Според данни на Евростат за март на месечна база инфлацията в еврозоната достигна 0,6%, а годишната инфлация се е забавила до 2,2% през същия месец. Най-голям принос за нея имат услугите, при които цените са поскъпнали с 3,4%, а цените на храните, алкохолът и тютюневите изделия са се повишили с 9,9%. Тези данни каква картина рисуват? Наш гост е Любомир Дацов – бивш зам.-министър на финансите и настоящ член на Фискалния съвет. Добър ден, г-н Дацов.

Здравейте.

В каква еврозона ще влезе в България?

Вие сама отчетохте данните. Де факто, ако трябва да ги говорим на икономически език, това означава, че нещата се са успокоили в Европейския съюз. Де факто 2% е инфлация не е инфлация, тъй като това е много близко, всъщност 2% е т.нар. цел, която Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да поддържа. Инфлация, която е в рамките между 1,5-2% на годишна база, всеки един икономист я счита за нормална. А поставянето на акцента върху инфлацията в еврозоната е по-скоро журналистически подход, отколкото икономически в момента може би защото особено на Балканите стана модерно да се спекулира в тази област и да се играе с усещането за инфлация. Иначе, в момента Европа по един или друг начин относително добре се стабилизира. Дори ако погледнем, всъщност инфлацията не обрисува икономическата картина, много по-важни са всъщност другите показатели: на първо място растежа на БВП, оттук нататък нивото на инвестициите дотолкова, доколкото то говори за една бъдеща икономическа активност, а пак тези показатели отчитат миналото. Така че картината в Европа е много цветна. Например за 2024 година, тъй като няма още данни за първо тримесечие, държави, които имат растеж около 4%, а трябва да кажем, че за Европа всичко, което е над 2% икономически растеж, е изключително високо. Това означава, че има държави, в които икономиката работи много добре. Едновременно продължават проблемите в основните няколко държави, каквито са на първо място Германия и малко по-малко Нидерландия, дотолкова Нидерландия нещата видимо там преминават от гледна точка на възстановяване на икономическа активност и пребалансиране. Германия все още 2024 година беше много лоша година за нея, но и там първите данни, които идват за първо тримесечие  оценъчни, дават, че икономиката се стабилизира малко по-малко и преодолява шока, който беше от предходната година. Така че много цветна картина в Европа и Европейския съюз като цяло. Но като цяло, макар и неуверено, имаме икономическа стабилизация.

 

Очаква се обаче Европейският съюз да бъде засегнат от митата, които трябва да влязат в сила по-късно тази седмица, включително 25% такса върху вносните автомобили. За миналата година Общността отчете близо 90 милиарда евро излишък при търговията с автомобили. САЩ и Великобритания обаче са водещите дестинации за износ от Европейския съюз. Какво отражение ще имат митата на Тръмп? 

Някъде четох, че приблизително ударът върху икономиката би бил равен на около 4 милиарда по-специално за трите водещи луксозни марки, които основно се изнасят към САЩ. Защото ако погледнем, това са основно немски коли, които се изнасят за Америка. Както се казва, френските коли сигурно не са такава голяма част. Но това по-скоро е много двустранен процес. Всъщност аз не бих отдавал чак такова голямо значение на митата на Тръмп. Ако се случва нещо, това, което се случва, е, че той всъщност ударя собствените си потребители. Много от допусканията е, че като вдигнеш цените на европейските продукти, потребителите ще се пренасочат към други. Само че дори в САЩ покупката на европейски стоки е въпрос на ценз. Т.е. на място в обществото. Ако някой си е купувал "Мерцедес“ преди, той пак ще си купи "Мерцедес“ дори с тези повишени мита, тъй като е въпрос на място в обществото. Там обикновените работници не си купуват европейски стоки, нито пият европейско вино, нито пак купуват европейски дрехи. Така че по-скоро това, което прави Тръмп – да, ще има ефект върху европейската икономика, но проблемът в автомобилостроенето е по-скоро преориентация на потребителите в самата Европа например към много продукти, които идват от Китай, по-специално в автоиндустрията, електрическите коли, отколкото това, което ще се случи със САЩ. Т.е. аз не бих влагал толкова много ужас в гласа, когато говоря за митата, които налага администрацията на Тръмп.

Освен това, цялата тази политика, която прави Тръмп, тя неминуемо ще доведе първо до удар на американската икономика. Аз бих се притеснявал по-скоро от ефекта, който би се получил ако Америка влезе в една криза, доколко администрацията на Тръмп ще може да управлява тази криза. Между другото, според мен Тръмп търси тази криза, защото той иска да преструктурира икономиката в САЩ, да обърне посоката, в която тя се движи и едновременно да я ускори. Това само по себе си за да се случи, или му трябва много дълъг времеви период, или му трябва криза. И това, което всъщност се вижда, е по-скоро политическо говорене в областта с митата и съвсем други акценти, с които се решава вътрешнополитически задачи. Големият въпрос е: ако Тръмп продължи и предизвика криза в САЩ, тя по какъв начин би се прехвърлила върху останалата част на света.

И как, по какъв начин? Какво ще е отражението й?

Има неизвестни. Каквото и да говорим в момента, това би било една спекулация. Например, ако Тръмп направи краткосрочна криза, т.е. не повече, максимум 8 месеца-1 година, това би могло изобщо да не се усети по някакъв начини в Европа, но би дало в дългосрочен план сравнителни предимства на американската икономика пред европейците. Но това е при допускане, че европейците продължат в този, хайде да го кажа в кавички – "заспал“ начин на управление на икономиката, което на мен не ми се вярва, защото динамиката, която внася американската политика, както виждаме, много или малко изважда от дрямката европейците и те взимат определени мерки. Дълго време в Европа намаляване на бюрокрацията беше нещо недопустимо, беше като мираж. В края на краищата всички видяхме, че в момента мерките, които се взимат и на национално ниво, все повече и повече политици, които управляват различните държави, осъзнават, че без конкурентоспособност, без намаляване на административните тежести, нещата няма как да продължат. Макар че административната тежест едва ли е най-големият проблем, който трябва да се решава от гледна конкурентоспособност на икономиките в Европа.

Г-н Дацов, а как предстоящото нарастване на европейските военни разходи ще повлияе на инфлацията, на икономическия растеж, най-вече на икономическия растеж? Много се залага на тези разходи.

Аз бих казвал: хайде да изчакаме. Сега, да правим разлика между говорене и реални действия. Няколко от най-важните държави, първо, в момента няма съгласие цялостно, нали, българската преса и новинарския поток представя нещата все едно, че има единно решение, единна посока. Това изобщо не е така.

Да, така е, не е така.

Много е пъстра картина от гледна точка какво е състоянието на бюджетите. Има разлика в нивото на военните разходи вече, които някои държави правят, т.е. има абсорбиране на тези нива. Трябва да кажем, че повечето говорят за повдигане с 1,5% от БВП спрямо нивата 2022-2023. Ако погледнем данните ще видим, че там Европа е около 1,3-1,4. Т.е. ние говорим да се отиде 2,5-2,8 средно ниво на превъоръжаване, което всъщност не е чак толкова голямо и може да бъде абсорбирано във военните бюджети. Освен това, Европа може да използва това нещо за буфер в икономическо отношение стига да знае как да го направи. Т.е. само по себе си ако се правят тези военни разходи през икономиката, умно се правят нещата и бъдат подкрепени с политически действия, които да направят Европа по-единна и по-силна, т.е. създаването на единна европейска армия, залагането на европейски системи за превъоръжаване и т.н., може да се получи доста по-различна история за Европа и за всички нас, и Европа да излезе доста по-силна от тази ситуация. Така че каквото и да говорим, пак ще спекулираме, но нито единна Европа... Аз не вярвам, че нещата са... Да, естествено, ако всичко това бъде на базата на дълг, това би било негативно, защото ще трябва да се купуват държавни ценни книжа, да има подкрепа от ЕЦБ. Малко историята прилича на това, което се случи с COVID кризата и последствията, което понасяме през последните две години като по-висока инфлация в цяла Европа. Но според мен няма да е точно такъв сценарият.

Повечето държави без това са на върха на дълга си. Нали разбирате, че все пак някой трябва да купува този дълг. И когато има прекалено много дълг на масата, както всички в момента се ориентират, то цената на този дълг ще бъде вече доста висока и солена. И това в национален план пък ще накара правителствата по-скоро да отидат в друга посока да решават тези проблеми. Ние все пак говорим за нещо, което ще се развива в средносрочен план, макар че ние разглеждаме нещата все едно, че сега в момента ще се случат и от утре всичко това нещо става. По-скоро нека да го разглеждаме като процес на адаптация и на икономиките, и на решенията. А да видим какво прави… Аз мисля, че много по-важно е това, което Марио Драги сложи на масата – европейската икономическа стабилност, конкурентоспособност. Решим ли този проблем, сигурно ще решим и нещата в сферата на отбраната и сигурността.

Г-н Дацов, на изслушвана пред народните представители по повод на бюджета за тази година вие препоръчахте правителството да бъде много по-амбициозно, свиване на разходната част на бюджета и в намаляването на дефицита. Това как може да стане?

Ние затова имаме правителство. Всъщност ние констатираме чисто макроикономически дисбаланси и от гледна точка на това, че много хора сигурно не си представят бюджета като нещо живо, но той също има правила на функциониране. И тогава, когато не спазваш тези баланси и правила, които са заложени в бюджета, ще трябва да вземеш някакво решение. Ние констатираме, че ако искаме да имаме устойчив бюджет, или ще трябва да бъдат намалени разходите, или трябва да бъдат вдигнати данъците. Другото нещо е, че не може… България 2024 година направи почти 3% икономически растеж. Тази година ситуацията, ако нещо не се промени значително, ще бъде на същото ниво, независимо дали малко отгоре или отдолу. Няма как при 3% растеж да бъде дефицит от 3%. Това ориентира, че се харчи значително повече. За да бъде дефицита около 3%, трябва да имаме спад приблизително от 1-2 или 3% план на икономиката. Балансираното състояние на бюджета е приблизително при 1% растеж да имаме дефицит максимум до -1, но по-скоро да бъде към балансирана позиция от нулата. Т.е. ние отчитаме, че има нарушения и отклонения от всички тези стойности, които се ориентир за доброто здраве на бюджета и даваме препоръка на политиците, че трябва да направят нещо в тази посока. Какво точно да се направи е въпрос на политически избор. Те за това ходят на избори, за да бъдат техните програми "ендорснати“, както се казва, заверени от вота на хората. Хората някои път гласуват по-скоро "харесвам-не харесвам“ някой, и то дори чисто физически.

Но много малко хората четат тези програми, които слагат на масата политическите партии. Но това се е проблем на хората, след като не внимават какво правят и какво избират, защото всъщност те авторизират политиците с техните програми да извършват едни или други действия. Например когато в тези програми няма нещо, което политиците правят, ние всичките трябва да имаме претенции, че това е недопустимо, които го направят. Например визирам дигането на данъците, защото в България няма нито една политическа партия, която е за вдигане на данъците, но в много отношения действията, чисто политическите решенията, които се слагат на масата, водят до това.

Неизбежно ли е вдигането на данъците, извинете?

Ама ако продължаваме в тази посока и не направим нещо в разходната част, или ще правим едни много високи дефицити, т.е. ще трупаме се повече и повече дълг, и имайте предвид, че ако нещата не са развити положително, може да стане така, че да не може да продаваме този дълг. Например, ако само една агенция намали кредитния рейтинг на България, трябва да ви кажа, че може да се получи една вълна. Между другото имаме в историята такива случаи. Румънците отнесоха образно казано доста големи шамари, когато при много по-ниско ниво на дълга, отколкото в момента беше български, не можаха да намерят пари на пазара да си финансират разходите, просто защото пазарът не им повярва и не искаше да купува техния дълг, оценявайки ги, че са безотговорни. Същото може да се получи и в България. В момента например пазарът се крепи от това, че хоризонтът на влизането на България в еврозоната дава сигурност за развитие на икономиката и дава една доста голяма стабилност. Но дори това нещо в един момент, ако тази политика продължава да е дългосрочна, би променило тази оценка. Т.е. ако ние продължаваме след 2-3 години, нещата няма да бъдат такива. Още повече, че ние в рамките на няколко години, ако правим такива дългове, нищо чудно да стигнем до един нива, който никога не сме мисли, например 40-50% в един хоризонт от 10 години, дори по-малко.

Ще се наложи ли актуализация на бюджета след получаването на конвергентния доклад през юни?

Не виждам никакви причини това да стане, поне в момента. Не знам защо ми задавате този въпрос. Няма никакви сигнали към момента това да се случи, пък и тя, актуализацията, едва ли ще бъде в посока на намаляване на разходите. Така че нито е необходимо, нито се налага такова нещо. Така че ако някъде някой нещо говори, това бих казал, че е откровена политическа спекулация, нищо повече.

Има ли нещо, което да ни попречи за пъти за еврозоната? Наскоро гръмна този скандал с европрокурора Теодора Георгиева.

Аз не бих казал, че това нещо би пречило. Някой ако иска да го спряга, да го спряга това нещо. Но има две неща: първо, ние сме си написали домашното на ръба, образно казано, някой да го разчете какво сме написали. Имаме проблем с "краснописа“ в кавички или без. Т.е. всичките ни показатели са доста гранични. Политиката, която се води в България, също е гранична от гледна точка на това, че не гарантира и не дава основания за ясно изразени политики, които са антиинфлационни или реформаторски, така че да стимулират развитието на държавата и растежа през следващите години. Това няма как да не се отчита. Другото нещо е, че ако погледнем покрай еврозоната ние забравяме едно от важните условия: ние сме в черният списък за пране на пари. Едно от нещата, които ще влияе върху взимането на решението, всъщност мисля че тук в рамките на следващите няколко седмици ще има среща, на която ще се реши дали оставаме в този списък или ще бъдем извадени. Голям проблем е ако останем в този списък. Иначе само по себе си, че някой прокурор срещу него нещо се разглежда, това не е добър сигнал, но не е да не се случва във всички държави. Най-малко ако погледнем, Люпен беше осъдена онзи ден за присвояване на определени средства от Европа, макар и много условно, но така или иначе такива неща се случват по цял свят. В края на краищата човек не може да контролира абсолютно всичко и да накараш всеки един да се държи както е нормално.