Интервю с Магдалена Славова, член на гражданско обединение ,,Вода за Омуртаг" за дневния информационен блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус"



Г-жо Славова, вие ни потърсихте. Защо не сте доволни от предприетите мерки относно доставките на вода в Омуртаг? Какво се случва? 

Не сме доволни, тъй като това не са никакви мерки, това е отбиване на номера. Единствената предприета мярка, това са четири малки водоноски за град с население от 5500 ориентировъчно от последното преброяване. Основният проблем с водоноските е, че те черпят от самия водоем. Градът има един единствен водоем, от който ни се пуска вода, тази вода не ни достига – то това е същественият проблем. Всъщност тези водоноски се пълнят от водоема. Практически ние не получаваме помощ. Помощ означава да получим това, което ни липсва, да получим нещо повече, за да се фиксира бедственото положение, в което сме. Но как, ако имаме 100 литра вода и я разделим на няколко пъти по 25 литра, тя не става повече, тя просто е разделена на по-малки части. Така че това не е помощ. Помощ означава да ни осигурят по-големи количества, над тези, с които вече разполагаме и ни се пускат. И друг проблем с тези водоноски, които са просто за отбиване на номера, е, че тези водоноски практически не се ползват от гражданите. Първата причина за това е, че общината за пореден път демонстрира неадекватност. Тя не разпространи никакъв ефективен начин и на време информацията, че дори сме в бедствено положение вече, какви мерки е предприела, съответно единствената мярка – водоноските, къде са разположени. Това наистина не беше оповестено, въобще самата заповед за обявяване на бедствено положение не беше качена никъде, разпространена от общината. Ние следяхме сайта на общината – до вечерта на 25-ти, това е краят на втория ден, и тогава подадохме искане от общината да ни предоставят копие от тази заповед. Едва тогава го качихме на самия сайт. Значи това са детайли, но всъщност това е поредният пример за липса на абсолютна загриженост за гражданите. Те дори не съзнават какво трябва да правят, че трябва да променят най-малкото начина, по който се държат и комуникират с гражданите. За тях все едно няма бедствено положение. След като те не смятат за нужно да информират, а те са длъжни – това е в Закона за защита от бедствия, да го направят така, че да стигне до всякакъв калибър хора: пенсионери, възрастни, които не използват онлайн пространство, хора, които не гледат – младите не гледат телевизор, т.е. трябва да разпръснат и в онлайн пространството. И така. Разбира се, общината е отражение на цялостното поведение и на държавата. Това е всъщност отношението на държавата. Ние нямаме, досега не е предприета никаква мярка на държавно ниво. Това са просто един четири мизерни, много малки водоноски със същата вода. На държавно ниво нищо не се случва все още. Ние бедстваме, но нищо не се случва, просто си бедстваме. Констатираха най-малкото, благодарение на нашите усилия констатираха, че бедстваме, и сега очакваме в крайна сметка да се погрижат за нас. На 28-и се удължи бедственото положение до 13 ноември, само да вметна, и тогава в новата заповед, тъй като ние цяла седмица се жалвахме от това, че това е неадекватна мярка, в крайна сметка общината все пак е предвидила нова точка – точка 4 в новата заповед, в която се предвижда осигуряването с питейна вода за задоволяване на питейните нужди на населението. Следващият проблем отново е тук – само е пишат тия точки и тия заповеди и нищо не се случва по тях, което реално да ни помогне. 

 

Т.е. вие смятате, че водоноските не са адекватна мярка, хората не използват тази вода? Миналата седмица в разговор в нашето предаване ваша съгражданка сподели, че от водоноските тече жълта вода и тя категорично отказа да я използва. Но вашият кмет отрече това да е вярно. Последно, каква е истината? 

Казвам ви, аз изобщо не съм ги ползвала и не мога да се изкажа по този въпрос. Но общото настроение на хората е, че те нямат доверие в начина, по който се почистват, дезинфекцират и поддържат тези водоноски. Но това са детайли, с които ние в момента отместваме фокуса от същественото – че ние искаме реална помощ, да се реши проблема дългосрочно. Ние не сме залети… Тая суша просто не ни е сполетяла епизодично, ние бедстваме хронично. Това е проблемът, че ние сме в това състояние 50 години. Т.е. реалната помощ, която трябва да ни се окаже, е как да се разреши този проблем дългосрочно. И то може да стане наистина много лесно, не се изискват нито кой знае какви средства на държавно ниво, нито кой знае какви усилия, просто се изисква да има някой, двама или трима разумни хора, които да осъзнаят това и да осъзнаят, че трябва да се погрижат за нас и да се съобразят, че ние им даваме още малко време да се събудят и да се задействат. Трябва да ни се осигури финансиране за смяна на вътрешна водопроводна мрежа. Абсурдно е да се прави каквото и да е друго. Това е основният проблем към момента. Трябва да се подменят тия тръби, тъй като ние имаме всъщност що-годе някакво достатъчно количество вода, освен ако не е хипер суша, но тя изтича през дупките на тези тръби. Второто действие е отново държавата да направи цялостна концепция, план за действие, осъвременяване и сканиране, експертиза за възможните допълнителни водоизточници. Но това трябва да се направи на държавно ниво и трябва да бъде осъвременено. На стари данни не може да се разчита, на 30-, 40-, 20-годишни данни, които са правени на парчета. Затова ни е нужен цялостен план и цялостна визия, която да се изготви и да се анализира този 50-годишен проблем, да се направи дори ревизия на различните неща, които са правени, за да може да се подходи правилно и да се стигне до решения, които са дългосрочни, дълготрайни, а не нещо за една година, за 5 години или за 10 години. И третата помощ, която трябва да получим на държавно ниво – ние искаме само три помощи – това е държавата да контролира процеса, всички процеси, които се случват тук, свързани с водоподаването. Т.е. държавата в момента трябва да осъществи независим, допълнителен, а не регулярния контрол на малкия процент тръби, които се сменят в ниската част на града, и трябва да осъществява независим допълнителен контрол и на всички други проекти, и евентуалната смяна на цялата вътрешна водопроводна мрежа, която се надяваме да се случи скоро, защото ние имаме вече горчивия опит отпреди 20 години, когато големият проект, въпреки че имаше надзорен контрол и всички там са записани с имената им, бе осъществен с редица нарушения. Той не можа да влезе в експлоатация, тъй като няма как да се случи. Той е с толкова съществени нарушения, че практически той е неупотребим към днешна дата. И в момента институциите хвърлят, подават към нас и към медиите варианта за язовир "Ястребино“, защото им трябва някаква спасителна сламка, с която да поуталожат медийното внимание и надигнатото гражданско недоволство отново. Какво да е, какво да е – "Ястребино“. Не може, там нищо не е ясно. Там трябва да се направи преразглеждане, осъвременяване, трябва да се направи ревизия. Там ще трябват и много повече пари по мнението на г-н Миланов – управител на ВиК-Търговище, това ни каза той в лична среща с нас, и че това не е надежден, скорошен и евтин вариант. Затова трябва да се направи цялостна държавна стратегия, а не да се хвърляме на някакви спасителни пояси и всяка година на нещо различно.   

 

Вие всъщност през изминалата седмица от Гражданското обединение "Вода за Омуртаг“ сте изпратили жалби до Министерството на здравеопазването, в които сигнализирате, че РЗИ-Търговище не осъществява нужния контрол по безопасност, годност и чистота на водата. Имате ли отговор? 

 

Нямаме към момента отговор, очакваме първите дни на тази седмица да се случи, тъй като тук нещата са много спешни. Ние бедстваме. Това не е нещо, за което може да ги чакаме две седмици да отговорят, камо ли по-голям период от време. Да, членове на "Вода за Омуртаг“ сигнализираха, правеха разговори с РЗИ, че всъщност водата, която хората си наточват, и обществените заведения, като ясли, детски градини, училища, водата, която си наточват, тази вода се застоява четири дни. Тази вода не е годна за пиене. Тя не е годна примерно и в болницата за къпане на новородени бебета. Застояла вода над 24 часа, тя развива количества бактерии и не е подходящо да се използва. Могат да се използват в тоалетната и банята, но не за пиене. Та, това отдавна трябваше да го направи РЗИ. РЗИ са много мощни, много уверени и много постоянни, когато правят проверки на малки магазинчета и малки производители, но когато става въпрос за сигурността, безопасността на 12 000 човека, защото режимът засяга не само града, но и селата, тук няма такава активност. Тук няма такава увереност, настойчивост. То не е просто неадекватност, то е безумно. Те тук трябва да са всеки ден и да замерват качеството на водата, която използват поне обществените заведения. Да не говорим за ресторанти и личните ни домове. Практически всеки един от нас, в частния си дом ние ползваме застояла вода, в която са се размножили количества бактерии над допустимото за пиене. И така.  

 

Разбирам. Казахте, че оставяте още малко време на държавата да ви помогне. Ако не се стигне до това, какви са следващите мерки, които вие ще предприемете? 

 

Имаме много мерки, запланувани, които трябва да предприемем и смятаме да предприемем, отново свързани с начини, по които държавата може да се намеси, комуникация. Както казахме и предния път, подготвяме писма до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, до МОСВ, до Министерски съвет. Те са вече индивидуални, но просто не стават бързо, тъй като ние не сме специалисти и трябва добре да си ги изготвим. Само искаме да кажем на министерствата и министрите, че ако продължават да се правят, да не виждат слона в стаята, той ще ги смаже. Ние сме организирани в момента и сме готови на дълготрайни действия. Това няма да приключи този път с първия дъжд или с първия сняг. Това можем да им кажем. В момента им даваме достатъчно време. Всъщност даже прехвърляме вече времето, в което трябваше да се активизират – от август досега. Още ги изчакваме да си съберат мислите, документите и да направят план. И това е. Просто им даваме в момента търпеливо още малко време, може би до края на тази седмица, и след това ще предприемем следващи стъпки.  

 

Които са? 

 

Примерно протест.