Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“   

 

България е най-бедната държава в Европейския съюз, показват данните на "Евростат“ за миналата 2022 г., публикувани сега, като информацията за брутния вътрешен продукт и потреблението на глава от населението се основава на ревизирани паритети на покупателната способност. В понеделник протестен митинг пред Народното събрание и автошествие на КНСБ блокираха централни булеварди и улици на София. Акцията се проведе под надслов "За по-високи възнаграждения с Бюджет 2024“ и "За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“. От синдиката настояват да бъдат заделени допълнително между 450 и 500 милиона лева за увеличение на заплатите в културата и медиите, в здравеопазването, Агенция "Пътна инфраструктура“, градския транспорт на София и другите градове на страната. Взимат ли предвид депутатите исканията на КНСБ, решават ли ребуса за заплатите? Наш гост е Любослав Костов – главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към федерацията. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Костов.

Здравейте.

Излизате за това интервю от Координационния съвет на КНСБ. Какви въпроси решавате?

Решаваме всъщност това, че не ни стигат средства в градския транспорт, в здравеопазването и в земеделието и хората там са готови на протестни действия. Даже още по-сериозно – в градския транспорт върви подписка за ефективни стачни действия. Говоря за електротранспорта, автотранспорта, метрото и Центъра за градска мобилност. Хората там са много напрегнати, тъй като кметът каза, че няма пари за ръст на заплатите догодина, а пък финансовият министър реши да не даде такива в Бюджет 2024. И в момента, ако трябва да съм честен, там напрежението е най-голямо. Заедно с второстепенните разпоредители, агенциите към Министерство на земеделието, като: "Борба с градушките“, Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури“, Държавен фонд "Земеделие“, РИОСВ-тата – там хората са на значително по-ниски от средната заплата възнаграждения, а те също бяха ощетени в бюджета, тъй като и за тях няма една стотинка. И разбира се, на трето място най-засегнати са хората в здравеопазването, спешните помощи, РЗИ-тата, психодиспансерите – за тях също няма предвидено никакво увеличение. За другите – за културата, за образованието, тях не ги казвам, защото за тях успяхме да се преборим в следствие на протести, поредица от срещи, разговори с министър Василев, с народните представители правихме срещи, с партиите. Те се съобразиха с немалка част от нашите искания, но всъщност земеделието, здравето и хората в градския транспорт останаха на заден план и в момента те са ни най-спешните и ако ще има зимата някакви протести и стачки, то в един от тези сектори ще бъдат, да не кажа във всички.

Ако депутатите не намерят решение на вашите искания, вие какво ще предприемете? Отивате към ефективни стачни действия, така ли?

Ами, не ние – хората. Хората, те се самоорганизират и започват да събират подписка за започване на процедура за стачка. Конкретно в градския транспорт е такава ситуацията. Сега в другите – в здравето и в земеделието, там хората все още имат надежда. Например, министър Василев пое ангажимент за земеделието, тъй като там са изключително ниски заплатите – от тези 290 милиона, които остават за изравняване на заплащането в държавната администрация, да бъде заделен ресурс. Става въпрос за около 40 милиона да им се вдигнат заплатите на хората, с между 10 и 15%. За неакадемичния състав във висшето образование няма нито една стотинка, а пък за академичния имаше – там също се получава диспропорция. Има, има надежда за земеделието. Има надежда за агенциите към МТСП, като АСП, Агенция по заетост, Главна инспекция по труда. Проблемът ни е градският транспорт и хората в здравеопазването. Така че ще предприемем действия в тези сектори, те ще са секторни протестите най-вероятно, но ако няма решение, просто последният ни инструмент, който ни позволява законът, е стачката. Аз силно се надявам да не се стига до там. Отворени сме за дебати, водим постоянно експертни срещи с представители на министерствата, по ведомства, но всичко зависи от държавния бюджет, знаете.

А възможно ли е по Коледа да ходим пеша?

Ами, така се заканиха самите работници. Така се заканиха и казаха, че по Коледа може и София да остане без градски транспорт. Надявам се да не стане така. В момента не съм точно информиран, докъде върви подписката, но знам, че първия ден, като я пуснаха, 500 човека веднага се бяха подписали. Ако върви с това темпо, до Коледа те ще съберат необходимите подписи по закон, за да започнат ефективни статични действия. Пък и да не ги съберат, най-малкото, което могат да направят, е да излизат на протести постоянно, което ще създаде проблеми и за самите софиянци. Вижте, досега в градския транспорт всяка година заплатите бяха вдигани с 10%. Горе-долу толкова вървеше и ръстът на заплатите в частния сектор. Бизнесът вдигаше с 10-15% заплатите. Логично е това да се случва и в обществения по същия начин, за да не се губи конкурентоспособност и двата сектора да имат някаква конкуренция помежду им, иначе всички ще избягат в частния сектор. И освен че не сме дигитализирани и нямаме реформа, няма да останат и хора, които да работят тая реформа накрая. Така че едни 10% е минимумът, който заслужават хората. И досега го имаха. Ние имахме споразумение, между другото, с бившия кмет, 4-годишно, с което тя се беше ангажирала всяка година да вдига с по 10% заплатите на хората. В момента нямаме такова споразумение с настоящия кмет, но той самият няма средства откъде да вземе, за да вдигне заплатите. И ние го разбираме. И затова апелът ни е към Министерството на финансите: към държавния бюджет да се намерят средства, да се вдигне субсидията на отделните общини там, където има градски транспорт, за да може да се покрият тези разходи за ръст на възнагражденията. Аз не говоря само за София, тук става въпрос и за Пловдив, за Бургас, за Варна, за Плевен, за Сливен. Навсякъде – това са по-големите градове, където има някакъв обществен градски транспорт, заплатите трябва да бъдат вдигнати и това трябва да бъде публичен ангажимент на държавния бюджет, защото държавата е най-големият работодател. Както частният сектор го прави, така и държавата трябва да го прави.

По-ниските заплати се отразяват и върху намирането на кадри. Как ще се справите с този дефицит?

Ами, бизнесът и в момента казва, че има недостиг на 250 000 кадри. Търсенето на качествени кадри се бори по един начин – с адекватни заплати. Ако продължаваме да се оплакваме, че много вдигаме минималната заплата, ако продължаваме да твърдим, че хората не произвеждат това, което получават, ние няма как да намираме качествени кадри. Трябва да се инвестира в квалификации и в преквалификация на хората там, където са необходими допълнителни умения, в дигитализация трябва да се инвестира. Но в никакъв случай България не трябва да разчита на евтината цена на труда като конкурентно предимство. Не стига, че данъците са ни най-ниските в Европа, а и цената на труда ни е най-ниска, така че аз, ако съм предприемач, за мен тук би трябвало да е раят на предприемачеството от тая гледна точка. Просто трябва да разсъждаваме малко по-визионерски, за да ни се получават нещата. Иначе ще продължим да имаме недостиг на кадри и вместо да се мъчим да внасяме хора от чужбина, от трети страни извън Европейския съюз, трябва да направим така, че българският работник да се чувства полезен в България, не да хваща Терминал 2 и да заминава в Германия да работи.

Вие искате между 450 и 500 милиона лева за увеличение на заплатите. За това настоявате от КНСБ. Е, толкова ли не могат да се намерят тези пари в бюджета? 200-милиарден бюджет!

Могат, могат. Аз това казах – че част от тях ще се намерят. Между другото, немалка част се намериха. На нас ни останаха 450 милиона, които не ни ги дадоха. Ние искахме 1,5 милиарда. Около 1 милиард дадоха, в интерес на истината, за средно образование, дадоха за култура. Знаете, правихме протести няколко пъти. Само за културата има 150 милиона допълнителни средства. Но това, което не ни стига, ако мога да го детайлизирам, е: 100 милиона за здравеопазване, от които 60 милиона – за центровете за спешна медицинска помощ и РЗИ-тата, и 40 милиона – за училищно и детско здравеопазване. 107 милиона не ни стигат за сферата на средното образование, за да се изпълни т.нар. 125-процентно правило, средната заплата да е началната учителска заплата, тъй като в момента тя е 125% от една по-стара средна – промени се методологията. След това – за неакадемичния състав във висшите училища ни трябват около 40 милиона, плюс около 45 милиона за градския транспорт, за който вече говорихме, и няколко други агенцийки към МТСП и към други министерства, които бяха забравени. Другите получиха, ама те бяха забравени и там, ако видите, не е имало ръстове и 2021, и 2022 г., някъде не е имало ръст и тази година в бюджета, а сега не се предвижда и догодина. И реално има агенции, които не са получавали по две-три години ръст на заплатите. И като ги съберете всички тия агенцийки, се получават около 450 милиона лева за всички, които останаха забравени. Пак казвам, нашата генерална оценка за бюджета не е толкова лоша, просто тези, които останаха забравени, в момента за тях ни е основният натиск.

Параметрите в бюджета са заложени въз основа на перспективите за членството ни в еврозоната. Но защо липсва основната дискусия, свързана с това членство, а именно – за нашата производителност на труда и нашето равнище на доходи, които трябва да са сравними със средноевропейските? Искаме да станем членове на еврозоната, но избягваме срамежливо и упорито този въпрос.

Вижте, няма държава, страна членка на Европейския съюз, която като е влязла в еврозоната, да е влязла с по-малка минимална заплата от 500 евро. И това много лесно може да се провери. Да не говорим, че в момента всички страни на Балканския полуостров, независимо дали са в Европейския съюз, или не, имат по-високи минимални заплати от българската. И в Северна Македония, и в Албания, и в Косово, и в Черна гора, и в Сърбия – където и да погледнете, те имат по-висока от нашата минимална заплата. Така че – да, аз съм съгласен, че разговорът за производителността на труда е важен, но няма как, когато разликата в нашата производителност и средноевропейската производителност, например, е два пъти, а пък разликата в заплащането е четири до пет пъти, няма как това да се обясни с разликата в цените. Просто явно е друго обяснението. Явно у нас конкуренцията не е толкова висока, колкото там. Явно у нас има концентрация на брутен вътрешен продукт в четири-пет по големина градове. В останалите места няма реална пазарна икономика, има четири-пет по-големи работодателя, които формират цената на труда такава, каквато те решат, а не такава, каквато пазарът я налага. Защото не е нормално, когато човек запали колата и измине 100 км по магистралата от Благоевград до София, за същия труд за същото време да получи двойно по-висока заплата, да не кажа над двойната, защото в момента в Благоевград е 1100-1200 лева средната заплата, а в София отива към 2600 лева вече. Само за 100 км разлика. Така че явно има нещо сбъркано и то е сбъркано не в мотивацията на работещите да полагат труд, а в организацията на труда и в неговото справедливо възмездяване.

Вие сте директор на Института за социални и синдикални изследвания. Периодично публикувате данни за стандарта на живота на българите. Тези заплати могат ли да удовлетворят, да завържат двата края на тоя стандарт?

Ами, трудно. Доближаваме се към т.нар. "издръжка на живота“, която ние мерим от 30 години на всяко тримесечие. Нашата крайна цел, ако мога така да кажа, е тази минимална заплата, която обсъждаме и в момента и за която механизъм ще се прави да трансформираме директивата догодина, тази минимална заплата трябва да бъде равна на заплатата за издръжка, за да може, когато най-нискоквалифицираните кадри, които получават най-ниска заплата, минималната, тя да им бъде достатъчна да си посрещат сметките и основните нужди като консумация. Иначе всичко останало са работещи бедни. Няма как в страна членка на Европейския съюз да говорим за работещи бедни. Ако отидете на запад и го кажете това на някой французин – че в България работещите бедни са 15%, например, той ще ви пита: какво е това, как така. Това е оксиморон – хем работиш, хем си беден. Те на Запад не знаят, какво е това нещо. И затова трябва минималната заплата да стигне такова ниво, което да съответства на заплатата за издръжка. Нашата заплата за издръжка е около 1420 лева в момента. Така че – да, минималната расте, но има още какво да се прави, за да я догони. Аз се надявам тук до три, четири, пет години максимум лека-полека, с плавни темпове да изравним двете величини.

Нали знаете, че пък от бизнеса, от работодателите реагират остро за повишението на минималната работна заплата, тъй като има диспропорция в доходите в различни региони на страната.

Вижте, България е малка държава и тези диспропорции… Те много често, между другото, сравняват круши с ябълки, защото ако вземете минималната за догодина и я съотнесете към средната заплата, която се очаква тогава, така, както върви в момента, ще видите, че съотношението дори не е 50%. Те просто взимат стар период, сравняват и казват: "Вижте – минималната се доближи 70% от средната в областта еди-коя си“. Само че това не е правилен анализ от методологическа гледна точка. Иначе аз съм съгласен с техните притеснения. Те го гледат това като разход. Те гледат винаги да максимизират своята печалба и да намалят разходите си. Но аз лично не помня някога в тристранни, двустранни преговори с тях във всичките години назад, а аз вече 10 години го правя това нещо, не помня някога, дори и с 10 лева да се е вдигала минималната, някоя работодателска организация да го е подкрепила това нещо. Очевидно за тях не е важен механизмът и принципът, и визионерството. За тях е важно механизмът да води до нисък размер. И това за мен не е правилното. В крайна сметка министър Василев каза – това е негов цитат, тук ще го цитирам – че "ако работодателят не може да си позволи с 50, 60 или 100 лева да вдигне минималната заплата на своите служители, то той какъв работодател е“. Какъв предприемач си, ако ти не можеш да осигуриш 100 лева отгоре на заплатата на твоите служители? Така че тук има много фундаментални въпроси, които мисля, че ние като общество трябва да изчистим и да си сложим кои са ни приоритети. За нас като синдикати приоритетът е адекватното и справедливо заплащане на труда. Когато то бъде такова, и потреблението ще се движи, и реалният растеж ще се движи, и оборотите на бизнеса ще са по-големи, тъй като хората ще имат повече парички да потребяват всичко това, което предприемачите произвеждат.

И на финала да ви попитам, г-н Костов, какви срещи ви предстоят и какви разговори по увеличение на заплатите в секторите, които са най-ощетени?

Предстоят ни срещи с Министерството на финансите, надявам се в най-скоро време да ни поканят на среща. Ако не – ние ще ги търсим. Говоря още за първата седмица на януари, в която да видим как ще се разпределят тези 290 милиона в бюджета, които остават за изравняване на заплащането по държавните агенции и администрации. От тези 290 милиона, ако можем да намерим средства за онези, които бяха забравени, които вече ги споменах, за нас ще бъде много добре. И е много важно да се види съвместно заедно с нас, със социалните партньори да измислим методика, по която по един справедлив начин тези пари да бъдат разпределени. Иначе така, както вървят нещата, аз подозирам, че този бюджет може да има нужда и от актуализация пролетта или лятото. Но на този етап нека го приемат на първо време, пък ще видим.

Много ви е благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, че излязохте от заседанието на важен за вашия синдикат Координационен съвет, за времето, което ни отделихте, и за анализа, който направихте. Благодаря ви още веднъж и до нови срещи.

Благодаря ви.