В рубриката "Уличните артисти на Пловдив" на предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" ви срещаме с маестро Бхагаван. Той със сигурност ще ви развесели, защото това е неговата "бхарма“ /съдба/, както самият маестро твърди. Чудноват е, но със сигурност знае какво прави на улицата. За него пловдивската "Главна" е "като един малък "Холивуд“, като едно "микро Лас Вегасче“. Обаче всички тези музиканти, които са на нея, са едни много виртуозни музиканти, свирят всичко – и класика, и джаз, и всички други стилове. 

Любопитно ми е, Вие по-лесно говорите, когато сте с инструментите, или когато сте без тях? 

Наистина, инструментът за мен е начин да изразя себе си като душа. А пък говорът е тялото, което е инструментът на нашите мисли, нашите чувства. По-висшото е с музиката да разговаряме.

Защото е духовното?

Тя е духовното и влиза директно в душата. А там е личността, там е Богът, там са всички ценности в човешкия живот и във всички форми на съществуване.

А и музиката няма език, нали? Тя е универсална за всички.

Тя е универсална, космическа е музиката. Навсякъде може да бъде приета, зависи какъв стил. Има много стилове и различни стандарти на човешки стилове, които са използвани.

На Вас кой стил ви допада най-много, маестро?

Аз от всеки стил съм взел по нещо, защото работя малко повече от 55 години. Стиви Уондър просто ми обладава сърцето и душата, и мисълта. Той не е някакъв добър музикант. Той е просто гуруто на всички джаз соул изпълнители и на целия свят. И той не е №1, а той раздава наградите на тези, които са №1.

А Елтън Джон кой е за Вас? Защото доколкото знам, и Елтън Джон Ви допада доста.

Той е на същото това ниво, но в негов стил, поп музика. Те са там на едно ниво, различни стилове и се допълват. Някои правят дуа, някои правят комбинации с други известни изпълнители. Елтън Джон, Том Джонс, и Стинг, и всички известни.

Вашият път към музиката кога започна? Колко годишен бяхте?

При мен е да речем от 3, 4, 5 годинки – от тогава започнах да проявявам музикални качества, свирех на акордеон. Рисувах, пишех, всеки ден нещо пишех. Просто взимам и си пиша нещо, нотички. Нещо подобно, без да се изтъквам, нещо като Моцарт.

Доколкото знам, първият Ви инструмент е народен инструмент – гъдулка?

Аз не съм фолклорист. Обичам фолклора, когато е натурален, истинския фолклор, без да го джазираме. Защото сега, в момента, много го джазират и стана вече супер модерен, супер виртуозен стана. Безкрайно стана сложен. Пък аз започнах с акордеон, с валсове и танга, със стара градска музика. После минах към Бетовен, Моцарт, Бах, Шопен и всички други автори.

И сега колко инструмента владеете?

За владение не мога да кажа, но използвам, защото това е много силна дума. Използвам клавирни, струнни, ударни, вокал. Пиша поезия, всеки ден пиша, постоянно.

Поезия?

Постоянно, да. И за вас мога да напиша по-късно, за целия екип. Мога да напиша специална пловдивска поема. Която да ви зарадва и да ви вдигне духа.

Да, да, да, друго си е да кажем, че е написано от маестро Бхагаван.

Кришна Хари и маестро Бхагаван.

Вие имате много интересни отрязъци от Вашата биография, когато сте основавали някаква международна асоциация за правата на човек. Греша ли, или? Поправете ме, ако греша.

Не става въпрос за грешка. Правата на човека – те са за всеки човек на земята и в небето. Всеки човек се ражда с правата си, да бъде свободен, да мисли, да говори и да прави, каквото има да прави. Според неговия талант, според неговите ангажименти към природата и към този, който я е създал. Казваме Бог, според езика и религията. Обаче този ангажимент се нарича "дълг“ или "дхарма“. Когато човек си изпълнява дълга според таланта той има правона това. Когато някой му пречи да си изпълни своята дхарма и своя дълг, това вече се нарича насилие върху ума, словото и тялото, което не е богоугодно, казано по библейски.

И по тази причина аз си върша съвсем природосъобразно моята дхарма, като моите мисли са свързани с Кришна, със словото с Кришна. А пък на български е Христа. Това не е индийски бог, а това е Христа на български. На гръцки е Христос. На индийски е Кришна. На английски е Крайст. На испански е Кришто. На санскритски е Кришна Христа.

Вие как се определяте, като какъв човек?

Човек на дълга, на дхарма. Това е смисълът на човешкия живот.  Дори и животните имат задължения. Всяка майка пиле е длъжна да си храни пиленцата. И тя изпълнява това, храни пиленцата. Тя си изпълнява дълга, дхармата. Моята лична Кришна дхарма е да си покажа таланта, който ми е даден от природата.

И го дарявате на хората.

Да. Има и дарение, има и служебни отношения. Но мисълта ми е, че това е нещо обхватно, световно. И това е смисълът на личното ми съществуване на тази планета и специално в България, и в този град, Пловдив, който е най-великият град. Слава, слава на град Пловдив! 

Вие свирите предимно на улицата, или ви канят и на други места?

И двете. Аз имам много покани. И в София от 65 години свиря. И на морето, в Бургас. И там лично на всичките шефове и музиканти различни, аз им правя шоу, не само музика. Аз им правя купон. Защото музикантите са различни. Има много сериозни музиканти, те са виртуозни, те са професионални. А при мен е само арт, плюс ентъртейнмънт - голямо шоу, купони, маски, шапки такива. И става нещо забавно и хората просто фъркат, фъркат.

Възхищават Ви се, радват се. 

Има музика за душата, има музика за ума, има музика за тялото, дето танцува.

А колко е важна музиката за душата на човека? 

Това е тази, която засяга тънките струни на любовта. Това е основното нещо. Това е темелът на една сграда. Това дава горивото за живеене. Нито едно семейство, нито фирма може да се създава, ако няма ток. Спрете тока и ще видим какво ще стане. Това е семейство без любов. Това е фирма без ток, това е семейство и група без любовни отношения. А пък в момента затова има такова общество.

Трябва съзнание, което точно това да развива и предлага на хората във всички религии, без значение кой откъде е, дали е от рая, земята и ада, да разбере, че ние сме душа в тяло. А не душа и тяло, които променят тотално смисъла на живота и начина на действие. Хората вече си мислят, че с телата са родени и ще мрат, а това не е вярно. Ние сме без начало и без край. Ние сме душа в тяло, което тотално се променя и вътре е Бог.

Много интересна е философията Ви и е много вярна.

Това не само, че е вярно, не само е истина, ами е абсолютната истина. Защото истината – в този свят нали има истина. Всеки се бори за истината. Някои искат да послъгват, но всеки се бори за истината, в края на краищата, особено като опре до по-сериозни разправии. Обаче истината е преходна. А пък абсолютната истина е непреходна. Тя идва от Кришна. От него произлиза, но не е тържествена. Както Слънцето свети, има светлина. Тези лъчи, те идват от Слънцето, но не са Слънцето. Разбирате ли? Добре ли обяснявам?

Вие имате ли си Ваш състав, с който си свирите, или предпочитате сам?

Свирил съм с много групи - рок банди, джаз банди.

Кажете някои имена. Ще им направим реклама, но няма нищо.

Не става въпрос за реклама, става въпрос за благодарност и почит към тези велики души в музиката, като българският рок гений маестро Личо Стоунса. Да речем, примерно, джаз мастър, маестро проф. Койчев, с който съм свирил 20 години. С маестро Личо Стоунс съм свирил 4 години в "Бумеранг“. И разбира се, да поздравя и нашия велик композитор, който е причината да бъда тук – маестро Стоиц Гъдев. И него го благославям да бъде още по-велик в музиката и още по-красиви неща да композира, да пише, да радва Пловдив, България и целия свят.

Има ли и други музиканти, с които сте работил?

Да речем с Милчо Левиев, той е професор Левиев, също съм свирил. И с Тодор Колев в НДК. При мен има и много шоу. И бяха на върха на екстаза и двамата. И проф. Левиев, и Тодор Колев, който започна да обикаля около мен и вика на оркестора "Ааа. Вие що така не можете, що не можете така?“.

Разкажете някаква интересна случка от живота Ви, по време на работа?

Те са толкова много, че не знам. И по време, и извън работа, при мен цялото време е шоу и купони. Аз постоянно пиша такива неща, постоянно такива хумористични ги пиша в момента, защото хората вече много взеха дословно този живот. А този живот е илюзорен. Човекът трябва да го приеме, просто не само външно, а и вътрешно. Да разбере, че душата няма нищо общо с война и мир. Ние просто сме такива и преди, и след събитието. Ние сме живи.

И още нещо искам да кажа относно това определение – улични музиканти. Всички улици, цял Пловдив и всеки град си има улици. Обаче всички тези музиканти, които сме ние, това са и много виртуозни музиканти, много добри, просто аз се кефя и им свалям шапка как свирят класика и джаз, всички стилове, всичко.

Всички им сваляме шапка, наистина.

Обаче тъй като все пак това е централният площад, това е централната алея, и аз на всички им казах до един, че всички, които сме отвън, ние сме централно-площадни, централно-галерийни, Кришна артисти, солисти. Ако беше само улица, щеше да има камиони, рейсове, подводници, самолети и какви ли не. А тук, все пак това е централният площад, това е централната алея и ние представяме град Пловдив в центъра, а не накрая някъде.

И всички чужденци, всички минават през центъра и виждат първо вас.

Минават всякакви и при мен лично, заради моя опит. Аз имам клипове, ще ги пратя да видите какво чудо е – от Лас Вегас, от Америка, от Англия, от цяла Европа и цял свят минават оттам. И то стана един малък "Холивуд“, стана едно микро такова Лас Вегасче.

Ако искате кажете някакви думички за поздрав към слушателите и всички, които ни гледат, или ще посвирите?

Мислите може да са объркани, може да не са объркани, пък чувствата са съвършени, те са безгрешни. Там няма грешка. Там зоната е недокосваема, тя е лична и там ми е душата, там ми е погледът. Затова ще посвиря!