Д-р Лъчезар Милушев е експерт по сигурност и управление при кризи, натрупал знания и опит във въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи и като ръководител на сигурността в Националния дворец на културата в София. Преподавател във ВА "Г. С. Раковски" и СУ "Св. Климент Охридски". Милушев започва кариерата си като офицер от системата за противовъздушна отбрана. Дълги години работи в системата на МВР, като последователно преминава през различни длъжности, включително съветник на министъра на вътрешните работи и оперативен помощник на главния секретар. Като директор на Дирекция "Анализи и политики" на МВР е един от основнните автори на Закона за противодействие на тероризма и Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма. Д-р Милушев е съавтор на магистърска програма "Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма" във Военна академия "Г. С. Раковски" и има значителен принос за нейното развитие.

Разговаряхме с д-р Милушев на 27 октомври. 



Казвам добър ден на д-р Лъчезар Милушев – един от видните експерти по сигурността в България, защото ги деля на такива, които са всеки ден по телевизионните екрани по всякакъв повод и други, които истински експерти по темата и преподават. Д-р Милушев е зам.-ръководител на Центъра за изследване на екстремизма и тероризма, който цели да повиши нивото на сигурност на българите, но той е и автор и на специализирана литература и книгата "Сигурност и защита на обекти с масово пребиваване на хора". Д-р Милушев, темата е абсолютно прясна и коментирана в световен мащаб. Вече над 24 часа в американския щат Мейн има цели градове, които са в така наречения "локдаун“ – на хората им е наредено да се заключат след поредната и 565-та масова стрелба в САЩ за годината, като тази е с най-много жертви – до момента потвърдени 18. За наша радост, ще си кажат българите, поне у нас подобни атаки не са навлезли като нещо, добавено от Запада. Дъбър ден!

Добър ден. Радвам се, че съм при вас.

Аз също.

И коментарът, разбира се, в момента е на базата на факти, които виждаме от медиите, които четем по информационните агенции. Но не е нещо необичайно бих казал, не е нещо суперново специално за САЩ, където знаете оръжията са по-широко достъпни. Характерното е тука, че отново виждаме един високо подготвен човек, както го нарече вчера и шерифът в едно интервю, че това е лице, което представлява интерес,  не е доказано в момента, че той докато не бъде установен, неутрализиран, в крайна сметка да бъде този човек под контрол на властите, точно заради това те са разпоредили мерки хората да не излизат от домовете си. Той е инструктор по стрелба. Интересното е, че е бивш военен, т.е. човек, който при всяко положение има специализирана подготовка, ловец, добре познаващ региона. Интересно е също да се отбележи, че този акт, нещо, което е характерно за такива, че те не са толкова импулсивни, колкото са предварително подготвени. Нека да си припомним, че и подобно нещо се случи миналата година, даже мисля че тази година беше, в Сърбия, когато 13-годишен ученик, седмокласник, уби 9 свои съученици. При него, знаете, имаше списък, конкретно хора са търсени – негови съученици, които той ги е прострелвал съвсем хладнокръвно. Там случаят е доста интересен и характерен, защото това е дете от семейството на високо образовани родители, с добро обществено положение. 

Това щях да кажа, че коментарът  е "Той е добро момче"... Както колеги на стрелеца в САЩ казват, че е "добро момче", така и детето в Сърбия го описваха като "добро момче". 

Да, то наистина е добро момче, бил отличник, но просто обществото не е могло да хване момента на радикализирането му, т.е. когато той започва вече да излиза извън рамките на обществено приемливото. И както тука този човек, той две седмици е бил в психиатрична клиника, въпреки всичко продължава да има оръжие. Сега при него може би някакъв, което е характерно при бившите военни и полицаи, това е един посттравматичен стрес, който може да се отключи много години след това, и разбира се под влиянието на негова си лична среда, на обществена среда. И тука пак виждаме този елемент на планирането. Т.е. тия двете, ресторантът и боулинг залата са били на разстояние около 6.5 км. Т.е. той си го е планирал, че трябва да влезе в едното, да стреля, оттам да се придвижи до другото, също да стреля, и след това да се укрие. 

За Вас тези места не са случайно избрани. Точно в този час това е коментарът и от американските власти. 

Според мен, без да имам фактология, както най-вероятно и полицията в САЩ няма в момента, но това е предварително планирано нещо. Спомняте си случая в Крейкчърч, също. Това са предварително планирани неща, включително в Крейкчърч е имало и медиен елемент – да се покаже точно е сниман този акт. И това са типични елементи на радикализация. 

Как обаче се прихващат, как да разбере семейството, че такова нещо се случва и то конкретно при подрастващите? Ако младият човек живее в добра среда? Това вече е друга тема, която искам да коментираме по-късно за т.н. "семеен тероризъм", който най-вероятно в момента е един от факторите за конфликта Израел - Газа и разрастването му и това че службите не успяха да хванат навреме началото на атаките на Газа. 

Това с атаките на Газа е един доста по-дълбок анализ, който ще се развие във времето. Но тука има елементи на радикализация на много големи общности. Знаете, че "Хамас" функционира като една социална система в ивицата Газа. Те предлагат образование, предлагат реализация, труд, ако щете медицинско обслужване на конкретни групи от хора, които ги подкрепят. Знаете, че там има и деца, жени, цели семейства са ангажирани с тази терористична дейност. Също така стана ясно още от първите дни, че това е една изключително добре планирана и подготвена операция с всичките елементи по земя, въздух, вода, включително с атаки по комуникационни възли, с което е започнало всичко, за да могат да прекъснат комуникацията между израелските въоръжени сили. 

С малки дронове е осъществено прекъсването на комуникациите, както обясни пред "Фокус" и д-р Ели Кармон, който Вие познавате добре. 

Да, именно, да. Искам да кажа, че там има и този информационния елемент – снимани са жертвите с телефоните им и след това са препращани на всички техни близки, тези, които са в телефона, независимо, на всички хора, които те са комуникирали с тях. Включително е имало и кибератака върху правителствени сайтове, които са свързани с оповестяване и алармиране за наличие на опасност. А всичко това нещо е направено в дълбока конспирация без използване на технически средства, което най-вероятно изиграва лошата шега на разузнавателните служби, защото те в момента са много високо технологични. Но когато подходиш, както се казва, асиметрично към една такава подготовка и избегнеш комуникациите: всичко се прави под земята, в тунели, в дълбока конспиративност, без използване на съвременни методи за комуникация – това със сигурност затруднява и е затруднило най-вероятно. Но това са анализи, които в момента можем само да предполагаме как са се случили нещата. Но това е. За съжаление, процесите по радикализация в световен мащаб вървят по различни причини, които са много. Това е един дълбока анализ, но социално неравенство, комуникациите, които издигат аз-а на човека на все по-високо ниво, затваряме се в себе си, младото поколение най-вече, което е много притеснително, и променя, определено променя средата за сигурност. Без да говорим за конфликти, за военни действия и открити неща, просто обществото ни, съвременните общества променят структурата си. 

Тази седмица се случи нещо немислимо: обединение на много американски щати и то в какво – обвиниха Meta и социалните медии, че влияят зле на психичното здраве на младежите – нещо, за което и Вие подсказахте - за това, че се вглъбяват в себе си и вече не знаеш накъде ще избие. Така ли да го разбираме? 

Ами да, ние виждаме накъде избива, защото пак казвам, човек поставя собствения си аз в центъра на социалното си общуване, т.е. не е важно другите какво мислят и как се чувстват, важното е аз как ги възприемам тях и моите цели, и моите виждания, и моите нужди по какъв начин се екстраполират върху тях. Аз мога да твърдя, че това нещо влияе по същия начин и върху пътния травматизъм. Не знам дали сте си правили експеримент да карате с автомобилна конзола на компютър, и виждате как след 4-5 такива експеримента вече се къса връзката между това, което вие усещате като опасност, и реакцията ви на тая опасност. Защото може да натискате "еscape“, да излезете и да се върнете обратно. Но това не е същото, ако караш с 220 км по магистралата и спукаш гума, или нещо се случи на пътя, и или се убиваш, или може да убиеш и други хора. 

Губим реалната преценка за нещата. 

Именно да, къса се връзката между реалното възприемане на дадена опасност и реакциите, говорим за компютърни игри в случая. Знаете, че това също може да повлияе и върху точно такива актове, когато някой вади нож, наръгва някой, използва оръжие, защото той не осъзнава последствията от това нещо. 

А те са от най-популярните игри. Има много такива, свързани с насилие, в които има някаква червена точка за възраст на кутията, но всъщност и там регулацията не е оптимална – продават се свободно и всяко и по-малко дете, може да си ги пусне.

Да, да, разбира се. Но това се елементи, които тези конфликти и напрежения в обществото, те неминуемо рефлектират в това, което и ние в нашата магистърска програма го говорим от 10 години, че екстремизмът започва да взима връх в обществените отношения. Хората се настройват едни срещу друг, обществени групи се настройват една срещу друга,  хората в общи линии търсят, знаете процеса на радикализация как върви… 

Да си част от общност най-малкото, да намериш някъде място и твоите хора, особено, ако по някаква причина си бил маргинализиран. В този смисъл го казвам. Ако тийнейджър се усеща, че не е одобрен в училище, че не е от популярните, отива във футболна агитка, давам пример…

Да, човек търси в тази джунгла от информация, джунгла от ценности, в които се намира,  той търси нещо, което му е чисто, което да му дава ясна позиция. Това дали ще бъде божествена наистина когато радикализацията става на базата на идеология или на религия, или пък ясно определено враг: този е чернокож, този е имигрант, този е от другата футболна агитка – вече имаш ясен враг, имаш ясно поведение, и някак си нещата си изчистват в съзнанието. Това са едни дълбоки процеси, които е нормално да се наблюдават и би следвало да се наблюдават, защото ние живеем в това общество, срещаме се с тия хора, щем има не щем. Те не могат да бъдат контролирани. Знаете,  примерно един човек, който е определен като екстремист или за заплаха, има някакъв профил на съпричастност към терористична дейност, трябва поне от трима служители на  службите за сигурност този човек да бъде контролиран. Коя държава може да си позволи такъв ресурс? Както видяхме, във Франция не могат да си го позволят. Случаят с училището, който беше съвсем скоро такъв терорист, който в случая той се самоопредели като такъв, но същото нещо се отнася за всеки един екстремист, който недоволен от нещо, от училище, от общество, може да посегне върху живота на другите, които той е определил като хора, които са му повлияли. Така че тези неща тепърва ни чакат. 

Как да се пазим? Вие сте тесен специалист по темата. Тук трябва да кажа, че сте отговаряли, поправете ме, ако не съм екзакна в длъжността, за сигурността в НДК по време на Европейското председателство на България. Знам и за големите учения, които сте провеждали вътре. Имаше момент, в който целият център на София, беше отцепен за едно мащабно учение в Националния дворец на културата. Ако тук, в този момент, в нашата сграда или в училище, например, влезе неканен посетител, какво трябва да направят хората, независимо дали е "вълк единак", радикализиран човек, масов стрелец, да не дава Господ? 

Да, или човек, който е под влияе на наркотици или психически нестабилен и т.н.

Да, забравих тази огромна група. 

Много са възможностите. Да, бил съм служител по сигурността на НДК по време на председателството. Това е едно огромно предизвикателство, аз се опитах този опит да го популяризирам чрез една книга, която излезе, вие знаете, август месец. В нея се говори преди всичко за сигурността и безопасността на обектите с масово пребиваване на хора. Но тука трябва да се мисли в няколко аспекта, и не само да си мисли, а действията да се планират и да се усвояват тия действия – кой какво прави при тази ситуация. Значи, първо трябва да разберем какво се случва. Можем ли да разберем какво се случва, примерно в дадена сграда с масово пребиваване на хора, както вие давате пример, влиза човек, който има някакви намерения, различни от това да ви посети, да ви види или сте го поканили. Този човек да речем вади нож, мачете, пистолет автомат, няма значение какво – как ще се разберат останалите вътре, че има такава опасност, първо? Има системи за гласово оповестяване в училищата, които може да се каже… 

Влиза в училище, попада на охраната, най-вероятно застрелва човека, продължава напред... И подобни инструктажи сте правили. 

Да, примерно говорим за училище или за някаква обществена сграда, трябва да се оповести на всичките, че има такава опасност. На следващо място е: кой реагира, кои са хората, които са най-близко до посетители, обучаеми и т.н., които трябва да предприемат неща по отношение от тяхното барикадиране? В училището във Франция, между другото когато е влязъл с ножа, се реагирали правилно в ученическите стаи – хората са се барикадирали вътре. Но това барикадиране не е много проста работа като се замислите. 

Обяснете, да. 

Ако вратата затваря навътре е добре, но ако си отваря навънка? Значи трябва да има някакъв механизъм за действие, може да сложи резе, може да е съвсем простичко, елементарно резе, на това спасява човешки животи. И тия неща трябва хората да бъдат подготвени за това нещо. Второ, трябва да застанете на място, което е безопасно от изстрели, примерно, ако вътре се стреля. Трябва да застанете не под чина, трябва да застанете в такъв ъгъл на сградата, така че да не може да бъдете уязвими от изстрел. Второ, трябва да си изключите мобилните телефони, защото… 

Това звучи лесно. 

То не е и много сложно, нека да бъдем честни. Това са три неща, които трябва да се направят, но те трябва да се знаят. 

За мобилните телефони е важно.

За мобилните телефони, защото тия хора са фрустрирани.  И той влизайки вътре, тръгвайки и да убива, значи той е в някакво крайно психологическо състояние, и всеки един звук, особено пък ако вие сте се барикадирали отвътре и започва да се чува звънене на телефони, нали се сещате, че за него е ясно, че там има хора, които се опитват да му противостоят по някакъв начин. Защото е много непрофесионално и вредно да натиснете един звънец и всички хора да тръгнат да се изнасят като при пожар. Това е точно обратното на това, което трябва да се прави при такива ситуации, а именно барикадиране, запазване на тишина. Това са 3-4 прости неща, които би следвало всички хора в такива сгради и места с масово пребиваване на хора, особено персоналът да бъде подготвен. И знаете много добре, че това е една моя дългогодишна битка бих казал да го популяризирам, да помагаме, да го споделяме като опит. Плюс това според мене изобщо не е лошо действието при такива извънреден ситуации да се изучават и от определени групи студенти, които се подготвят утре да работят в такава среда. Защото човек когато има понятие за нещо е доста по-добре, отколкото тепърва да го научава, защото е късно да го научаваш в реална ситуация. 

Вие като преподавател казвате неща, които могат да се изкажат и публично – колко важно е входът на един факултет, вторият вход/изход да не затлачен с боклуци, да не е заключен с катинар, с непотребен шкаф пред него, с вендинг машина. Колко важни на практика са тези уж дребни наглед неща при един терористичен акт? 

Да, да не говорим за терористичен акт. Дайте да говорим за примерно извеждане при някаква извънредна ситуация, дори ако щете и при пожар. Ако е точно на пътя на евакуация това нещо, ти трябва да имаш втори изход няма начин как да бъде. И това за мен е престъпно нехайство от ръководство и персонал на едни такива сгради. Защото ти да нямаш възможност да излезеш от друг изход  дори, ако щете при редица случаи можем да кажем, сега не искам да ги коментирам. 

За да подсказваме, разбрах. 

Да подсказваме на определени хора, да. Но мисълта ми е, че това е изключително важно. Колегите от Пожарна безопасност тези неща ги контролират, и то много строго са разписани в закони. Но все пак има ръководители на такива сгради или ползватели на такива сгради, които си го позволяват това нещо. Просто използвайки вашата трибуна ги призовавам да не си го позволяват, защото тези неща , вие знаете, че съм го казвал винаги, те стават веднъж и не можем да ги спрем. Това не е като да разсипем една чаша вода и да я напълним пак, и да кажем, да направихме си извода, че не трябва да я слагаме на ръба на масата, добиваме опит. Но тук опита се добива на базата на човешки животи и не е нормално да си го позволяваме неща, които наистина са като световна практика, това е натрупано с опита, знае се как се прави, не е необходимо да даваме човешки жертви, не дай си Боже, както се казва, за да ги усвояваме тези неща, да имаме елементарно планиране какво трябва да се направи при една или при друга ситуация. 

Колко повече трябва да се притесняваме в Европа от радикализация на ислямското население? Както казвате, то веднъж става, но може да се случи и в България. Питам и във връзка с конфликта, вече ясно - война по оста Израел - Газа, за която никой не е оптимист, че скоро ще приключи, а напротив, че вече освен Хамас, може да се намесят Хизбула, Иран и да се задълбочи. Трябва ли да се страхуваме и да сме предпазливи повече, с колко това вдига процента на опасност, колко по-малко сигурни трябва да се чувстваме? 

Пак казвам, сигурността е абстрактно понятие, в смисъл такъв, никой не може да гарантира 100% сигурност. Да, тези процеси се задълбочават, виждате призиви на редица ръководители на Хамас и на джихадистки организации, които отправят т.нар. лидери към всички последователи на тази идеология или тези, които споделят тази идеология да бъдат агресивни, да бъдат безкомпромисни. Знаете и тук призива за "Потопа от "Ал Акса", който беше в целия свят, веднага след терористичния акт на Хамас в Израел. Но това да, това е процес, който върви. Единствената ни възможност е да бъдем подготвени. Знаете много добре, че Министерството на вътрешните работи още на 7 вечерта приложи мерки за сигурност на територията на цялата страна, т .е. незабавно, след като това нещо се случи. Но това е, така вървят нещата, нямаме гаранция 100-процентна, че такива неща няма да се случат. Просто трябва да бъдем подготвени, за да минимизираме по някакъв начин евентуално щети и да ограничим по възможност и рисковете от такива неща. Защото знаете много добре, че тактиката на съвременния терорист и т.нар. самотен вълк е да атакува точно меки цели, не защитени обекти и то не е от сега, не е от вчера, то е от десетина години, откакто се развива. Така че единственият ни шанс е да бъдем подготвени. 

Трябва ли българските граждани да се чувстват сравнително спокойни? Казахте, че такова нещо като гаранция няма, ние осъзнаваме сигурността, чак след като я загубим. И институционално знаем, че може да говорите, в тази си роля към момента и като представител на МВР. Днес на брифинг на министерството на вътрешните работи министърът и главният секретар увериха, че сме подготвени за изборите - като започнем от изборни нарушения до сигурността. Напомням, че имаше и поредни политически драми с машините в последните часове. Казвам го от гледна точка на това, че изборите са добър тайминг нещо да се случи или поне да отклони вниманието от друго? 

Не, видимо е, че това, което се прави по изборите в рамките на своята компетентност Министерството на вътрешните работи е с пъти по-добри резултати, отколкото аналогични избори, което е коректно да бъдат сравнявани местните избори 2019 г. Три пъти повече сигнали от граждани, което подчертава доверието в министерството, всеки един такъв сигнал се проверява, в което е включен целия ресурс на министерството да се провери. Три пъти повече досъдебни производства има, което означава, че се работи активно. Изключително много полицейски сили, близо 15 500 ще бъдат по изборните секции, така че това не може да ни притеснява. Но истината е, че нещата като среда за сигурност се усложняват и това ще продължи, всички процеси, които се развиват в Африка континента, и в Близкия изток знаете, и в Кавказкия регион, ако щете и на Балканския полуостров, това са конфликти, които по един или друг начин, войната в Украйна, разбира се. Това са неща, които по един или друг начин определят средата за сигурност, влияят на определени групи хора, които част от тях са изключително маргинализирани, затворени в себе си.  Те са сред нас, но не можем да пренебрегваме такива рискове. 

"Синът на Хамас", както наричат сина на основател на Хамас, който е много популярен в Щатите, даде редица интервюта в последните дни за американски медии. Той предупреждава, че Хамас няма да се спре и че основната цел е голяма глобална ислямска държава. Д-р Милушев, възможно ли е, ако досега говорихме за двуполюсен свят, както анализатори определяха борбата за надмощие по оста САЩ - Русия, сега да се обърне в такава, чак ме е страх да го кажа, между християни  и радикализирани имам предвид? 

Е, не, този конфликт знаете, че не върви от вчера с изказването на сина на основателя на Хамас. Знаете още Ал Кайда издига тази концепция или идеология а халифата. И тя на базата на тяхната идеология, на тяхната организация, на базата на тяхното, ако щете финансиране т определени държави. Да, центровете на тежест, както се казва професионално, в сигурността в световен мащаб се променят и то се променят динамично, включително в резултат на такива центрови движения са и тези конфликти, които наблюдаваме. 

Катализатори на процесите, това имах предвид в момента. 

Да, катализатори са, разбира се, няма начин. Имайте предвид, че вървят процеси, които са свързани с глобализацията. Светът вече е различен, хората в света имат достъп до информация, с изключение, примерно на едни такива щастливци като жителите на Бутан, като аборигените в Австралия, които нямат телефони, те не знаят какво се случва и си живеят прекрасно.  Но в по-голямата си част това са хора, които имат информация какво се случва в Европа, нищо, че живее в Нигерия или в страните от Сахел. Но тези хора нямат перспектива пред себе си, а там знаете, раждаемостта е сериозна. Голяма част от работната сила 2050 г. ще бъде концентрирана там. Говорим за хора между 18 и 35-40 години.

А на Европа за добро или за зло й трябва. 

Няма начин, защото знаете, че коефициентът, за да се балансира демографията на раждаемост е 2,1-2,2 това е по данни на ООН, а за Европа е 1,6-1,7, т.е. няма начин как да има работна сила, каквато все още е необходима за функциониране на икономиките. Така че този мигрантски натиск ще продължи, за съжаление, наше специално. Няма нищо оптимистично в развитието в световен мащаб. Ограничава се наличието на ресурси на Земята, което също, не искам да съм лош прогностик, но това  ще доведе до също много сериозни конфликти, говорим за питейна вода, говорим за нещо, което много малко се говори за него, но примерно влагоносния слой на Земята се изчерпва, което води до липса на възможности за селскостопанска продукция, изхранване и т.н. И нещата, за съжаление не изглеждат оптимистично. 

В заключение, какво да кажем, или предпочитате така да завършим поне засега?

Не, в заключение можем да кажем, че съществуването ни на тази планета зависи от всеки един от нас. Каквито и конфликти да има, каквито и предизвикателства да има, и заплахи, всеки един от нас трябва да бъде отговорен към себе си, към околните, към околната среда, за да можем все пак да успяваме да живеем в някакъв баланс. Дисбалансите пораждат точно това, за което си говорихме толкова време. 

Радикализация? 

Радикализация, екстремизъм, нетърпимост към определени групи хора, които не са в контекста на нашите разбирания и на нашите виждания. Няма начин как да продължаваме така. Въпросът е доколко човечеството и политическите елити могат това нещо да го осъзнаят и да тръгнем към някакви по-рационални действия и поведение, защото всички сме в едно, дишаме един и същ въздух, всички зависим от продукцията на земята, какво тя ни дава, за да се изхранваме.  Доколко ние успяваме да я запазим чиста, доколко можем да осигурим бъдеще на децата си. Това са важните теми, според мен, разбира се, които би следвало да стоят на вниманието на всички нас. 

Че каквато и моментна ситуация да измества акцента от най-важното и глобалното, трябва непрестанно да сме концентрирани върху основното - как продължаваме напред? 

Ето, виждате, че примерно, ние не говорим за това, което се е случило сега в  Мексико, от урагана 20 човека са загинали, ама говорим за тези 18, които, разбира се, това са човешки животи, това не може да се допусне, но размаха на природните бедствия също се увеличава, жертвите се увеличават там. Това е пак в резултат на нашата дейност, колкото и да изглежда непосредствено, но е факт. Така че има върху какво да работим всички, всеки един от нас. 

Благодаря Ви, д-р Милушев. Има върху какво да работим, ще се радвам да поговорим допълнително за това. 

С удоволствие.