В интервю за Радио "Фокус" - Лазар Радков, инициатор на кампанията "Капачки за бъдеще".

Сега ще поговорим за една кампания, помогнала на много болници в България, а зад идеята на тази кампания стоят много доброволци и хиляди Българи. Днес наш гост е  Лазар Радков – инициатор на кампанията "Капачки за бъдеще". Добър ден.  

Здравейте.   

Първо искам да ви попитам колко е важно доброволчеството в България?   

О, доброволчеството е важно не само в България. Доброволчеството е едно от най-важните неща във всяко едно общество, във всяко едно развито, зряло гражданско общество, защото това е една от основните движещи сили – нещо да се случва, нещо да се случва в положителна посока и да има реален морален коректив когато има злоупотреби с властта.   

Разкажете малко повече за вашата работа. Как се стигна до идеята за създаването на тази кампания "капачки за бъдеще"?   

О, това беше много отдавна, но всъщност не беше чак толкова отдавна, беше преди 5 години, но мен ми се струва като да е било поне преди 30 години. Кампанията произтече от други мои каузи така да го наречем. Преди имах една кампания, която се казваше "30 за 30“ мотивиране 1 милион българи да бъдат физически активни в рамките на 30 дни да си го изградят като навик. Преди това през годините винаги съм правил всякакви тренировки, лекции и прочие за ученици, студенти, младежи. Общо взето аз вярвам, че трябва да се инвестира в младежта много, по всякакъв начин с всички сили. Също покрай "30 за 30“ правихме всяка седмица безплатни тренировки, отворени за всички в Южния парк като наш принос към обществото, беше под надслов "Благотворителност и спорт“. Имаше от други градове с наши приятели го правихме. Общо взето кампанията с капачките, беше като едно известно продължение на всякакви неща, които бях правил през годините. В един момент реших, че така и така имаме много трениращи и в залата, и в парка, може да събираме капачки. И обявих, че почваме да събираме капачки, след което ще видим за какво ще ги събираме. Първият човек, който донесе няколко торби с капачки и се снимахме и си казахме: ето, започваме да събираме капачки, за какво да бъде? И хората започнаха да пишат: кувьоз, кувьоз, кувьоз. И след това като проучихме как стои въпроса се оказа, че има доста болници извън големите градове, в по-малките градове, където кувьозите са на по 20-30-40 години и са неработещи, което поставя в риск бебенцата, които са в тях. И така започнахме. И след първите 2 години успяхме, всъщност още 2 седмици след първата кампания дарихме първия кувьоз, след първата година дарихме 2 кувьоза, третата година дарихме 19 кувьоза, като подменихме всички най-стари кувьози. И от началото на 2020 година в България нямаше болница, в която най-нови кувьози от миналия век. След това продължихме с друга медицинска апаратура. 2021 – първата линейка, 2022 – втора, сега трета, втората в Плевен, третата в Русе, първата планинска високопроходима линейка и т.н. И продължаваме в момента. В момента една от последните ни кампания, която не е с финансиране от капачките, тя е финансирана и с лични средства, аз и приятели с лични средства финансираме обучение на учениците по училищата на първа долекарска помощ, за да знаят, да имат представа как да реагират при някакви по-критични застрашаващи живота техния и на съучениците им ситуации.   

Това са много прекрасни инициативи, които вие подемате. Нека да се върнем към логистиката. Когато събирате капачки, какво се случва след това?   

Като събираме капачки, 2 пъти годишно правим големи кампании – пролет и есен. Капачките се събират, извозват се с камиони при рециклатори, където те биват рециклирани, преработвани и превръщани в суровини за нови пластмасови изделия. И кампанията получава средства за това, 100% от които отиват за целите съответно за дарения, преди бяха кувьози, после друга апаратура, сега са линейки. И така от година насам започнахме да събираме алуминиеви кенчета от пролетта, първо само в София, след това и в Пловдив, и пластмасови бутилки. Полека разширяваме кампания в различни посоки, за да може да помага все повече и повече.   

И на колко болници успяхме да помогнем с общи сили?   

С кувьозите, подменихме старите кувьози в 22 болници в 22 града, след това дарихме още близо 45 медицински апарата в още 14 болници в 14 града. Взели сме линейки, в смисъл линейка в Пловдив, в Плевен, като те обслужват по няколко области, съответно там цял регион Централна и Южна България, Централна и Северна България. Сега в Русе отива третата линейка, където ще обслужва не само Русенска, но и Разградска и Силистренска област, включително Тутракан, там се раждат много бебета и има много добри лекари. Продължаваме, в смисъл ние стартирахме буквално това с обучението на учениците преди 2 седмици, оттук сме обучели над 600 деца, ще се опитаме до Нова година да ги направим 1000. И сме си поставили скромната цел следващата година да обучим поне едно 10 000. Вярвам, че ще се справим.   

Има ли интерес към това обучение?   

О, има. Десетки училища са се записали вече. Водим разговори. За целта сме ангажирали наши приятели лекари, парамедици, спасители, хора, които имат опит в долекарската помощ, която е от дългогодишен опит. Адаптирали сме програмата за децата. Децата между другото имат изключително голям интерес, много внимават, участват. Децата са супер. И за пореден път виждаме, че когато нещо е смислено, бъде им представено по един подходящ интерактивен начин, и от човек, на който наистина му пука от темата, която той подава и обича децата, просто децата са там и ги имаш, те помнят. Даже мои приятели ми пишат: "Абе днеска там твоите колеги са били в училището на дъщеря ми. Тя се върна и взе да ме разпитва, да ми задава въпроси: тате, знаеш ли как спира кръв от носа? Трябва да знаеш какво да направиш ако аз падна,  легна на земята и сега какво ще направиш? Той е от  хората, които си поддържат знанията и уменията, завъртях се, вика, в странично стабилно положение, тя вика: Браво, тате, добре се справи“. Децата помнят и са страхотни. Ние тези деца ги учим на това да го разкажат на родителите и да ги питат, да продължават да го мислят и да го правят. И така. Ще направим много неща.   

Чудесно! Пожелавам успех на кампанията. Искам само да ви попитам – какво липсва на българското здравеопазване, за да се стигне до това българите да събираме капачки, за да помогнем в обновяването на старата апаратура в болниците ни?  

За да не питаме какво липсва на българското здравеопазване, първо да си зададем въпроса – аз всъщност това го казвам на приятели, с които говорят по темата – първо да си зададем въпроса.Всеки от нас трябва да застане пред огледалото, да се погледне смело в очите, да си сложи ръка на сърцето и да се запита: кое в нашата държава работи поне умерено добре, поне на някакво такова нормално цивилизационно ниво, разумно. За кое може наистина с ръка на сърцето всеки от нас да каже "Абе това е ок, това е ок“? За кое? Аз не се сещам, аз не се сещам. Напълно откровен съм със себе си. И така. Така че каквито проблеми има в здравеопазването, такива проблеми има навсякъде. В смисъл, няма наистина, като се замисли човек, почти няма област, където да кажем: в това ни е добре, няма проблеми, няма закъде да се закачиме и трябва да се съсредоточим върху еди-кое си. Не, навсякъде има проблеми и навсякъде има проблеми, и ние трябва да направим нещо, да си ги решим поне малко от малко тези проблеми. Никой няма да го направи вместо нас, никой няма да дойде да ни оправи, няма да ни бъде спуснато отгоре, никой няма да ни го подари. Ние, в смисъл всеки, който има някакъв проблем, който лично го засяга и засяга дадена част от обществото, трябва да помисли или да се опита да подкрепи организации, които се опитват да ги решават тези проблеми. Това е единственият начин, няма друг, няма как да стане.  

Да, точно така. Инициативата "Капачки за бъдеще“ определено е полезна за всички нас и стотици са хората, обединени около каузата на кампанията. Какво бихте искали да им кажете от нашия ефир?  

Това, което бих искал да се обърна към всички ваши слушатели, е да не спират да помагат, да не спират да бъдат активни. Това, което искат да се промени, да ръчкат, да правят, да градят, да помагат на хората, които са видели вече, че правят нещо и че са успешни, да си взаимодействат и да бъдат непримирими пред всяка една простотия, несправедливост, пред всяко едно нещо, което обективно не е добро. Само по този начин можем наистина да променим, бавно, разбира се, може би не в нашия живот, но за следващите поколения, за децата ни, за внуците ни, да им оставим – наш дълг е буквално да им оставим една малко по-добра, по-смислена, по-подредена, по-чиста, уредена България, поне малко, както някакви хора преди на са се блъскали и са градили, за да можем ние днес, хубава или лоша – не е лош животът в България, аз съм се връщал два пъти от чужбина, тук си ми харесва най-много. И така, това, което го имаме, то е благодарение на хората преди нас, които са дали много от себе си, за да живеем, с всичките й кусури, една нелоша държава. Всеки от нас има дълг да остави малко по-хубава за децата ни.