В днешното издание на “България, Европа и светът на фокус" обобщаващо говорим за една ключова за България тема “Готова ли е страната ни за зелен преход в икономиката си?" На телефонната ни линия е г-жа Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Здравейте, г-жо Павлова.

Здравейте.

Напоследък имаше два ключови форума в България на високо ниво Green Transition и Софийски икономически форум. И на двата беше споменато, че България спешно се нуждае от план за действие за възобновяема енергия и зелена икономика в преход. На Софийски икономически форум Симеон Цомокос и Йоргос Кремлис от Делфийския икономически форум, подчертаха пред среща с медиите, че трябва да се направи по-скоро екшън план за зелена трансформация. А на предходния форум Green Transition председателят на Надзорния съвет на “Еврохолд България" пък каза, цитирам: “Зеленият преход в България е тотална анархия и без никакъв план". Какви са вашите наблюдения от височината на вашия пост като вицепрезидент, на както я наричат, “Зелената банка на Европа" Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), готови ли сме?

Ако позволите, ще започна с по-общ отговор, не само за България. Като цяло зеленият преход в Европа е в своята фаза на изпълнение, на реализация, защото имаме ясното съзнание и решение на всички европейски правителства, лидери, Европа да върви по пътя на декарбонизация, и съпътстващия с това енергиен преход и най-амбициозната цел 2050 г. въглеродно-неутрална икономика. Дали Европа е готова към днешна дата, общият отговор е НЕ! Все още не, но върви по пътя си, по стъпките за това как да го постигне. И, разбира се, до всеки един такъв голям дългосрочен план или визия, той включва страшно много компоненти и стъпки, защото от една страна имаме публичната политика, законодателство, планове, за които сега ще говорим, от друга страна имаме бизнесът като частна инициатива, бизнесът като иноватори, които трябва да направят необходимите технологии, които знаем, че към днешна дата не са налични всички необходими технологии, с които да постигнем именно тази пълна декарбонизация, и най-важното ниско въглеродна икономика. Така че тук, в този целия този процес, трябва да влизат и правителствата, и местните власти, и бизнеса, и гражданите, и ако щете неправителствените организации, за да може той да е успешен, защото той включва много аспекти. Връщайки се вече на България, да, на България й трябват три важни неща. Първо, ясна и непоколебима, не само визия и решителност, но това да е обусловено с категоричен, вече бих казала план - как България всъщност, ще изпълни своя ангажимент, като част от една от 27-те държави на Европейския съюз, които казаха - ние, да, вървим към ниско въглеродна икономика, правим енергийният преход и той е важен за нас, за нашето бъдеще, за нашата конкурентоспособност. А, и както виждаме, негативните ефекти от войната в Украйна направиха така, че всъщност декарбонизацията и енергийната трансформация да бъдат не само пожелателни, но видяхме всички, че са важни, спешни, необходими, дори да бъдат ускорени, ако искаме да имаме енергийна сигурност, ако искаме да бъдем и съответно защитени, независими и да имаме различни алтернативни източници за всякаква ситуация, хайде така да го кажем най-общо. Но в България имаме план, имаме визия, но не всички подпланови ангажименти са на лице, и най-вече, както споменах и аз, и на двата форума, на които участвах, които споменахте, териториалните планове за справедлив преход, те пък са ключа да можем да усвоим безвъзмездните средства, които да ни помогнат всъщност, този преход не само да го направим, но най-важното той да бъде социален и справедлив, освен икономически.

А кой трябва да оглави правенето на тези планове? Все пак трябва да има един централен мозък, който да направи стратегията, тактиката, етапите, да ръководи. Дори може би, под чия егида трябва да се случва това нещо, за да имаме една дългосрочна визия, както вие казвате до 2050 г. и тя да бъде ръководена във всяка една нейна крачка. Кои са стъпките?

Като във всяка една държава, разбира се, това преди всичко е държавата, представлявана от своето правителство, от своя парламент, съответно, които трябва да приемат тази визия, този национален план и стратегия, тя да бъде приета, бих го нарекла аполитично. Тук в случая трябва да се обединят всички в името на това, България къде искаме да е България 2050 г., каква България искаме и каква икономика искаме за нас, за бъдещето, за децата ни и т.н.. Така че това е изключително всъщност важно, което казвате, кой - това е държавата, представлявана от своите институции от една страна, които трябва да имат водеща роля, за да се напишат тези планове. И когато имаме яснота какво и как трябва да се случи, ако е необходимо, необходимите законодателни решения, защото всяка стъпка назад и разколебаване върху това, тогава, когато си поставим цели, съответно води и до нестабилност на бизнеса, бизнесът не може също да си планира действията и стъпките, инвестициите, защото и бизнеса, и малките и средни предприятия, те също трябва да извървят един нелек път. И ако всъщност няма обединение и съгласие между различните страни, няма да можем да вървим напред. Как да кажа, трябва да се превъзмогне личностното или партийното начало тук, ами да се използват решения за развитие, примери за добри практики има, устойчиви политики. Тук много е важно да има думата дългосрочно и устойчиво, но в много прагматичен вариант, вариант, който да е с ясни стъпки как ще го постигнем.

Категорично трябва да е прагматичен. Бях участник на Виена Smart City SuMMit преди около месец, и там се видя, че най-добрият град за живеене и съобразяване и адаптиране към климатичните промени е тръгнала много отдавна и има ясни разписани всички крайни цели до 2030, до 2040, до 2050 г., те казаха “ние не знаем всяка стъпка, но ние знаем какво искаме да постигнем до тогава". И независимо кое е правителството, както вие казахте, деполитизиран е, прагматизиран е този процес. Ние знаем докъде трябва да стигнем. Смятате ли, че това правителство в момента “Денков-Габриел", които знаем, нямат голям хоризонт на действие, но трябва веднага да се заемат с това да се състави този план и той да има ясно разписани параметри, независимо кой, как, и кога ще го продължи, в името на изпълнение на европейските виждания за декарбонизация. И малко да надскочим дребно политическото си и краткосрочно его.

Абсолютно, краткият отговор е да. Както вие казахте, на нас точно това ни трябва, дългосрочен план, в който, разбира се, да има подстъпки до 2030 г. какво правим, до 2040, до 2050 г. и напред. План, който да е именно деполитизиран, защото ние иначе чуваме много манипулации, конспиративни теории, политизиране, а това изобщо не ни е необходимо в момента, то пречи на нас, ние самите сме потърпевши и губещи от това. И затова вярвам, че наистина сега е критичния момент, и вярвам и се надявам, че това правителство може и трябва да го направи в рамките на този парламент. Не са лесни вероятно механизмите и начините за постигане на решения, но тази година е, бих казала, преломна. Преломна е защо? Защото вече сме 2023 г., която е... или тази година ще отключим през плана, през конкретните стъпки, най-вече проекти, какво правим следващите 20-30 години, или ще загубим много пари. Защото тази година са ни и по Плана за възстановяване и устойчивост, който дава огромен финансов ресурс на България, но той е стъпка срещу ясни реформи, знаем как да се случат процесите. Парите, които казах, за да може пък този преход, да е справедлив, да е социален, освен успешно икономически, това е механизма за справедлив преход и съответните негови компоненти да се реализират, трябва да се приемат и териториалните планове за справедлив преход, за да отключим парите. Иначе България вече миналата година загуби част от парите по механизма за справедлив преход, тогава бяха 80, тази година ще са 10 пъти повече загубите, защото имаме срок до края на годината, на основата на планове да се сключат договори. Така че парите по Плана за възстановяване, парите по механизма за справедлив преход и парите, които имаме по оперативните програми, например за развитие на регионите, също огромен ресурс, парите по модернизационния фонд. Така че финансов ресурс има да подкрепи стъпките в прехода, но те трябва да бъдат ясно очертани, категорични, дългосрочни и около тях да са обединени и бизнеса, и синдикатите, и гражданското общество. И всъщност, един от големите проблеми, както и вие казахте, може би е точно именно липсата на добра информационна кампания, така че ви благодаря, че и вие чрез това предаване, което правите, и този разговор, давате възможност да се кажат нещата експертно, а не да се политизират, защото иначе хората се подвеждат.

Но и директно трябва да го кажем, в прав текст, колко пари може да усвои или съответно да загуби България, ако не направи съответните реформи, планове, разчети, конкретни проекти тази година?

Сумите са грандиозни, аз не искам да плашим със суми. Те сумите вървят, нали ви казвам, към стотици милиони, това е проблемът. Паралелно с губенето на стотици милиони, които ги имаме за усвояване и те трябва да бъдат усвоени 2023 г., въпросните средства по Плана за възстановяване, до 2024 г., до 2026 г. парите пък по Плана за възстановяване и развитие в допълнение, и по оперативните програми и т.н., модернизационен план, инструменти най-различни. Въпросът е, че няма план, няма проекти, а проектната готовност за нас, като Инвестиционна банка, например ние сме зелената, европейската Инвестиционна банка, за да можем да одобрим, да финансираме един проект или група проекти, рамково споразумение. Ние много често подкрепяме правителства с големи рамкови споразумения, с които финансираме именно програми, примерно регионални планове и т.н., включващи множество на брой проекти, но трябва да има добри проекти и те да са както ги наричаме “banckable", проекти, които да са икономически изгодни, да са добре подготвени, които да могат да бъдат реалистични и финансирани. И всъщност, това е, което все още и в България, разбира се, и на други места, понеже покривам сектора на Източна Европа, мога да кажа и на други места липсват конкретни, готови проекти, но там вече работим за това, да направим добри проекти в България. За съжаление, сме все още на етап да дискутираме плановете. Няма лошо, има възможност да се навакса, вярвам, че това правителство може и ще го направи, защото съм убедена, че това е единственото отговорно решение в името на България, и в името на бъдещето, защото нашата икономика стандартно, нашата промишленост, производство, е по-енергоемка, наследено е, знаем от миналото. Необходимо е да декарбонизираме, да има повече инвестиции в енергийна ефективност, в по-ниски разходи за енергия, по-добра производителност, продуктивност, за да може и нашето производство да е продуктивно. Потенциалът на въглищните ни райони и региони е огромен и Стара Загора, и Кюстендил, и Перник, но както и често казваме, когато се правят плановете за тези региони, те не могат да бъдат копи пейст, както го наричаме, просто да копират нечий план. Те трябва да бъдат съобразени със спецификите на всяка област и спрямо наличните ресурси, това е бих казала, златното правило в регионалното развитие, в зависимост от ресурсите, в зависимост от даденостите, и географски, и икономически, и като работна сила, и като изкопаеми, и други ресурси и възможности, нали слънце, вятър, вода и т.н. Да се съобразят, и да се предложат специфични конкретни решения за всяка област и съответно за бизнеса, по който това може да се реализира и да се случи. Вярвам, че имаме капацитет и потенциал, да кажем в района на Стара Загора, да се направи нещо, което примерно една съседна Гърция направи преди време. Те откриха най-голямата ферма за слънчеви панели в цяла Европа - двеста и не знам колко мегаватов соларен парк. Ето едно такова нещо, на територия огромна, примерно като “Мини Марица-изток" би могло да произвежда също и да се направи, не казвам, че трябва точно това да направим, просто давам пример, че ни трябват този тип инвестиции, за да може хората, които сега работят в района на Стара Загора, в мините, да останат на място, да имат работа, да се създадат, както ги наричаме ние, сигурни, зелени и чисти работни места, които да имат перспектива, а да не са в сектори, които малко по малко ще утихват. Не ни трябват недалновидни, популистки някакви решения или декларации, трябва конкретика, трябва да се работи с ясни проекти, привличане на инвестиции и създаване, и внедряване на технологии и т.н.

Но до този момент, както казвате, потенциал има, планове няма. Стигнали ли са до вас конкретни проекти, планове, разработки, както казахте преди малко, за един голям соларен парк, например, защото всеки казва, че...

Има планове.

Има планове?

Значи плановете, доколкото аз съм запозната, разбира се, аз съм външен за националната система, но ние като Инвестиционна банка, като европейска банка, разбира се, работим с всяко едно правителство, държава и общини. България има своя проект на териториални планове, има проект на всичко това, за което говорим. Въпросът е те да бъдат признати, те да бъдат дискутирани, да бъдат приети и одобрени и да се върви по тяхната реализация. Така че да, ние сме виждали, знаем, че има подготвени проектопланове, те се дискутират със синдикатите, с бизнеса, вие знаете и затова казах, с политиците. И всеки казва различни решения и затова трябва да има обединение между местни власти, синдикати, бизнес, екологични, граждански организации,разбира се, под водещата роля на правителство, за да може всички заинтересовани страни всъщност, да ги приемат веднъж завинаги и да вървим напред, вече по самите проекти, защото имаме планове, имаме и проекти, има го и в Плана за възстановяване и развитие конкретни стъпки. Давам един пример, понеже ние бяхме ангажирани и от Европейската комисия, и от българското правителство да работим за създаването на декарбонизационен фонд, това е една от т.нар. Стъпки и реформи в Плана за възстановяване на България, да се създаде декарбонизационен фонд. Предложили сме модел, така, че тази част от плана, от стъпките сме я изпълнили. И сега, в момента министерствата трябва да се обединят - на регионалното развитие, на енергетиката и на иновациите, заедно вече да започнат реализацията, да се създаде този декарбонизационен фонд. С него няма да открием топлата вода, може би трябва да кажа много ясно, идеята е то да бъде една шапка, която да обедини всъщност всички тези ресурси, които ви споменах под едно, за да се знае от всички източници на финансиране какви пари идват и през кои съществуващи, добре работещи механизми могат да се използват. Давам пример ето, парите по справедлив преход, които се управляват от МРРБ и през оперативната програма, парите от модернизационния фонд, които се управляват от енергетиката, парите, които идват за бизнеса по инвестю и другите инструменти, по които се управляват от иновациите през Фонда на фондовете, през Фонд флаг, през Българска банка за развитие (ББР). Всяка една от тези институции има някакъв ресурс, трябва ни общо управление, да се знае накуп колко пари има, за какви проекти, как тези проекти ще се допълват - едни са за местните власти, други са за бизнеса, трети са за публични проекти, инвестиция, защото е много важна инвестицията, да кажа. В електропреносната мрежа, за да може да присъедини всички тези ВЕИ-та, които ще нарастват и ще се увеличават като инвестиции, за да може да се направи капацитет за съхранение на произведената енергия от ВЕИ-та, за да може да се направят мерките за енергийна ефективност, които включват публични и частни сгради, но включват и енергийна ефективност на предприятията. За всичко това финансов ресурс има и всъщност, чрез този декарбонизационен фонд, например идеята е този ресурс да е на куп, да има координирано общо решение, и яснота как се съчетават и каква е синергията, бих я нарекла, между отделните инвестиции и за това, те да не се припокриват, да не си противоречат и всъщност, да си помагат за общата цел, това е декарбонизация, енергийна трансформация, енергийна ефективност, и поетапно вече икономиката ни да бъде по-зелена, по-ефективна и най-вече, за да бъде конкурентоспособна на работни места, добре платени и с потенциал в бъдещето.

Мисля, че основната дума, която бих извела от всичко, което казахте е "обединение“, защото има стотици милиони, които могат да влязат още тази година в България, ако има конкретни проекти, които са подадени през съответните структури за финансиране. Трябва ни обаче една добра координация, нека да добавя и към всичко, което казахте, местни, национални структури, държава, правителство, закони, и науката, и развойната дейност и стартъп системата, която в България хич не е малка, и хич не е непроизводителна, но някак си, засега сякаш стои отстрани и не е ангажирана, тя трябва да бъде и финансирана. Какви са вашите очаквания, финален въпрос, че България ще успее до края на тази година да усвои сумите, които би могла да усвои по Плана за възстановяване и устойчивост?

Аз, винаги се опитвам да гледам позитивно и оптимистично, но без излишен оптимизъм и патос.

Но има възможност все още, защото аз както казах, основата я има, тук е въпросът как и вие добре го обобщихте, да се обединят всички участници в този процес - и бизнес, и синдикати, и правителство, и местни власти, и граждани. Да има едно разбиране, едно по-добро разбиране накъде искаме да вървим, как ще го извървим този път и да надмогнем всички тези, бих ги нарекла манипулативни сценарии, с които да спрем, трябва хората да спрат да имат страх от това, което ще се случи. И трябва да се види, че това не е страшно, това не е лошо, което ще се случи на България, всичко това е за добро, за доброто на икономиката, за доброто на работните места, по-добра доходност, да живеем в по-зелена среда, с по-малко въглеродни емисии, по-малко прахови частици във въздуха. Всичко това има различни компоненти и ползи, и въпросът е, просто да има обединение около което всички да работят. Знам, че не е лесно, знам, че звучи малко пожелателно, но понеже напоследък слушаме най-различни и манипулации, и конспиративни теории, някак си да се всява някакъв страх, колко страшно нещо е, това е едва ли не зеления преход, декарбонизацията. Напротив, тя е важна, тя е хубава. Ето и войната миналата година в Украйна, и спирането, знаете на газа, необходимостта от спешни мерки, да не ни е студено зимата, показа, ето, колкото сме по-малко зависими, колкото сме по-енергийно ефективни, колкото повече имаме източници на електроенергия, и съответно за отопление, те ни дават повече възможности. Така че като всяка криза, като всеки проблем, трябва да видим какви са възможностите за обществото. Това са, вярвам, стъпките, не са невъзможни, правят го и в другите държави, и там не е лесно, имам наблюдение към процеса. И затова към него трябва да се подходи много прагматично.

Мога да кажа една финална фраза от Виенския форум “Бъдещето ни или е зелено или няма да го имаме". Така че от тази гледна точка, без да искам да всявам страх или нещо подобно, климатичните промени вече са факт, така че ние сме длъжни да бъдем адаптивни, бързи, ефективни, прагматични. Много ви благодаря за този разговор. Смятам, че темата е важна и тя също трябва да бъде устойчиво комуникирана, за да имаме резултати. Нашият събеседник беше Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ. Фактът, че България има вицепрезидент в зелената банка на Европа е и допълнителен шанс и си мисля, че трябва да се възползваме от това. Много ви благодаря за това интервю за Радио “Фокус".

Благодаря и аз.

Ива Дойчинова