За пета поредна година Българското дипломатическо дружество изготви доклад "Международната политика и българската дипломация“, а фокусът през настоящата – "Година на повече войни и промени“. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Любомир Кючуков – бивш заместник-министър на външните работи, а сега директор на Института за икономика и международни отношения. (бел. ред. интервюто е от 10 април 2024 годиина)

Г-н Кючуков, "война“ беше думата, която беляза 2023 г. Но във вашия нов доклад добавяте, че войната е вече в множествено число и с добавката "повече война“. Защо огнищата на напрежение не спират да се подклаждат?

Това е голям проблем наистина и той е свързан с няколко негативни тенденции в международен план, които в крайна сметка намират израз точно в тези нови и при това горещи конфликти. Това, което за съжаление се налага да се каже от доста години насам като тенденция, е, че войната вече започна да се приема като норма на поведение и като легитимен и морално оправдан начин за решаване на въпросите, което само по себе си е най-големият откат, особено когато говорим за Европа, в периода след Втората световна война. Ние приехме войната в своето съзнание и оттам нататък войните станаха факт. Това е първото.

Втората тенденция, която е изключително негативна, това е задълбочаващата се конфронтация, която буквално разкъсва континента, когато говорим за Европа, и която дестабилизира цели региони, когато говорим за Близкия изток или други места в света, включително оставайки отделни държави в състояние на практическо неуправление. Тук има много примери. Следваща негативна тенденция е свързана с ерозията на международния ред и международното право, която тече от години, като международните институции се подменят буквално, а международното право се заобикаля. Дори ние полуфинално възприехме термина не "международни отношения, базирани на международното право“, а "отношения, базирани на правилата“. Разликата е доста съществена, защото международното право е институционализирано, то е прието, то има форми за контрол, изпълнение и т.н., докато правилата, те много често се налагат включително едностранно.

И могат да се променят много често.

Разбира се.

В зависимост от вижданията на всеки един лидер и конюнктура, да.

От конюнктурата и интересите. Тук винаги, когато стане дума за това, това са основните глобални играчи.

Имах възможността да се запозная с по-голямата част от вашия нов доклад. Едно нещо от въведението на самия доклад ми направи впечатление, а именно – че войната се битовизира, вие казвате, и започва да се възприема като приемлив и легитимен инструмент за разрешаването на международните конфликти. "Мирът като цел за поредна година отсъстваше от дневния ред на международната политика.“ Това означава ли, г-н Кючуков, че сред лидерите е доминирала логиката на силовите решения?

Да, определено. И не само сред лидерите, тя доминира в политиката на държавите от вече доста дълъг период. И като резултат от това са и войните. Между другото, тук си струва да се отбележат два аспекта. Първият е: Вече правейки една крачка напред, ние започнахме да говорим дори за ядрен конфликт като за нещо възможно. Ядреният удар започна да обраства с "приемливи“ прилагателни – тактически ядрен удар, ограничен ядрен удар и т.н., което е изключително опасно, защото това свидетелства за абсолютно същия процес, за който говорихме. Ние първо възприемаме в съзнанието си дадена формулировка, теза, възможност и оттам нататък следващата крачка е да я осъществим.

И втория според мен изключително важен аспект, това е, че през цялото време ние като че ли влагаме усилия в това как да се подготвим за войната, а не как да я предотвратим. Ние непрекъснато говорим за въоръжаване, цялата икономика поставяме на военни релси. Всичко това ни води към война рано или късно. Тук сигурно ще стигнем до пушката в пиесите на Чехов, която след като виси на стената в първо действие, неминуемо гръмва в трето, а това е една много страшна перспектива, когато говорим за международните отношения.

Г-н Кючуков, лидерите са взимали предимно силови решения през изминалата 2023 г. Вие потвърдихте това и разгърнахме въпроса до там какво следва оттук нататък. Както казахте, ако пушката е закачена на стената в първо действие, това ще означава може би, че тя в трето действие вече ще бъде в приложение.

Поне в класическите пиеси на Чехов това се случва и за съжаление има голям риск и в международен план да се стигне до един по-сериозен конфликт. И тук ние говорихме за това, че международните отношения като цяло се милитаризират и това е една много негативна тенденция. В международен план в момента всичко се доминира от темата "Сигурност“, всички сфери и всички решения. Като казвам всички сфери, това е от политиката през икономиката, която минава на военни релси, мине се през културата и се стигне до спорта включително.

От друга страна, това води до ситуация, при която парадоксално решенията в Европа, в Европейски съюз до голяма степен се взимат от НАТО. НАТО е структурата за сигурността и тя определя политиките – говорим за политики именно. 

Може би преди да преминем към другия важен елемент, консолидацията на НАТО – какво се случва с нея?

Войната в Украйна, агресията на Русия, тя консолидира НАТО и го разшири. Между другото, тук имаме един много странен парадокс – Русия започна войната за това да не допусне Украйна в НАТО, а като резултат получи повече НАТО на Изток. Ние настоявахме Украйна да влезе в НАТО, в резултат на което получаваме в момента повече Русия на Запад с окупираните територии. НАТО безспорно се консолидира покрай тази война. НАТО взимаше единни решения. И от друга страна, тази война и напрежението по нея, което тя генерира, включително и вътре в НАТО, създават вече достатъчно различни мнения и подходи в рамките на НАТО, на самия Алианс. Знаем, че две страни вече официално и доста активно отказват да се включат в усилията за подпомагане на Украйна с оръжие, а в третата страна – САЩ, най-важната страна, този проблем на практика е блокиран. И това ни води към нещо друго – че на практика се оказва, че Европа ще получи ролята да сдържа Русия оттук нататък, и това е също доста обективно, докато има всички основания да считаме, че САЩ ще насочат своите усилия и ресурси към борбата за глобално лидерство с Китай.

Двете световни големи икономики.

Които се борят за лидерство в света.

Да.

И този конфликт в Украйна на практика може да се превърне до голяма степен в едни замразени отношения между Европа и Русия, в едно разделяне, буквално разкачване на континента, ако може така да се каже.

Да погледнем към Европейския съюз и нивото на политическия дебат там във връзка с всичко това.

Нивото на дебата е доста активно. Нивото на съгласие е доста ниско, и то по най-важните въпроси. Тук не говоря дори толкова за войната в Украйна, а говоря за ключовия въпрос, който Европейският съюз трябва да реши и който е екзистенциален за самия Европейски съюз – за това накъде оттук нататък ще върви Европейският съюз. Става дума за това дали да се тръгне към задълбочаване на интеграцията – нещо, за което има много сериозни аргументи, включително и натиск от големите европейски държави членки на Съюза, или да се направи крачка назад, към повече пълномощия на националните държави, където редица от по-малките държави и най-вече винаги примерът тук се дава с Унгария, но Словакия, Полша, а и някои други държави считат, че това е бъдещето на Европейския съюз.

Този дебат засега няма решение и според мен той ще бъде още по-трудно да намери такова след изборите за Европейски парламент, предвид очакваната крайнодясна вълна. Тук, между другото, това е също интересна тема – крайнодясна вълна се очакваше и преди пет години. Тя не се случи. По-скоро тогава може да говорим за някакво мъртво вълнение. Имаше известно нарастване на евродепутатите, количеството евродепутати от тези партии, но тогава условията бяха други. Сега, в условия на война, аз бих казал, че вече голямото противоборство не е между ляво и дясно в Европа, защото лявото и дясното – говоря за центъра лявото и център дясното, те в много отношения станаха неразличими, включително и в европейски план.

От много години Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти правят мнозинството, тип голяма коалиция в рамките на Европейския парламент, респективно в Комисията. Ставайки неразличими, те вече се превръщат в носители на проблема, а проблемите са много. Имаме мултикризи.

И между какво е всъщност, ако не е между лявото и дясното е битката?

Точно това е големият проблем – че то вече е между геополитиката и националното, националното и националистическото, което много лесно прехвърля в националисти. Между другото, тези партии, крайнодесните, част от тях се противопоставят на войната в Украйна, но те се противопоставят именно от националистически позиции, от гледна точка на развитие на собствените си държави, ресурсите, които се отделят за тази война, негативните последици, които има тази война при тях, а не защото те са партии на мира, грубо казано. Между другото, това е и причината защо когато се оттичат от центъра гласовете към екстремите, те не отиват към крайнолявото. Там отива значително по-малко. Това, което печели от тази конфигурация, геополитическо и национално, това е крайнодясното.

Г-н Кючуков, какви дългосрочни тенденции може би начерта изминалата 2023 г., която е била обект на вашите анализи в доклада?

Ние вече споменахме част от тях. Става дума и за конфронтацията, става дума и за милитаризацията на международните отношения, става дума за това, че сигурността вече доминира изцяло и вътрешната, и външната политика на държавите. Аз тук бих добавил нещо, което аз наричам и "регионализация“, но когато говоря за регионализация, тук не става дума за регионално сътрудничество, а става дума за един външен поглед към региона, бих казал едропанелен, където държавите се губят, а регионът се разглежда като една геостратегическа единица, което е важно и за Балканите, и за Черно море.

И там интересите на отделните страни някак си изчезват пред интересите на глобалните играчи и тяхното противоборство за съответния регион. Това, което е може би една от най-негативните тенденции – аз съм пристрастен тук, е това, че като че ли не остана място за дипломация. Диалог отсъства на практика в международен план.

Така е по-изгодно ли, да няма диалог, или липсват качества на тези лидери да осъществят нормален диалог помежду си?

Не, тук дори не е въпросът за лидерите. Става дума, че конфронтацията е стигнала до такова ниво, че дори когато има някакъв формален диалог, той се използва като трибуна за противопоставяне, а не за търсене на решение. И това след себе си води до един друг важен елемент, когато говорим за сигурност. Сигурността през последните години се разглежда само през призмата на твърдата сигурност, на оръжията. Тук просто изцяло се неглижира другия основен компонент на тази сигурност – става дума за политическия и договорно-правния компонент, т.е. дипломацията. Всички договори в сферата на разоръжаването на практика един по един изчезват, страните се оттеглят от тях. На практика в сферата на ядреното разоръжаване остана само един т.нар. "Нов СТАРТ“ и той остана все още. Трябва да се има предвид, че Европа беше най-сигурна именно през периода на разведряването, когато се сключваха тези договори.

Ключова дума – "беше“, казахте "беше най-сигурна“.

Да, за съжаление. Миналото време тук не може да бъде заменено от сегашно, просто защото тенденцията е точно противоположна. А тогава, в периода, когато не се трупаха оръжия, а се премахваха оръжия, когато се сключваха договори, които да гарантират сигурността, тогава Европа беше действително най-сигурна. Сега тенденцията е точно обратната и няма, за съжаление, изгледи тя да се промени, именно поради липсата на доверие и диалог.

На същото мнение може би са и вашите съмишленици, колеги. Нека да ни кажете – хората, които осъществяват тези анализи, как работите всички заедно?

Това наистина е анализ за пета година и мисля, че в България няма друга структура, която да прави такива ежегодни външнополитически анализи. Това са хора, членове на Дипломатическото дружество, бих казал с изключително висока експертиза. Всички са или бивши посланици, или хора, които са заемали много отговорни функции, които са правили външна политика, включително хора, които са извървели целия път и са имали собствен принос в присъединяването на България и към Европейския съюз, и НАТО. И бих казал, че част от тях са може би най-добрите специалисти, които България има по съответните теми, включително Европейски съюз, включително НАТО, включително двустранните отношения с отделни държави. Така че екипът наистина според мен е на едно изключително високо професионално ниво. Не искам да споменавам имена, защото трябва да спомена всички, а това са повече от 10 души. В самия анализ те всички са там, фигурират със собствените си имена.

Служебно правителство в България, външен министър, сменен в последния момент. Г-н Кючуков, вашият коментар и надежди за бъдещото управление на държавата?

С една дума – плюс, смяната на външния министър. Г-н Стефан Димитров е колега, много добре подготвен, дълги години е дипломат във Външно министерство, познаващ както самото Министерство, така и външната политика. Така че от тази гледна точка това за мен е едно добро решение. Между другото, през последните години, когато имаше кадрови дипломати начело на Външно министерство, това определено стабилизира българската дипломатическа служба.