Лидия Йорданова, собственик и управител на социологическа агенция "Екзакта рисърч груп“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Национално представително изследване от 11 до 18 април проведе "Екзакта Рисърч Груп“сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната чрез пряко интервю лице в лице, което е финансирано със средства на агенцията като част от изследователската й програма. То засяга евроориентациите на българите и евровота, и разбира се най-вече обществените нагласите за предсрочните парламентарни избори. Какво показват данните и как българите ще гласуват на 9 юни? Наш гост е Лидия Йорданова – собственик и управител на социологическа агенция "Екзакта Рисърч Груп“. Добре дошла в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-жо Йорданова.

Благодаря много за поканата.

Предлагам ви да започнете вашия коментар от данните за предсрочния национален вот. Докъде стига разочарованието от събитията, особено през последните седмици?

Благодаря за въпроса. Ние се опитахме да нахвърляме в това изследване някакви щрихи относно предизборната ситуация, относно начина, по който българите гледат на политическите събития в страната. Преди всичко искам да отбележа, че 78% от хората, които участваха в нашето изследване, одобряват провеждането на избори по формулата "2 в 1“. Освен, че според тях това финансово е по-изгодно, те смятат и, че така ще се мобилизират за участие във вота повече избиратели. Що се отнася до разочарованието на българите от политическата реалност у нас, което ескалира през последните няколко месеца, то наистина ще се окаже определящо за предстоящия вот. Цели 91% от интервюираните споделят твърдението, че повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък. Съвсем логично в подобна ситуация е да питаме хората, каква, според тях, ще е активността на предстоящите парламентарни избори: по-висока, по-ниска или същата като тази от предишните парламентарни избори от април 2023г. Две трети от участниците в нашето сегашно изследване са на мнение, че активността ще е по-ниска. Само 20% допускат, че активността може да е по-висока. Това са предимно хора на средна възраст и жители на малките градове в страната. Кой печели и кой губи от предсрочните парламентарни избори, които предстоят на 9 юни, също е един от важните въпроси в нашето изследване. Близо 45% от българите вярват, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отиде на предсрочни избори. А онези, които не споделят подобна оценка, са двойно по-малко. Доста различна е картината, когато става дума за ПП-ДБ – 9% от интервюираните казват, че ПП-ДБ по-скоро печелят от това, че се отива на предсрочни избори, докато 56% не мислят така.

Тъй като повечето въпросителни са насочват към коалицията ПП-ДБ, какви процеси улавя вашето изследване в нея?

Нашето изследване улавя отчетлива промяна на нагласите в рамките на тази коалиция. Регистрираме леко нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на симпатиите към ПП. Нещо повече, ние установихме, че ДБ разширяват влиянието си главно сред младите избиратели, както и сред столичаните.

Един от най-важните въпроси относно нагласите преди вота беше дали е възможно, според българите, след изборите на 9-ти юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма в управлението на страната. Резултатите показват, че общественото мнение е силно неориентирано и разколебано и няма преобладаващ, отговор. 38% казват "Да, това е възможно“, 26% казват "Не, не е възможно“ и цели 37% не се ангажират с мнение защото не знаят, какво могат да очакват от тези две коалиции след вота.

Какви са електоралните нагласи за предсрочните избори за 9-ти юни?

Ще ви съобщя няколко цифри, които се отнасят единствено до заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори. И така: сред гласуващите българи електоралният дял а ГЕРБ-СДС е 25,9, електоралният дял на ПП-ДБ е 16,4, електоралният дял на ДПС е 14%, електоралният дял на "Възраждане“ е 13,8, БСП има електорален дял от 9,6%, а "Има такъв народ“ от 5,2. Други партии - по-малки партии, включително и нови, различни от споменатите, които бяха парламентарно представени до момента, съвкупно получават близо 8%, а т.нар. "квадратче“, което привлича през последните години вниманието на коментаторите, отново има непренебрежим дял от 7,4%.

Данните, които представих, са към 18-ти април, доста преди началото на самата предизборна кампания.

Г-жо Йорданова, тъй като три партии имат разлика в рамките на статистическата грешка, това са ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане“, допускате ли въз основа на анализа на вашите резултати, че класацията след вота може да се промени?

Не просто допускам, а съм длъжна да допускам по чисто професионални причини. Както вие коректно отбелязахте, разликата между второто, третото и четвъртото място се вмества в размера на статистическата грешка, която при подобни демоскопски проучвания възлиза на +/- 3%. Ето защо е абсолютно невъзможно да сме категорични при такива данни за това кой ще бъде втори, кой трети и койчетвърти. Видно е, че едни партии към момента имат малко по-висок резултат от други, но това далеч не е достатъчна гаранция за запазване на този резултат до края на кампанията. Бих казала, че едно е сигурно: в надпреварата за парламентарния вот ГЕРБ влиза с първи резултат, който отстои на една сериозна дистанция от следващите в електоралната класация. По мое мнение тази дистанция трудно може да бъде преодоляна в рамките на кампанията.

Означава ли, че в отсъствие на висока активност твърдите електорати са основният партиен резерв? И ако е така, кои партии или коалиции ще имат най-голям шанс?

Твърдите електорати на партиите партиите определено ще бъдат основните играчи на предстоящия парламентарен вот. В битката между твърдите електорални ядра ГЕРБ-СДС е безспорен фаворит за победител. Силни позиции имат също така ДПС и "Възраждане“, малко по-слаби БСП и ПП-ДБ. В битката много важна роля ще играе партийната дисциплина, откликването на партийните повели, мотивацията да се гласува. Извън твърдите партийни ядра е много важно да се спомене, че се оформя един много сериозен протестен вот, за който ще се борят различни политически формации.

Къде отива той?

"Възраждане“ през изминалите години успяваше да приобщи и включи в себе си голяма част от този протестен вот. В момента на "Възраждане“ ще е по-трудно, тъй като в лявото и в дясното политическо пространство се появяват нови политически субекти, които очевидно ще разчитат не само на гласовете на разочаровани леви и десни избиратели, но в същото време ще отправят послания и към българите, които упражняват типичен протестен вот. Новите партии ще търсят ресурс сред тези, които не гласуват, сред тези, които гласуват протестно и сред онези, които заявяват, че не подкрепят никого и изпитват потребност да заявяват това на изборите. Много ми е трудно към момента да се ангажирам с позиция по въпроса дали новите политически субекти в ляво или тези в дясно имат по-големи шансове да се преборят за място в следващия състав на парламента, но ви уверявам, че ние ще положим изследователски усилия да отговорим на този въпрос в напредналата фаза на кампанията.

В ляво се очертава четири листи да се борят за подкрепата на избирателите с леви убеждения. Улови ли вашето изследване, каква картина се получава, дали няма взаимно да се неутрализират тези листи?

Нашето изследване не може да даде меродавна информация за политическите симпатии към всяка една от тези формации. Ние набираме към момента единствено достоверна информация за БСП. И това, което категорично мога да заявя, е, че при БСП в момента не се наблюдава някакъв драматичен отлив и свиване на електората им в сравнение с предишните парламентарни избори, което означава, че нововъзникващи леви формации вероятно се целят в някакви по-специфични таргети. Това ще стане ясно още в началото на кампанията, когаточуем техните обръщения и посланията им. Бих искала накратко да обобщя темата за новите политически формации вляво и в дясно само в едно изречение: има шанс поне една нова формация да попадне в следващия парламент. Вие виждате, колко са големи процентите на посочилите, че ще гласуват за "друга партия", както и на отговарящите с "не подкрепям никого“. Аз твърдя, че има шанс поне една нова формация да попадне в новия състав на парламента. Разбира се, не е възможно отсега да се ангажирам с категорично становище дали тази нова формация ще бъде разположена в лявото или пък в дясното политическо пространство. И може би да добавя още няколко думи за активността на предстоящите избори. В момента е непремерено да се говори с конкретни проценти за активността, тъй като декларациите на интервюираните лица във време извън изборната кампания рядко се препокриват с реалната активност. Ето защо, нека само спомена настоящите ни данни за активност на евровота и на парламентарните избори – тя възлиза на около 45-47%, като по-ниската цифра описва декларираната активност за евровота, а малко по-високата -47% описва декларираната активност за парламентарния вот. Смятам, че е разумно да се дават социологически данни за очаквана активност в самия край на кампанията.

Видно от вашето изследване българите са евроориентирани, но защо проявяват слаб интерес към евроизборите и евровота?

45% от българите заявяват, че понякога гласуват на евроизбори, а 30% от нашите сънародници казват, че винаги когато има евровот, те гласуват. 25% пък посочват, че изобщо нямат навика да гласуват при провеждането на европейски избори.

Вие знаете, че през 2019-та активността беше 33%, така че тези 30%, които в сегашното ни изследване отговарят, че винаги гласуват на евроизбори, вероятно са искрени. Но нека отговоря конкретно на вашия въпрос. Интересът към Европарламента е интерес на хора с добра житейска перспектива, на хора, които не са маргинализирани. Нашите данни показват, че интерес проявяват млади и образовани хора, живеещи в столицата и в големите градове на страната, членове и симпатизанти главно на ПП-ДБ, на ГЕРБ, в голяма степен на ДПС, и около 2/3 от избирателите на ИТН. Нашето изследване е много богато и аз не мога сега да си позволя да навлизам в множество детайли, но по-важно е да отговоря на въпроса: какво показват данните ни, от какво е породен този интерес на българите към работата на ЕП понастоящем. Основната причина, поради която има растящ интерес към работата на европейските институции през последните месеци, това е заради потребността на хората да следят европейските политики в сферата на сигурността. Хората у нас се притесняват за своята сигурност и разчитат на европейските структури и институции да работят така, че да гарантират сигурността на България в условията на военни конфликти, единият от които е недалече от нашите граници.

Как ще си разпределят водещите политически сили местата за Европарламента? Каква картина можем да очакваме след вота на 9-ти юни?

Резултатите от евровота се очертава да не бъдат много по-различни от т ези за парламентарните избори. Но все пак, на този въпрос бих отговорила след като бъдат обявени листите на повечето партии и след като, разбира се, започне кампанията и хората придобият конкретни впечатления от участниците в надпреварата. Отговорът на този въпрос зависи и от това, до колко самата кампания за евровота ще може да попадне активно в общественото внимание и дали няма да бъде обезличена от продължаващи скандали и екшъни във вътрешнополитически план. Ето защо бих искала да спомена, че нашите политици през последните две-три години започнаха да си вярват, че им се полага скорошен следващ шанс да поправят нещата, които някак си не са потръгнали. Това е причината напоследък политиците ни да не работят на пълни обороти, да гонят временни и краткосрочни цели, ефектът от които не се усеща бързо от хората или пък, ако се усеща, се забравя бързо. Чести избори, апробиране на различни сглобки и коалиции, обвинение кой на кого пречи да изпълни програмата си –  всичко това измества до неузнаваемост дневния ред на обществото и агресира хората. Докато политиците ни си позволяват лукса да експериментират, да отиграват удари "под кръста" едни към други, хората се чувстват изолирани и изоставени. И мисля, че на тези избори ще можем да отговорим на въпроса: как това усещане за изоставеност ще намери израз във вота.

Улавя ли вашето изследване как посредствеността в политиката се превръща в норма и налага еталон за всички сфери в обществения ни живот?

Това е повод за много голямо изследване, което трябва да се прави не само от социолози, но и от психолози, народопсихолози и дори от историци. Много хубава, много важна тема. В никакъв случай демоскопските изследвания не могат да дадат задълбочен отговор на този въпрос. Ние наистина, опитвайки се да не се плъзгаме по повърхността, стигаме до някои важни изводи, но в повечето случаи тези изводи са свързани с непосредствени събития и имат по-скоро емпиричен характер. Общо погледнато,политическите стратегии, които наблюдаваме ежедневно постигат това, че размиват постоянно въпроса за отговорността за управлението. Ние виждаме как не от вчера тече перманентна политическа кампания, която е центрирана около въпроса: кой е отговорен, за какво е отговорен, кой е безотговорен, кой е счупил "сглобката“, кой я е поправил и т.н., а напоследък на дневен ред постоянно излиза и въпросът и кой трябва да влезе следващата "сглобка“. Така че играта на "сглобки“ създава поводи за постоянни компромати между партиите. И тук си струва да се коментира и последното нелицеприятно събитие в парламента от преди няколко дни, когато беше свален председателят на българското Народно събрание – това потвърждава намерението на партиите да се надцакват с плаващи мнозинства и да демонстрират сила. Подобен тон, който се демонстрира в навечерието на предизборна кампания, категорично не предвещава работещи формули на управление и добри решения след изборите, каквито и уверения да ни дават през последните дни лидерите на водещите партии.

Докъде ще ни доведе тенденцията за "сглобки“?

Винаги съм се изумявала, когато представям наши данни пред политици и често в техните коментари като контрапункт на данните ни присъства репликата "Ами то скоро ще има пак избори“. Това е много тревожно, това е много сериозно, защото има хора на които им се струва,че всичко е поправимо. Не може да се живее ад хок, не може да се управлява ад хок, не може да се чака поправителна сесия всяка година, че и по два пъти годишно,за да се получат нещата на политиците, а населението да изпада във все по-дълбока изолация. Тази стратегия на неглижиране на обществения интерес рано или късно ще бъде наказана с червен картон.

Как ще си взаимодействат активността за евровота и другата, за националните предсрочни избори, дали едната няма буквално да измести, дори да изтрие другата?

По принцип вече споменах, че никак не е малка опасността евровотът да бъде поставен на втори план заради предсрочните парламентарни избори и множеството скандални вътрешнополитически теми и междупартийни сблъсъци. Формулата на избори "2 в 1“, която вече казах, че българите масово подкрепят, ще се стреми да коригира очертаващата се по-ниска активност на евровота и да я повиши, доколкото е възможно. Само, че трябва да имаме предвид, че става дума за задача с повишена сложност предвид това, че и на парламентарните избори не се очертава висока активност.  

В заключение: какви са изводите от вашето изследване? Вашите резултати каква картина рисуват на България днес?

Може да се стори странно някому, но след всички данни, които представих пред вас, смея да твърдя, че въпреки динамичната политическа ситуация, пълна с много събития, скандали и противоборства, няма драматична промяна в обществените нагласи, няма драматична промяна и в електоралните дялове на основните политически партии, които до вчера присъстваха в парламента. Електоралните нагласи остават устойчиви, защото те идват предимно от твърдите ядра. Нормално е някой, който сега излиза от властта, да жъне малко повече негативи от останалите. Така, че не бих казала, че има сериозни изненади. По-скоро голямата въпросителна е как негативното отношение към политиците и политиката от последните години и особено от последните месеци ще се проектира върху вота и в каква посока ще се ориентира протестния вот. За мен това е най-сериозният въпрос и ключ към развръзката.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря.