи. Нека да цитирам малко думите му: “Това е в най-добрият интерес на моята партия и на страната", каза той.

Най-малкото в това, което вие току-що цитирахте, се опитаха да го убедят много от неговите съпартийци. Разбира се, те това правеха не толкова публично, колкото по индиректен начин, включително и с пряка комуникация с него, но нещо, което така или иначе се случваше извън медиите. Но до медиите не можеш да не се получи този тип информация, че се водят такива разговори, които в последните дни са били особено интензивни. Става дума за това, че всички институционално натоварени демократи в Конгреса на САЩ де факто са водили такъв тип разговори с Джо Байдън, мотивирайки го да вземе такова решение. Тоест, в този смисъл, то не е доброволно решение от страна на действащия президент на САЩ, но е решение, което може би изглежда логично, поради това, че той беше изправен пред много сложна електорална картина. И това е извод, който си мисля, че е широко споделен на базата на данните, които четем, идващи от социолозите във въпросната страна. Доколко това решение не е закъсняло, тепърва предстои да видим.

Защото 4 месеца остават до изборите, може би затова казвате, че това решение е закъсняло?

В политиката това е и много и малко време, но ако решението Джо Байдън да бъде оттеглен ми се струва закономерно, именно с оглед на трудностите, пред които той се изправяше. То последващо такова решение, евентуално Камала Харис да го наследи като основна номинация на Демократическата партия за ръководител на Белия дом ми се струва по-скоро дискусионно. Защото поне отново на социологическите данни, тя не показва, че може да компенсира тези несполуки, които стояха пред Джо Байдън като ключови сегменти от широката електорална коалиция на Демократическата партия, които не се чувстваха достатъчно мотивирани да гласуват така или иначе за този тандем Байдън - Харис.

Въпреки че чухме хубавите думи от Джо Байдън за Харис.

Разбира се, той е длъжен да ги каже, още повече, че тя е може би в някакъв смисъл удобен изход за Джо Байдън, защото все пак е работил с нея през последните 4 години.

А за демократите като цяло?

Там е работата, че те са много различни кандидати Джо Байдън и Камала Харис. Неслучайно преди 4 години, когато бившият прокурор от Калифорния и сенатор съответно Харис беше прилепена към кандидатурата на Джо Байдън, нейната роля беше да уплътни някакви много конкретни сегменти електорални, които не се чувстваха достатъчно мотивирани да гласуват за Джо Байдън към онзи момент. Говорим преди всичко за афроамериканци, говорим преди всичко за по-млади и прогресивно ориентирани хора. Тези електорални сегменти тогава не се чувстваха ентусиазирани от кандидатурата на Джо Байдън. Затова тя точно тогава бе залепена към него. Но моето съображение е, че такъв тип политик, с ясно профилиран профил, не може да обслужи кандидатурата на президент, който трябва да обслужва всички, максимално широки нагласи на хора. И тук ми се струва, че това решение за нейната номинация може би беше най-лесно. Има аргументи в полза на тази номинация.

Тя действително е най-разпознаваемият демократ който може да замени Джо Байдън от всички възможни кадрови опции, които се коментираха, това е тествано електорално социологически. Тоест, най-много демократи я познават нея, а вие споменахте, че остава малко време до изборите, тоест, това е важно. Също така тя в най-голяма степен успява да мотивира самите демократи, отново в паралел с другите възможни опции.

Какви са шансовете Камала Харис - вицепрезидентът на САЩ да напише нова страница в историята на държавата? Въпросът ми е към Мартин Табаков, който е тук при мен в студиото.

Първо, на Камала Харис й предстои чисто технически вътрешно-партийни процедури, за да бъде утвърдена като номинация. Хубаво е да видим кой ще бъде нейният кандидат за вицепрезидент.

Има няколко имена вече, които се спрягат, интересни са тези имена.

Между впрочем, това, което е общото между тези имена, освен, че всички очевидно са демократи, е че всички са бели мъже. Има такова продуктово позициониране в американската политика, ако водещият ти кандидат е афроамериканец, в случая тя има и индийски някакъв произход.

Да има някакъв баланс, да.

Трябва да има някакъв баланс отново, за да се обслужват максимално широки електорални нагласи. Но въпросът е, че и към настоящия момент Доналд Тръмп продължава да изглежда като фаворит. Със сигурност за републиканецът бе по-удобно, ако Джо Байдън остане кандидатът на демократите.

Чухме какво каза самият той: “Срещу Камала Харис ще ми бъде по-лесно".

Да, но това е част от пропагандното говорене, между впрочем то не е обезателно лишено от аргументи, защото Камала Харис традиционно беше мишена на републиканците. Републиканците я обвиняват в това, че тя е изключително радикално лява. Самата Харис, част от нейната политическа кариера сочи, че тя има афилиация с прогресивното крило на

Демократическата партия и това наистина я прави много лесен обект на критика от републиканците и особено от този набор републиканци в лицето и на Доналд Тръмп и на Джей Ди Ванс, които са изключително хомогенизирани идеологически, само че с обратен полюс, което прави още повече дебатите, които ще гледаме между тях може би интересни.

Каква възможност се предоставя според вас, на Доналд Тръмп - добра или лоша?

Доналд Тръмп така или иначе е в по-добрата позиция. Възможно е... нека да кажа всъщност какво показват на този етап електоралните изследвания. И Джо Байдън и Камала Харис губят в директен сблъсък с Доналд Тръмп. Но новият кандидат на демократите, в лицето на текущия вицепрезидент губи с по-малко. Ако Джо Байдън изоставаше от Доналд Тръмп  с около 5% в Национален мащаб Камала Харис изостава с около 3%. Което е почти в рамките на социологическата грешка, което мотивира демократите да мислят, че те още са в играта, казано на разговорен език. Но всъщност, аз си мисля, че Камала Харис и като политик, и като биография не може да импонира на най-важните електорални сегменти, които ще решат изхода за битката в Белия дом и това са хората, разположени в т.нар. “ръждив пояс". Това са щати като Пенсилвания, Охайо, Мичигън, Уисконсин, там са много от тези т.нар. “бели ниско квалифицирани хора", които са  един от основните електорални стълбове в подкрепата на Доналд Тръмп.

И аз не виждам как Камала Харис може да импонира на тези хора, при все, че те имат нещо общо. Тук говоря и за МАГА - движението на Доналд Тръмп от една страна и прогресивното демократическо крило, ако има нещо общо между иначе тези много стоящи един срещу друг е икономическият популизъм, икономическият протекционизъм. Но това наистина е парадоксално, защото обърнете внимание как крайностите на двете политически формации, като всеки едни крайности, започват рано или късно да добиват общи сходни качества.

Какъв би бил идеалният кандидат на демократите?

Аз мисля, че който й да изберат, динамиката в кампанията не е на тяхна страна. Това дали Доналд Тръмп ще спечели отново Белият дом зависи само от Доналд Тръмп. Доналд Тръмп поставя основният аргумент за своята победа, но и основният аргумент за евентуална своя загуба. И тук ролята на демократа някак си стои по-периферна, защото демократите продължават да бъдат по-скоро обект на предизборната кампания там, отколкото да участват в нея, защото тя бива доминирана почти изцяло от Доналд Тръмп, особено след този опит за атентат, който наблюдавахме не толкова отдавна срещу него.

Който героизира допълнително републиканеца, което между впрочем, веднага социолозите регистрираха, че това повиши не просто мотивацията на републиканците да гласуват за него, тя така или иначе беше налична към онзи момент, но и тези по-независими, евентуално ориентирани към Републиканската партия  избиратели да направят същото. Тоест, тук имаше и един такъв съвпадащ процес между първия дебат между Джо Байдън и Доналд Тръмп, мотивацията на демократите започна да спада след опита за  атентат над Доланд Тръмп, мотивацията на републиканците започна да се вдига. И когато ги съберем тези две неща, виждаме защо Доналд Тръмп действително е очевидният фаворит поне към този момент за Белият дом.

Но виждаме и колко умерено действат, след като се случи този атентат. Някак си не виждаме грешни ходове, да се обявят срещу някакво отмъщение.

Тук Доналд Тръмп постъпи хитро. Ние знаем, че по принцип неговата реторика е поляризираща и той печели от това, но явявайки се на Републиканската национална конвенция дни след като беше иницииран този опит.

Да, на живо там, да. Въпреки, че имаше спекулации, че може да не се появи.

Да, но вижте, в последния момент той си смени речта. И той заложи на, според мен, това е хитрото в неговата реакция, той заложи на разговора за обединение. Той вече искаше да представи себе си не като абсолютния фаворит и титуляр и лидер на Републиканската партия, но и като такъв, който може да изпълнява същите функции, когато става дума за президент на САЩ. Разбира се, това е нормално да бъде направено, защото с оглед на изборите печели този, който не просто мотивира най-много твърдото си ядро, но и този, който стигне до максимално много от т.нар. Независими избиратели. И от тази гледна точка стратегията на Тръмп беше правилна.

Г-н Табаков, какви предизборни ходове биха били в плюс на Доналд Тръмп и съответно на Камала Харис, въпреки, че нейната кандидатура все още не е официално потвърдена, да подчертаем. Или обратното пък, биха наклонили везната в полза на противника? Вие преди малко казахте нещо, Доналд Тръмп си зависи единствено и само от него, докато при Камала Харис е малко по-различно.

Всъщност, ако погледнем най-важните теми, които определят електоралното поведение на американците ще видим, че те са основно две. Икономиката - стандартно такава, абсолютно най-важна тематика за американските избиратели. И на второ място миграцията, нелегалната миграция, включително с оглед на бруталния натиск, който имаше по южната граница на САЩ, чиито пик беше в края на миналата година. Нито една от тези две теми не е силна страна на Камала Харис. И по двете теми във всички възможни проучвания, недвусмислено се показва, че Доналд Тръмп е по-достоверният избор за американците, когато става дума за икономика и за сигурност, защото въпросът за нелегалната миграция, също касае въпросът за сигурността.

Единствената политика, която демократите могат да спечелят и те по принцип печелят евентуални плюсове, е тази за абортите. Но знаете ли, дори и тази чувствителна тема претърпява модификация под ролята на Доналд Тръмп, защото той достатъчно честно е казал, че това е тема, която носи преди всичко загуби на Републиканската партия и затова той като цяло се опитва да избягва  да се въвлича в нея. Но сами разбирате, че една достоверна кампания, в случая говоря за Камала Харис, не може да се изгражда само на базата на темата за абортите. Още повече,  че нали това колкото й да е деликатна тема не е от най-важните за американците. Аз споменах кои са най-важните и споменах според самите американци кой ще се оправи по-добре и като мениджър, и по отношение на икономиката, и по отношение на сигурността.

Сигурността и миграцията, да.

Това ще тежи на Камала Харис, заедно с високата инфлация, която в момента е стабилизирана 3% за страната, но беше 9% в средата на мандата.

Като споменахте сигурността, войната в Украйна, там е също много интересно какво ще се случи след изборите в САЩ. Президентът Зеленски  реагира на Джо Байдън, след като се оттегли. Тук ще цитирам думите му: “Украйна е благодарна на президента Байдън за неговата непоколебима подкрепа на борбата на Украйна за свобода, която заедно със силната двупартийна подкрепа в САЩ беше и продължава да бъде критична". Думите на Зеленски да ги коментирате?

Президентът Зеленски е в достатъчно трудна и деликатна ситуация, защото украинците си дават по-добре сметки от нас, че първо те са изключително зависими от военната и логистична помощ, която получават от САЩ и на този фон знаят, че степента и нивото на тази подкрепа много лесно може да бъде релативизирана, ако в Белия дом се озове тандемът Тръмп - Ванс. И който тандем, между впрочем не един път е показвал своето критично отношение на подкрепата, която САЩ оказва на Украйна. И знаете ли, тук основните аргументи на републиканците около Тръмп не касаят толкова сблъсъка между Украйна и Русия, не са геополитически толкова съображенията им, които градират тяхното критично отношение към тази американска подкрепа, колкото са по-скоро прагматично-икономически. Републиканците не смятат, че те трябва да дават пари, за които няма отчетност какво се случва. И знаете ли,  това е много типично за бизнеспрофила, поне на времето беше такъв на Републиканската партия.

Те търсят да имат някаква печалба, някаква изгода от това нещо и не виждат такава в своето донорство на Украйна. Геополитическите съображения, за съжаление минават на втори план. А самите американци, тук говоря и за републиканци и демократи, не считат Русия толкова за някакъв пряк риск и заплаха за тяхната страна. Но демократите все пак оценяват, че тя е такъв за Европа, поне за САЩ, поне за Европа. И в тази ситуация ролята на президента Зеленски ще е много трудна. Защото той ще трябва по някакъв начин да се опита да мотивира, ако има релативизация на американската подкрепа при промяна в Белия дом, то поне тя да се случи поетапно, да не бъде рязка, за да може било самата Украйна, било ние, европейската част от НАТО да имаме време да реагираме и евентуално да компенсираме това, което ще спре да бъде доставяно от САЩ.

Като казахте “Ние", изборите в САЩ как ще се отразят на България? Въпреки че сега знаем тук можем да спекулираме много. Но да направим два вида сценария - Тръмп и Камала Харис?

Много зависи и от това какво ще бъде правителството на България, защото ако то бъде с доминиращо дясно-консервативен профил е много по-логично да видим, че ще има по-голямо разбирателство с републиканския тандем в Белия дом. Ако обаче то е с либерален профил българското правителство, е логично да мислим, че Камала Харис би била човекът, с който по-лесно може да се намери комуникация. Отвъд обаче тези специфики, България като държава, която за съжаление, не се намира в най-силните елементи на евроатлантическата структура за сигурност е длъжна да работи наистина максимално ползотворно с който и да е ръководител на Белия дом. Друг е въпросът, че ... боя се, че тенденцията американците да отклоняват вниманието си от  европейските дела и да го насочват по други точки на света е общо споделима, тя касае не само републиканците, при републиканците тя е по-отчетлива, но тя касае също така и демократите. И това го видяхмe между впрочем, включително и по време на мандата на Джо Байдън. Ако Владимир Путин не беше нападнал Украйна, САЩ нямаше да бъдат въвлечени толкова в европейските дела, колкото са в момента. И това между впрочем е един от автоголовете на руския президент.

И да завършим с Байдън, понеже започнахме с него. Какъв Джо Байдън очаквате да видим до изпълняването на мандата му?

Това е рисков въпрос, защото Джо Байдън показа, че той действително има своите лабилности. Но това, което е напълно нормално и логично да очакваме, че той ще изпълни своите функции максимално подредено, дотолкова доколкото, ако не той, то екипът му могат да реализират плана, който му предстои в следващите няколко месеца. Той трябва да напусне Белият дом в началото на следващата година всъщност. И един от основните приоритети на Джо Байдън според мен ще бъде да довърши някои от нещата, които той започна, което касае евентуално сключване на сериозна сделка между САЩ - Саудитска Арабия и Израел. Ще видим дали ще има някакъв прогрес по отношение на смекчаване на напрежението с Иран. Не смея да кажа връщане на САЩ в ядрената сделка, защото изглежда рисково. Но все пак трябва да отчитаме, че и в Техеран имаше промяна начело на властта в лицето на президентската администрация, която опосредства едно възобновяване на разговорите между САЩ и Иран, те така или иначе се водеха.

Както и в Иран имаше сътресения и то големи.

Да, точно така. И може би най-важното, което ще очакваме от Джо Байдън е да видим какво ще се случи с конфликта между Израел и “Хамас", защото голямата амбиция на тази текуща администрация на демократите беше  той да спре максимално бързо, но така, че Израел да не се чувства предаден, а това е сложен баланс.