Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, сега директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Кючуков, френският президент Еманюел Макрон обмисля да блокира социалните мрежи в борбата си срещу по-нататъшните размирици във Франция. Ще бъде необходимо да се помисли за това за какво използват социалните мрежи протестиращите младежи и за евентуални забрани, това коментира Макрон на среща с кметовете в Париж. Междувременно в Северна Франция на границата с Белгия е засилен контролът за спирането на вноса на фойерверки, за да не могат участниците в безредиците да ги купуват.

След смъртта на 17-годишния Наел, прострелян от полицай по време на проверка на пътя Франция е разтърсена от ожесточение сблъсъци между полицаи и бунтовници, грабежи, палежи виждаме, че се случват. Полицаят, стрелял по младежа, се разследва по подозиране в непредумишлено убийство.

Защо протестите във Франция според вас са толкова ожесточени? Как един такъв инцидент предизвика такава агресия?

Очевидно това, което се случи - застреляният младеж. беше повод, но очевидно причините са доста по-дълбоки. Това не са първите подобни протести във Франция, включително и през последната година. Само преди два месеца имаше подобни протести, макар и не в такъв вид, с вандалски действия.

Да, във връзка с пенсионната реформа.

Във връзка с пенсионната реформа. Френското общество е много чувствително на такъв тип проблеми. И очевидно това, което вие съобщихте, за мерките, които се взимат, е само едната страна нещата. Това са мерки, които се взимат срещу вандалските прояви, но това не са мерки, които атакуват проблемите и причините, поради които те са възникнали, и затова тези прояви се възпроизвеждат, очевидно, когато не се решават проблемите.

Между другото Макрон обяви, че тези бунтове в момента са преминали своя пик и оттук нататък се очаква постепенно успокояване на ситуацията. Но отново не се вижда пътят занапред. И за мене най-дълбоките причини се крият в три много видими обществени дефицита, които между другото по същия начин ги коментирахме и по време на "жълтите жилетки“, и преди това. И те не са само френско явление, просто във Франция си проявяват много по-видимо. Става дума за дефицита на сигурност, за дефицита на справедливост и дефицита на доверие, което се чувства в обществото. Всеки от тях има много дълбоки корени и нито един от тях не се атакува в момента.

Причината, която повечето анализатори посочват, са отношението на полицията към хората с имигрантски произход, но има ли според вас други причини, вие споменахте някой от тях, довели страната до това положение? Макрон ли в случая е проблемът? Този, който е на власт ли?

Не, не е Макрон конкретно проблемът. Проблемът е ако започнем с третия дефицит, за който стана дума – загубата на доверие, разминаването между дневния ред на управлявани и управляващи. Голяма част от обществата и френското общество конкретно, няма чувството, че управляващите са тези, които решават техните проблеми. Нещо повече - политическото разделение на ляво и дясно постепенно губи релевантност от гледна точка на публичните нагласи, защото лявото и дясното се разглеждат като част от проблема, а не като път към неговото решение. Смяната на едното с другото не се разглежда като път към неговото решение. И между другото това отговаря и на въпроса: Макрон ли е – не е Макрон само. И затова се раждат и по-екстремните тенденции, каквато виждаме и в случая, най-много често екстремно дясното, но също така имаме и в ляво екстремни прояви.

Кой според вас може да има полза от всичко това?

Аз не бих казал, че някой би имал полза, но че политически това се използва, това е безспорно. Преди всичко това се използва от крайната десница, при това не само във Франция. Използва се основно през призмата на антимигрантските настроения. Между другото заявление, и при това официално, имаше от страна на управляващите в Полша, в Унгария, в Италия, които отдадоха всички тези проблеми във Франция, това, което се случва, на мигрантския натиск и на загубата на европейска идентичност във Франция, която е причината за това.

Нещата са според мен е доста по-различни. Това, което ние наблюдаваме, е, че със загубата на тази сигурност, която националната държава даваше доскоро, изваждането от този уют, който европейските общества имаха – и политически, и социален, създаде проблеми, и обществата почнаха да си търсят тази загубена сигурност, национална сигурност на едно по-ниско ниво, на поддържавно ниво, на общност, на етнос, на религия, на идеи. И затова се оформиха от една страна групировки на радикалния ислям, от друга страна много силни ксенофобски настроения и антимигрантски, които разделят обществата. Оказа се, че глобализацията като цяло отваря държавите, но затваря обществата. И това се чувства много сериозно във всички европейски общества, и безспорно крайнодесните, антимигрантските партии са тези, които най-вече печелят от тези процеси.

От размириците, които наблюдаваме във Франция най-голяма полза има "Националното крайнодясно обединение" ли?

На Марин льо Пен.

Да, от целия този хаос във Франция. Нека да кажем, че насилието се е изляло основно към символите на републиката и полицейските участъци, училищата, най-вече кметствата, т.е. основните сгради, обществото, хората – те са най-страдащи. Но казвате, че може да наблюдаваме вече едни затворени общества. Подобна е ситуацията и в Германия.

Да, там имаме същите тенденции, не само в тези две страни, но в Германия буквално последните избори дадоха възможност на Алтернатива за Германия – крайнодясната формация там, да спечели изборите в едно от малките кметства, и в също така вече в прогнозите си да изпревари управляващата Социалдемократическа партия, в социологическите прогнози. Т.е. очевидно това е една от много сериозните тенденции.

Това, което вие споменахте – да, атакуват се устой на обществото, и това не е случайно, защото тези хора, които протестират, те казват, че основното в момента, което тях ги мотивира, е гневът. Гневът спрямо институциите, гневът за това, че свобода, равенство, братство – тези основни принципи на Френската република, които институциите защитават, не се отнасят до тях. Те има чувството, че те са оставени в страни от тези основни ценности, че те не са защитени от институциите, включително от полицията, има маргинализация и гетоизиране на огромни слоеве. Дори в една Франция се говори за бедност. Разбира се, това не е абсолютната бедност на Африка, но това е процес на обедняване и процес на социална несигурност. Мнозинството от гражданите на Франция споделят, че те смятат, че техните деца ще живеят по-зле отколкото тях самите, което вече натрупва това обществено напрежение.

А знаем колко толерантно общество са французите, колко много мерки социални има за тях, и въпреки това.

И от друга страна знаем колко активно политически е френското общество, което не търпи чувството за несправедливост.

Г-н Кючуков, говорим си с вас за Франция – какво се случва там, във Франция, френските предградия, интересна е ситуацията. Това някакъв стремеж към създаване на монопол ли е или нещо друго?

Първо, аз бих казал, че за разлика от предишните подобни случаи, това не е проблем само на предградията, и това се отчита в анализите в момента. Тези вълнения в момента във Франция са всеобхватни – те обхващат всички градове, и не само предградията. Второ, те са много по-неконтролируеми за разлика от предишните. Те на практика нямат ограничения в разрушението, което се прави. И трето, не на последно място, друга особеност е, че те са много силно повлияни от социалните медии – организират се в социалните медии, в много по-голяма степен отколкото досега и обхващат преди всичко най-младото поколение - тийнейджърите на възраст между 13 и 20 години. И това ги прави много по-трудно контролируеми, защото там общественото недоволство избива най-директно и най-неконтролируемо. А дали се търси някакъв монопол – не. Това е по-скоро основното, което нееднократно ставаше дума, това е гневът, това е недоволството, това е чувството за липса на перспектива и на каквато и да е защита: Социална, политическа, включително и от гледна точка на образование и работа.

Неконтролируемият гняв, който се отприщи от млади хора, може ли да доведе до една промяна на Франция като цяло? 

Бих казал доста трудно. Очевидно ще се търсят социалния амортисьори, които да решават частично проблемите, въпреки че през последните десетилетия такива не бяха намерени, по-скоро проблемите са задълбочават. Но тук по-скоро проблемът изглежда системен, той не е въпрос на конкретната държава и на конкретното управление. Говорихме за нарастващите неравенства и за относителната бедност и несигурност. Дори самият пример - изнесени данни от форума в Давос разкриха, че Джеф Безос – собственикът на Amazon, 1% от неговото богатство се равнява на целия бюджет на здравеопазване на 100-милионна Етиопия, което показва огромната разлика и огромното разслоение, което настъпва в света.

Другият проблем: Глобализацията. Тя превръща, тя глобализира и социалните проблеми. Бедността на Африка вече е проблем на Европа, и това ние го виждаме ежедневно в мигрантските потоци. И затварянето на Европа, превръщането на Европа в обсадена крепост не решава проблема. Да, това е път да се направи, да се отдели законната от незаконната миграция, но това не решава проблема с бедността в Африка. Още по-малко го решава примерно британския подход, където връщат мигрантите от Африка в Руанда, отново в Африка, в една от най-бедните държави в Африка, преборвайки се по тоя начин с миграцията в собствената си държава. Т.е. проблемът на миграцията е бедността, проблемът на бежанците са войните. Докато не се решат тези проблеми, съответно няма да решим и нашите проблеми с тяхното присъствие тук.

Да, и България също имам проблем с това. Може би трябва да се обръщаме все по-често към нашите съседи. Какво мислите за споразумението между Турция и Европейския съюз трябва ли да се поднови във връзка с мигрантите или да има ново такова?

Това, което направи Европейски съюз в споразумението си с Турция, беше до известна степен да реши остротата на кризата, да прехвърли част от проблемите от Европа върху Турция, между другото бяха направени подобни опити да се създадат страни буфери в Северна Африка – лагери в Алжир, в Либия, но това се оказа неприемливо и невъзможно, т.е. това е път към ограничаване на незаконната миграция, но това е и прехвърляне на проблема от Европа върху нейните съседи. Т.е. това споразумение трябва да съществува и то е необходимо, за да даде време да се търси решение да проблемите. Но времето според мен не беше използвано за тази цел. Имаше успокоение, че проблемът е решен, и той отново рано или късно ще се стовари върху нас.

Виждаме летните месеци особено в България този проблем се засилва все повече. Каква политика води страната ни в момента според вас?

В това отношение България се опитва достатъчно разумно да следва един общоевропейски подход дотолкова, доколкото е ясно, че България и нито една страна, външна граница на Европейски съюз не може да реши си сама проблемите. Виждаме, че страни като Франция, Италия не могат да ги решат, така че от наша гледна точка е абсолютно задължително подходът да е общоевропейски, включително и с охрана на граници, това, което се прави, но не само. Това, което България може да направи е да обърне внимание на бизнеса с мигрантите. Защото това е бизнес, печеливш бизнес. Всички тези каналджии, на които сме свидетели почти ежедневно, това е нещо вече, за което може страната да вземе по-сериозни мерки. Но общият проблем, той трябва да се решава в рамките на Европейския съюз. И аз се боя, че дори и Мигрантският пакт, който в момента се обсъжда, и който не беше приет поради несъгласие от страна на Унгария и Полша, той също омекотява проблемите, но не води до тяхното решение. Той разпределя тежестта, опитва се да я разпредели, но не я решава.

А как тълкувате позицията на България?



България естествено според мен зае достатъчно ясна позиция, че трябва да се търси общото решение. България има доста резерви към квотното разпределение, защото това само по себе си е един трудно работещ механизъм. Отговорността трябва да бъде обща, но разпределението по квоти изглежда доста странно, най-малкото защото самите мигранти използват България като транзитна страна. И проблемите на транзитните страни, и на страните крайни дестинации са доста по-различни. Транзитните страни се опитват да помогнат на мигрантите колко са може по-бързо да минат, а крайните дестинации, техният стремеж е да не допуснат мигрантите да влязат на тяхна територия.

Г-н Кючуков, бих искала да си поговорим и за случващото се в Украйна, войната на Русия в Украйна. Как смятате, че ще се развият нещата?

Засега не виждам оптимизъм. 16 месеца след началото на войната ние не сме по-близо до мира, не сме се приближили изобщо до мира.

А това влияе. Влияе и на политическата обстановка и у нас по някакъв начин.

Влияе на целия свят, защото това буквално разкъсва международните отношения, създава атмосфера на една дългосрочна и дълбока конфронтация, поставя света в условия на секюритизация: Когато сигурността е основният мотив при вземане на всички политически решения, на абсолютно всички решения, сигурността е първи приоритет. Това води до милитаризация на международните отношения и до буквално разкачване бих казал на континента Европа от Русия.