Марая Цветкова, политолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Ниска избирателна активност на двата тура на местните избори, скандал с машините в навечерието на първия тур, проблеми с тях на втория тур, сигнали за купуване на гласове, балотажи в 19 града и поне в 2 от тях се разместват пластовете. Какви са изводите от местните избори? Гост в студиото е политологът Марая Цветкова, която е част от екипа на фондация “Конард Аденауер". Добре дошли в аудикаста на “Фокус" “Това е България", г-жо Цветкова.

Здравейте, благодаря за поканата.

Разминаха ли се очакванията с крайните резултати след двата тура?

Очакванията на адекватните хора не се разминават с реалността, но на онези, които се самозаблуждават, се разминават рязко. В крайна сметка партиите трябва да имат ясна преценка за това, до къде им стигат силите и как те да подобрят резултатите си, а не да дават празни заявки, които в крайна сметка не се изпълняват. Визирам най-вече онези обещания, че моделът ГЕРБ на местно равнище ще бъде изтърбушен, няма да го има и ще бъде спрян. Това не се случи отново и в крайна сметка от гледна точка на самата партия ГЕРБ те удържаха този натиск, въпреки че загубиха няколко областни града.

Изборите бяха оспорвани, но честни ли са?

За мен е изключително странно, може би сме единствената държава, която гласува с различна технология на първи и на втори тур. Това, може би и в банановите републики го няма. Тези избори не минаха под руслото на честна конкуренция, а бяха атакувани от всякакви партии, институции и дори от гражданите, които в крайна сметка в огромната си част не гласуваха. Тези избори, независимо от партийните резултати, са много голяма червена точка за демокрацията в България. Защото доскоро можехме да кажем, че нещо фасадно има, че има някаква наченка, че можем да залъжем държавите, които следят изборите в България. В момента това някак си ми се струва нелепо да го твърдим, поради простата причина, че ние чисто организационно не се справяме с тези неща. Имаме една доста оспорвана ЦИК. Ще видим сега, дали изобщо някоя от партиите ще посмее да иска касиране на изборите, но вярвам, че няма да се стигне до това. Но така или иначе отново имаше онези съпътстващи проблеми, които винаги имаме, но вече на N-та степен, и това не ми харесва като млад човек в България.

Какви са изводите от двата тура на местните избори?

Първо, ниската избирателна активност и второ, нарастването на онези, които не подкрепят никого. Ниската избирателна активност е огромен проблем, защото ние бавно и славно превръщаме гласуването в елитарно хоби, за жалост. А целта на демокрацията беше точно обратната – всеки да има това право и всеки да го упражнява с добра воля. Ние това не го правим.

Оказва се, че семейството на един кандидат може да го избере?

Точно това е. И другото, което е: отново имаме много невалидни бюлетини, ако тези невалидни бюлетини станат реални и валидни, това е една средна партия. За състоянието, в което се намира България, това е една много голяма партия. Това е една партия с голям резултат, плюс това, че се разрастват процентите на хората, които не подкрепят никого, тоест, това са хората, които казват: “Аз искам да използвам правото си, но за да не наказвам, а да гласувам с добра воля, моят избор е – не гласувам за никого, не подкрепям никого". Това е много тежка диагноза за мен и тя е доста отвъд препирните на местно и на ежедневно равнище. Ние просто си рискуваме демокрацията и това не е окей за мен. Иначе от гледна точка на партиите, сега всеки ще излезе и ще каже, как всъщност е спечелил. Но те няма как да го обяснят това, първо, защото ГЕРБ все пак губи някакви градове, БСП присъства само в 3-4 града на областно ниво. ПП-ДБ и “Спаси София" също така не направиха онзи обрат, който обещаваха. Защото в крайна сметка една от целите на това правителство, на тази "сглобка“ беше именно “Шенген", Еврозона и избори местни, които да не бъдат оцветени в цвета на ГЕРБ след това. Да, има пропукване, но на фона на заявките от протестите тези резултати са плачевни, особено в София, за която знаем, че се води бастион на демократичната общност, на синя София и т.н. Не може няколко хиляди гласа разлика да не им подсказват на тези хора, че са изгубили почва дори там, където тя е била твърда. И анализа на това нещо трябва да се случи честно, а не отново да се обвиняват гражданите, както те абсолютно винаги правят. Не гражданите са им виновни, напротив, този път гражданите им помогнаха, за да не станат за резил. В последния момент просто с мъки отидоха да гласуват и онези 4-5 хиляди гласа разлика, които има, са като онези 13 000 гласа, които липсваха за референдума, предложен от партията на Слави Трифонов преди време. Тоест, те трябва много ясно да си дадат сметка, че губят почва, че трябва да си сменят лидерите, защото не правят добри оценки и не ръководят тази общност добре. Демократичната общност за мен я има, но тя не съумява да избере качествени лидери и след това да се противопостави на нещата, които им биват налагани отгоре. В крайна сметка, демократичната общност в момента се съгласява с един комунистически тертип на действие. И това е жалко.

Каква е политическата равносметка?

Това, което можем да забележим, е, че сега ще има много по-цветни общински съвети, което до някаква степен е добре, защото различните групи ще следят за изпълненията и решенията на кмета и самия Общински съвет, за да видим какво ще се случи на местно равнище. За мен единственото позитивно в местните избори е, че все още можем да говорим за нещо красиво, да се подобри градската среда. Можем да си позволим да говорим за красотата, за естетиката. На национално ниво някак си ни отнеха това право, защото колкото и да има разни хора, които се представят за говорители на страните в тази сглобка, те не успяват да доукрасят грозната истина, която всички виждат.

А коя е тя?

Грозната истина е, че тази сглобка беше наложителна от гледна точка на това ние да се върнем в руслото на демокрацията, защото ние имахме крещяща нужда от редовно правителство. Това, което беше надеждата на мнозина, е тази сглобка по някакъв начин да проработи добре и да прокарва ясни и категорични решения, които да бъдат устойчиви. Това, което наблюдаваме, е отново едно лъкатушене на партийните лидери, които продължават да не могат да се понасят. В този ред на мисли те дори не работят колегиално и някак си са изгубили мяра за мястото, което им е отредено от гражданите, и то им е отредено с мъка. Защото всичките ни партийни лидери са прекалено емоционални и те не могат да лидират интересите на собствената си партия по адекватен начин така, че в крайна сметка да представляват гражданите си до едно допустимо приемливо равнище.

Показаха ли изборите, че има отчетливо дясно и ляво или точно обратното, че е размита картината?

Според мен, заради слабото представителство на тези партии се получава така, че има изключително силен анти вот. Това, което се случва, е, че хората гласуват “против", а не “за". А когато гласуваш “против" ти нямаш дълъг хоризонт на действие. Когато гласуваш “за", ти гледаш за бъдещето и се стремиш да видиш, дали тези обещания ще бъдат постигнати и ще бъдат реализирани. Когато гласуваш “против", ти просто задоволяваш собствената си ярост с един акт, за който след това не следиш изпълнението, ти просто си доволен за мига. И затова аз винаги апелирам хората да гласуват, и то да гласуват със съвест, да гласуват за не най-доброто, което има, защото политиката трябва да се случва с интересите на всички, т.е. политиката е възможното решение, но поне за по-малкото зло. Случва се така, че постоянно някои общности, благодарение на слабите партийни ядра, гласуват винаги за по-малкото зло и това се е изтъркало и им писна. И затова апатията е победител отново на тези избори, отново е победител апатията. И лошото е, че не бидейки представена тази апатия в партийна форма тя няма регулации, тя няма посока, тя е деструктивна на практика.

Загубиха ли партиите хоризонта си? Какви са идейните им основи, вече може ли да се различи?

На хартия, спрямо програмите, които само някои от партиите си пишат, имат някакви идеи. Но тези идеи не достигат за визия, не достигат и до стратегия. Те са тактически идеи и това е голям проблем. Защото за жалост ние сме държава, която е забравила как да целеполага. И това е много грозно да го кажа, боли ме като млад човек, но е така.

Вие сте млад човек, с шансове в чужбина, а сте тук?

Тук съм, защото това е моята държава и се надявам да мога да участвам по какъвто мога начин активно за подобряването на тази публична среда, която е изключително отровна. И повечето млади хора, с които аз общувам, всеки по своя начин се опитва да подобрява нещо в собствената си сфера, но шанс не се дава особено голям, въпреки че по време на избори всички обясняват, как всичко това се прави за младите хора, и как ние сме бъдещето, и т.н. Това е ясно, че не се случва. И най-голямото доказателство за това е, че например се обясняват и се дават едни популистки пенсии, се увеличават, затова  те продължават партиите да инвестират повече във възрастните хора, отколкото в младите. Но този дисбалнас трябва някак си да се оправи, за да бъде поне балансирано, а това не се случва, поради простата причина, че възрастните електорати са по-сигурни.

Как се проявиха партийните лидери? Вие на няколко пъти вече загатнахте, но нека да поразчоплим тази тема?

За мен, ако трябва да започнем от някъде, най-ярък пример за обърканост и за нежелание беше Борисов, който през ден сменяше подкрепата си за втори тур, за София говоря това. Той с нежелание участва в  тази коалиция, каза, че “е изнасилил собствената си партия", което е тежко политическо признание, защото той винаги е обяснявал: “Аз съм ГЕРБ, аз съм човекът, който прави тази партия".  И в един момент той сам признава дистанцията между него и партията му - и по места, и на централно равнище. На ГЕРБ ще им се наложи да преосмислят, дали те могат да продължат с този лидер в този му вид. От друга страна, Корнелия Нинова отново се опита да бламира структурите на БСП, като на няколко места наложи собствени кандидати, въпреки че на местно равнище те нямаха тази подкрепа. Видяхме и в София, че дрязгите между нея и Ваня Григорова продължиха до последно. Видяхме как Корнелия Нинова сама се дистанцира негласно от подкрепа за Ваня Григорова. И в същото време видяхме, че Ваня Григорова е по-способна да мобилизира леви хора, било то комунисти, било то социалдемократи, защото те в крайна сметка са със заложено мислене за засилен авторитет, лявото това търси. И Ваня за тези хора е силен авторитет, какъвто и да е той, тя е припозната. Проблем при демократичната общност беше всъщност натрапената кандидатура на Васил Терзиев. Видяхме, че лидерите на тази местна коалиция ги е срам, те не искат да говорят. Най-ярък пример за това е Христо Иванов, него го е срам първо, от пораженията и зле скалъпените обещания за реформи. И второ, защото си дават ясна сметка, че отново са сбъркали. Атанас Атанасов също, Кирил и Асен - също. Единственият, който не губи на местно равнище, това е Борис Бонев, който въпреки, че направи този реверанс към Терзиев да не бъде издигнат за кмет от демократичната общност в София, все пак спечели мнозинство в Общинския съвет. Тоест, този човек си направи кампания от много дълго време и им каза: “Добре, преглъщам това, че няма да съм кмет, но ви гарантирам, че ще работя сигурно за Общинския съвет и решенията за София“. Тоест, единственият, който не губи чак толкова много, е той, всички останали губят. София трябваше да бъде безапелационно, според техните очаквания, тяхна още на първи тур. Нямаше в техните очаквания изначално това да треперят тази нощ, да треперят и броят няколко хиляди гласа до последно. А това, че Ваня Григорова агрегира всички останали около себе си и направи резултат между първи и втори тур близо 40 000 разлика, това означава, че недоволството и слабата кандидатура на Терзиев е голяма пречка за тези граждани. И Васил Терзиев, бидейки новия кмет на София,  вече тръгва на минус - с ниска легитимност, с поредното скърцане на зъби, той ще трябва да се доказва 10 пъти повече от това, което си е намислил, че ще прави в София. Защото гражданите му нямат доверие, не само заради родословното дърво, а заради това, че изглежда плах пред тях, че изглежда прекалено спокоен за нещата, които се случват в София. И се надявам това спокойствие негово да бъде преобърнато в нещо ползотворно, а не в някаква немарливост. Защото до последно гражданите, които гласуват за тази общност, си мислеха, че няма как точно на тях да им бъде натрапена една такава кандидатура, която те не познават. И после ги оставиха просто да си гласуват партийните членове, да си гласуват по квоти за избор на кандидати за Общинския съвет за обща листа, която всяка от партиите получи там по 5-6 човека, било то на избираеми или неизбираеми позиции. Това със сигурност не задоволява електоратите на тези партии, те просто се примиряват.

Как ще работи от сега нататък Столична община?

Аз се надявам да работи различно и от сега, защото дългогодишното управление на Фандъкова може би започна до някаква степен добре и приключи с крах. Но това, което е хубаво на този Общински съвет, е, че е изключително шарен. Сигурна съм, че групите в Общинския съвет, както и да се разберат, те ще поставят въпроси важни за София, и ще се опитват да привличат дори медийното внимание тогава, когато е на път да се извърши някаква голяма крупна сделка, която не е изгодна за софиянци и за София. Това се надявам да се случи. Въобще не съм сигурна, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и “Спаси София" ще са заедно.

Тоест сглобката няма да се повтори?

Не съм убедена, че това ще се случи. Можем да наблюдаваме вариант, в който всички са срещу ПП-ДБ и “Спаси София" и можем да наблюдаваме вариант, в който голямата коалиция печеливша си играе с другите, за да изолира ГЕРБ. Тоест, всичко е възможно. И от една страна тази пъстрота за общинските съвети е добър знак. От друга страна, слаби кандидатури по места и директно спуснати от централите в София не е много окей. Защото всяка местна общност си има своите лидери, които е хубаво да формализира, те да станат официални, а не просто да стоят в неформалната част на нещата. Просто привличат хората с разни и различни каузи.

Как ще повлияят изборите върху работата на правителството и управлението на страната?

Видяхме, че Борисов каза, че за него “вече тази сглобка не съществува". От друга страна, след несигурните и не убедителните резултати на ПП-ДБ и “Спаси София" може да се стигне до искане на оставка на това правителство. Единствените, които печелят от всякакви варианти, отново са ДПС, те запазват ролята си на балансьор. Този път не са пасивен балансьор, а са активен балансьор, излизат с лицето си, общо взето, те са единствените, които не губят от това нещо. И отново си изиграха картите по най-хитър и сигурен начин. Виждаме Костадин Костадинов, нека и нещо за него да кажем, няма добри успехи на местно равнище. Това може и да се тълкува с факта, че първо, не са му развити до такава степен структурите по места. И второ, че хората го изпращат в парламента на национално равнище да дразни останалите, но не го искат до такава степен близо до тях. Това също трябва да се преразгледа от партията на Костадин Костадинов “Възраждане". Защото обясняват по цял ден, че те са най-близо до хората, че те са най-национално отговорните и т.н. И в същото време на кметско и изобщо на общинско ниво никой не иска да бъде до тях. Трябва да се замислят върху това също.

Марая, отдавна се говори за пропрезидентски проект, за евентуално такава партия, дори в навечерието на изборите се чу, че Ваня Григорова може да стане лице на такава партия. Има ли бъдеще такъв проект?

Аз съм убедена, че президентът не спира да опитва всякакви варианти да прокарва свои партийни намерения навсякъде. До този момент виждаме, че те претърпяват крах, къде поради кофти организация, къде заради това, че хора от обществените среди дават гласност на намеренията му и те се изпаряват в един момент, просто се изтъркват публично. Но това с Ваня Григорова със сигурност не е игра за местно ниво. Ще видим до каква степен ще съумеят да направят нещо и дали то ще бъде опит за окупация на БСП или според тях си, за премахване на окупацията на Корнелия Нинова в червените редици или ще се ангажират с нещо ново. Защото видяхме, че в началото на кампанията, даже и преди това доста, аз казах, че Радев ще играе на местни равнище със свои  кандидати за кметове. В крайна сметка, това отново спихна, благодарение на гласността, която му дадохме, но той отново подкрепи 8 или 9 кандидата негласно. Тоест, той отново не застана с лицето си - това са моите хора, това са моите намерения, те изпълняват моите заповеди, това е мой политически проект. И това го вкарва в руслото на страха, защото докато обяснява, как само той е най-големият биткаджия и в същото време не влиза в битки, а просто ги коментира отстрани, това не изглежда добре дори и за хората, които го подкрепят.

Събитията от последните 2 седмици създадоха освен недоверие към машините, но и недоверие към изборния процес. То как ще се преодолее?

Според мен трябва да има ясна оценка на това,  какво се случва. Със сигурност хората в ЦИК не са най-адекватния състав на ЦИК, който ние някога сме виждали. Това, което те допуснаха да се случи с онази справка на ДАНС, е недопустимо. Не само защото според едните имаше заплаха, а според другите беше скалъпено, а защото не успяха добре да аргументират решенията си. Висшият административен съд (ВАС) се забави, въпреки крещящата нужда от адекватно и бързо решение, те просто казаха: в събота и неделя ние почиваме, съжаляваме. В крайна сметка те казаха, че решението на ЦИК за премахване на машините на първи тур е правдоподобно и че е имало риск за това. Но така и никой не обясни как едни машини сведени до принтер, чиито глас, чиято бележка ние можем да видим като гласоподаватели и че е ясно отчетена, е проблем. Ако машините не бяха сведени до принтери, а се брояха отново протоколите, които те изкарват накрая, тогава наистина ЦИК щеше да има по-голяма легитимност да вземе това решение, според мен. Но една ЦИК, която позволява да се гласува по един начин и по друг начин между първи и втори тур, обезателно не се е организирала добре и тази отговорност естествено не е само нейна, а е и на изпълнителната власт. Тоест, тук трябва да валят оставки, задължително. Ние гласуваме като бананова република, че и по-зле. Ако имаме проблем с легитимността на политиците и т.н., това донякъде е добре, защото знаем, че ние сме в тренда, който не е много позитивен, на промяната на възприятията относно представителната демокрация, т.е. представителната демокрация е в криза. Но когато променим в последния момент дори онези правила, онези постулати на провеждането на избори, тогава имаме вече институционален и формален проблем. Ние не можем да произведем нещо категорично. И в момента абсолютно всеки, дори и хората, които нищо не разбират от политика, могат да си играят с това, че демокрацията се изтърква, че нищо не е окей, и те ще бъдат прави. Разбирате ли, че се дава легитимност на абсурдни твърдения, които демокрацията е отхвърляла с много труд, кръв и пот през годините. И твърдението “всички са маскари" някак си олицетворява не толкова намеренията на гражданите, а фактологията относно състоянието на институциите ни. И това е много грешна и греховна за нашата демокрация диагноза. Но фактите са си факти и ние не можем да си затваряме очите, ако искаме да бъдем коректни спрямо себе си, спрямо гражданите изобщо.

Накъде върви България?

Аз се надявам България да не се върти в пумпал, в един омагьосан кръг и да тръгне в посока, която й позволява тя да целеполага като национална държава, да бъде уважавана от партньорите си, да бъде уважавана и от онези, които се водят нейни врагове. За жалост, не го виждам това и се надявам занапред тази държава да получи тласък от съвестни граждани, които наистина да се опитат да направят нещо по еволюционен начин, защото с революции не мисля, че ще се случат нещата, особено в контекста на това къде се намираме ние на картата.

Много благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост.  Благодаря за анализа, който направихте и до нови срещи.

Благодаря и аз.

Цоня Събчева