Дипломатът Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“.

Върви срещата на върха на НАТО на ниво министри на отбраната. Тази среща се провежда при едни по-различни обстоятелства – войната в Украйна навлезе в нова фаза. Русия отново започна да атакува цели с всички сили и средства, Киев – столицата на Украйна и други области. Всичко това стана след взрива на кримския мост. Тази среща на НАТО очевидно ще протече по-различно. Какво да очакваме като резултати обаче от нея?

Тази среща е отговор на руския обстрел на украинските градове. Това, за съжаление, което може да се очаква в по-широк план, не говоря за самата среща, е отговор на отговора. Както винаги досега и от двете страни в тази спирала на ескалацията на конфликта, в който се намираме, действията на едната страна веднага са съпроводени с противоположни действия, при това обикновено на по-високо ниво от другата воюваща страна. Резултатите от тази среща, очакваните решения са: първо, демонстрация на единството на Алианса пред тази ескалация на напрежението, и основно засилване на военната помощ на Украйна, този път с по-модерни системи и оръжия, основно оръжия за противовъздушна отбрана. Всичко това се вписва, за съжаление, в досегашния ход на войната, което върви именно в този коловоз – на засилване, на ескалация на военните действия.

Какъв отговор очаквате от страна на НАТО? Ясно е, че Източният фланг ще бъде засилен. Как обаче и как България ще се впише в този отговор, според вас?

С повече оръжие. С повече оръжие, с повече техника, с повече мерки за засилване на сигурността. Това беше многократно заявявано. Между другото, когато говорим за срещите в НАТО, доста коментари в западните медии предизвика и предстоящото заседание и на Комитета за ядрено планиране на НАТО в рамките на срещата в Брюксел, както и учението за ядрено сдържане. Като и в двата случая става дума за рутинни, ежегодни мероприятия, но те придобиват друго звучене в контекста на все по-засилената дискусия от евентуално използване на ядрено оръжие, която дори президентът Байдън предупреди, че не следва да се подценява. Между другото, това е една от според мен най-важните теми в момента, когато говорим за възможния ход на развитието на войната. Но самият факт, че подобна възможност се дискутира сериозно, бих казал ежедневно, академично, е свидетелство за поне две неща: че тази заплаха наистина не би следвало да се подценява – това е първото, и най-страшното е, че ние  постепенно почваме да свикваме с възможността за използване на ядрено оръжие. Готови сме да го приемем, дискутираме за възможните отговори. Иначе казано, използването на ядрени оръжия вече е влязло в нашето съзнание, то започва да се превръща в част от нашето мислене. И това, за съжаление, рязко повишава опасността, просто прагът, бих казал прагът от страх от взаимно унищожение е паднал много ниско.

Така е, безспорен факт е, и непрекъснатите коментари за това, че трябва да се подготвим заради заплахите на руския президент Владимир Путин, че ще отговори с всички сили и средства, за да защити анексираните области в Украйна. Много анализатори обаче провидяха в тези "всички сили и средства“ използването на ядрено оръжие. Каква е вашата прогноза? Би ли стигнал Путин дотам?

О, това изключително страшно би било да се прогнозира изобщо като възможност. Единственото, което би следвало да се направи, е да се вземат всички мерки да не се стигне дотам. Между другото, ако някъде все пак беше направен опит за диалог след тези предупреждения от руска страна, че могат да бъдат използвани всички налични ресурси, като не беше експлицитно изключено ядреното, Русия и САЩ влязоха в диалог, беше съобщено за това, и този въпрос беше обсъден, и поне на думи двете страни се ангажираха, че този вариант се изключва.

Какъв ще бъде крайният резултат от срещата на НАТО на ниво министри на отбраната? 

Това, за което вече стана дума. Повече оръжие, повече подкрепа за Украйна. Между другото, тук говорейки за тази среща има един друг важен елемент – не какво присъства, а какво отсъства от дневния ред на тази среща – тема, която се обсъждаше многократно в медиите и в политическото пространство напоследък, но тя не присъства в дневния ред, и тя е: издигнатата кандидатура от страна на президента Зеленски за ускорено членство на Украйна в НАТО. Това не е тема на дискусията на сегашната среща, защото и в НАТО има ясното разбиране, че това би било директна стъпка към прирастване на конфликта в глобален заради прословутия чл. 5 на Алианса, който задължава своите участнички, страните-членки да защитят територията на евентуалната нова страна-членка, каквато би била Украйна. Аргументите, че няма автоматизъм за включването на НАТО във войната при приемане на Украйна не са съвсем коректни, защото всички необходими решения, с които те се аргументират, по-скоро са опит да се подмени политиката с процедура. А и звучи доста озадачаващо, защото това би било евентуален априорен отказ от изпълнение на задълженията към една страна-членка, ако влезе в НАТО, да я защитим, ако това не го направим. От тази гледна точка и САЩ, и НАТО, генералният секретар Столтенберг бяха достатъчно ясни преди срещата – ускореното членство на Украйна в НАТО не е в дневния ред на обсъждането на този етап именно заради тези проблеми. Между другото, понеже стана дума и за България, България каза същото.

Кога очаквате обаче този въпрос отново да влезе в полезрението на Алианса? Кога той ще бъде поставен по-остро, така че държавите ще трябва да дадат категоричен отговор дали са съгласни?

Той не може да бъде поставен и членството на Украйна в НАТО не може да стои на дневен ред докато има война. Защото това би означавало директно включване във военните действия от страна на НАТО. Неслучайно още от решението от срещата на върха на НАТО в Букурещ когато беше отворена врата за членството за Украйна и Грузия в Алианса, беше ясно казано, че тази декларация подкрепя стремежа на страните да се присъединят към Алианса, но тя не води директно към членство в Алианса, именно поради усложнените отношения на двете държави с Русия.И съответно признава анексирането на Крим в последствие, също така признаването на Абхазия и Южна Осетия – територии на Грузия, за независими. Точно това е причина Алиансът да не може в момента да пристъпи към реално членство на тези държави в НАТО. Друг е въпросът е, че подкрепата, която сега се оказва, тя е много сериозна.

Евелина БРАНИМИРОВА