На 12 септември на последното си редовно заседание за този мандат, Общински съвет Видин взе решение за стартиране на процедура за предоставяне на безвъзмездно право на управление на Община Видин на пет архитектурно-строителни недвижими културни ценности с категория "национално значение“, публична държавна собственост. Това са: Музей "Кръстата казарма“, Крепостни стени на турско кале“, оформящи ров "Крепостни стени на турско кале“ – с "Флорентин капия“, оформящи ров, "Пазар капия“ и част от крепостните стени на крепостта "Баба Вида“ до "Телеграф капия“. В интервю за "Фокус“ видинският депутат в 49-то НС Любен Иванов, който е и зам.-председател на Парламентарната комисия по туризъм, коментира взетото решение и състоянието на историческите паметници на територията на Видинска област. Той е категоричен, че Общините трябва да са двигателя, да са основата, върху която да се изгради стабилна и иновативна туристическа инфраструктура.

Как оценявате стопанисването на  десетките национални културни паметници в община Видин и ще се подобрили стопанисването им, ако те бъдат прехвърлени в управление на общината?

Това не е първото решение на Общински съвет Видин в тази насока. Още през 2021 год. се прие подобно решение, след което обаче не последваха никакви конкретни стъпки от страна на Община Видин. Още като общински съветник в мандат 2015-2019 год. настоявах за промяна на отношението на местната власт към паметниците на културата в община Видин. Тези ми усилия продължиха и през мандата на Общински съвет Видин 2019 – 2023 год., когато грижата за тях залегна в предизборната програма на кмета Цветан Ценков и той още в самото начало депозира в Министерство на културата искане да му се предоставят в управление редица паметници на културата. За съжаление от 2021 год. и до днес кмета на Община Видин не предприе никакви действия за реализиране на тези си намерения.

Срутването на част от стената на крепостта "Баба Вида“ е еманация на безхаберието на общинската администрация по отношението на паметниците на културата. Защото то е резултат от бездействие им и от игнориране на проблемите, които компетентните органи отдавна посочваха. Освен срутването на част от стена на "Баба Вида“, следва да посочим и течовете в "Кръстата казарма“; лошо е състоянието и на крепостта "Кастра Мартис“ в Кула.

Аз се надявам, че този ход на Община Видин няма да остане просто един предизборен ПР трик, а ще е началото на една целенасочена политика. 

Мое лично удовлетворение е, че решение за получаване на управлението върху крепостта "Кастра Мартис“ се подготвя и от Общински съвет Кула. Това е резултат от моя инициатива като областен управител на област Видин през 2022 год.

Къде е според Вас проблемът в стопанисването на паметниците?

Проблемът в стопанисването на националните паметници обаче е другаде. Срутването на част от стена на крепостта "Баба Вида“ бе подходящия момент за иницииране на обществен дебат по темата: опазване и експлоатиране на паметниците на културата. В този дебат можеше и трябва да бъдат включени не само местни, но и национални институции и да се насочи общественото внимание към проблемите на Видин и Северозапада в опазването на тези паметници. Като пример трябва да посочим целенасочената работа по опазване на културно-историческото наследство в съседна Сърбия, където преди близо 10 години  усилията на централната и местна власт бяха обединени и се постигнаха значителни резултати и днес те се радват на отлично съхранени, експонирани и социализирани туристически обекти, вкл. и обект включен  и  защитен от ЮНЕСКО. Пропускът при нас в региона,  е че не се получи сътрудничеството между представителя на централната власт в региона и кметската управа.  

Колко паметника от национално значение има в региона и Вашата оценка за тяхното стопанисване? Кои от обектите са в риска и от какво се нуждаят приоритетно?

Не мога да кажа бройката на паметниците от национално значение в региона, мисля, че мога да ги кажа поименно, но точен брой не знам. Всички те обаче са в окаяно състояние. Както аз, така вероятно и Вие не си спомняте, кога за последен път някой от тях бе основно реставриран. За да се стопанисват всички тези паметници на културата обаче трябва да има загрижен стопанин с план не само за поддържането им, но и за тяхната социализация след реставрацията и консервацията им.

Всъщност общините, в които са разположени тези обекти, трябва да вземат решението на проблемите в свои ръце и заедно с държавата да изградят план за постъпателна реставрация, консервация и социализация на всички обекти. Това е печелившия модел в цял свят и трябва да бъде приложен и в България.

Проблемът с цената на входните билети за културните паметници – 3 лева за български и чужди пенсионери? Не е ли много ниска? Не се ли ощетява бюджета на общината? В чужбина българския пенсионер няма привилегии  при посещенията на  музеи.

Цената на билетите е изключително ниска. Тя не дава възможност да се правят политики и да се поддържат обектите. В тази насока има много европейски и дори български примери, които могат да доведат до повишаване на приходите, без съществено увеличаване на цените.

Как виждате експонирането на уникалните  римски обекти, днес недостъпни за туристи – Рациария, Бонония и няколкото в района на Димово, Срацимир?

Разкопките в тези обекти трябва да бъдат продължени. Успоредно с това, трябва да се предприемат действия и по тяхната социализация. В следващите 2-3 години има възможност за привличане на туристи и превръщането им в обекти, които да привличат туристически интерес. Но за да се случи това, трябва  ангажираните с тези културни паметници хора и институции, общините на чиято територия са да бъдат активни, да участват в проекти по европейски програма, за да има резултати.

Как виждате бъдещето на региона като туристически маршрут – във всичките 11 общини, в които има недвижими паметници?

Област Видин е уникална като местонахождение и богатство на културно-исторически наследство и природни забележителности. За съжаление общините в областта са пасивни в съставянето на туристически маршрути. Изпускат се възможности за развитие и за използване на средства по оперативните програми на ЕС.

Трябва да бъде изградена една цялостна карта на културно-историческите и природните забележителности, маршрути, които да свързват отделните общини. Да се направят контакти с общините и музеите от съседните държави.

Като областен управител се опитах да започна този процес, да накарам кметовете на общини да мислят в тази насока, да започнем да експлоатираме даденостите пълноценно като в Европа; общините да се включат активно в тяхното стопанисване. За съжаление осъзнаването и задвижването на общинските ръководства в тази посока е прекалено бавно. Понякога имах чувството, че на пук на усилията ми, не желаят да действат, че са дезинтересирани. Това бездействие рефлектира върху хората от региона, върху техните доходи и възможности за личностно развитие. 

Съседна Сърбия осъзна, че туризма е подходящия начин за съживяване на икономиката и изгради програма, по която се реставрират, консервират и социализират редица паметници на културата в югоизточната и част. Резултатите са налице и ние, жителите на област Видин ги виждаме.  

Изключително тъжно ми стана, когато преди няколко дена разбрах, че поредна туристическа инициатива, свързана с нашия регион и подкрепена от голяма международна неправителствена организация, е пропаднала, поради липсата на подкрепа от съответната община. Точно това трябва да започнем да избягваме. Да включим в целия процес по превръщането на видинска област в позната и притегателна туристически дестинация както държавните институции, така и неправителствени организации и частни лица. Общините обаче, трябва да са двигателя, да са основата, върху която да се изгради стабилна и иновативна туристическа инфраструктура. В тази насока ще са и усилията ми в следващите години. 

Интервю на Ирена Данаилова с видинския народен представител Любен Иванов