Пиар експертът Любомир Аламанов в интервю за Агенция "Фокус“ за предизборната кампания.

Г-н Аламанов, как разчитате посланията на партиите в тази предизборна кампания? 

Посланията на партиите донякъде отразяват тяхното реално политическо присъствие. Новата коалиция на демократичните сили "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, както и други организации, които се присъединяват към тях, имат много добра позитивна кампания, с която се опитват някак си да вдъхнат надежда в хората, че има възможност, има шанс нещата да се оправят, да се подобрят и да – те знаят как да го направят това нещо. От друга страна, коалицията ГЕРБ-СДС много трудно се справя с ударите, понесени от списъка "Магнитски“, от списъците на английското правителство, изобщо разкритията, които се случват около тяхната дейност, и затова, вместо да дадат някакъв отговор, те по-скоро се опитват да направят много силна негативна кампания, което не е характерно за тях. За пръв път виждам те да правят такава негативна кампания. Те говорят само и се опитват да внушат негативни неща за ПП и ДБ, което е и странно, на фона на заявката им, че искат да управляват евентуално заедно за в бъдеще. Очевидно е целта им – просто да станат първи на всяка цена и явно няма да пожалят никакви средства в това отношение. И имаме един голям набор партии, които са про-Путински настроени, които по неясни съображения се зоват "патриотични“, но те развяват знамена на чужда държава, пазят паметници на чужда окупационна армия и се държат като някакви агенти на Русия направо.  

Наблюдаваме ли отново възход на тези националистически партии? 

Не знам доколко може да се каже, че има възход. Те просто са изумително кресливи, изумително шумни, изумително безпардонни в своето поведение и своите думи, и всичко, което правят и говорят. Все повече и повече хора виждат, че нормалният свят не се занимава с нищо друго, живее някакъв друг живот, а не да се връщаме отново и да рециклираме едни и същи безумни идеи на едни и същи диктатори, чиято мания за величие или за някакви отдавна отминали времена на империи просто им пречи да продължат напред и което е по-лошото – тормозят милиони хора в сляпото си желание за повече власт.  

Сега ще ви помоля да извадите стъкленото кълбо и да почнем да прогнозираме. Каква предизборна кампания очаквате вие? Ще бъде ли различна и ако да, с какво? 

Вече се вижда колко е по-различна тази кампания от предишни. Както казах, коалицията на демократичните сили ДБ, ПП и останалите правят много добра позитивна кампания, с която се опитват да начертаят бъдещото развитие на страната, начините, по които може да преодолеем кризата. От друга страна, различното е, че ГЕРБ очевидно си изпускат нервите и за пръв път от много време правят изцяло само негативна кампания, опитвайки се да въвлекат целия политически живот с мантрата си, че са "маскари“, само и само да намалят избирателната активност и да успеят с добре строен и подреден партиен актив да станат първи отново. И истерията на лявопопулистко-про-Путински настроените партии, които просто се опитват да заемат максимално място в следващия парламент. Така че това е доста по-различно от последните няколко кампании, които наблюдавахме.  

Очаквате ли "брак по сметка“ още по време на кампанията? 

Засега не се очертава. Засега тези три центъра на политическите сили доста яростно са се изправили един срещу друг и аз не виждам как биха могли да си протегнат ръка не само през кампанията, но и след това. Така че по-скоро тук обръщането ми трябва да бъде към самите избиратели, че трябва да излязат и да гласуват, за да може със своето гласуване да предопределят кой ще спечели и кой има право тук да настоява за своята визия за бъдещето на страната, защото като си стоят вкъщи и не гласуват, нищо няма да се случи. Това не е бойкот на политическата система, това е отказ от участие в политическата система и предоставяне на партийните активи възможност да надделеят. 

А според Вас какъв ще бъде изходът от изборите този път? Ще има ли най-после "бял пушек“? 

Всичко е в ръцете на избирателите. Ако избирателите не отидат да гласуват, тези 1,5 или близо 2 милиона, които заявяват, че не желаят да гласуват, тогава най-вероятно ще се повтори ситуацията от предишния парламент. Но ако тези 1,5 милиона поне се определят и решат – хайде този път да видим, може да имаме нормално европейско достойно развитие на страната, нормално бъдеще за нас и нашите деца, то тогава резултатът би могъл да бъде много по-различен. Но всичко е в ръцете на избирателите.  

Нека да поговорим за нещо друго актуално, което се случи – огромният скандал, който се разпали в Народния театър. Какво мислите Вие за това? Това някакъв тип PR-ски трик ли е, изпускане на нервите? 

Не. По-скоро натрупано напрежение. Аз съм малко далече от тази сфера, но доколкото видях всички коментари, и директорът на Народния театър при заемането на позицията си е имал много амбициозна програма, която донякъде я изпълнява, донякъде очакванията на част от гилдията са били по-различни и фактически скандалът с г-жа Кръстева и с г-н Морфов е бил само катализатор на всички останали процеси, които са се случили. Г-н Морфов като истински творец, той има неговите странности, но той е един гениален режисьор. От друга страна, г-жа Кръстева, според мен тя трябваше да се определи наистина, ако ще е PR на институцията Народен театър, то тя няма място при някоя политическа сила, независимо от това дали преди това е била част от нея или не. И на финала изключително неприятно впечатление ми направи опитът за замазване на цялата ситуация от страна на директора на театъра, който каза нещо изключително недопустимо, а именно – че хората, личностите нямали значение, само институцията била важна. Според мен не е така. Според мен институцията се прави само и единствено от личности. Институцията не е сграда, не е постановка, не е декор. Институцията, това са личностите, които със своя авторитет и със своя морал я правят институция.  

А този скандал ще удари ли по репутацията на Народния театър?  

Всичко зависи от развитието, което ще има по-нататък ситуацията. Ако все пак има нормални действия, поемат се отговорности, може би няма да се отрази. Но ако някои личности се запънат и решат да бранят личното си его, то може да има някакви по-неприятни последствия. Хубавото е, че изумително голямо количество истински личности са дали част от своята душа на Народния театър и едно-две такива малки, макар и доста неприятни, събития трудно биха се отразили на цялостната репутация на театъра.