Мария Карагьозова, съпредседател на гражданския съвет към ВСС, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е проведено на 22.03.2023 година)

Обръщение към новия посланик на САЩ у нас Кенет Мъртън, който се очаква да встъпи в длъжност, беше представено на пресконференция "Аспекти на съдебната реформа в България и контакти с гражданското общество“ в Националния пресклуб на БТА в София. Организатор на събитието е Сдружение за независима съдебна власт. Обръщението към американския посланик е от няколко НПО-та. В текста се отправя покана за среща между посланика и представителите на българските неправителствени организации, включили се в обръщението. В него се посочва, че в последните години у нас се наблюдава тенденция по изграждане на обвързаност на администрацията на Посолството на САЩ в България с някои конкретни организации, за които в българското общество съществуват съмнения за връзки с олигархични и икономически кръгове. "Видно от нестабилната и почти пагубна за политическата система в България обстановка, те полагат все повече усилия за прокарване сред гражданите на Република България на манипулативни, пропагандни твърдения с неистинен характер, целящи подкопаване авторитета на поредица от български институции и държавни органи“, пишат организациите в обръщението си. В обръщението се посочва, че се учим на демокрация от САЩ. "Очакваме и вие, като посланик на идеите за върховенство на закона, правова държава, равенство, справедливост и човешки права, да потвърдите публично това и да обърнете внимание на факта, че в Република България съществува огромна палитра от неправителствените граждански организации“, пишат още организациите.

И отбелязват, че съдебната власт е независима от останалите две – изпълнителна и законодателна, а българският главен прокурор се избира от независим кадрови орган – Висшия съдебен съвет (ВСС). "В този смисъл опитите за политическа намеса в независимостта на съдебната власт и стремежът за персонална вендета и саморазправа с главния прокурор на Република България от страна на политически, олигархични и икономически субекти са недопустими в демократична страна като България“, се казва в представеното обръщение. Сега тук при мен е Мария Карагьозова – съпредседател на Гражданския съвет към ВСС. Здравейте.  

Здравейте. Благодаря за поканата.  

Г-жо Карагьозова, смятате ли, че тази покана за среща е навременна и належаща? 

Тя е провокирана действително от смяната на един посланик с друг. Това, предполагам, е определило точно днешната дата и въобще седмицата като фиксирана дата за това обръщение на инициаторите на тази пресконференция, която визирахте преди малко. Това е неправителствена организация, наречена Сдружение за независима съдебна власт. Те са една от 20-те организации на Гражданския съвет към ВСС, които работят в област "Правосъдие“ експертно. Гражданският съвет към ВСС е най-дълго съществувалата обществена структура в област "Правосъдие“ в България. Тя работи без прекъсване вече повече от 10 години. Нейни членове, както казах, към момента са 20 професионални магистратски и други организации, като нашата основна цел е да оказваме експертна помощ както на ВСС, така и на институциите, които инициират законодателни промени. Наблюдаваме правоприлагането във всички области от обществен интерес.  

Организаторите посочват още, че твърденията, че българското общество има нужда от съдебна реформа, точно такава, каквато ни я предлагат – "смяна на настоящия главен прокурор с друг, удобен на техните интереси, и финансовите благодетели са една опасна публична лъжа“.  

Да, това те са го формулирали по този начин. Аз по принцип поддържам духа на писмото и обръщението. А текстът и конкретните формулировки в него са дефинирани от организаторите наистина. Аз също считам, че има едно преекспониране на темата "Контрол върху главния прокурор“, по-скоро внушение, че той е безконтролен. Това наистина е едно невярно твърдение, тъй като главният прокурор може да бъде разследван от всеки един прокурор в Република България, за което се е произнесъл и Конституционният съд. Главният прокурор може да бъде отстранен с гласовете на 2/3 от членовете на ВСС. Това са съдии, прокурори, има един следовател и един адвокат в настоящия състав на ВСС. Така че твърдението, че главният прокурор е недосегаем и несменяем, наистина е една политическа теза.  

Г-жо Карагьозова, контрола на главния прокурор – обсъждана тема, коментира се доста, но сякаш до решение е трудно да се стигне и до реална конституционна реформа. Защо?  



Тъй като както споменах, това е един за мен доста измислен проблем, на който просто е излишно да се търси решение. Някак си се насилват процесите. Кой стои зад тези напъни стана ясно на 16 март, когато прокуратурата изнесе част от записи, иззети при обиск на жилище на обвиняемо лице. Те бяха публично оповестени и аз мисля, че там се казва всичко – кой поръчва и на кого поръчва тази съдебна реформа.  

Какви други проблеми обаче вие наблюдавате в сферата на правосъдието? 

Един от основните проблеми, с който се сблъсквам ежедневно, това е липсата на обществено доверие в нейната работа. Това е наслагано в годините, според мен абсолютно целенасочено, именно в опит да се дестабилизира съдебната система и особено прокуратурата. 

Кой, кой има ползата да го прави това? 

От записите от 16 март става ясно, че хора, които са "клиенти“ на прокуратурата. Разбира се, те спасяват собствения си бизнес, спасяват собствения си живот, защото бидейки подведени под наказателна отговорност, много от тях може да прекарат дните си до края на живота зад решетките. Това са хора, които разполагат с голям финансов ресурс и става ясно, че те разполагат и с голяма политическа власт. Относно днешната пресконференция и обръщение към Конгреса на САЩ и към новия посланик – повод е и това, че в обществото има едно усещане, че като че ли САЩ са държавата, която се интересува най-много и постоянно повдига въпроса за съдебна реформа в България.  

Можем да споменем и доклада на Държавния департамент на САЩ, който излезе вчера. 

Да, това е един традиционен доклад.  

Да, излиза всяка година. 

Всяка година го изваждат. Интересен факт от последните дни е, че бившият премиер на Република България и лидер на най-голямата политическа партия към момента, към последния парламент – знам, че сме в предизборна кампания и не е добре да споменавам имена и партии, сутринта ми беше направена такава забележка в Българската национална телевизия. 

Да. 

Той коренно смени позицията си спрямо законопроекта за контрол върху главния прокурор. В 48-то Народно събрание те не подкрепяха законопроекта на екипа на Крум Зарков във вида, в който той беше предложен. За мен не беше учудващо, че те в един момент смениха напълно, коренно позицията си, след като обявиха, че три пъти в рамките на десет дена или една седмица са посещавали Посолството на САЩ. Това е просто една фактология и всеки човек може да я навърже и да разбере дали се оказва влияние върху българските политици да провеждат определени реформи, не само в съдебната власт.  

Вашето мнение какво е? 

Ами, моето мнение – аз съм човек на точните науки по принцип, не съм юрист – е, че има връзка между посещенията в Американското посолство и смяната на 180 градуса на позицията на най-голямата политическа партия в България – по отношение на законопроекта за контрол върху главния прокурор конкретно говорим.  

Добре, а как оценявате в момента действията на сегашните политици? Някой прави ли така необходимото, за да се стигне до някакво решение в тази сфера, за която говорим? 



Абсолютно неадекватно поведение. Предлагат се законопроекти, които според нашата експертиза абсолютно във всичките си части са противоконституционни.  

Защо? 

Защо са противоконституционни? 

Да, кои са противоконституционните неща? 

Говорим за контрола върху главния прокурор.  

Да, да. 

Примерно там се предлагат около десетина промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които много от тях имат белези на едно извънредно законодателство, което е абсолютно недопустимо в правова държава с конституция като нашата. За широката аудитория да дам пример какво е извънредно законодателство. Извънредно законодателство примерно е било Народният съд в края на 1944 г. 

Това е едно законодателство, което – знаете, когато политиците започват много да се намесват в работата на съдебната власт. Знаем какво се е случило тогава, по какъв начин са били провеждани съдебните процеси. Така че това е едно извънредно законодателство, свързано, фокусирано върху личността на определен човек. Това нещо е абсолютно недопустимо и неговите трима заместници, т.е. се прави закон за една личност.