Певицата Мария Илиева в интервю за предаването "Пунш" на радио "Фокус".

При мен вече е прекрасната Мария Илиева. Здравей, Мария. 

Здрасти. Много благодаря за поканата. 

А, как – аз благодаря. Добре дошла и честита Коледа! 

Добре заварил. Честита Коледа на теб, на всички слушатели. Много се радвам да те видя по тия празници. Хубави хора по хубави хубаво, винаги е… 

То не е точно хора, нали… 

Прелетни птици.  

Прелетни птици. Как отпразнувахте вие празниците?  

Семейно, естествено – Бъдни вечер. Аз съм много щастлива да имам вече голяма фамилия, откакто срещнах моя любим, и ми е много, много хубаво да се събираме на Бъдни вечер, да сме заедно. На Коледа тази този път, тази година не работих, което е изключение. 

Като никога. Да, нали? 

Да, което беше още един хубав повод да сме заедно с цялото семейство. 

А ти правиш ли вечеря за Бъдни вечер, сармички? Посготвяш ли нещо? 

Не спя две нощи, за да се подготвя. 

Уау! 

Шегувам се. Аз изобщо не мога да готвя, но… 

Така ли? Е, по една принцеска. 

Абе, мога да правя всякакви видове яйца, защото моят любим ги обича много. 

Добре. 

И това му е основна храна. И аз се научих заради него и ги правя впечатляващо добре. 

Добре. С шунчица – това не е много коледно, но… Не, коледно е, ОК, да. 

Коледно е, не е бъднивечерско, да. 

Не е бъднивечерско. Да де, защото трябва да се поддържат традицията. А прекадявате ли, поне така… 

Да, с тамян.  

Задължително. 

Тая година нещо не ни се получи логистиката с тамяна. 

Да бе, и на мен.  

Абе ужас! Но обичайно – да. Спазваме ги тия традиции. Аз си мисля, че те са много хубави, много сплотяващи, всичките ритуали, аромати, които се случват около тия празници, са много специални. 

Точно. Да, ароматите са важни, човек ги запомня. Ти имаш всъщност сега вече две дечица. 

Да. 

Малкото е на колко? 

Абсолютен бандит, на две и половина. 

А, добре. 

Сънят все още е някаква несбъдната мечта, обаче… 

Ще порасне. 

Да, ще порасне. Времето минава бързо. Най-хубавото е, че го има тоя момент с тия прекрасни малки създания, на които даваш живот, и им виждаш радостта в очичките. И това е окрилява, това убива всякаква умора. 

Така е. Аз това исках да те питам – ти как успяваш с всичко? Ментор, па турне, клипове, песни, майка обаче най-вече, защото това е най-времеемко от всичко. 

Ами, аз мисля, че жените сме някакви супергерои. 

Ами, и аз така мисля. 

Да, защото някак успяваме, с магична пръчка да менажираме всичките тия процеси. Артистизмът и цялата тая картина около мен, която се случи в последните 22 години вече, всъщност, освен огромна отговорност и нерядко умора, е и голяма привилегия, защото ми дава свобода. И аз мога да приоритизирам семейството, децата, любимия ми човек в плановете си и това да са моите акценти, най-важни моменти за разпределение на време. 

Т.е. имаш комфорта да кажеш: този ден, например, няма да направя това и това, няма да взема това участие или друго, и трето. 

Да. 

Защото все пак семейството си е най-важно. Така е. 

Да, абсолютно. Това е най-най-хубавото нещо в живота. 

Тези мигове после се помнят. Няма да помниш къде и как и какво. Е, супер? Абе, като стана дума за семейството, ти си много спокоен човек, ама всички се поскарваме. Посдърпвате ли се с твоя човек? 

Не, не, не. 

Вярно?! 

Знаеш ли колко е интересно – ние сме много остри камъни и двамата и имаме много категорични, изявени характери. Даже аз, ако трябва да определя себе си в тоя план – лесно се общува с мен, но аз съм много чепата, имам някакви много строги свои убеждения и не отстъпвам, хайде да не кажа не отстъпвам изобщо – не отстъпвам лесно. Обаче някак с Алекс, като се срещнахме – така се казва моят любим, някаква невероятна хармония се случи. И толкова сме близки, толкова сме подобни като характери, като приоритети, като светоусещане, че жестоко бързо и лесно се разбираме, без много приказки. И когато има напрежение, по някакъв много естествен път винаги единият омекотява, отстъпва, без да полагаме старание за това. Било ми е много интересно, когато си говоря с мои приятели, които имат дълъг опит в това да са двойка, казват "Абе, въпрос на компромиси е дългото…“ 

На теб не ти се налага да направиш компромис? 

Не, ние нямаме усещане за това, че правим компромис. Много естествено се случва и нямаш тая тегоба – ех, тук сега как отстъпих, колко ме е яд, пък аз исках друго да направи. 

То не е баш така, обаче, когато пък много компромиси се натрупат, също не е много приятно за едната или другата страна. 

Ами, натрупва се и напрежение. То това избива в един момент. 

Сега ще чуем новата ти песен, която е с Миро – прекрасен, след което ще си поговорим за нея, тъй като искам да те попитам доста неща, и за клипа, как сте я направили и как дойде идеята. 

С голямо удоволствие. 

"Ако утре няма днес“ – супер интересно заглавие. 

Миро го измисли. Мислехме, много дълго се чудихме как да се казва песента – "Обичам те“, какво ли не, всякакви варианти. И Миро, както седяхме и умувахме, и каза "Ако утре няма днес“. И аз казах: ммм? 

Защото "Ако днес няма утре“… 

Да, по-логично е. Обаче "Ако утре няма днес“ – колко интересно! И аз веднага казах: да, това е, това е името, няма нужда изобщо да търсим. 

Бързо ли го направихте парчето? Защото някои песни изискват време, докато други стават от само себе си. 

Много бързо, неочаквано даже бързо за мен. За три дни ние се събрахме и си казахме, че ще отделяме всеки ден по няколко часа, за да сме заедно, без значение записваме ли, мислим ли, или просто си говорим. 

Да. 

И тоя процес беше изключително обогатяващ и увлекателен за мен, защото аз открих у Миро една много впечатляващо задълбочена, пъстра личност, с много богата душевност и зверски – за което аз съм знаела, но се уверих лично – зверски голям талант. 

Е, да. 

Той просто е изумителен! Понеже имах възможност да творя с него – то тогава много лесно може да усетиш душата на един човек през творчеството му, за тези, които го правят и имат тоя талант, разбира се, но аз бях толкова щастлива… Някаква смесица интересна от чувства – щастлива, впечатлена, развълнувана. 

Той наистина е от тези хора, които те успокояват по някакъв начин. 

И те успокоява, и те държи в едно много интересно творческо напрежение същевременно, защото… 

Творческо напрежение – добре. 

Защото има такава шеметна, бърза енергия и мисъл, че на нас ни беше нужно малко време да се обособим около една идея, да решим коя точно е идеята. На него му идваха различни идеи, буквално през 10 секунди, и всяка една от тях има по моему абсолютния потенциал за хит. И аз бях така: хуу, чакай, чакай малко. 

Записвай. 

Не ги записахме, за съжаление, защото се бяхме фокусирали. Но така като ме пита – точно три дни ни отне да напишем музиката и текста. После направихме, защото ние заедно в студиото вкъщи седнахме и си давахме идеи, абсолютно без его, с абсолютна свобода и доверие един към друг. И то може би тогава се случват готините неща. 

Точно така. 

И ти познаваш добре процеса – когато нямаш бариера и нещо, което да те притеснява и да ти отнема от доверието. И така стана. 

Той всъщност, ако не се лъжа, миналата година на наградите на едно конкурентно радио каза, че ще направите съвместна песен, когато ти пък получи награда тогава. 

Това беше формалният повод. 

Така ли? 

Да, да. 

Да. Е да, ама по някой път гледай как дори формалният повод може да доведе до нещо красиво. 

Да кажем, че това беше легендата около тази песен. 

А, добре. 

Иначе ние си го говорим това от много време. Просто сега беше най-добрият момент да си съберем таланта в едно и съм толкова щастлива и благословена да имам тая възможност. Миро е изключителен артист. 

Режисьор на видеото е Ники Павлов. 

Да, Ники. 

Ти не си работила, мисля, преди това или си? 

Никога не съм, въпреки че се познаваме. Той е много близък, доверен приятел на Миро. И когато се лутахме в идеите за сценарий, защото мислехме да има някаква сюжетна линия, после се отказахме, после така, и се лутахме малко, докато определим точно какво ще е, той каза "Абе, знаеш ли, искаш ли да поканим моя приятел от детството ми, Ники? Аз съм работил с него“. 

А, те са от детството приятели. 

Да. "И мисля, че той ще се справи най-добре“. И аз се доверих на тоя момент и съм щастлива, че го поканихме. 

То практически видеото представя различни темпорални моменти, да ги наречем. 

Да. 

Добре. 

Обединени от любовта и от идеята, че тя не подчинена на време и обстоятелства. Любовта просто е най-хубавото нещо, което ни се случва, и се случва при всички обстоятелства, във всяка… Когато я има, просто я има и това е подчиняващо. 

Аз доста внимателно го изгледах. И как така ти не се променяш? Ами не се! Толкова години по клиповете, все една и съща – как става тази работа? 

Много си мил с мен! Благодаря ти много! Сега, аз виждам промяна, но се надявам промяната, която се забелязва у мен, предимно да е свързана с помъдряване, облагородяване. Това е промяната, която мисля, че рефлектира и върху външността в един момент. Когато светлината на душата ти е там, те държи в добра форма. 

Като каза помъдряване – как се чувстваш в този момент, ако го съпоставиш с, когато започваше? Наистина, очевидно има някакво помъдряване, обаче вътрешната ти емоция – все още ли гориш по този начин във всичко, което правиш? 

Ооо, да, да! Аз мисля, че ако този плам се изгуби, трябва рязко да си смени човек професията. Никога не бива това вълнение да се превръща в рутина. Тогава изкуството става някакъв производствен процес, който е абсолютно ненужен и за самия му производител, според мен. 

Да. 

Публиката е много интересна, интересно присъствие. Тя много бързо, без да има академично знание, усеща… 

Усеща. 

Енергията и всичко, свързано със създаването на една песен – чистотата, отношението към процеса. 

Така е. 

Всичко. Някак през музиката си личи това. 

Абсолютно. 

Понеже по друг начин я разглеждам – аз я разчленявам, анализирам и т.н. Може би малко съм сложила това пред инстинкта ми на фен, обаче всъщност публиката дава шанс, според мен дългосрочно, само на хората, които усеща чисти, близки, истински. 

Коректив е, така е. 

Да. 

Преди малко, като каза за когато угасне в теб пламъка, кой знае защо ми хрумна как е угаснал пламъкът в Евгени Минчев, когато е карал трамвай, и е решил рязко да си смени професията. И ето, виж какво стана! 

Виж какви успехи пожъна извън неговото поприще. 

Разбира се, като едно лирично отклонение. Аз обаче не мога да не забележа, че ти доста баладични парчета правиш напоследък. Явно си в едно романтично настроение. 

Ох, много обичам. Аз много обичам. За съжаление, това не е най-успешната формула за правене на хит, защото… 

И да, и не. 

Абе, статистиката казва, че бързите песни стават по-големи хитове и някак си хората имат нужда да ги слушат, да танцуват на тях и така. Аз много харесвам бавни песни. Там мога да се разгърна, да си помечтая. Не че подценявам бързите и крайно време е да започна малко по-бързи да правя. Но между другото, с Миро като започнахме да правим "Ако утре няма днес“, си казахме, че песента задължително трябва да е бърза. И се появи това. 

И ето какво стана. Да, ама не, не, песента е прекрасна. 

Виж сега, тя е в темпо 80, така че като го удвоиш на бързо… 

Аз мислех, че е 60. 

Толкова ли мудно ти звучеше? Общо взето, може да стане "тупца-тупца-тупца“, може да стане в някакъв ремикс. 

Ами, мога да се пробвам, в интерес на истината, по съседски да направя един ремикс. 

Добра идея, хайде! 

Обаче аз сега пък бих желал да чуем една твоя по-стара песен, която си е леко "тупца-тупца-тупца“. Аз много я обичам тази песен – "I like“. Това беше една песен от едно време, да кажа, ама не баш от едно време. "I like“. 

2010-2011 г. мисля, че беше. 

Да. 

И знаеш ли, че тази песен беше поводът да ме поканят на най-големия фестивал за поп музика в Европа, който се провежда в Полша, в Сопот, да представям България? Организаторите ме поканиха, защото се оказа, че "I like“ е песен, която е била на аротация в едно от комерсиалните им радиа.  

А така! 

Да. И са я харесали много. И по тоя повод се свързаха с мен. Аз не знаех за какво става въпрос и като прочетох, се респектирах, защото се оказа, че това е фестивал, който е на годините, мисля, на нашия "Златен Орфей“, но не е спрял да съществува. Напротив, развивал се и е ставал все по-модерен и по-модерен и всъщност реализацията му е на такова невероятно световно ниво, че аз… 

Мисля, че още съществува. 

Има го, да, има го още, има го. И така. Там пък срещнах Тони Карейра. Виж колко са неведоми пътищата. 

Ейй, да. Тук моите колеги от спортната редакция посрещнаха Мария с песента, която тя направи с Тони Карейра. И това е много интересна история също – ти как не говориш португалски, пък се случват нещата. 

Да. 

И тази песен беше огромен хит. 

Оуу, тя е мултиплатинена, тя е, мисля, шест пъти платинена, ако не се лъжа, което по португалския стандарт – мисля, че платинен запис беше 200 или 250 хиляди продажби, веднъж платинен. И представи си за какво става въпрос. Там има истински бизнеси, там много уважават звездите си. Те ги обожават. 

Това е много учудващо, което казваш в момента, защото 250 000 за Португалия, която като население не е повече от България кой знае колко – как стават тия продажби? 

Просто хората купуват, обичат, слушат, теглят, свалят по легалните пътища за това. Освен това Тони Карейра не е само в Португалия звезда. Той е супер звезда и във Франция, там също този пазар. Там има и огромна португалска диаспора, също и французите го обожават. Той има голяма публика навсякъде по света, бих казала, и това си личи и в продажбите му. Там хората наистина подкрепят своите любими артисти и знаят, че изкуството има своята стойност, и те с щастие я плащат и по този начин поощряват любимите си артисти. 

Това е чудесна мисъл, в интерес на истината. Може само да почерпим челен опит, дето се казва. 

О, да. 

Обаче пък хайде сега ти да не се оплакваш, тъй като направи чудесно, много голямо турне. 

Дааа. 

Мисля, че 13 града. Как се организира такова нещо? 

Ами, трудно. Трудно, но аз реших, че този път ще избягам от обичайната схема с големите пет, шест, седем града, в които да мина, и направих 14. 

А, 14 – пардон. 

Да, със София са 14. Като стартирах знаеш ли откъде – от Видин. 

Цвети Цветкова в момента е най-щастливият човек.  

Видин – на 2 октомври. Никога няма да забравя тая среща. Аз нямах никакви очаквания, за да не се разочаровам. И в момента, в който видях, че театърът е пълен, и в момента, в който излязох на сцената и запях, и тези хора станаха прави и започнаха да пеят с мен, си казах: Господи, колко съм щастлива, че направих тоя избор. И така беше в Северозапада. Аз за първи път имах концерти в Северозападна България – във Видин, в Монтана, във Враца. Невероятна публика! Аз съм толкова впечатлена! 

Чудесно! Да, така е. 

И продължих, имах и големи градове, разбира се – Пловдив, Варна, Бургас, но минах през Сандански, Благоевград, къде още бях, в много, много, в Шумен. 

Аз смятам, че не бива да се делят по никакъв начин градовете. Навсякъде има глад за нещо хубаво и за нещо красиво, и навсякъде ще има публика, когато е направено като хората. 

Има, има наистина. Аз се уверих сега в това и съм много щастлива да го виждам от първо лице. 

Преди няколко предавания поканих и ми гостува Васето Вутев – твоят барабанист. 

Ааа, жестоко, да, Васето. 

Който издаде страхотен албум. Дори той беше много екзалтиран, дето не е баш в тази музика. 

Да. 

Каза, "Ей, Чайка, супер!“. 

Ех, че готино! А, Васето е страшен! Много го обичам, такъв барабанист, невероятен музикант! Той сега направи, албумът му се казва "Holding Your Hand“ и аз на всеки концерт почти с такава гордост правеха анонс, когато го представях, че всички могат да намерят албума му от ноември. Това му е дебютният албум и аз знам колко е свидно за всеки артист първото бебе да си представи на света, музикално бебе.  

Така е, да, точно. 

И той страхотно се вълнуваше и направи невероятна промоция.  

Аз, за съжаление, бях болен точно тогава. 

И аз бях болна. 

Не можах да отида. Обаче тук пуснахме парчета, страхотни. 

Да. 

Колко, в интерес на истината, беше горе-долу екипът за тези концерти? Защото това не се прави лесно, както казахме. 

Много. Ами, девет души бяхме на сцената и още около 15… 

15 поне. 

Бяха екип, технически, административен, хората, които се грижиха всичко да е наред. Защото ние пътувахме с ТИР-ове, техника. 

Имаше ли гафове? 

Знаеш ли, не. Аз съм толкова впечатлена от моите приятели, които… сега търговска марка да не кажа, ама… Абе, да кажа – "Рентал Медия Груп“. Те са жестоки – Лари… 

Е, това не е търговска марка. Това са хората, които са ти предоставили… 

Рентъла, да, цялата – звук, осветление, сцена при нужда, защото имаше зали, спортните зали, примерно, нямат сцена, те строиха. Мултимедия – изключителен професионализъм, абсолютно на световно ниво, без никакъв компромис. Толкова съм щастлива и благодарна! 

Гледах клипчета в YouTube, наистина на световно ниво. Хайде сега обаче искам да чуем една песен, която ние направихме по един наистина много тъжен и ужасяваш повод преди 11 години.  

Искам да разкажем повече за тази песен. 

След това ще разкажем обаче. Може би сте я чували, може би – не, тя се нарича "С теб научих как“. "С теб научих как“ е една песен, която направихме с Мария Илиева, Д2, по един много тъжен повод преди 11 години. Ще кажа, огромно нещастие… 

Нека, това е важно да се знае. 

Да. Детенцето на нас близък приятел беше убито, но пък песента е прекрасна.  

Да. 

И в крайна сметка посланието е, че това е нещо, което не бива никому да се случва. 

Да, да, този проблем с насилието между деца е много страшен все още, за съжаление. 

То и като цяло. 

Да, и изобщо насилието. Много тегаво, особено в такива общества, малко по-първични като нашето. 

Оставя отпечатък такова нещо, не мога да отрека. Не минава време да се сетя, даже почти всеки ден. 

Да. 

Сега няма как да не те питам, обаче – хайде да минем малко на друга вълна, все пак беше ментор, няма как да не питам, в еднополярно телевизионно шоу. Веднъж ще го кажем – "Гласът на България“. Как се чувстваше? Изглеждаше супер щастлива. 

Ами, готино ми беше, защото тези срещи с талантливи артисти в такова изобилие винаги радват, зареждат ме, защото аз преди всичко съм артист, след това съм продуцент и така. Те много ме радват, дават ми надежда, окуражават ме, че има някакви много готини случки, които предстоят. Тези деца, защото повече млади хора се явиха тая година… 

Да. 

Бяха изумителни. Толкова бързо са се развили! Ние с Миро през цялото време помежду си се смеехме, че ако на 16 и 17 години сме пеели по този начин, с тази вокална техника, с такава фраза, с такъв контрол над гласа, ние сме щели някаква ракета, космическа, вече отдавна да сме с концерти на Юпитер, примерно. Но извън шегата, страшни, дисциплинирани, интелигентни, можещи хора срещнах.

То си личи. И като го гледахме, ние с майка ми се зареждахме доста редовно. Тя ти праща много поздрави, много те обича. 

Специални поздрави, благодаря. 

Добре де, ама имаше все пак там някакви скандалчета, излязоха. Защо винаги става така в България? 

Е, защото то ни е традиция. Ние сме любители на алтернативата. 

На алтернативата. 

Винаги има нещо второ, алтернативен синод, алтернативна опозиция. А, глупости на търкалета! Всичко е наред. Някакви хора винаги има, които искат да грабнат част от целия тоя шум и да си добавят стойност, но по-важното според мен не е кой какви скандалчета е заформил, ами че по някакъв начин, макар и през телевизия, защото това не е най-чистата форма на изкуство – да не се залъгваме, това е телевизионно шоу, то си има правила, има си Библията и т.н. 

Разбира се, ограничения. 

Разбира се. Но по някакъв начин успяваме да създадем вълнение у хората чрез музика, у публиката. 

Определено. 

Да ги привържем към непознати до тоя момент таланти, да дадем трамплин на тези таланти. Ако имат достатъчно добра организация на мисъл, действия, съмишленици, те могат да грабнат тази бързо дошла, но голяма известност, и да я материализират в някакви страхотни неща след това, в песни, в албуми. 

Ти не твоето турне мисля, че даде сцена на някои от участниците, което е прекрасно. 

Да, да. Аз говорих с екипа на "Гласът на България“ и ги попитах дали бихме могли да направим това и те бяха супер щастливи, че имам тая идея, и директно я реализирахме. Имаше подгряващи артисти от моя отбор преди концертите ми. Габо, която е много интересен млад артист – тя пък отваряше всичките ми концерти. Тя беше в по-миналия сезон на "Гласът на България“ финалист, много интересна също. "Тринити“, които направиха моите бек вокали в това турне, те са изключително готини мацки, трио "Тринити“. Те пък също бяха участници в предишния или по-предишния – вече бъркам, сезон на "Гласът на България“ и също стигнаха до финал. Изключителното талантливи хора има в това предаване. 

Разбира се. То иначе нямаш място там, определено. Е добре де, колко трудно е да избереш между един и друг? Сигурно е супер трудно, защото има случаи, в които уравновиловката е на 100%. 

Има. Тая година специално беше зверски трудно за всички от нас, защото много бяха близки силите, много изравнени. 

Е как го правиш? Как се чувстваш след това? 

Ами, чувстваш се зле, защото в един момент си принуден да съдиш по моментното представяне или да си измислиш някаква стратегия кой би могъл да бъде интересен за твоя отбор, кой не дублира някой друг като присъствие, като пеене, като… 

Т.е. има си наистина стратегическо мислене, отборно. 

Има, разбира се. Защото трябва да представиш все пак някакъв някаква извадка, плуралистична, да не е едно и също. 

Да. 

Хората иначе се объркват, когато са твърде близки съпоставките, които ги караш да правят.

То точно това е… Аз затова те питам, защото имаше моменти, в които то все едно слушаш един и същ човек. И край! 

Да, да. Ето тогава е най-трудно, много е трудно и просто търсиш някакви обективни критерии, които са извън това този човек пее или страхотно или не. 

Т.е. финалният резултат е, че може би може да спечели не този, който пее най-страхотно, но който може би има харизма. 

Винаги е комбинация. 

Комбинация. 

Но понеже шоуто е "Гласът на България“, всеки един от нас, треньорите, през цялото време не спира да си задава въпроса "Това ли е "Гласът на България“?“. Защото има хора, които са специфични, различни, интересни, но те не обобщават всичко това, което ние търсим като "Гласът на България“. Значи там на първо място трябва да има супер талант и разпознаваем тембър.  

Да, така е. 

Хубаво овладяно пеене. И от там обаче, веднага след това, идва личността и характерът, защото те са определящи, те уплътняват тоя талант, те му дават бъдеще реално. 

Факт. Практически в седмицата колко време ти отнемаше и това занимание? 

Когато имахме репетиции, аз ходех на всички репетиции. Исках участниците в моя отбор да са сигурни и спокойни и каквото мога аз като увереност, като опит, като съвет да им дам. Имаше няколко дни поредни, примерно, в седмицата, в които бях там. 

Т.е. ти жертваш семейство, други неща – композиране, писане и т.н., за да го направиш? С вярата, че… 

Да, но то си струва, наистина си струва. 

Струва си, със сигурност.  

Защото в крайна сметка, участниците от моя отбор, с които аз имах най-близък контакт, разбира се, те, въпреки че се наложи някои от тях да си тръгнат, и то по моя воля, те останаха с усещане за благодарност и обич към мен. 

Това е най-важното. 

И аз извън шоуто им казах, че за мен ще бъде голямо удоволствие, ако ми позволят да им помагам със съвети, с каквото мога, защото аз съм отдавна в тоя бизнес и бих могла да съм полезна. 

Има ли много его при тези хора или то се преодолява? Защото хората сме различни, наистина. Предполагам има и така, и така. 

Има, естествено. По-опитните артисти, които идват на сцената на "Гласът“, имат своя товар, имат своето и самочувствие, и усещане за себе си, за начина, по който трябва да им се случват нещата. 

Така е, то се усеща по някой път и в разговорите, когато ги дават зад кулисите, абсолютно се усеща. 

Да, да. Всеки има своя характер – нормално, и своите очаквания. Но като цяло хората, които идват на тази сцена, са наясно с предизвикателството да бъдат насочвани и да бъде изисквано от тях, да изпълняват очакванията на продукцията и съответно да се съобразяват с всичко, което трябва да се случи на тази сцена. 

Няма как да не те питам накратко какво ти предстои сега, какви са твоите творчески планове – този велик въпрос. 

Богати. 

Богати?  

Да. 

Нещо в обозримо бъдеще, разбира се? 

Албум мисля да направя догодина по някое време.  

Добре. 

Не съм си сложила дедлайн, защото колкото пъти слагам дедлайн, зависейки от хора – знаеш в нашия бизнес как е, все нещо се налага и се ядосвам излишно. Затова аз съм си казала, че догодина ще направя моя албум, ще направя и едно турне, живот и здраве. 

Още едно? 

Да. Няма да е толкова обширно, но ще бъде достатъчно голямо, за да се срещна с всички хора, които се кефят на музиката ми. 

Мисля, че не са един и двама. Ами, Мария, супер много ти благодаря за това интервю. Добре се посмяхме. 

Много ми беше приятно, Чайка. Благодаря ти отново за поканата. 

Живот и здраве, догодина пак. Скъпи слушатели, вървим сега вече към края на последното за тази година издание на "Пунш“. Тя си беше шашава година, наистина. 

Дааа. 

Нали? 

Динамична беше. 

Аз нито разбрах кога започна, кога свърши. Сякаш времето се забърза в един момент, после се забави. Сега искам да завърша това последно предаване за годината с един цитат от една моя позната в интернет, която се е кръстила Дебелата Берта – нито е дебела, нито е Берта. Значи ето какво казва: "Виждала съм всичко – изпрани найлонови пликове, сладоледена кутия, пълна със сарми, изпрани еднократни памперси, но алуминиева тава за еднократна употреба, измита и простота на простор, не бях виждала“. И аз мисля, че това обобщава всичко за празниците. Ами, скъпи слушатели, освен да ви пожелаем весело изкарване. Не прекалявайте с нищо, ей така малко, малко само. Карайте внимателно – много важно, и се обичайте! 

И непили, и непили. И от мен – страхотна Нова година! Много здрава, изпълнена с чудеса, със сбъднати хубави мечти, с любов, с домашен уют и с много светлина в душите. 

Нямаше как да го кажа по-добре.