Партньорите в управлението отново влязоха в спор. Дали отношенията им са коалиционни и каква е ролята на ДПС? Следва анализът на политолога Любомир Стефанов  в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Стефанов, минаха 100 дни вече от управлението на настоящото 49-то НС, но политиците все още не могат да кажат под каква форма управляват и нямат споразумение - сглобки, не коалиции, с участници, които не са в управлението, но пък и без тях не може. Един от въпросите, който често задаваме на политиците е каква е ролята на ДПС? Определението на Делян Пеевски за ДПС е, че “те имат стабилизираща роля в управлението". Христо Иванов и Бойко Борисов също подкрепиха подобно твърдение. Как вие, г-н Стефанов, определяте ролята на Движението за правата и свободите?

То е в тази посока, излишно е да добавя някакви оригинални определения или да търсим под вола теле. ДПС се оказа полека-лека отново в центъра на процесите на взимане на решения и този път доста по-явно, за разлика  от преди. Бяхме като че ли позабравили водещата роля на Движението по време на тройната коалиция, преди това на двойната коалиция с НДСВ. Така че нищо ново под слънцето, по-скоро позабравено.

Въпреки че управляващите бягат по тъча за подписването на коалиционно споразумение, едни от последните изказвания на Бойко Борисов са свързани с това, че в по-реална коалиция няма как да бъдат. Христо Иванов коментира, че без ДПС трудно ще се справят по темите, свързани със сигурността. Настимир Ананиев обаче, отрече думите на Борисов и коментира, че не мисли, че ДПС участва в коалицията. Но, г-н Стефанов, знаем, че миналата седмица три от шефските места на комисии в парламента бяха преотстъпени на Движението за права и свободи. Тази не коалиция или сглобка, може ли да се окаже по-здрава от всички други до този момент, защото виждаме, че колелото се върти?

Отдавна е практика - трите места на парламентарните комисии бяха поети от ДПС, тъй като опозицията отказа да излъчи свои представители в някакъв неин си криворазбран опит да бойкотира, като казва, че съвсем не участва. Тогава защо ходи на парламентарни заседания и по комисии да обсъжда законопроекти, също не мога да разбера, но факт, това е каквото е. Дали е сглобка или не, не, не е сглобка, много трудно сглобен пъзел.

Онова, което липсва в момента на нашата политическа и партийна система в най-видимата й част, а именно Народното събрание е доверие и  комуникации. В следствие на счупена комуникация и липса на каквото и да е доверие на гърба на всички кампании, които изминаха и всички мостове, които бяха взривени, изгорени и потопени. В момента, всички бягат абсолютно съзнателно от истинската дума, тя е коалиция между коалиции, т.е. ГЕРБ-СДС от една страна, ПП-ДБ от друга, а ДПС не участва в коалиция, тук и г-н Иванов е прав, г-н Борисов също е, г-н Пеевски, нека не забравяме, че още при откриването на 49-то НС, ако не ме лъже паметта г-н Карадайъ и г-н Пеевски гласуваха "за" кабинета, много ясно обосновавайки своята подкрепа. Казаха, че подкрепят кабинета, известен вече като “Денков-Габриел", защото има промени и те са 1, 2, 3, 4, 5 за които Движението ще даде подкрепа, но иначе за кабинета бланкетна подкрепа няма да има. Това е ролята на ДПС. Пак казвам, припомняме си какво е Движението да бъде на светло в управлението, не директно, но доста близо до първия ред.

Не на сянка, а на светло, да.

За коалицията да довърша с едно изречение. Наистина е нормално, особено пред местните избори и дефицитите вече, за които говорихме, всеки един от субектите, особено на фона на предстоящите трудни решения, които ще се вземат - промени в Конституция, гласуване на Бюджета за догодина и довършване на приемането на законопроектите, които ще ни позволят да усвоим средствата от Плана за възстановяване и развитие, да има дистанцирана, резервирана позиция, но да има позиция и да казва, че подкрепата му не е безусловна, и да се опитва всячески да се харесва на електората, който само след седмица ще трябва да съблазнява, да гласува за кандидатите му по места.

Исках всъщност да ви попитам преди малко, дали тази не коалиция, тази сглобка, както я наричат може да се окаже по-здрава от всички други до този момент, защото чуваме какви коментари идват от управляващите. Кирил Петков заяви, че за първи път имат толкова сериозен антикорупционен закон. Нали знаем, че готвят много промени, възможно ли е според вас, това правителство, което беше обявено, че ще се случва на ротационен принцип, то да издържи стоически на всички предизвикателства и въпреки рокадите, знаем и генерал Атанас Атанасов подаде оставка. То да се закрепи и колелото да продължи да се върти.

Да, възможно е. 4-годишен мандат не се наемам да прогнозирам, но една ротация със сигурност може да издържи. И на прага на втората, евентуално, ако нещо се получи, като това нещо има много имена, да не се случи изпълняване на мандата. Според мен няма съществени проблеми, най-вече няма натиск вътре в парламента, а няма и обществени очаквания. Да бъдем честни, на фона на всички протести тази коалиция да бъде заместена от нещо друго. Президентът от една страна се държи като временно изпълняващ длъжността на войнстващо племе и сипе огън и жупел нонстоп по адрес на акад. Денков, г-жа Габриел и целия Министерски съвет. И нарече лидерите спящи жокери в този кабинет.

От друга страна виждате протестиращите пък изгониха г-н Костадинов, който се опита да им се натресе в типичен стил край Долни Богров и му казаха, че “нито е желан, нито е канен и той да се занимава с други неща". Тоест очакванията са, изпълнителната власт подкрепяна от тези коалиции, от коалиции и ДПС да свърши работата, която  обещава, че ще свърши. А в парламента виждате, че г-жа Нинова има ограничен ресурс, г-н Костадинов играе за собствения си интерес, “Има такъв народ" - отново нищо ново под слънцето.

Няма нагласа, пак казвам, няма и такова напрежение, което да провокира падането на кабинета, защото след него нищо. След него отново пореден служебен кабинет, а това видяхме до къде води. Така че на този етап умереният ми оптимизъм се спира може би до хоризонта на средата на следващата година.

Г-н Стефанов, Атанас Атанасов подаде оставка като председател на Комисията за контрол над службите за сигурност. Той внесе вече заявлението си до председателя на Народното събрание, оставката казва, че е отговор на изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че е против сливането на Военното разузнаване с Държавна агенция разузнаване. Това решение на съпредседателя на Демократична България да напусне председателския пост на парламентарната комисия за контрол над службите, как ще се отрази на управлението? Знаем, че Бойко Рашков ще наследи Атанасов на поста в Комисията. От ПП-ДБ дойдоха коментари, че с тези действия ГЕРБ поставя управлението на службите в ръцете на президента Румен Радев?

Това наистина предстои да видим, дали тази крушка ще си има опашка. Мога само да анализирам политическия акт. Първо тази комисия не бива да драматизираме, че някой си е подал оставката, чисто инструментално погледнато, тъй като този пост е ротационен. Какво значи да си подадеш оставката, дошъл ти е реда, по-рано си го прекратяваш сам. Идва следващият, който ще бъде след теб председател, след следващия Бойко Рашков, който е нито по-малко некадърен, нито има липса на идеи, а и е от същата коалиция, която е част от управляващата коалиция. Г-н Атанасов очевидно има категорична позиция или е несъгласен с Борисов, или иска да провокира реакция. Затова казвам, ще видим какво се случва.

На този етап просто, ако продължим в типичен стил да се вторачваме във всяко несъгласие, като препъни камък , който ще разтури онова нещо, което наричаме с различни имена, а всъщност може да го наричаме коалиция. Няма как ние да не притискаме политиците да правят все по-резки движения, все по-необмислени и прибързани. Призовавам всички, и то много от отдавна, говорейки в публичното пространство по материята, да дадем въздух на политиците да си вършат работата, да не преставаме да ги следим, да ги контролираме когато можем, но пак казвам, тази материя специално, дали остава контролът, къде остава, при какви обстоятелства това се случва, на мен не ми е приятно. Аз искам да видя един смислен дебат и да чуя аргументи, тогава мога да кажа нечия оставка на базата на какво и колко тежест има, за да провокира каквото и да било като ответна реакция.



Всички така гледат към предстоящите местни избори, които ще бъдат ключови. Какво ще покажат те, според вас, г-н Стефанов?

Ще покажат няколко неща. Доколко "Продължаваме промяната" ще се превръща в партия, а не във феномен-еднодневка. Доколко има структури, колко е нейната реална обществена тежест, въпреки, че моите колеги социолози, също я класират втора. Местните избори са шанс, макар и с абсолютно различна специфика да се покаже доколко тази формация и нейната политика и визия за развитие на България бива материализирана чрез местни добри кандидатури и листи. Ще покаже доколко ГЕРБ, ако отстъпи от позицията си на национална доминираща партия на местно ниво ще успее да го облече в думи и да го разкаже като история на успех или неуспех. Ще покаже, че ДПС е силно, там където знаем че е силно. Това, което е интересно за мен, ще ли БСП да задържи позициите си или дали ще мръдне нагоре или надолу и доколко времето на “Възраждане" всъщност е национално представително, а не е стихийно бедстване.

Тоест, возене на гърба на тези еднодневки, които успяват някак си сполучливо или не в едно кресчендо да бъдат формулирани и избутани напред на мускули. Или всъщност, има хора, които устойчиво работят или ще работят за тази идея и има вече не просто гръмки, високопарни думи и квалификации под ръка, а планове как да управляват градове, които са в държава-член на ЕС и НАТО.

Очакваме да научим кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ за кмет в София. Какви ходове ще предприеме Борисов?

Нямам отговор на този въпрос. Би било логично най-голямата партия в парламента и тази, която вече казахме, че има най-голямо местно представителство и териториално разпространение да издигне кандидат за столицата. Обратното би било несериозно и неприлично. Сега, дали този човек ще бъде партийна кандидатура, няколко имена вече бяха споменавани, отхвърлени. Дали ще бъде външен за партията човек носи и крие своите рискове. Дали ще бъде популярна обществена фигура, която да събере консенсус, също е странно.

Дали ще бъде от категорията, типа и въобще визията на основния опонент Васил Терзиев, не мога да преценя. Това е въпрос към партийното ръководство и Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Надявам се да го научим по-скоро, защото мен ме притеснява за поредна кампания, не само местна, но особено местна, че кандидатите се пазят едва ли не до 12 без 2 минути по виртуалния часовник на ЦИК, сякаш нещо ще им се случи. Да не ги предпазим от уроки. Все едно няма да се кандидатират за кметове, които ще бъдат такива 4 години, а минават такива, ама малко ни е срам, ама ние да не ги покажем, нещо да не се обърка. 

Това не е сериозно

Не остава време някой човек, който ще бъде градоначалник 4 години, чисто физически, говорим за София, понеже ме питате за София, как кандидатът на ГЕРБ, ако е външен човек ще има физически възможността за 4 седмици да представи себе си извън виртуалната мрежа, физически на 1,5 млн.

Задавате ми риторичен въпрос, да.

Абсолютно.

Да, обаче ДПС направиха нещо, което може би учудва някои от нашите граждани и анализатори, и общественици. Край на ерата на Хасан Азис, ръководството на ДПС взе едно решение да издигне друг кандидат Ерол Мюмюн за кандидат за кмет на Кърджали за предстоящите местни избори през октомври. Какво цели, според вас, да постигне ДПС с това решение?

Иде ми на ум само една дума и това реновация. ДПС е една от малкото партии в България, които подхождайки аналитично към тях, можем да установим следния факт. Отглежда и се грижи за своите партийни кадри. Дошло е време за ротация в Кърджали очевидно и г-н Азис, между другото е заместник-председател на Движението за права и свободи и ще продължи да бъде такъв, да вземе друга позиция в Движението. Респективно, издига се нов човек, в никакъв случай външен, още по-малко неопитен за кандидат-кмет на емблематично място за Движението. Това показва, че се търси приемственост, тъй като екипът най-вероятно ще остане същия, същевременно въвеждат се и нови лица плавно в политиката. Така се прави.

И ще ми се наистина, но и те да не се поддадат на това изкушение в последния момент да вадят от ръкава кандидати. Тези хора да бъдат постепенно въвеждани в политиката, разбира се, че ще има място и за движения, сензации и партии, такива моментни ад хок, но би било редно гражданите да знаят и ние анализаторите, и вие журналистите, какво да очакваме от нашите политици, а не да ги виждаме от вчера за днес и да се чудим тези хора откъде дойдоха и какво искат да правят.