Интервю с комуникационния експерт Любомир Аламанов за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“.

Доста определения чухме за посещението на украинския президент у нас. Как ще го определите вие това нещо, което се случи в четвъртък?

Спокойно може да се определи като излизане от изолацията, в която служебният кабинет на президента Радев беше поставил България, знак за това, че тръгваме по пътя на нормализацията като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО.

Разбихме ли мита че сме Троянския кон в НАТО с тази визита?

Поне дадохме някакво начало, поне дадохме някакъв знак. Особено на срещата между президента Зеленски и председателя Денков се видя, че България вече иска наистина да се откъсне от тази орбита и да има своето място.

Доста наситена беше визитата. Наистина по различен начин бе посрещнат украинският президент на "Дондуков“ 1, а след това и на "Дондуков“ 2. Лице в лице застанаха актьор и генерал. В социалните мрежи вие пишете, че след тази визита ясно са били очертани два свята: единият в лицето на Зеленски, и другият в лицето на Румен Радев. Какво видяхте вие в тази среща?

Видях нещо много тъжно, видях как се повтарят опорките на Кремъл, а именно, че веднага трябва да се говори за някакъв мир, веднага трябва да се спрат военните действия, едва ли не Украйна веднага трябва да капитулира. Срамно поведение от страна, за съжаление, на българския президент. От другата страна видяхме човек, който се бори за своята страна, който се бори за своите хора. Президентът Зеленски каза, че 200 000 украински деца ги няма, изчезнали са, може би отвлечени, никой не знае какво става с тях. И в този момент да се каже: "Ами добре, да спрем да се борим, да забравим всичко“ – това е доста срамно. За съжаление нашият президент беше поставен на мястото му от президента Зеленски с кратката фраза: "Ами ако вие бяхте в същото положение, ако някой вас ви нападне, нямаше ли да искате помощ или веднага щях да се предадете?“. Няма отговор на тези въпроси.

Да, и "ще кажете ли: "Путин, взимай български територии“? Това бяха думите на Зеленски, които може би доста дълго време ще е отекват, дори и в Президентството. И стените ги чуха тези думи.

Много, много, в смисъл беше такова шокиращо. Аз за съжаление не съм в България и нямаше как да бъда по-близо до тези събития, но даже и тук се чуха тези думи, отекнаха и те ще продължат да отекват.

Реакцията на Кремъл беше светкавична, тя дойде от говорителя Дмитрий Песков, който заяви че украинският лидер се опитват да въвлече други държави в конфликта между Москва и Киев. Трябва ли да буди притеснение това у нас и у българските граждани?

Според мен не, защото това е пропагандна война, която Кремъл се опитва да води и да налага разказа, че който иска да помогне с нещо на нападната Украйна, той едва ли не става пълноправен участник във войната. Както виждаме, година и половина изключително много държави помагат с въоръжение на Украйна и нищо не се е случило, така че според мен няма причини за притеснение. Ние сме пълноправен член на НАТО, ние сме НАТО, така че ние сме напълно защитени с всички средства, с които Алиансът разполага.

Вие какво очаквате да се случи след тази визита?

Силно се надявам, че след тази визита българското общество ще види малко повече отвъд руската пропаганда и ще разбере смисъла на това, което правят украинците, ще разбере тяхната саможертва и готовност да отстояват живота и свободата си, и ще предприеме друг подход към всички български политически измамници, които служат очевидно на интересите единствено на Кремъл. Политическата класа може би ще има малко по-обединен отговор и по-обединени действия в това наистина да заемем нашето място като пълноправен член на НАТО и Европейския съюз.

Сякаш наистина по тази тема в парламента разделението е една идея по-малко. Единствено "Възраждане“ и БСП са категорично против.

Ами това е отново странното чувство за хумор, с което те се наричат "патриоти“, защото ако на тях им се зададе същия въпрос: патриотично ли е да се остави един агресор да избива населението и да заграбва земи, не знам те какво биха отговорили. Патриоти, които веят чужди знамена и подкрепят чужди агресори, според мен са просто политически измамници.

Добре, и накрая наистина да обобщим с една дума: какво видяхме в четвъртък?

Видяхме исторически момент за България, момент, в който отново стъпихме уверено на пътя на цивилизационния избор, който сме направили преди много години, а именно да бъдем част от западната демокрация.

Веселка Иванова