Промените в служебния кабинет са вече в сила. Указът на президента Румен Радев за рокадите беше обнародван на “Държавен вестник". Радев издаде указ, с който освободи Стефан Димитров от поста министър на външните работи и назначи на негово място служебният премиер Димитър Главчев, който ще съвместява двете длъжности. От поста си е освободен и служебният министър на земеделието Кирил Вътев, а на негово място е назначен досегашният директор на Държавен фонд “Земеделие" Георги Тахов. А днес съветникът на премиера и външен министър Димитър Главчев, г-жа Меглена Плугчиева реши да се оттегли от поста, който заема. По думите й Главчев е поставен в изключително трудна ситуация и има нужда от хора, които имат управленски, политически и дипломатически опит. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с политолога Любомир Стефанов

Г-н Стефанов, колко заплетена е политическата ситуация в момента?

Заплетена, по-скоро бих използвал думата необичайна, тъй като сме в първия случай, в който трябва да приложим хипотезата на новата Конституция на практика и се получават съвсем естествено и нормално недоразумения. Ако продължим малко по-нататък, вече с пристрастията си това кой какъв пост заема, изглежда странно, че в служебно правителство има министър-председател, който съвместява и длъжността външен министър. И съвсем не е случайно, че неговият съветник по външно-политическата дейност си подава оставката днес. Някак си обяснения ми липсват от целия разговор. Все пак е необичайна ситуацията и ми се ще да има малко повече логика и подреденост, тъй като служебното правителство в крайна сметка  има една ясно дефинирана функция, освен да управлява държавата в промеждутъка между два парламента, да организира честни и прозрачни избори.

Неяснота откъде има според вас, от г-жа Плугчиева, защо е напуснала поста си или като цяло?

Ами като цяло разбира се, тъй като самият подбор на министрите, самата конструкция започна да бъде обяснявана следварително. Остана едно неловко мълчание, в което ние анализатори, граждани и вие журналистите виждаме, че трябва да запълваме празнините между точките, а не винаги ни се получава. Хубаво е когато политиците, в случая макар те и служебни такива, обяснят аргументите си за подбор. Г-н Главчев го направи при представянето на кабинета си, но тези неща ми звучаха на мен много повърхностно. Убягва ни логиката и същинските аргументи. Защото ще се съгласите, няма как за пет дена да съставиш служебен кабинет, просто като прелистваш списъка с имена в телефонния си указател.

Иначе относно мотивите на г-жа Плугчиева, днес колеги от нашата медия, от “Фокус" се свързаха с нея и тя заяви, че е лично нейно решение да подаде оставка като съветник на служебния премиер, но отказа по-подробен коментар по темата. Като посочи, че в следващите дни, вероятно ще има повод и възможност да коментира и този въпрос. Споменахте за дупките, които се налага да запълвате вие анализаторите, понякога и ние журналистите да предполагаме, да анализираме, кое, как, защо и т.н. До какви дефицити води цялата тази нестабилна политическа ситуация? Говорим на мащабно ниво, като погледнем държавата ни, България, общините, всичко?

Най-вече на  доверие, което виждаме изразено през избирателната активност. Не съм оптимист за резултата след 2 месеца на изборите за Европейски парламент и за национален такъв. Защото политиците бягат от политически разказ и разговор с нас избирателите и гражданите на републиката. Постоянно натякват на всички, че е важно да се гласува, че само по този начин се предотвратяват изборни злоупотреби и всякакъв вид съмнения за характера и честността на изборите. Но не правят нищо да го насърчат, а напротив, в някаква луда, бясна надпревара се замерят с аргументи на ниво квалификации. Това е всичко друго , но не и политически разказ. Това е допустим наратив в късните часове в специализирани питейни заведения.

Г-н Стефанов, какви са предизвикателствата и грешките, които трябва да поправят новите служебни министри?

Не знам дали има някакви грешки за поправяне, тъй като не съм интимно запознат с проблемите във всяка една от министерските сфери на настоящите обитатели на коридорите и кабинетите на властта. Но това, което трябва да се поправи е да има синхронизиран прочит на реалността. Давам пример с финансите, преди седмица, може би 10 дни, ни се обясняваше как едва ли не бюджета и финансовия резерв е бил изтънял, много неприлично и неприятно. Но после изведнъж се оказа, че няма такъв проблем. В крайна сметка, не е хубаво да подхващаме едни факти от една страна, после да се окаже, че можем да ги прочетем и от друга, И най-накрая изпадаме в хипотезата, която съвсем наскоро като че ли беше доминираща в нашето общество, всеки сам да си "преценя", да ме прощавате за неправилния език, но така се наложи като прочит. И това води  до абсолютно индивидуални, индивидуалистични интерпретации на това какво е политика, кое е важно и кое не е важно.

В крайна сметка държавата има един дневен ред и кои ще са хората, които ще го изпълняват е важно. Но когато има не толкова гаранции, колкото рамки, този прословут национален интерес материализиран, останалото наистина е операциореализация, както се казва  в информационните технологии.

Ако всеки сам трябва да си преценя, тогава сме го закъсали наистина. Какво ще преценяват гражданите или преценят, наистина зависи от нас самите. Кое ще бъде гарантът в конкретната политическа ситуация за  провеждането на честни избори? Г-н Стефанов, служебният кабинет, който се създаде и който вече няколко пъти така се поправя, с какъв хоризонт се създаде според вас, това служебно правителство?

Според мен, не би трябвало да провиждаме някакъв безкраен хоризонт, какъвто се случи с някои от кабинетите, особено на г-н Донев  и на г-н Янев. Защото като че ли има разбиране, защото служебните правителства не са особено полезни за страната ни. Да, президентът вече не е пряко отговорен за тях, но виждате, че в последните дни отново се опитва да му се вменява косвена отговорност за одобрение или за спиране на решения, предложени му от властта. Но според мен, нещата би трябвало да бъдат нормализирани сравнително бързо, въпреки че понастоящем се спекулира отново с това какъв би могъл да бъде срокът на годност на това служебно правителство. Защото мисля Борисов, каза пред среща със симпатизанти на ГЕРБ някъде в столицата, че ако не се постигне още по време на предизборната кампания гледане в една посока, най-образно и метафорично да се изразя, това служебно правителство можело да има така доста неопределен срок на действие. Което ми се струва освен странен аргумент в предизборна кампания и доста неправилен, защото в крайна сметка, нали служебният кабинет трябваше да бъде равно отдалечен от политическите партии. А с действията си като че ли Борисов през цялото време провокативно къде намига, къде иносказателно казва, че всъщност той дирижира и служебната власт. А това противоречи на всякакви допустими политически норми на приличие.

 

Ще си позволя тук да ви коригирам лекичко в изказването, Борисов така може би даде един ултиматум на ПП-ДБ, неговото изказване беше или “ПП-ДБ спират да преиначават или служебните правителства ще изкарат много дълго", това каза той.

Да, така е. Но в крайна сметка се прави опит за нещо нормално, това е да се конструира представа за формата не, но за рамката, която ще движи следващото правителство редовно. И това на Борисов, като че ли изглежда смислена. Въпросът е какво съдържа тя? Тъй като от преговорния процес, който беше провален и трансформацията на кабинета “Денков" в кабинета “Габриел" и това не се случи. Едно от нещата, които научихме, че подредбата на думите, начинът по който са формулирани целите и задачите на следващия кабинет като че ли, освен имената, май не са били много ясни за двете договарящи се страни. Затова не знам това преиначаване всъщност какво означава, нещо което засяга лично  Борисов, нещо, което засяга партията ГЕРБ, нещо което засяга някакъв сектор. И затова ми се ще, знаете ли, не помня откога не съм виждал лидерски дебат по някоя от националните медии. И ми се ще тази година като че ли да станем свидетели на нова крачка напред. Тези хора, които всъщност твърдят, че са лидери на своите политически формати, ами да започнат да се държат като такива.

Логично е наистина това да се случи, да застанат пред избирателите си и да обяснят и да си говорят. Да ги видим да си говорят реално, както казвате в един политически дебат. Да погледнем към ПП-ДБ, там какво се случва в техните среди?

Има някакво напрежение, което като че ли за сега е сподавено, но не и овладяно. Видяхте движението на Зелените, "Зелено движение" се отдели от коалицията, тя вече не е тройна, говоря за “Демократична България".

Както и “Средна европейска класа", също обяви, че няма да участва.

Да, това го разбрах днес. Така че тази коалиция, това не са основни нейни носещи части, но участието на "Зелено движение" в по-малката коалиция на “Демократична България" беше знаково, поради много причини. Не само защото нейните идеи бяха в челото на гражданската активност от последното десетилетие, ами защото каузите, които те застъпват, са меко казано европейски и централни за европейския свят. Начинът по който те обясняват напускането си е да кажем несъвместимост при недостатъчно застъпване на техните идеи, което показва, че нещо, което и “Средна европейска класа" разказаха в по-прав текст, че колаборационизмът в ДПС и ГЕРБ ги притеснява.

Този разговор искам да видя как се случва отново. Но очевидно те в коалицията си говорят по някакъв  начин, той си е вътрешно-партиен разговор. Но съдейки по сигналите на господата Петков и Василев, а и на Христо Иванов, и на генерал Атанасов ще им се наложи да обясняват, защо коалицията им се свива, пък те се борят за разширяване на влиянието си в обществото, на какво отгоре.

Като казахте коалицията, веднага в главата ми изникна въпросът за тази не коалиция, която дълго време коментирахме. Тя превърна ли се, г-н Стефанов, в двупартийна такава?



Тя беше на път да стане коалиция официално, освен само по стандартите на моята наука и за граждански обществен ред и фокус, но договарянето се оказа проблематично. Тъй като едно е да си признаваме ние така по разговорите помежду си, че работим заедно, когато трябва да го формализираме, се оказа, че ни куца политическата култура, и културата на преговори, и на коалиционно управление, и също споделяне на отговорност най-вече. Мисля, това беше препъникамъка. Така че коалицията ще си остане доминираща като политическа форма на конструиране на парламентарни мнозинства в България дълги години напред. Между впрочем тя е такава от самото ни зачеване с демократичния преход и демокрацията в България. Но по една или друга причина, българската политика злоупотребява с думата коалиция и всички си чистят ръцете с нея.

А застрашена ли е демокрацията ни?

Не. Смятам че не, защото ние българите колкото и да мрънкаме, че демокрацията, да перифразирам г-жа Нинова, че ни е отнела много неща. Всъщност имаме предвид, че демокрацията ни донесе много неща. Но все таки, мисля, че сме наясно, поне една преобладаваща част от нас, българските граждани, че по-добра алтернатива няма. Виждаме така Руската федерация е един от вечните полюси в нашия исторически компас на какво дередже е. Смятам, че ако мнозинството от българите искаха да живеят като в Руската федерация, все още се продават билети за самолети до там, можеха да емигрират.

От друга страна, виждаме и Запада, доста голяма част от българите отиват, опитват и не малка част от тях се завръщат обратно. Което показва, че тук като че ли е някакъв баланс. По странен начин, със собствена логика, с интересни посоки, морално-естестически, ако щете и етичен компас, но българинът някак си тук вечерта като че ли е в покой със себе си. Екзотичен, но гледащ на Запад, източноекзотичен, но гледащ на Запад, и поради тази причина, житейският опит позволява трезва преценка на демокрацията и тя не е нещо от което той ще се откаже лесно от нея, най-малкото и заради свободите. Имаме проблеми с това да си спазваме правата индивидуално и колективно, свободите засега ни омагьосват и ни очароват.