Световният вицешампион по лека атлетика във високия скок до 20 г., както и лидер в света в дългия скок за 2023-а година в същата възраст - Божидар Саръбоюков, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".



Здравей, Божидар. Новата 2023 г. започна впечатляващо за теб, като оглави световната ранглиста и подобри два пъти националния рекорд на скок дължина за юноши. Това ти стори на Международния турнир "Академик“. Разкажи на слушателите на Радио "Фокус" очакваше ли го, както и рекордите?

Да, очаквах този резултат. Ние с треньора даже преди това си поговорихме за резултат над 8 метра, но уви, това не беше денят. Смятам, че в предстоящите състезания ще мога да постигна резултат, който да е 8 метра и да е отгоре, и се надявам тази година да предстоят само хубави неща.

Казваш, че сте били готови ти и треньорът ти за резултат над 8 метра. Какви са резултатите на тренировките ти в такъв случай?

Аз по принцип на тренировки правя по-слаби резултати, отколкото на състезания, обаче винаги съм си преценял спрямо тренировките какви ще са резултатите и на състезанието. Със сигурност резултатът ни беше по-голям от този, който направихме в състезанието, обаче треньорът много добре ме познава и знаехме, че сме готови за над 8 метра.

Как усещаш, че си готов за още по-голям резултат?

На тренировки ние сме първо да кажем малко състезатели и просто усещането не е такова, каквото е на състезание. На състезание публиката много ми помага, адреналинът разбира се винаги е много по-голям и просто мен адреналинът ме вдига.

Искаш да кажеш, че адреналинът и напрежението ти помагат на тебе, така ли?

Да, да.

Това е непривично за голяма част от българските спортисти.

Да, аз мисля, че точно това е най-важното да постигне състезател.

След рекорда ти на високия скок от 220 см получи летва от шоколади, специално направена от твои приятели. Сега очакваш ли да получиш такава от 7,96 м за рекорда ти в дългия скок?

Аз и тогава не съм го очаквал, сега още по-малко го очаквам, но не се знае какво може да предстои.

Добре. Близо си до 8-те метра на дългия скок. Последно постигна, както говорихме, 7,96 м. Много или малко са тези 31 см, които те делят от олимпийски норматив в тази дисциплина?

По принцип 31 см не са изобщо малко за тази дисциплина. Просто смятам, че има още една година до Олимпиадата и смятам, че тогава, ако сме здрави само с треньора, смятам, че ще съм готов с този норматив. Дори ако не е нормативът, смятам, че по ранкинг ще мога да отида на Олимпиадата, която предстои.

Да разбираме, че мислиш за участие на Игрите в Париж?

Да, това е наша цел още от миналата година и главно сме насочени натам.

Същевременно си близо до норматива за участие на Европейското за мъже и жени в скока на дължина, който е 8,12 м. Постижим ли е той?

Нормативът наистина е висок, 8,12 м. Просто е резултат за много голям форум и не съм толкова уверен в себе си, надявам се наистина да го постигна още зимния сезон и това наистина ще покаже, че съм готов и за Олимпиадата, която предстои през 2024 г. В момента тренираме усилено и живот и здраве, се надявам наистина да го постигнем и да отида на този голям форум.

Разбрахме, че таиш надежди и за добър резултат и норматив за Евро 2023 и във високия скок. Така ли е?

Зависи за кое Европейско става въпрос. За европейското, което предстои лятото, за под 20 години смятам, че наистина ще мога да участвам и на висок скок. Все още не съм открил сезона на висок скок и искам първо да видя какъв резултат ще постигна там и тогава вече ще мисля за Европейско за мъже и жени в зала на тази дисциплина.

Състезаваш се в три дисциплини, което е впечатляващо. Имаш големи успехи във високия скок, ставайки втори в света при юношите до 20 години през миналата година, а в дългия скок стигна финала на планетарния шампионат. Сега продължаваш с рекордите, а разбрахме и за това, че готвите с твоя треньор Димитър Карамфилов и троен скок. Къде се чувстваш най-сигурен и в коя дисциплина смяташ, че имаш най-голям потенциал?

Само да кажа за тройния скок – ние не го готвим като цяло, просто беше идея да го пуснем тази година, и то просто за мое удоволствие, да видим просто какво можем да направим там. Все още и аз самият не знам дали ще се пусна. Ако пуснем, ще е просто за удоволствие, не за нещо друго. Най-комфортно се чувствам в дългия скок. Знам, че фигурата ми е за висок скок и всички ми го казват. Просто високият скок много, много ме затормозява психически и не се чувствам толкова уверен, колкото в дългия скок.

Добре, обаче има атлети като звездата на Украйна Марина Бек-Романчук, които се състезават и печелят отличия в две дисциплини – тя при жените, естествено. Ти смяташ ли, че това може да се случи и при мъжете чрез твои бъдещи успехи в тези две дисциплини, висок скок и дълъг скок?

Да, смятам, че може да се случи. Дори и да не тренирам едната дисциплина, защото аз започвам да тренирам едната, спирам с другата, смятам, че пак мога да го постигна. Защото колкото и да не практикувам в момента високия скок, той винаги ми липсва и винаги искам да участвам на него, особено когато постигна някакъв хубав резултат, още повече ми се вдига адреналина, още повече искам да скачам. И смятам, че с годините, пак казвам, живот и здраве, мога да участвам и на двете дисциплини в големите форуми.

Трудно ли е да се готвиш в толкова дисциплини? Същевременно тренировките различават ли се една от друга? Ако оставиш само една дисциплина, няма ли да записваш по-високи резултати?

По принцип има някои сходни неща в двата скока. Все пак са скокове. То не бих казал само в двата, а дори и в тройния скок, защото моделът е един и същ, правят се много подскоци, правят се много бягания, които са нужни за всички скокове. Обаче има упражнения, които трябва да се правят специално при единия скок. И примерно при мен при дългия скок тези упражнения съм добре при тях, докато на високия скок, пак казвам, много се затормозявам.

Твоята сестра също е атлетка – Ирен Саръбоюкова. Тя също се подвизава в две дисциплини – висок и дълъг скок. Двамата заедно ли тренирате?

Да, с моята сестра тренираме двамата при един и същи треньор. Дори правим абсолютно едни и същи тренировки. Освен че тя прави упражнения за висок, аз – упражнения за дълъг, в момента, говорим за тази година.

Смяташ ли, че тя има подобен на твоя талант за високи спортни постижения?

Да, аз съм й го казвал даже и преди. Наистина даже смятам, че има по-голям талант от мен и се надявам да го развива. Само в момента чакаме да порасне и смятам, че и тя ще стигне до моето ниво.

Вашите родители лекоатлети ли са и въобще как започнахте да се занимавате с лека атлетика?

Не, нашите родители не са лекоатлети, не са спортни личности бих казал. Баща ми се е занимавал със спорт като малък, но не сериозно. А иначе със спорта започнахме в първи клас, сестра ми даже започва в предучилищната. Имаше един господин – Хаджиев се казва, той ни засичаше с един хронометър пред училище на всички деца резултатите и просто забеляза, че със сестра ми сме по-големи бих казал от другите. И след няколко месеца още ходехме на състезания и там взехме медали. По тоя начин се зарибихме с леката атлетика.

И от тогава не сте спирали да въобще тренирате лека атлетика, така ли?

Имало е периоди, с които примерно съм избягвал да ходя на тренировки, треньорите са ми звънели, родителите ми са звънели, къде съм бил, но това е нормално, според мен, за едно малко дете. Но иначе да, от 12 години аз не съм спирал с леката атлетика, просто е имало моменти, в които не е било толкова сериозно това, което правя.

Вие сте от Харманли. Добри ли са условията там, в които тренирате?

Условията не са от най-добрите, но смятам, че това, което имаме, е много спрямо това, което имахме, защото ни откриха мисля, че 2019 г. зала, в която е много по-добре да се подготвяме. Смятам, че имаме достатъчно уреди, щанга и всичко, което ни е нужно да се подготви един добър спортист. Проато винаги може да се желае повече. Миналата година също ни взеха дюшек за висок скок, което наистина е много голяма радост за нас. Старият дюшек беше скъсан, а този нов дюшек просто ни мотивира още повече някои от нас да се занимаваме с високия скок.

Може ли един лекоатлет да се готви само в България и въобще има ли нещо, което липсва на страната ни по отношение на тренировъчен процес, бази и т.н.?

Аз смятам, че като имаш таланта, имаш добрия треньор, имаш разбира се някакви финанси, което малко липсва в нашата държава, смятам, че с тези три качества – финанси, треньор и твоя талант, смятам, че можеш да се развиеш не само в България, а навсякъде. Има пример за много бедни държавИ, в които има състезатели на топ ниво, така че защо не и в България.

За финал – каква е целта ти през този сезон и ако имаш нещо да споделиш на нашите слушатели на Радио "Фокус“?

Целта през този сезон е да отида на Европейското за мъже и жени в зала, също да взема медал от Европейското, което предстои лятото, за под 20 години. И на слушателите на Радио "Фокус“ пожелавам да са живи и здрави и да преследват мечтите си.

Благодаря много за това интервю.

И аз благодаря.

Георги КУСИТАСЕВ