Кузман Илиев, икономист и финансов анализатор, основател на организацията "България може сама", в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Депутатите приеха на първо четене бюджета за догодина, започва окончателното приемане и на данъчните закони. 3% дефицит, ръст на брутният вътрешен продукт (БВП) от 3,2%, инфлация от 4,8%, нарастване на заетостта, спад на безработицата, увеличение на социалните плащания, ръст на пенсиите спрямо швейцарското правило, 10 милиарда лева публични инвестиции - смесени чувства предизвикат тези параметри сред анализаторите. Според едни прогнозите са силно подценени, според други – силно надценени. 6 милиарда лева не ни достигат в ножицата между приходи и разходи и ще си ги изтеглим като нов дълг. Очертава ли се да плащаме пенсии и социални разходи с новия дълг? Какъв бюджет приемаме на фона на рецесията в нашите външноикономически партньори? И взимаме ли предвид тази рецесия,  когато изготвяме нашия държавен бюджет? Гост в студиото е Кузман Илиев – икономист и финансов анализатор, основател на организацията "България може сама“. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Илиев.

Здравейте. Удоволствие е винаги да участвам при вас.

Защо "България може сама“? Може ли сама в тази ситуация?

Ако не може, то би било много жалко. Защото всяка личност и всяка държавна организация и нация трябва да могат определени неща сами, и това е да дефинират полетата, в които имат стратегически интереси. А това са ключови полета, като енергетика, икономика, доходи, национален дух, позитивен демографски прираст, т.е.  да не умираме. Това са важни неща, които си зависят от нас и зависят от това, как ние мислим за себе си. Разбира се, че имаме нужда от алианси и партньори, но в голяма степен те са функция и хората биха искали да работят с нас, ако ние сме силни, ако можем да определим, кое ни е важно. Ако не можем да определим, кое ни е важно и сме две напред-една назад, и постоянно се лутаме, правим зиг-заг и политически лупинги, изглеждаме несериозни: днес има такса за руския газ, утре няма такса за руски газ, днес има дерогация, утре няма дерогация. Вие виждате, че това го правят едни и същи хора в рамките на няколко дни. Днес подкрепяме Терзиев, утре не подкрепяме Терзиев. Едно и също. Т.е. очевидно ние нямаме стратегическа визия за следващите 5-10 години за неща, които трябва да се случват сега, примерно в енергетиката, очевидно, че правим всичко на парче и ни е много къс хоризонтът. България може сама да си дефинира стратегическия интерес, задължена е.

Защо се оказва мисия невъзможна у нас да се направи бюджет като регулатор, стабилизатор, ускорител на икономическия растеж, който да използва публичния ресурс по онези направления, които да дадат макроикономически растеж? Защо?

По принцип с бюджет не можете да направите растеж. Бюджетът какво е? Минава финансовият министър с неговия антураж от хора, които са в НАП, т.е. с принудата и събира от всички ни едни пари, от всички ни. Представете си това е един вход, в който има апартаменти, хората живеят вътре, и минава касиерът събира някакви пари и казва: "Сега ще ви направя по-богати“, и ние ще му изсмеем, ще му кажем: "Ти няма как да ни  направиш  по-богати, станали сме по-бедни. Дай да видим сега как ще похарчиш парите“. И ако той реши да ги даде за нещо, което е в полза само на хората от първия етаж, то тези на горния етаж може да се облагодетелствани под някаква форма, но може и да не са особено и да са  обеднели със сумата, която са дали. Бюджетът на една държава е онова, което политиците взимат от хората, които работят, и то трябва да бъде малко това, което се взима, и да се харчи ефикасно. А това, което ние правим, е, че взимаме все повече и повече и харчим доста неефикасно. В един момент на хората от кооперацията не им стигат парите, защото някой минава много често и иска много големи суми. Аз съм изумен от това, което прави г-н Асен Василев в момента. Според мен това, което той прави, е: поглежда електоралните групи, поглежда хората, които биха били полезни да бъдат така да се каже подхранени с парите от всички ни, и казва: "Още 10 милиарда на това, което има досега. Ако обичате, НАП, съберете ги както знаете. Ако обичате, Министерство на финансите, измислете какъв данък безумен, не ме интересува какъв е данъкът. Тези пари ми трябват, защото аз искам да ги раздам. И на тези групи на които ги раздам, да им кажа: аз ви ги давам.“ Не, не ги давате вие, г-н Василев. Вие ги взимате от хора, които ние не виждаме как фалират, ние не виждаме как са в безумна ситуация да не знаят утре дали ще свържат двата края. Бакшиша, слава Богу, май няма да се взима, да се портят едни други пред НАП, слава Богу, и това май пада. Вие просто раздувате разходите, които не са ваши пари. Вие взимате парите от онези, които работят.

А какъв бюджет приемаме на фона на рецесията в нашите външнотърговски партньори, и взимаме ли предвид тази рецесия, когато изготвяме пък нашия бюджет?

Не го взимаме в предвид това положение. Мислим изключително оптимистично за това, какво всъщност представи да стане с Европа. Нещата не са добри, Европа е енергийно бедна вече като континент. Европа, заради това, че е част от евроатлантическия блок и в частност в НАТО трябва да взима много солидарни позиции по линия на кризата в Близкия изток. Това е алтернативата на Русия, т.е. няма Русия, няма Близък изток. По отношение на горивата ние вече виждаме съвсем такива стойности, които са притеснителни. Има една стигма за използването на изкопаеми горива и на ядрена енергетика. През зимата вие виждате, дори в България 90% електрическата енергия ни идва от АЕЦ и от въглищните централи. Европа иска да затваря въглищата. И ядрените централи са така, допуснаха ги в таксономията, но те са с много лошо имидж сред Зелените в Европа. Т.е. Европа е енергийно бедна и няма геополитически партньори. Американците могат да помогнат в процеса, тя реално стана придатък Европа на Америка енергийно, но много скъпичко ни дават енергийни ресурси. Т.е. Европа става все победна и една индустрия, която няма енергия, не може да бъде конкурентоспособна. И затова сме толкова притеснени като континент, затова и ние сме в ситуация на сериозна, бих казал,  опасност за енергийната сигурност на България в следващите години.

А в какво се състои тази опасност?

Състои се в това ние на юруш, бързо да затваряме мощности, които, както ви казах, дават половината от електроенергията, която ползваме, да речем въглищните централи, без да е ясно как ще ги заменим с газови, защото това е бъдещето. Няма го, в Плана за възстановяване и устойчивост нищо не се направи. Чакаме едни пари, които все не идват втора година подред, не правим трансформацията такава, каквато да е адекватна. Най-вероятно 7-и и 8-и блок във времето ще се случат по линия на американски технологии, това е нещо позитивно, но пак има много въпросителни, тъй като очевидно, че пропиляхме възможности и поколения, и десетилетия в това ние да изграждаме ядрени централи. И опасността каква е: че след няколко години само заради свръхскъпите квоти за въглеродните емисии, ако ние останем без въглищните централи, ние ще имаме нужда от ток от Турция. Ние ще имаме нужда и вече вкарваме огромни количества от газ от Турция, която се превърна в хъб. Полека-лека да не се окаже, че във времето ние сме станали геоикономически и енергиен придатък на Турция, че американските стратези, които мислят много мащабно, вече гледат по-скоро към Китай, гледат по-скоро към Близкия изток, и те се уплашиха, че вътре БРИКС стъпи много мощно и дръпна Саудитска Арабия, дръпна ОАЕ, и че там е голямата битка, значи тук, в тези ширини, ще се разполага Турция. Да не се окаже това, защото когато ти си енергийно изключително слаб и късоглед, ще плащаш много сериозна цена. Това са реалности, ние не си даваме сметки, че ставаме все по-зависими и по-зависими, а аз ви казах: машините се хранят с енергия. Няма друг вариант, при  който ти да си богат, без да произвеждащ от това нещо.

Турция се е засилила да става и газов хъб?

Тя вече е. Прави впечатление вече при количествата, които вкарваме, те се увеличават чувствително, че ние вече сме станали газово изключително зависими от Турция, и с договорите, които ни дават възможност да ползваме тяхната инфраструктура, но и като цяло там е ресурсът. Няма как да заобиколиш руския газ и нефт – всички го ползват. Дори американските компании вече купуват рафинерии, знае се, че този ресурс като го има, той трябва да се използва, само нашите депутати от сутрин до вечер се занимават с това как да направят мили очи на Европа, като й кажат: "Спокойно вие сте ни дали едно отлагане тука на руския нефт, нали ние няма да се възползваме от него, по-бързо ще го махнем.“ Разбирате ли, за какво натягане става дума? Което е изключително опасно. Неслучайно ни е дадено. Ние не знам тая рафинерия може ли да работи без руски нефт, да не се окаже, че технологиите и вътре техническите лица не са добре заменени във времето, знае ли се кой ще дойде? Не се вижда на хоризонта, примерно за "Лукойл“ говоря конкретно, не се вижда конкретен инвеститор, който да го купи това. Само че руснаците са изгонени, това е ясно. Добре, решава България, то не е хубаво като знак, но да речем, че е част от геополитическата игра. Каква е алтернативата? Може би има политически дейци и лица, които в момента ходят и се правят на комисионери, и търсят инвеститори и чакат да са подкрепени примерно от американското посолство, което да им отвори вратите. Да де, ама това трябваше вече да е направено, най-малкото ако ще се случва. Забавяме се и рискуваме по линия на горивата, по линия на електрическата енергия, по линия на газа ние да се озовем в изключително неизгодна ситуация.

Е, какъв тогава бюджет правим, каква макрорамка за следващите 3 или 5 години при положение, че първо, знаем, че 30% икономиката ни е сива, второ, не са ни сигурни енергийните ресурси и доставки, трето, не знаем всъщност реално накъде вървим? Какъв е тоя бюджет?

Не зная. Трябва да попитаме хората, които го правят. Защото дори и малките предимства, които имаме като икономика, ние ги унищожаваме.

Кои са ни малките предимства?

Ниските данъци са малки предимства. Корпоративният данък от 10% наистина вади очите на големите, защото им прави дъмпинг.

И затова става 15%?

Затова става 15%. Те казва: "Хайде, вие платете, ако обичате, за големите компании 15%“. Повярвайте ми, това ще стане и за малки и средния бизнес много скоро, за всички идва това. Идеята е:  "Вдигайте си данъците, ей, не ни правете конкуренция данъчна“. Ама то това е чара на Европейския съюз. Така Европа в Средновековието е станала богата: като можеш да избягаш от графството, което не ти харесва. Тука в момента това, което се случва, е: "Не, няма да си държите данъците ниски. Вдигайте ги.“ И тези инвестиции на нас ни трябват, направиха жест да има възможност, снизходителен, за някакви облекчения, които по-скоро са за фирми, които правят инвестиции, нашите депутати се моткат, не взимат решения и казват: "Не, не, ние веднага искаме да го направим“ с най-утежняващи обстоятелства за България, видите ли, да е единствената тя в Европа, която няма облекчение от тези бързи данъци. Сега в последните часове, с които с вас говорим, като чу ли има някакъв здрав разум и се мисли за това наистина да се дадат облекчения за фирми, които инвестират в България. Защото ниските данъци са едни от малкото ни предимства. Ние сме демографски в страхотна катастрофа, няма хора, буквално няма хора за фирмите, плащаш заплати, които са над производителността на труда, това те прави неконкурентоспособен, това е страхотен проблем, енергийните ти ресурси са, както виждаме, все под заплаха и административната тежест е огромна, защото България е един от шампионите в Европа по бюрокрация, с данъчни и административни пречки пред бизнеса. И цялата система буквално е толкова затлачена, че единственият начин ти да правиш бизнес в България е да си плащаш, и затова говорите за сива икономика, за това говорим за корупция, защото тя държавата като един мастодонт така се е пльоснала на средата на игрището и казва:  "Хайде, играйте мач, заобикаляйте ме“. Няма как да те заобиколим, ти пречиш въобще топката да си я подаваме. Такава е логиката, за съжаление. И буквално ви казвам тези бакалски подходи с "Давайте да раздаваме на всички, а как ще го финансираме това – да се оправят НАП и Министерство на финансите да го измислят“, е много опасно нещо. Това дава изключително лош сигнал за нашите инвеститори, за малък и среден бизнес, на който му вдигнахме всичко: и минимална работна заплата, и максимално осигурителен доход на средната класа. А това са все пречки, които са много тежки в условия на спадащи приходи. Приходите на всички спадат вече, защото вече сме от другата страна на цикъла. Вече европейската икономика не е добре, нашите поръчки на големите български фирми, които са експортьорите, износителите, се забавят и някои се свиват, те освобождават хора. Полека-лека ще го видим в безработицата това нещо: от едната страна ти спадат приходите, от другата страната те натискат: "Давай, плащай още повече. Давай, проверки, проверки“ – държавата трябва да си събере едни пари, да ги раздаде политически, ти си по средата и какво правиш:  почваш да уволняваш хора, за да ти остане печалба, тя почва да се свива, свива, свива, неконкурентноспособен си…

Затваряш предприятия?

Безумия, безумия, това не е хоризонт.

И на какво разчита тогава малкия и среден бизнес?

За малкия и среден бизнес аз съм много притеснен, защото той е гръбнакът на икономиката, над 80% със сигурност, реално може би дори и повече. Това, на което той е подложен, е менгеме. Оставете, че са безумните проверки, сега до две години ще му вкарат и ESG критерии – това са критерий за екологично корпоративно управление, т.е. идват едни регулатори и му казват:: "Нас не ни интересува ти рентабилен ли си, ти дали имаш клиентска база, правиш ли някаква добър продукт. Ти трябва да си достатъчно зелен. И какво си купувал като стоки, които си произвеждал, те трябва да са с такива ниски въглеродни емисии и така произведени, че да отговориш на нашите критерии, а не да си гледаш това да си рентабилен, да оцеляваш“. Малкият и среден бизнес не може това да го понесе, десетки проценти може да се окаже свиването и унищожаването на малки фирми от тия регулации, които идват. Те са част от Зелената сделка. Тази директива, която ни се спуска, тя е директива за нефинансова отчетност. Вие представяте ли си го това нещо: на един предприемач вие му говорите за нефинансови неща? Той се опитва да има едни разходи, да има други приходи, и по средата да му остане някаква печалба, с която да покаже, че е успял добре да използва ресурсите. В един момент му се появява някой и му казва: "Това го забрави вече да го гледаш, забрави да даваш работни места, забрави да си полезен за обществото с това, че си печеливш, защото не си, щеше да изгубиш целия ни ресурс вместо да го прави някой добър. Сега вече оттука насетне имаме едни млади момчета и момичета, които трябва да ги наемеш и да плащаш на консултанти, за да отговориш на някакви безумни критерии: откъде си го купил това, как е произведено, ама кравата имала ли е маска, когато е издишвала метан там“. Ето такива глупости. Много е опасно, Европа деградира по тая линия изключително много, защото идеологията измести икономическата логика.

При това положение къде е мястото на България? Ние какво ще прави?

По-малките трябва да са много по-умни и много по-отговорни, защото те могат да изчезнат. И ние изчезваме, ние се топим като нация. Ние сме една от най-бързо изчезващите нации в света, особено такива, които не водят война. Само че дали не водим война? Когато правиш войната, войната какво е? Тя е продължение на политиката с други средства, в един момент се използва сила, за да накараш противника да не може да се съпротивлява. Защо ти трябва да използваш сила срещу някой, който е толкова глупав, че сам си унищожава бизнеса, сам си унищожава енергетиката, не прави инфраструктури или точи парите за инфраструктура, за да не може да се стига до цели региони в страната, които са ключови и са областни центрове. Оттам хората няма никаква перспектива, не се раждат деца, бягат в чужбина, бягат в големите градове, където са струпани и в един момент става и бита по-труден – по тази линия ти така се самоунищожаваш сам, че няма нужда някой да води война, за нас проекцията на Световната банка до края на века е да сме 3,5 милиона. В средата на 80-те сме 9 милиона. До края на тоя век. Не беше ли идеята в рамките на Европейския съюз и с богатите нашите доходи да са по-високи, да има мир и да сме повече? А какво се оказа: война, по-малко сме и се топим. И за това не е вината на Европейския съюз, ние трябва да се борим за него. Идеята за него беше добра: европейците да са задно, да не воюват, а да търгуват. Какви хунвейбини го хванаха, накъде го насочиха, какво им става, как може да слага постоянно някаква безобразна античовешка и антихуманна идеология преди икономически растеж и оцеляването на хората? Аз ви казвам, той ще стане неприветлив Европейският съюз и за такива опортюнисти като нови държави, които искат да влизат, и които се надяваха да има пари в него, да им се раздават, за да го настигнат и те малко. Украйна е изоставена от САЩ, които имат други стратегически интереси вече в Близкия изток и Южно китайско море и гледат голямата картина. Европа ще трябва да плаща сметката за разрушена Украйна. Орбан за това го натискат и анатемосват, защото се опъва да раздават едни 50 милиарда, европейският данъкоплатец да плаща едни пари, с които да трябва да се възстанови сега Украйна, да трябва да се налива за оръжия в Украйна. Искрено ми е мъчно за украинците, те влязоха в една мелачка, която наистина ги изяде и ги изплю. И това е трагедия за тоя народ, и дано войната спре час по-скоро. Но вие мислете ли, че Европа, която е тотална енергийна бедна и която честно казано е една от най-изоставащите икономики от силните, от китайската, азиатската, от американската, може да покрие тоя масраф за възстановяването на Украйна?

Не, не може, това е ясно. Това е видимо.

Видимо е, и по тая линия аз очаквам големи сътресения за Европейския съюз от тука насетне.

Може би сътресенията ще дойдат още на европейските избори?

Там ще се види. Погледнете, какво се е случило в Нидерландия – там дойдоха националистите на Герт Вилдерс, вижте Орбан как втвърдява реториката, поляците също не са на кеф и първи обърнаха гръб на украинците. Нали им бяха приятели, защо ги удариха по линия на земеделието? Защото е логично: Европа слага огромни стандарти за земеделците си, премаза ги, останаха само големите укрепени земеделци, в които се наливат страхотни средства, в един момент обаче се появява една евтина стока, която е с много по-ниски стандарти, никой не е карал украинците да произвеждат с високи стандарти, и тази стока почва да се настанява на пазара. Франция е уплашена за земеделието си, Франция. И тези хора, украинците, аз ви казвам, те са в ужасяваща ситуация, защото пострадаха от войната като хора, избягаха милиони. В един момент единственото нещо, от което те могат да има някакви реални приходи, е земеделието, защото там почвата е  буквално такава: да хвърлите една лопата, тя ще израсте в клас жито и невероятни неща, и те искат да го продават, обаче никой не им го иска, защото по тоя начин ще се съсипе земеделието на цели много гласовити държави и донякъде тези хора имат право, защото земеделците в европейските държави са спазвали безумни стандарти. Това няма да го бъде. И затова те почнаха да говорят: "Да минем на различни скорости в Европа, да го заглушим Орбан – той трябва да бъде изхвърлен, трябва да му се замрази членството“. Орбан е гласът на нещо органично отдолу, което идва. И това ще се види и в други държави. В Германия се вижда вече.  Има много хора, които осъзнаха, че Европа не може да бъде жертвана, съжалявам, че ще го кажа, за интересите на някакви други континенти.

Да се върнем обратно към България и към часовете, в които водим този  разговор, в парламента се гледат данъчните закони. Известно е, че те формират преходната основа за бюджета. Тези, които сега се приемат окончателно на второ четене, каква основа предопределят? 

Аз забелязах как някой от официозите на партиите, които имат властта, медийните официози, когато правят анализ на данъчните предложения на Асен Василев, те казват: "Всичките идеи по-екстравагантни отпаднаха“, като че ли нещо лошо се е случило. Според мен това е единственото хубаво от цялата история, че такива безумия, нали, ние станахме  свидетели и за кеша трябваше да се смъкне, да стане на 5 000 лева, което с инфлацията означава, че реално телевизор не може да си купите, дето се вика, без да минава по банков път. За малък/среден бизнес това би било смазване, защото фирмите трябва да извадят едни допълнителни кешови наличности, за да мога въобще да правят бизнес, много е междуфирмената задлъжнялост – това е голям проблем. Но буквално сега от тези официози ни се казва: "Вижте, тук вие какво правите, защо така отменяте добрите идеи на г-н Асен Василев? Той търси пари човекът, ние трябва да му влезем в положението“.

Е да де, ама ги търси със заеми.

Той трупа едни заеми, заради които ще не ще ще вдигаме данъците, това е неизбежно: когато не ти излиза сметката и харчиш повече отколкото имаш, се натрупва, както казахте, 6 милиарда дефицит, ама има 6 милиарда отпреди – 12 милиарда залагаш, и затова в един момент трябва да се вдигнат данъците. Тя, бомбата, по-скоро е заложена в друго, в това, че в пенсионното депо там в НОИ конкретно, има един дефицит от над 10 милиарда и той се финансира с данъци. Т.е. България и да иска, и да не иска вече ще си има дефицити постоянно заради това, че населението застарява, а по-малко хора работят. Това не може да бъде заобиколено, затова на г-н Асен Василев му хрумна: "Дайте сега тука общините да си вдигнат данъците, да ни останат пари ние да запълваме тия дупки“. Аз виждам, че това май ще отпадне, щото е политически неприятно. Но вижте, какво се получава: отпаднаха му екстравагантните идеи на финансовия министър, но разходите не се свиха и не ги орязаха, защото сега видяхме, че отпада и тая такса за руския газ, там 2,5 милиарда бяха…

Ама вижте, тази такса се оказа много безсмислена. Унгария си сключи с "Боташ“ споразумение,  и по тръбите не тече руски газ, тече турски газ. Същото ще направи Вучич. Каква такса слагаме, кого заблуждаваме?

Той, газът, е руски, само че изглежда като турски.

Е да де, но в Турция си има такъв закон: всеки влязъл в страната газ става турски.

Така е. Едно левче не е събрано за това, дето се вика.

Ама няма как да се събере.

Тя затова и отпадна. И ние казахме веднага: ние го ползваме като лост за "Шенген“. То е тотален амок – няма връзка с това, няма логика в това.

Да.

Виждате, то чак е смешно. Който следи политическия живот, казва: "Вие, хора, шегувате ли с нас? Сега това да го кажат на някой, който е зает по цял ден и не  отваря новините, ама когато го говорите на сериозни хора, не е сериозно“. Но самият факт, че то бе заложено с 2,5 милиона като приходи и изведнъж някой може да го зачеркне, какво ви говори? Че няма никаква идея какво се случва. Просто има едно сядане и казване: "Аз имам тия разходи. Измислете как да ги финансирате“.

И откъде.

Откъде. Аз съм убеден, че дори и служители в приходни агенции, в министерства са се хванали за главата. Такъв тип подход, той не се е случвал. Примерно на финансовите министри обикновено силата им и работата им е да казват "Не“. Ние трябва да държим финансово стабилност, защото икономиката навсякъде виждате, войни до нас, енергийно Европа не стои добре, в САЩ казват е пет пъти по-евтино, неконкурентноспособни сме, пък поръчките спадат. Точно обратното, финансовият мистър ви казва "Аз увеличавам разходите. Измислете какви данъци да наложим още.“ Тоя дето има пулс, тотално да му изчезне пулсът. Не е добре.

И как ще се завърши?

Това винаги завършва по един и същи начин: като влошаваш инвестиционната си среда в един момент се загубва икономическия растеж, това води до сътресения, това води до центробежни сили, води до засилване на демографската криза, води, забележете, до  задължително вдигане на данъците, и то тежко, защото тези дупки трябва да се запълнят.

Това хората няма да могат да го понесат. Те нямат тези пари.

Нямат тези пари. И това не е рецепта за растеж. Рецепта за растеж е: ниски данъци, стабилни финанси, солидни и много повече ефикасност в харченето. Въобще никой не говори за ефикасност в харченето. Забележете каква е критиката на опозицията към бюджета, вижте и синдикатите какво правят. "Не се харчи достатъчно, - казват, - не се харчи достатъчно.“ Представяте ли си, най-големият бюджет в историята на България, на 84 милиарда намален на 82, защото тая такса с 2,5 милиарда се оказа смешна и не става, този бюджет същият им се струва, че не е достатъчен. Синдикатите излизат на протест. БСП и левите формации казват: "Нищо не се прави по линия на доходите“, а  Асен Василев от сутрин до вечер човекът говори за вдигане на доходите. На кои доходи? Касиерът, който минава и събира от всички, не може да вдигне доходите на всички, вдига ги само на тия, на които раздаде, и то докато има кой да плаща таксата, защото когато откажат да плащат или нямат доходи хората, няма да има за тези, които чакат на Асен Василев. Това не е вдигане на доходите, това е лъжа. Това е басня.

А от БСП предлагат държавата да изземе в своя полза свръхпечалбите на банките. Това вече се случи с енергийните и държавните дружества, засега за банките 

със сигурност няма да се приеме. Но щом тази мисъл взе публично да витае, дали не е далече времето, когато тя реално няма и да се е материализира, т.е.  накрая да посегнем към банките и оттук нататък да ни чака Виденовата криза?

Трябва да внимаваме, права сте много, банките сами по себе си не са нито добри, нито лоши, те са банки, те са финансови посредници – там има едни спестявания, които те ги насочват. Да, конюнктурата в момента е малко по-добра, но припомнете си, какво ги сполетя банките докато беше COVID кризата в своя разгар – те бяха много зле. Просто наистина ситуацията не беше добра, трябваше да задържат, да разпределят печалба, да задържат тези пари като буфери. Ситуацията в момента се промени. В България нашите банки имат една вина и тя е, че не вдигат лихвите с темповете, с които е пазарното и органичното. Аз не съм за високите лихви, те са голям проблем за всички, които имат ипотеки и кредити, но това е реалната ситуация. В един момент ще се окажем, че когато те започна да вдигат лихвите, както е в цяла Европа, ще стане страшно. Не може в САЩ да е 7,5% лихвата на ипотечния кредит, а тука да е 2,6%. Абсурд, това е нереално. В Европа е 4,5%, тук – 2,6%. В Европа 4,5%, в САЩ – 7,5%, при нас – 2,6%. Според вас това логично ли е?

Не, разбира се.

Така че ще се вдигат лихвите. В един момент ще стане така, че хората няма да могат да си плащат кредитите. Рисковите портфейли ще имат проблеми, банките ще трябва да заделят капитал, печалбите им ще се свият много. И сега тоя, който се огледал там в тях, ще разбере, че всъщност имаме нестабилност в банковата система, което за България, страна в борд, е много лошо нещо и не трябва да се случва. Така че не да се чудят откъде да изстискат всичко, което диша и мърда, не да декапитализират енергийните дружества като им вземат парите, които трябваше да реинвестират и да правят електропреносна мрежа, защото тя, мрежата, виждате, че не може да издържа вече с тия ВЕИ-та, които се вкарват само заради истерията, а да оставят така наречената пазарна икономика да работи. Тя как работи? Някъде се формира моментно печалба. Защо се формира? Защото е важно, защото очевидно хората си дават парите там. От това трябва да има повече, не по-малко. Когато отидете и им вземете т.нар. "свръхпечалба“, вие допускате, че това не трябва да го има, или не трябва да работи толкова добре. Хубаво, когато обаче не работи добре енергийната система и банковата системата, ще имате проблем като политици – защото там са парите на хората. Така че трябва да оставят банките намира.  Самите банки трябва да са доста по-консервативни и да кажат: "Хайде сега малко да спрем да раздаваме кредити, защото се променя конюнктурата, идва безработицата“, нали в крайна сметка основната грижа на банките е да пазят спестяването на хората, а не само да трупат пазарен дял. Има в България банки, които го правят това по-адекватно, по-консервативни са, но те в каква ситуация се оказват: ако са по-консервативни и не раздават кредити, те губят пазарен дял, т.е. са балами. Те знаят, че ще дойде Видов ден.

Виденовия ден?

Не, Виденовия дано да не идва никога, Видов ден, но те нямат много избори, нали, те са мениджъри и им гледат резултатите. Отиват пред борда на директорите, акционерите и те ги питат: "Защо тая банка е нараснала с 10%, а ние сме нараснали с 3?“, - и те казват: "Защото аз съм много консервативен, внимавам. Вие знаете ли сега на какви хора даваме кредити? Те дето се вика нямат сигурен доходи“ – "Нас не ни интересува. Ние не сме те сложили тук само за да ни обясняваш как си по-слаб от другите.“ Виждате ли, че правим извратена ситуация, тя не трябва да е такава. И БНБ многократно казаха също, че особено пазара на недвижими имоти има нездравословно прегряване, с което трябва да сме нащрек.

Този бюджет с тези данъчни закони, с тази икономическа конюнктура около нас, каква среда за бизнес реално създава и създава ли изобщо вече средата?

Не, като ви казах преди малко за официозите, моята донякъде идея беше, че се пише, примерно: заведенията се измъкнаха и си излобираха едни 9 процента. Разбирате ли, как се поставя въпросът? Т.е. Финансовото министерство има едни пари, които са си негови, и когато на някой са му останали малко по-ниски данъците, той е някакъв тарикат, който се е изхитрил. Трябва да разберат официозите на днешните властимащи, тези пари не са техни, тези пари са на онези, които предоставят стойност и работят всеки божи ден, за да си ги изкарат. Първо, парите са частна собственост, по Конституция дори в България тя е неотменимо право. Да, някакви данъци трябва да се съберат, но нека да се харчи това, което е събрано и го има, защото това са наистина доста сериозни суми, да се харчи ефикасно, а не да се харчи неефикасно и да се чудиш откъде още да взимаш, защото в момента ние натам го обърнахме. Залага се растеж от над 3%, който е двойно по-голямо от растежа, който е за догодина, който Европейската комисия прави като измерение и прогноза, нашият растеж ще е  двойно по-голям и в следващия момент – хоп, дефицит. Каква е логиката? Няма логика. Щом има икономически растеж толкова щедър, според логиката би следвало и приходите да са високи и ние да нямаме дефицит, да не се налага да взимаме дълг. Защото ако в добро време, в което се очаква, вие залагате дефицит, какво ще стане в лошо време –  двоен дефицит, троен. Влезли сме в една много неприятна омагьосана спирала,  аз това се опитвам да го обяснявам много, че не трябва хората да се заблуждават и да гледат, че тоя нашия дълг е 24% към БВП, докато вижте на тия, на ония… Не! Ние сме в борд. В борда проблемът какъв е, когато имаш дълг, който е неустойчив спрямо моментните ти нужди?  Примерно тоя месец трябва да платиш пенсии, трябва да си изплатиш лихви, но не ти стигат парите, защото икономическата конюнктура не е добра, точно в тоя месец ги нямаш парите –  спешно се обръщаш към Международния валутен фонд. Той ти казва: "О, имате ликвиден проблем, вие очевидно не си управлявате добре финансите. Сега за вас предстои следното:  ще ви дадем пари, но бордът ви си променя съотношението, вече не е 2:1, а е 4:1“. И този, който днес е имал 10 000 лева в банката и си мисля, че има 5000 евро, вече има 2 500 евро, в този момент. Това е революция, и това трябва да се обяснява на българските политици, които слушам за  бюджета вече да казват: "Ние трябва да трупаме дефицити, само това е растежът. Стига с това затягане на колани“. Ще се затяга коланът. Когато си с байпас, ще затягаш колана и няма да ядеш мазно. Затягаш го, защото на тебе идеята ти е да оцелееш по-дълго, ако можеш да изчистиш тоя проблем, ако можеш да влезеш във форма, а не да си мислиш: "а, тоя другият, богатият, може да си харчи, дай и ние да харчим“.  Не, не. То ако ставаше така, направо дефицитът  не да е 35%, ами да го направят 40%, да харчат само политиците, да взимат парите политиците и те да ги харчат. Не, трябва да оставим малкия и средния бизнес, дето всеки ден се явява в реалността и тества дали е добър, той да харчи тия пари.

Това ли е изходът от спиралата, в която сме влезли?

Да. Тя, спиралата, може от днес за утре да се премести. Аз ви казвам, ако просто се направи балансиран бюджет тая година, следващата, по-следващата, няма проблем, България си влиза в ритъм, но ако си натрупал 6 милиарда и те се окажат догодина, сега както виждаме забавяне при ДДС с милиард, ако догодина се окаже, че не е с 6 милиарда, а е със 7-8, г-н Асен Василев го няма, тогава вече ти си влязал много бързо в ситуация, в която почваш панически да вдигаш данъци, да правиш резки ходове, да изглеждаш финансово нестабилен. Следваща крачка е това, което ви казах – най-негативният сценарий. Страна в борд трябва да е много, много разумна, това не е шега. Съжалявам, че така говоря, зная, че се дразнят някои хора като се коментират най-негативните сюжети, а според мен в тях няма нищо страшно и те са много лесно обратими и парируеми, ако някой, който управлява руля, се държи стабилно и устойчиво.

Много ви благодаря за тази анализ и за времето, което ни отделихте.