Марая Цветкова, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Как изглежда кампанията и политическите изяви през нея през възприятията на младите хора? Наш гост е младият политолог Марая Цветкова.  

Г-це Цветкова, какви са вашите очаквания от тази кампания?

Лично аз нямам кой знае какви очаквания, и за жалост, вече си мисля, че по-голямата част от гражданите вече се измориха и не очакват чудеса от самата кампания. Лошото е, че тя е поредна, и съответно и самите партии са се изморили да водят кампания, която по принцип трябва да се води на всеки 4 години.

Говорите за умора в гражданите и в партиите. Според вас, само честото организиране на избори ли води до нея?

Със сигурност не е само това. Виждаме, че партиите изчерпват своя управленски капитал, ако мога така да го нарека. Защото виждаме как все по-често те залагат на абсолютно популистки внушения, които излизат извън рамките на собствената им идеология,  с цел да грабнат гласа на гражданите. Но те са толкова апатични, че дори и вече такива гръмки послания не им вдъхват доверие и едва ли можем да очакваме достойна активност по време на изборите.

Казахте, че партиите изчерпват своя управленски капитал. Вие като млад човек къде виждате решение, къде виждате потенциал?

Ами за жалост все по-трудно е да намирам нещо, което аз лично свързвам с потенциал поради простата причина, че в България се извършва поколенческа смяна на политиците, и сега сме в бездната на това, че едните имат опит, но той е опорочен чрез практиките, които са налагали през годините, а другите нямат никакъв опит, и все по-често виждаме, че нямат и нужните знания. И това тласка България в някаква безпътица, защото няма протегната ръка между новите, и съответно между старите, които да осигурят някакъв вид все пак континуитет на българската политика. Защото виждаме, че при всяко ново служебно правителство и съответно след това редовно се правят много кадрови промени, дори администрацията вече не може да продължи темпото на работата си, защото е заета с това да опровергава решения, взети от предишния кабинет – било то редовен или съответно служебен.

А откъде може да дойде тази протегната ръка? На тези избори ще може ли да се появи такъв политически субект, който би грабнал интереса на младите хора? Преди два избора видяхме "Има такъв народ“, после дойде "Продължаваме промяната“. Сега накъде ще се насочи гласът на младите?

Гласът на младите мисля, че отново ще бъде трудно предвидим. Виждаме, как през последните няколко кръга от избори те заложиха на добре познати, но стари лица. След това заложиха на "Продължаваме промяната“, за които са надявам по някакъв начин да са оправдали по-добре доверието, отколкото "Има такъв народ“. Но така или иначе този младежки вот е много волатилен, защото знаем, че всъщност младите решават последно кога да гласуват и дали изобщо да гласуват. Тоест, през изминалите избори видяхме как те всъщност направиха т.нар. "обръщалка“ и за "Има такъв народ“, и за "Продължаваме промяната“. Но именно това,  че са толкова волатилни, това, че са толкова непредвидими, за мен не е най-добрият индикатор, защото то означава, че и младите в България се влияят прекалено много от емоциите, от тренда на деня, а не от желанието за направата на някакви политики, било то леви или десни, зелени и т.н. Надявам се моето поколение и по-младите от мен да започнат сериозно да обмислят това си право на глас.

Вие сте политолог и сте професионално  пристрастена, ако мога да кажа, към обществените процеси. Но младите днес, според вашите впечатления, правят ли разлика между ляво и дясно, и център? Виждат ли нюанси в различните партии?

Според мен, виждат нюанси, но цялата идея е, че тези нюанси се базират на това, дали дадени личности са харесвани или не, а не толкова от действията на тези дадени личности. Мисля си все пак, че сред младите в България се откроява подкрепата на зелените политики, и ако не е толкова ясно какво е дясно и какво е ляво, то поне вече стана ясно, какво са зелените политики и към какво се стремят.

Тоест, вие си продължавате тенденцията на зелено поколение за опазване на околната среда, за опазване на чистотата на България, така ли?

Според мен, онези, които са по-заинтересовани, със сигурност се интересуват от това. Друг е въпросът дали с такава лекота трябва да се зачеркват според младите старите презумции за правене на политика, защото според мен лично това не е правилно.

Ако изборите бяха днес, според вас, как би изглеждал 48-ия парламент?

Хаотично, защото виждаме, че в България съответно тези т.нар. "плаваща мнозинства“ не сработват, те сработват единствено в добре устроени и развити демокрации. В България за жалост се наблюдава тенденцията, че колкото по-фрагментиран е парламентът, толкова по съответно слабо или директно калпаво и нестабилно ще бъде едно управление. А виждаме, че социологическите агенции дават данните със сигурност, че ще влязат поне 6 формации. Така че в този ред на мисли може би "Има такъв народ“ наистина ще получи затруднения, защото те разчитаха на този младежки вот, който младежки вот вече споделихме, че е много волативен и не се знае, накъде ще отиде. "Продължаваме промяната“ също за момента не показват, кой знае колко силна кампания, защото дойдоха на власт на вълната на младежките настроения и неволи, а сега говорят предимно за пенсии. Тоест, ако трябва да бъда откровена, в тази кампания се таргетират предимно възрастните хора, в което няма нищо лошо, но все пак на младите в същото време трябва да им бъде продадено едва ли не по време на кампанията някакво бъдеще. Често казано дори и на мен като политолог и човек, който професионално се занимавам с тези неща, ми писна да слушам постоянно за увеличаване на пенсии и за никакви, абсолютно никакви младежки политики. Въпреки че те естествено не изчерпват належащите нужди на България.

А какво е вашето обяснение, защо политиците не се обръщат и не говорят с вашето поколение, а търсят подкрепата на възрастното? Може би очакват сигурни гласове оттам?

Ами да, всъщност доказано е на практика, че гласовете на възрастните хора и тяхната дисциплина при вота е най-сигурният електорат. Именно поради тази причина дори и по-новите партии се обърнаха именно към бабите и дядовците, които трябва да излязат и да гласуват, опитвайки се да крадат от електората на БСП, чийто електорат е от предимно възрастни хора. И сега виждаме една борба за надцакване и отново за увеличаване на пенсии и т.н., но това честно казано не възбужда интерес у младите. Защото всички знаят, че пенсиите на бабите им са ниски. Това не е нещо, което не се знае, но пък не е нещо в главата на младите, което ще предопредели и ще подобри тяхното бъдеще. Все пак младежите се опитват да се стремят да правят кариера и да гледат предимно себе си в този етап от развитие на живота си.

Ще има ли правителство, според вас, в 48-ия парламент? Ще се формира ли мнозинство, каквото може да го излъчи?

Честно казано тази кампания се отличава с нещо, с което в предишните сякаш го нямаше. И това нещо се нарича предварителен отказ от съставяне на правителство. Видяхме, как дори някои формации се отказаха от изборите. Тоест, изборите станаха едва ли не като ходенето в кварталната кръчма – ако отидеш, отидеш, ако не отидеш, нищо няма да стане. И виждаме как тази кампания вече предварително е осакатена от идеята, че повечето колеги политолози и социолози смятат, че ние отново ще ходим скоро на избори. И това не е някаква преднамерена атака и нежелание за съставяне на правителство, а поглед в невъзможността на партиите да надделеят и да наложат собствените си политики, оставяйки лидерското его настрана.

Осакатената кампания как може да се промени? Защото ако приемем, че тези сме ги отписали, отиваме на следващите – с какво там ще бъдем по-различни? Няма ли и следващата кампания да е осакатена, и така да се продължи до безкрай. Малко тип драматургия тоалетна хартия – развива се рулото, развива се.

На мен не ми се ще да отписвам с лека ръка изборите в една демократична държава, но на практика самите партии вече знаят, че възможността за съставяне на едно такова правителство става все по-малка и просто те са част от този накърнен имидж на всичките български демократични институции. И това е голям проблем. Защото в крайна сметка гражданите са длъжни да дадат своя глас и да следят процесите по някакъв начин, по който на тях им е достъпен, но политиците носят политическата отговорност тогава, когато мандатът им бъде връчен. Тоест, оправданието "Ама те гражданите така казаха“, "Гражданите това, гражданите онова“ всъщност звучи като оправдание за собствената  неспособност, а не като съобразяване с така любимата дума на Слави Трифонов "суверена“.

Дали такъв тип поведение на партиите няма да доведе до изкушението за промяна на Конституцията и за президентска република?

Аз още от по-миналото лято го говоря, може би започнах да го говоря това от 2020 година. Всеки път, когато се повдигне темата, някой казва: "Това не е преднамерено. Това са просто някакви лица, както в случая Трифонов, които си правят политически пиар по време на политическа кампания“, но за мен тази възможност я има, колкото и да е трудно реализуема, защото в крайна сметка има кръгови от хора и от бизнеси, на които винаги ще им бъде по-лесно да контролират една личност, отколкото един фрагментиран парламент.

Цоня Събчева