Лиляна Цветанова, председател на "Народно читалище "Елин Пелин 1896", град Елин Пелин, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

На 6 януари честваме един от най-големите християнски празници – Богоявление (Йордановден). Ще се отправим сега с вас към Елин Пелин, където традиционно ще отбележат деня. Наш гост е Лиляна Цветанова – председател на Народно читалище "Елин Пелин 1896“, град Елин Пелин. Радвам се да ви чуя и че имаме възможност да си поговорим с вас. Честит празник! 

Приятно ми е, честит празник на вас и на всички българи! 

В основата, г-жо Цветанова, на българските народни празници и обичаи е народният светоглед. Празниците и обичаите в миналото са използвани за добра реколта, здраве на домашните животни, благополучие в семейството. Зимните празници и обичаи са наситени с гадания, предсказания и обреди за бъдещето. Богоявление (Йордановден) – с какво вие свързвате днешния празник?  

Ние, шопите, правим всичко възможно да поддържаме живи българските традиции, защото знаете, че имаше времена, когато се забраняваха тези неща и не се разрешаваше да се ходи на черква, да се венчават, да се кръщават деца и т.н. Но въпреки всичко, ние поддържаме тези традиции, като започнем от Коледа – имаме си коледарска група, обикаля града, пожелава, оповестява вестта за раждането на Христос. След това на 31 декември – топене на пръстени, на следващия ден, на 1 януари, на Василовден след службата отиваме на чешма "Гайдарец“, от там започваме с песни, вадене на пръстените, наричане. И минават дните и идва този днешен голям празник, Йордановден (Богоявление). Казват, че каквото си пожелаеш в нощта срещу Богоявление желанията се сбъдват. И така в нашия град честваме, като в черквата се отслужва литургия и след това се изнася иконата на свет Йоан Кръстител и така начело с иконата литийното шествие тръгва към реката.  

Много хора ли се събирате? 

Да, събират се много хора, много младежи. Ето това е хубавото – че младежите започнаха да почитат тези празници. Има младежи, които се подготвят за хвърлянето в реката.

За хвърлянета на кръста, да. 

По-топли дрехи и така. Там свещеникът осветява вода, която след това се раздава на присъстващите.  

Да, светена вода. 

Светена вода. След това хвърля кръста във водата и се хвърлят младежите да хванат кръста. Който хване кръста го благославят и се е считало, че този човек ще бъде здрав, много успешен, берекет през годината и т.н.  

Г-жо Цветанова, какво се промени през годините обаче във връзка с отбелязването на деня във вашия град, в сърцето на шоплука?  

Промяната е това, че започнаха много да се почитат тези празници, уважават се тези празници.  

Уважават се. Т.е. ако можем да направим един паралел с предходен период, вие откога управлявате читалището – от доста дълго време, можете да ни разкажете какво се е правило преди време и какво се прави сега.  

Значи, преди време пак по същия начин е било, защото ние се стремим да поддържаме тази традиция, това, което е било едно време. Сега всеки е на работа и не може да си е вкъщи. Но преди, знаете, хората не са работили, вкъщи са си седели през зимните дни. След хвърлянето на кръста са се прибирали. Всеки си прави трапези, именници има, ходи се на гости. Но попа обикаля цялото село и ръси за здраве и берекет.  

А каква трапеза подготвяте днес? Вие каква трапеза ще подготвите във вашето семейство?  

Ами традиционно, което се прави в зимен период. По принцип свинското месо, свинско със зеле, пълнени чушки, сарми. Сега вече постите минаха и задължително някой си вадят вече и жито.  

Какво си пожелавате на днешните ден? Какви са пожеланията, които си отправяте?  

Ам най-вече здраве, спокойствие. Знаете, в този тежък период, който минахме, тези 2 години, тежко беше. Но въпреки всичко гледаме да си спазваме традициите. Защото все пак с божията помощ напред.  

Какво предстои да се случи днес? От 10.00 часа ще започне литийно шествие. Разкажете ни.  

Да, в 10.00 часа тръгва литийното шествие за реката. Там вече както ви казах, ще бъде осветена вода, раздават се на хората, които присъстват. След това се донася и в черквата, който желае също от черквата може да си вземе светена вода. Хвърля се кръста. Играе се хоро във водата от младежите.  

Какви хора играете?  

По принцип то си е традиционното българско право хоро.  

Традиционното българско хоро, традициите спазвате вие в Елин Пелин. Благодаря ви много за този разговор. Ние ви пожелаваме успех.  

Благодаря и аз. И благодарение на съвместната работа с общината и читалище, църква, се стремим и ние да поддържаме тези традиции живи, за да ги предаваме на по-младите.