Лидия Йорданова, собственик и управител на Екзакта Рисърч груп, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Периодът от 10 до 19 септември, 2 седмици преди предсрочните парламентарни избори на 2 октомври, "Екзакта Рисърч Груп“ проведе национално проучване и интервюира лице в лице 1 050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71

населени места на страната. Използване е сертифицирана двустепенна извадка с квота по социално-демографски параметри. Изследването е реализирано изцяло със средства на "Екзакта“. Какви нагласи се очертават, научаваме от собственика и управител на "Екзакта Рисърч Груп“ Лидия Йорданова.

Благодарна съм, че започнахте с така необходимата по време на изборна кампания информация за това,  какви са параметрите на едно изследване, по което ще говорим, защото това е задължително изискване. Когато говорим за нагласи в средата на тази кампания, бих искала да започна с масовото обществено очакване за това след вота на 2 октомври страната ни да има редовно правителство. Хората смятат, че това е задължително нужно, дори ако това означава да се стигне до известни компромиси и коалиране между отделните партии, които биха желали или биха могли по-точно да участват в управленска коалиция. Така мислят 2/3 от българите – нужно е на страната ни редовно правителство. 1/3 са на мнение, че правителство редовно е добре да има, но не на всяка цена. В никакъв случай не бива да се правят немислими компромиси в името на коалиране между различи партии. Така че е засегната и обратната позиция, макар и много по-слабо разпространена. Бих искала да кажа, че привърженици на позицията да не се правят компромиси и да не се стига до редовно правителство са най-вече млади хора и симпатизанти на "Възраждане“, докато хората, които искат редовно правителство на всяка цена, са по-скоро хора, които се чувстват социално уязвими, незащитени. В навечерието на очакваната тежка зима един образ, който бе създаден не от друг, а от политиците, и реалността, която виждаме и коментираме в по-глобален мащаб, това е напълно обяснимо и няма нищо изненадващо. Що се отнася до нагласите към самите политици, ние виждаме как в навечерието на изборите няма политик, чието одобрение да е по-висок дял от неодобрението, уточнявам: за лидери на политически партии, които участват в изборната надпревара, не говоря за политици извън този спектър. Така че скептицизмът по отношение на хаоса, липсата на държавност, тонът на кампанията все по-завладяващ с негативни нагласи хората по отношение на политиците. Мисля, че политиците не вадят ползи от подобна ситуация, още повече, че остават само 2 седмици до изборите, в които те ще се опитват да обръщат нещата. Всеки има свои политически цели, които ще гони през последните 2 седмици.

Г-жо Йорданова, има ли лидери, за които одобрението да е над 90% сред собствените електорати?

Повечето лидери на големи партии получават одобрение от своите електорати над 90%. Ще цитирам няколко от тях. Това са: Бойко Борисов, доколкото си спомням, Христо Иванов, Кирил Петков. Така че това са хора, които зад себе си водят съмишленици в рамките на своите избирателни тела. И яркото, бих казала истерично противостоене между лидерите на партии води до много дълбоко разделение между хората, което е много неприятна тенденция, тъй като не вещае нищо градивно да се случва в тази страна.

А показва ли вашето изследване, какво е отношението към президента Румен Радев и премиера Гълъб Донев?

Безспорно, мисля, че няма социолог, който да не измерва рейтингите на президента и премиера, независимо, че на първо линия в момента са лидерите на партиите, които участват в изборите, затова и съобщавам техните резултати. Така или иначе имаме Радев, който от началото на годината губи от одобрението си, но продължава да бъде най-одобряваният политик от българите. Одобряват го в момента 55%, като държа да уточня, че одобрението му е по-висок дял от неодобрението, което означава положителен рейтинг. Също положителен рейтинг регистрираме в това изследване за премиера на служебния кабинет Гълъб Донев. Неговото одобрение е 31%, неодобрението му е по-малък дял, но при него има друга специфика, а именно висок дял на хората, които нямат достатъчно впечатление от него. Така че за неговия рейтинг, за плътността на обществените представи за него е още твърде рано да се говори.

Улавя ли вашето изследване, г-жо Йорданова, ролята на служебния кабинет в тези избори? Можете ли да направите извод въз основа на вашите данни?

Служебният кабинет е част от политическия фон, на който протича кампанията, следователно степенна, в която кампанията е успешно и ангажира общественото внимание и активира избирателите, може да се счита и за оценка на работата на служебния кабинет. В този план искам да продължа, че от началото на кампанията хората, които желаят да гласуват, намаляват, не растат. Това означава, че кабинетът, ако приемем, че е една малка част от фона на тази кампания, не прави достатъчно усилия, за да мотивира хората да гласуват. Разбира се, далеч по-значими са усилията в тази посока на политическите лидери и на партиите, и на партийните централи. Кампанията протича по начин, който може да се нарече "режисиран хаос“, при това зле режисиран хаос. От една страна, мястото на прагматичните идеи и дебатът е изместен от обвинения, изобличения всякакви, заклеймявания всякакви, и всичко това става публично. Вие виждате, че няма дебат, в който двама или трима участника да не говорят едновременно, което е издевателство върху желанието на всеки избирател да научи нещо, да разбере какви са позициите. Не само това, те не отговарят по същество и често се нападат, и разговорите преминават в това, кой ще отбележи точка с черен пиар в полето на другия.

А какво е одобрението на лидерите вън от техните собствени електорати?

Одобрението на лидерите в собствените им електорати е високо. Казах ви, че то е около и над 90%.

А вън от тези собствени електорати?

Бих казала, че те са силни сред собствените си избиратели и твърде спорни сред останалите избиратели. Точно това прави диалогът изключително труден и битката за спечелване на чужд електорат е изключително слабо продуктивна.

А има ли политически сили, които посягат към чуждия електорат и се опитват да си присламчат избиратели от него?

Аз не знам да има политическа сила, която не би посегнала в тази ситуация на чужд електорат. Друг е въпросът на кои това може да се отдаде и на кои не. При всички случаи ние социолозите знаем, кои са разочарованите таргети, къде може да се търси по-висока мобилност сред избирателите и знаем, кой би могъл да ги усвои, знаем в каква посока се насочват. Това би било много, много, много прозвучаващо ангажиращо в момента и то е предмет на по-специфичен и по-тясно професионален анализ. Но това, което мога да кажа, е, че разочарованите хора в България никак не са много, и вероятно между 55 и 60% от тях няма да отидат да гласуват. Най-много разочаровани има сред младите хора, които фактически произвеждаха вълната в няколко поредни избори на едни нови партии, към които младите имаха огромни очаквания. Това са "Има такъв народ“ и "Продължаваме промяната“. И докато "Има такъв народ“ беше фаворит на възрастовата група 18-30, то "Продължаваме промяната“ имаше влияние освен в тази възрастова група, широко влияние и в групата 31-40. Немалко хора от тези бивши избиратели вече са разочаровани, така че предстои да научим, това се случва в деня на избора най-вероятно, къде те ще се преориентират, доколкото хората, които няма да повторят избора си от ноември 2021 година не са във висока степен склонни да отговарят на въпросите на социолози. Недоверието към политическия живот, към политиците в голяма степен влияе върху недоверието, става по-точно недоверие и към социолозите, тъй като техните данни редовно биват оспорвани от политици, от медии, от всякакви говорители извън професията. И това прави нещата доста трудни за нас.

На 8% възлиза преднината на коалиция ГЕРБ-СДС пред "Продължаваме промяната“ към 17 септември във вашето изследване. Колко партии ще попаднат в следващия парламент и дали този 8% няма да се увеличи?

Нека да почнем с това, че разликата е 8%. Изследването приключи на 17-ти. Разполагаме с изследване на друга агенция, което приключи на 10-ти, което отчете 7% преднина. Тоест, няма да коментирам данни на колеги, но казвам логично и закономерно в рамките на кампанията данните за всяка от партиите могат да мърдат от порядъка от 1-2%. Отделно грешката при нашите изследвания е в рамките 3% при 50-процентови дялове. Така че всякакви движения на електорат са възможни до последния момент. Дали има ресурс ГЕРБ да увеличи този резултат и тази преднина, зависи от ресурса на "Продължаваме промяната“ да задържи или да промени своя резултат. В момента е много трудно да се преценят процентите на двете партии едновременно, но ми се струва, че "Продължаваме промяната“ правят сериозни усилия в посока на това да мобилизират избиратели. Вероятно те се целят в десни избиратели, в центристи, които споделят техните възгледи, в хора, които са инициативни, модерни. Така че техните усилия тепърва предстои да установим дали ще увенчаят с успех. Но така или иначе този дял на "Продължаваме промяната“ е сравнително устойчив. Тоест, не мога да кажа, че те са паднали много рязко надолу, и мога да предполагам, че или ще запазят този дял, или ще извършат някакво малко движение в една от двете посоки – към увеличение или към намаляване. Ако ме питате, дали ГЕРБ ще е със сигурност първа политическа сила – никой не може да е 100% сигурен, но здравата логика и данните, поне нашите изследвания, чрез които наблюдаваме процеса поне от 2 месеца, показват, че ГЕРБ върви към сигурно първо място. Така, дали ГЕРБ може да увеличи резултата си – след като ГЕРБ е победител, това означава, че ГЕРБ е изправен пред уникалната ситуация да се окаже привлекателен център за конюнктурен вот. Ето го рискът от това да си първи. Можеш да обраснеш с избиратели, които не са типично твои, очакват да звучат престижно, да получат нещо, тоест, мотивите им за подкрепа на първата политическа сила са различни и не всякога докрай ясни, така че не могат да бъдат и предвидени. Когато питаме, колко процента биха решили за кого да гласуват в последния момент, ние научаваме, че този процент на хора е над 10%. Когато се интересуваме от това, биха ли гласували за евентуален победител, който е анонсиран от социологическите изследвания авансово, което се случва. На практика няма агенция, която да казва, че "Продължаваме промяната“ ще бъде първа политическа сила. Всъщност, имаше един такъв коментар от една агенция, може би преди десетина дни, но останалите нямат такъв коментар. Следователно, хората биха дали бонусът на конюнктурния вот по-скоро за ГЕРБ, отколкото за "Продължаваме промяната“ в ситуацията на днешните реалности.

Много важен въпрос: как ще се развие състезанието между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ (ДБ), тъй като те се борят общо взето за гласовете в един и същи електорат?

От една страна, наддавахме как "Продължаваме промяната“ се опитаха да се отграничат и да се обособят в политическо пространство, където като че ли в съседство, но не и в пълна единичност с ДБ, нали, център. От друга страна, кампанията показва, че "Продължаваме промяната“ и ДБ печелят повече внимание и избиратели когато между тях партньорството е с известна дистанция. Да, всички знаят, че те биха работили заедно когато приключат изборите, ако такава политическа възможност възникне. Да, това е така. Но грешките на "Продължаваме промяната“, ако има такива, или на ДБ, правят възможно избиратели на едната или другата партия да преминават от едната в другата. Тоест, това са едни мобилни избиратели, които могат да избират между тези две формации. Не бих казала, че отиват разочаровани от ДБ или "Продължаваме промяната“ нито при БСП, нито при ГЕРБ. Така че движение между двете формации ще има, но в крайната фаза на кампанията не мога да кажа, кой ще е печелившият от двете партии и кой ще е губещият. За сега ми се струва, че процентът, който получаваме за ДБ, ориентирировачен между 7 и 8%, 7.5 от гласуващите, показва, че ДБ удържа електората си.

Има ли изненади в тази кампания, които да предопределят някакво разместване на вота?

Изненади не бих казала, но трябва да се знае, че битката се води много сериозно за третото място, ако за първото и второто сме сравнително уверени, че това е подреждането, то за третото тя е сериозна. Въпреки всичко ние от "Екзакта“ твърдим, че в нашите изследвания БСП поддържа преднина пред останалите две формации, които се борят за третото място: ДПС и "Възраждане“. Искам да уточня, че "Екзакта“ провежда изследванията си в България, на българска територия, пред български избиратели, живеещи тук, у нас. Ние не можем да предвидим,  какъв вот ще дойде за всяка от партиите от чужбина, и това, разбира се, би могло да придаде известни промени в подреждането на третата партия. Така или иначе, засега трето място според нас се заема от "БСП за България“. ДПС и "Възраждане“ са с много близки стойности, според нас обаче, ресурсът на "Възраждане“ да върви много нагоре е силно ограничен и ще обясня защо. Значи, "Възраждане“ има неравномерно представителство и неравномерни избирателни ядра в различните райони. "Екзакта“ прави не само национални, но и много регионални проучвания. Така че ние имаме представа как се развиват симпатизантските ядра на всяка една от партиите по места. Искам да кажа, вие ме попитахте за изненади – изненада не, но може би ще прозвучи като новост, че на тези избори няма да има някаква партия "ново чудо“. Ако някой е мислил, че "Възраждане“ може да бъде продуцирана като ново чудо, това няма да се случи, нито ще се състои. "Възраждане“ не може да получи неочаквано висок резултат. Разбира се, остава доста време, всеки от колегите е длъжен да се застрахова, тъй като едно  такова събитие преломно от какъвто и да е характер, един катаклизъм, може много лесно да промени подреждането на партии, които отстоят една от друга с разлика от 1 до 1.5%. Грешката е 3%. Така че човек не бива да е безкрайно категоричен. Аз описвам нашите усещания и на база на други изследвания, не само на това.

Тези дни все по-ясно виждаме налагането на черен пиар и компромати. От "Продължаваме промяната“ заляха София с билбордове, на които до чекмедже с пачки и кюлчета се мъдрят лидерите на партията Петков и Василев, като  търсените аналогии, съпоставки се подсилват от надписа: "Ти избираш“. След което двамата извикаха медиите пред софийския затвор, за да им обяснят, че отново ще арестуват Борисов, този път в комплект с цялата партия ГЕРБ. Междувременно доклад на Финансовото разузнаване към ДАНС за далавери с газа е послужил за основа на образуване на досъдебно производство в Софийската градска прокуратура. Той изтече в медиите. Разследваните лица са бившия министър-председател Кирил Петков и бившия финансов министър Асен Василев. Става дума за ощетяване на бюджета с над 100 милиона лева. Защитниците на "Промяната“ скочиха на амбразурата с внушението, че това е поредният компромат, изработен от Борисов. Докъде ще доведе тази лудост? И как да различим факт от фейк?

Искам да кажа, че тази лудост се вплита абсолютно закономерно в целия тон на кампанията и в целия хаос, който прави възможно съществуването й. Този хаос е изборен и политически. Българите биха се учудили, ако това не се случи. До такава степен сме закърнели на противостоене и истеричен тон, компроматна война, изобличение и заклеймявания, както казах преди малко. Така че усещането, че подобни действия и подобен черен пиар, изразителен, мощен в края на кампанията, може да има голям ефект и усещане у хора, които не познават нито политическите нагласи на българите, нито техния опит с компромати и с черен пиар. Бих казала, че черният пиар се връща към този, който се опитва да удари с него своя  политически опонент. Нали разбирате, че не е моментът в сгъстеното време на кампанията ти всеки ден да крещиш на висок глас: "И това, и това, и това“ – значи, избирателят не е в състояние да те разбере дали това е вярно или не. В същото време се експлоатират болни теми, представят се екстремални факти, и хората се питат дали това в крайна сметка е наистина, и ако е истина, как да го осмислят. Избирателят е поставен пред стресова ситуация да избира между по-голям и по-малък злодей, между по-голям и по-малък мафиот. През цялото време на избирателя му се насажда в съзнанието усещането, че той живее в мафиотска държава. И как всъщност да разбере кой е мафиот и кой не е, когато програмата се поднася сгъстено в рамките на няколко дни кампания. Това е абсурдно. Единственото, което ще се случи, е да бъдат отблъснати от подобна пиар агресия не малко българи, и нашите данни показват, че има известен отлив от желаещи да гласуват. Какво по-ясно доказателство, че тази стратегия това цели. Може би някои искат да останат само твърдите ядра на големите партии. Ако това е стратегията, значи черният пиар върши работа.

Като казвате, че някой иска да останат само твърдите ядра на големите партии, кой би бил този някой?

Ами партиите с много твърди ядра. Партиите с много твърди ядра са 4-5 в България. Такива партии са: "Възраждане“, БСП, в момента е доста твърд електоратът на "Демократична България“, ГЕРБ, ДПС. Това са партиите с твърд електорат. По-мек електорат имат от "Има такъв народ“, "Продължаваме промяната“. Това са партии, чийто електорати са доста мобилни. Нека не забравяме, че "Продължаваме промяната“ беше приемник на разочаровани избиратели на всички партии миналата година в изборите. Така че нормално е разочарованите от тях отново да търсят някакъв нов политически субект, към който да се присъединят, ако не са решили изобщо да не участват в изборите. Традиционните партии у нас имат умението да правят много висока мобилизация пред избори. И колкото и да са хората, които смятат, че Корнелия Нинова е слаб политик, че БСП е в тежка ситуация – да, БСП вероятно не е тази БСП отпреди 2-3 години, ние познаваме абсолютния брой на избирателите преди 3 години и сега, наясно сме с тези процеси, които текат, в никакъв случай БСП не е изчезнала от българското политическо пространство, още повече, че владее умението да мобилизира своите избиратели.

Какво да очакваме в останалите 10 дни до вота?

Тъй като си говорим за черен пиар – да се разгръща този черен пиар. Той няма да спре, той ще търси още по-уродливи форми, стряскащи и шокиращи хората. На мен ми се струва, че онзи, който запази спокойствие, който се държи разумно, който дава път на идеите, не на крясъците, който успее да убеди българите, че и най-лошият опонент е по-добър от безвремието и безвластието, той ще привлече общественото внимание.

Много ви благодаря.

Цоня Събчева