Според детайлите на икономическите възгледи за бъдещето партиите се различават много повече, от демонстрираните на тема "Съдебна система“

Народният представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син за Радио “Фокус".


Разговарям с г-н Любен Дилов-син. Г-н Дилов, вие сте известен с това, че винаги казвате нещата в прав текст, изказвате се разбираемо, хората в момента ги интересува какво става с парите им, ще има ли правителство. Едни гръмки слова като "евроатлантическо“ и т.н. даже не ги интересуват толкова. Какво да очакват?

Много ви благодаря първо за констатацията, че говоря разбираемо. Както се сещате, има и други мнения по темата. Хората не могат да очакват много след 2 години на хаос и на харчене не много целесъобразно е най-меката дума, която мога да кажа. При всички случаи каквато и форма на управление да бъде създадена: редовен кабинет, да продължи служебният до следващите извънредни парламентарни избори или пък нов служебен, той ще бъде принуден да води някаква рестриктивна политика. Ще бъдат орязани социални плащания, за да може да бъде понесено това, което до момента е "постигнато“ от "Продължаваме промяната“, и всъщност в една по-далечна перспектива бъдещите поколения ще го платят този дълг, който в момента ще натрупаме. Няма как да се случи друго. В момента изслушваме служебния финансов министър, който отново прогнозира точно такова развитие на нещата. От друга страна, искам да кажа, че българската икономика се справя доста добре. Констатацията е, че когато държавата и правителството не пречат много с регулации, бизнесът успява да намери колая и някак си да оцелее в една много агресивна обстановка. Никак не е лесно не само заради цените на енергоизточниците, но и куп други неща. Примерно в моята сфера, медийната, поскъпването на хартията вследствие на войната в Украйна е драстично. Не знам как оцеляват изобщо хартиените издания в момента. Но бизнесът се справя като цяло. Тенденцията на икономическо нарастване и на по-бърз оборот е много добра. И аз мисля, че ако следващото управление, казано малко по-образно, си позволи да остави икономиката малко да посивее, то тя ще поеме удара на лошото управление досега. Тоест, тя ще си нахрани хората, ще запази доходите им или ще ги направи по-антиинфлационни. Проблемът е с онези хора, които са около и под линията на бедността, за които няма кой друг да се погрижи, освен държавата, и там ще се иска висш пилотаж на следващите управляващи как да се справят с очакванията, защото те са големи. По време на изборите щедро беше развързана торбата на обещанията, чухме безумни неща, и сега някой трябва да ги прави.

Точно в тази връзка обаче сега знаем, че предложението е догодина пенсиите да се вдигнат по швейцарското правило, знаем какви бяха и увеличенията, с които се бият в гърдите и "Промяната“. Сега обаче хората няма ли да си кажат: "Те ГЕРБ са лошите. Досега не даваха пари, сега пак нямало.“?

Не, те пари могат да се дадат, но хората трябва да знаят, че някой ще ги плати. Безплатен обяд няма. Безплатно е само сиренето в капана за мишки. И да, това е вариант да почнем да харчим щедро в името на това, че нашите деца и внуци ще бъдат по-богати и ще връщат тези дългове, които сега ще правим. Имаме такива модели. Помните финансовия министър на Гърция, който каза: "Гърция дължи 350 милиарда, затова дайте ни още едни 70 милиарда, за да ви дължим 420 милиарда“. Разбира се, има и го този вариант, но той не е добър. Не само заради самочувствието ни като на една страна, която доскоро е спазвала доста добра фискална дисциплина и е давана за пример, а не е добър, защото тези пари в крайна сметка ще бъдат платени по един или друг начин, никой няма да ги остави просто така. И Гърция в момента преживява вече за 3-та година един шок. Защото тя беше една много щастливо живееща държава, и изведнъж се оказа, че все пак тези пари трябва да се върнат независимо от експериментите СИРИЗА и всякакви други.

Там 50 000 пенсионери протестират миналата седмица.

Не само това, те тепърва ще протестират, ще стигнат до залагане на острови, на продаване дори. Ще видите, няма как да не се случи. За да не се случи, трябва да рухне цялата икономическа система. Тя все пак е основана на идеята, че рано или късно някой ще плати. Няма да стане по друг начин. Помните в миналия парламент г-н Румен Гечев с опиянение говореше, че можем да вземем още повече дълг отколкото сме взели, че нищо не правим. Сравняваше ни с Франция, сравняваше ни с Италия, които имали много по-голям дълг. Само че нашата икономика, колкото и добре да се развива в момента, не е в състояние да гарантира на кредитодателите тази възвръщаемост, която те очакват.

Затова ни предлагат и по-високи лихви.

Затова се вдигат лихвите и се влошават условията. Аз не съм икономист, говоря от принципа на човек, който от 30 години плаща заплати, и съм наясно горе-долу как се случват нещата. Не говоря с някакви сложни икономически термини, просто обяснявам, че трябва да се плати, и че популизмът по тази тема трябва да спре. Само един пример ще дам, който за мен е забавен. По време на кампанията ние пропагандирахме една идея, която е на "Гергьовден“, да позволим много по-лесен механизъм децата между 15 и 18 години да работят в няколко сфери до 50 часа седмично: ресторантьорство, хотелиерство, културната сфера, като е възможно това, и по един облекчен режим да получават разрешителни, да не ги тормози Агенцията за закрила на детето. И в същото време да им освободим доходите от данъци до навършване на 18 години. Смятахме, че това е добър стимул вместо да се занимават с глупости, да дишат балони с райски газ и други щуротии, да изкарват пари. В момента, в който го обявихме, на другия ден Корнелия излиза и казва: "Ние до 26 години ще освободим от данъци“. Ама добре, дай до 36 да освободим, ама кой ще изкарва за пенсиите? Нали някой трябва да го изкарва все пак. Това го правим с ясния хоризонт, че евентуално между 5 и 10 хиляди души ще се възползват от тази опция да работят. И педагогично е, профилактично, учи хората на труд, вкарва свежа работна ръка в една сфера, която изпитва огромен недостиг – туризма, ресторантьорството и хотелиерството. Не го правим с цел да даваме просто социален подарък, каквито са идеите на г-жа Нинова. Ако влезем в детайлите на икономическите възгледи за бъдещето, ще видите, че там партиите се различават много повече, отколкото разделения, които демонстрират тук в зала на тема "Съдебна система“, обичайните дъвки.

А на брифинга след поредния кръг от разговори ДПС г-н Плевнелиев и г-н Паси най-повтаряната дума беше "евроатлантическо“.

Вижте, това е един тотем, който се използва в момента. Аз не знам, мисля, че дори и "Възраждане“, въпреки това, което говорят, нямат генерално различни идеи по отношение на членството ни в Европейския съюз и НАТО.

ГЕРБ не иска да си говори с "Възраждане“, те не бяха поканени.

Да, защото в момента се обсъжда този кръг проблеми, свързани с външнополитическата ориентация, най-вече отношението на войната в Украйна, в което те са заявили свои позиции, и какво да преговаряме с тях? То е ясно. Все едно викам: "Айде, помислете още веднъж дали да не дадем оръжия за Украйна“, ще кажат: "Не, вече мислихме – няма да дадем“, - "Добре“. Това е ясно как ще протече. Всичко останало е въпрос на разговор. Защото дори мантрата на БСП "Нито един куршум за Украйна“, в крайна сметка над 3 милиарда е обема от специалната продукция, изнесена през г-жа Нинова. Сега, тя твърди, че е за Полша – добре, нека да е за Полша. Но така или иначе каквото и да говорят БСП, в крайна сметка те участваха в този цивилизационен избор и не са го поставили под съмнение. Това е важно, но не е най-важното в момента, просто не е. И ако не ви стига моят глас, че не е най-важното, италианският премиер, американският президент…

Има страхотни размествания на пластовете в Европа.

Има, да, и особено след и изборите в Америка ще има разместване.

8 ноември – очаквате ли да повлияе това тук на средата толкова бързо или чак 2024 година? Говорила съм по темата и с конституционния съдия Георги Марков, и Борислав Цеков – единият смята, че ще повлияе в по-прав текст и по-бързо към България, а другият – не.

Аз мисля, че ще повлияе също. Няма да влизам в детайли, знаете, че след футбола, геополитиката е най-любимия спор на българите още от времето на "Чичовци“ на Вазов и Ганковото кафене. Няма да влизам в такива анализи, но мисля, че ще има сериозни промени в Държавния департамент, особено ако републиканците вземат и Сената, и Конгреса. Това е почти сигурно, че ще се случи. Ще ви припомня, че когато беше Помпео тук, той направи няколко знакови срещи, но няколко още по-знакови несрещи. Например не се срещна със собствения си посланик, което е доста любопитен знак.

Как го четете?

Чета го, че републиканците ще направят рязък завой на политиката си в Европа, независимо дали Тръмп ще оглави администрацията или не. Това как ни засяга нас? Всяка система се развива чрез кризи. Може да прозвучи идиотски в момента, но ще го кажа с думите на Ленин отнесено към Европейския съюз: "Колкото по-зле, толкова по-добре“. Колкото повече изпитания има Европейският съюз, толкова по-реален шанс има да не се занимава с ъгъла на кривината на краставиците, а със сериозни проблеми, които има пред Европейския съюз.

И шума на прахосмукачките и за общото зарядно.

Да. Общото зарядно е важно, защото ни ощетява финансово. 7 зарядни вида – това са пари, които ни изскачат от джоба. Но всичко останало са глупотевини. А когато има сериозни проблеми, Европейският съюз ще бъде принуден да направи няколко неща: първо, да се опита да ги реши, и второ, като не успее, да си избере лидери, които могат да ги решат. В момента основните критики са към липсата на лидерство на Европейския съюз, към липсата на силни лидери, като липсата на визионери, като тези, които ги създадоха.

Говорите на Европа на Де Гол, а не на някаква пирамидална структура на Европейския съюз.

Аз даже не ги деля толкова, не ги свързвам с имена. Говоря за Европа на лидерите и Европа на администрацията. Защото в момента имаме Европа на администрацията. Знаете ги, чиновниците, особено европейските, са едни хора, които живеят по летищата и по възможност взимат душ, ако има някъде. Това е игра на стъклени перли, това е някакъв безумен, самодостатъчен организъм, който се разраства непрекъснато, метастазира. А всъщност, няма лидерство, няма визионерство, този апарат се занимава с глупости, вместо да се занимава със сериозните и реални проблеми. А това не се случва, защото няма лидер, който да го подкара. Наистина няма на ниво европейски. Докато беше Танте Меркел на власт, горе-долу немците дисциплинирани и целенасочени, дърпаха локомотива. С излизането на Велика Британия, с колебливо в момента лидерство в Германия, все още неуточнено, с трусовете в Италия и Франция.

Има мнение, че ако Танте Меркел беше и в момента на това ниво и управляваше, нямаше да допусне войната, както е туширала с разговори при референдумите в Крим.

Да, така изглежда, аз не знам дали. "Ако“ в политиката нищо не означава. Сигурно, може би, нямам представа. Истината обаче е, че липсата на лидерство се усеща много силно, не само в България, и в Европа се усеща. Но от друга страна, времената на кризи раждат лидери.

Кризата е възможност на един друг език.

Кризата е възможност на всеки един език, не само на китайски, защото системата се развива чрез кризи, всяка една система, тя иначе не се развива. Ако всичко е "гюле, гюлe“, както казват на френски, що да се развиваш, нищо не те стимулира. Стимулират те проблемите. Така че аз не мисля, че се случва нещо лошо. Даже бих дал пример с избора на председател на нашия парламент – тези 3 дни, които всички освиркаха, а всъщност, той се случи прекалено бързо даже, подозрително бързо мен ако питате.

С г-н Румен Христов направихме паралела с 1990 година, когато той каза: "Ама ние сме на средата, 3 дни и половина, тогава 7 дни бяха“.

След 2 години тричане, страхотно чегъртане и бой с дъвки от сутрин до вечер, изведнъж да плеснат ръце и да се прегърнат политиците, би било подозрително. Така че за мен те се разбраха доста бързо, знаково. "Продължаваме промяната“ се опита да постави ГЕРБ в изолация, самите те попаднаха в изолация от собствените си опити. Общо взето опитаха се да ни извадят очите, а изписаха вежди във всеки един смисъл, и конкретно, и преносно. И затова казвам, че кризата е възможност. Всяка криза поражда възможности. Мисля, че парламентарната криза, която предстои, с един или два несполучливи опита да се избере правителство, също ще даде нови възможности. 

Към нови избори или?

А защо само към нови избори? Би могло да има и нова конфигурация, която все пак да се реши да управлява. Този, който се реши да управлява в момента, трябва да е много смел човек с голяма визия.

Някой иска ли да управлява в момента?

Не мога да вляза под кожата на всеки един. Но наистина човекът, който в момента ще застане начело на държавата, ще си сложи главата в торбата. Може да спечели изключително много, да бъде запомнен като спасител, може да се провали с гръм и трясък и да попадне в блатото на едни перманентни избори, на абсолютно деконструктивен разговор за президентска република или не. И хората с голямо наслаждение дъвчат тази дъвка, но дават ли си сметка, че президентска република означава двукамерен парламент задължително? Тоест, двойно повече депутати. Хайде, да не са двойно повече, но двукамерен парламент.

Водих сериозен разговор по темата "Президентска република“, г-н Слави Трифонов пак прокара онзи ден, и с конституционния специалист Борислав Цеков, и с адвокат Явор Нотев – зам.-председател на Народното събрание. Цитирам г-н Нотев едно към едно: "Да променяме Конституцията в този момент за България е самоубийствено“.

Не бих го нарекъл толкова драстично, но да - споделям това нещо. Самият "Гергьовден“ в младостта си е бил голям радетел за президентска република и мажоритарни избори в 2 тура – нещо, от което всъщност Слава Трифонов 9/10 от програмата на "Има такъв народ“ е първата програма на "Гергьовден“ от 1995 година. И шерифският принцип, всички тези щуротии, които бяхме написали тогава смело. Е, колкото по-малко знаеш, толкова по-смел си. "Не знаех, че не може“ – това е принципът. В момента споменах го този разговор за президентска република като част от кризата, защото той винаги се появява като част от нея. Велико Народно събрание, да се променя Конституцията – това е част от кризата, да търсим решение. Защо не отидем още малко по-напред и да си поискаме просветена монархия? Не е лошо. Царят, Господ здраве да му дава, има толкова много принцове, че може да бием и Game of Thrones и другия сериал едновременно откъм принцове и престолонаследници, голяма династична линия. Имаме да се забавляваме с това 200 години напред. Така че ето, също вариант, защо трябва толкова на дребно да си играем с президентска република? Ставаме монархия и готово. Оставам шегата на страна, имаме да решаваме съвсем конкретни проблеми. Те с всеки ден стават все по-остри и яростни. Таксиджиите днес ще искат по-малък патентен данък, утре медицинските сестри и докторите. След бунтовете на умно-красивите идват на тези, които имат реален проблем.

В Европа наистина падат правителства едно към едно. Плашат ни от месеци, че предстои по-тежка зима от Виденовата. Очаквате ли социални протести?

Със сигурност ще има социални протести. Сега, не мисля, че по-тежка от Жан-Виденовата, защото тогава имаше драстична инфлация, която наистина подлуди хората, но няма да бъде леко в никакъв случай. С енергоизточници няма да бъде леко, с решения, свързани със социалните разходи. Трудно ще бъде. Ще трябва да затягаме коланите, това е положението. Аз все пак разчитам на българската предприемчивост. Смятам, че нашите предприемачи колкото и да се оплакват, на българина му е в душата и сърцето да се оплаква, всъщност, се справят доста добре и с много малко помощ от държавата. Тоест, много малко разбиране, а не говоря за преки финансови помощи, можем да постигнем много повече. В крайна сметка ние сме много малко. Аз имах един приятел, едно време беше шеф на една от най-големите цигарени компании в света на рекламата, и той като беше тук в най-гладните и бурни времена, казваше: "Добре, колко са пенсионерите тук?“, и аз казвам примерно "2 милиона“ – "Добре, 50 долара на месец стигат ли?“, викам: "Ти луд ли си, те вземат по 5 в момента“. "Ами добре де, дай да им облечем по една фланелка, да не казвам марката, да не се карате, и аз им давам по 50 долара. Ще ги издействам да ходят с по една фланелка с логото на цигарите и ще ги минем като рекламен договор“. Казвам го не за друго, а защото наистина България не е голяма и може и с рекламен договор да се нахрани. Смятам, че ако има решителни политици, които са насочени към това да помогнат на народа и най-вече на икономиката да си спаси на народа, това ще се случи.

Ще има ли правителство? Вашата прогноза, ако искате в проценти. Знам, че е сложен въпрос. И колко време му давате на 48-ото Народно събрание? В прав текст ви казвам, синът ми е на 19 и половина, колкото пъти той е гласувал, преди с вас за десетилетия не сме.

Този въпрос има и лесен отговор, като блондинката. Тоест, с 50% - или ще има правителство, или няма да има правителство. Но по-сложният отговор е: правителство ще има със сигурност, може да е служебно, може да е избрано служебно, защото има и такъв вариант – третият мандат да предложи сегашното правителство с малки промени, тоест, да остане да е ничия. Аз си чувал, че президентът дори си е харесал дата за следващите изори, и тя е 19 март, което означава, че ще тупа топката до 15-16 януари и ще разпуснат Събранието. Това е най-лошият вариант.

А това една жена на опашката ли ви го е казала? За източника да питам ли?

Не, не. Така съм чувал. Източникът е напълно ненадежден. Така че смятам, че като погледнем конституционните срокове, горе-долу това е възможно търпимото. Просто повече не може, по-дълго, ако няма съставено редовно правителство, няма как да го протакаме повече. Но има няколко закона, които са важни да бъдат приети, те са свързани с Плана за устойчивост и развитие. Просто, ако не ги приемем, няма да получим пари. Тук мисля, че около това сме обединени всички в Събранието. Има спорове как се тълкува едно или друго изискване на Европейския съюз. Съответно доста безцеремонно ни извива ръцете, казва: "Просто, ако искате да почакате“, защото ние нещо се опитахме по една от темите да кажем: "Ами трябва да чакаме решение на Конституционния съд“, те казаха: "Ами добре, ние ще чакаме с парите да реши вашият Конституционен съд, като реши, ще ви ги отпуснат“. Така че тук мисля, че ще се поработи здраво. И президентът не може да не си дава сметка за това. И явно тази дата е най-късната възможна при една парламентарна криза, която той смята, че трябва да решаваме през нови избори. Какво ще решат избори през март, трудно мога да кажа.

Петя КУЗЕВА