Политическият и икономически анализатор Кузман Илиев в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" (бел. ред. интервюто е проведено на 07.06.2023 г.)

Как изглежда работата днес в Народното събрание през вашата призма? Видяхме първия работен ден на депутатите не се размина без скандали, а депутатът от ДПС Делян Пеевски вече е член на Комисията по конституционни въпроси.

Може би трябваше да им дадем някакъв времеви кредит на сегашните депутати, на новото Народно събрание, на новото мнозинство, но те нямат време. И това, което казва и министър-председателят Денков, че никой няма да ви даде това време…

100 дни.

Нямат 100 дни. Наистина светът се намира в сложна криза, ние сме на кръстопът - геополитически, икономически, мигрантски, в който проблемите са належащи, и ако досега са били всички в един режим на кампания, на надлъгване, на интрижки, вече трябва да седнат и да почнат да работят. За съжаление аз мисля, че това ще е начинът на работа Народното събрание: постоянни скандали, опити на всеки да се покаже като опозиция, дори и да е в управлението, много силни центробежни сили, защото дори подсъзнателно депутатите осъзнават, че това беше една изключително първо зачената в грях коалиция, второ, много нелицеприятна за българската граждани. Никой не иска да носи този печат и това клеймо, че е част от това управление, дори и тези, които всъщност го създадоха. Неслучайно на Борисов не дава министри, неслучайно ДБ не дават министри. Кирил Петков, гледах го в едно интервю при един ваш колега, мисля че Боби Ваклинов, и Петков му казва: "Ама нали виждате, че аз не съм вътре“, което би трябвало да е точно обратното. Така че няма да се минава без скандали. "Възраждане“ ще се опитват да саботират процеса.

Както видяхме и днес, заобиколиха трибуната. Вчера Кирил Петков знаете, заяви, че иска, той желаел новините от Народното събрание да бъдат скучни, т.е. всеки ден да се приемат закони, работата да върви добре, но ето виждаме от първия ден какво се случва. Това може би ще следва и в следващите дни.

Това е политическата игра на "Възраждане“, това е част от парламентарната демокрация – те искат да оберат цялата негативна вълна, която ще се зададе с времето неизбежно: Ние първо не обичаме тези, които са на власт, още повече когато са направили една толкова компромисна коалиция. Играта на "Възраждане“ донякъде е ясна. На мен ми е малко странно обаче, ако наистина искат да управляват, защо заравят буквално в посока на това да говорят, че ЦРУ е в България и т.н., при положение, че тяхната позиция принципно срещу посолството е ясна и се възприема от много хора. Влизането в теорията на конспирацията започва да ми прилича на едно желание да останеш в удобна опозиции, да се реквизираш, но без никакъв изглед да взимаш властта, което аз ако съм на място на ЦРУ би ми допадало да ви кажа. Т.е. не знам каква е тяхната игра, с времето ще видим. Обратно, режима на Петков и Борисов, и на всички, които участват в тази задруга, е успиване: Спокойно, няма смисъл, защо трябва да си ядосаме, защо да се изнервяме? Господа, когато вие дойдохте на власт, как дойдохте на власт? Със скандали, с много тежки имена. Да бяхте мислили тогава, да бяхте подложили една друга политическа основа. Защото когато си говорил така, и направиш нещо толкова безпринципно до степен, че днес г-н Пеевски наистина да е облечен в бяло, наистина да излиза и да говори пред медиите, откога не сме го чували, да е част от конституционната реформа – конституционна реформа, която искаше да влезе в съдебната система и да я направи независимо от кого – тезите бяха, че от г-н Пеевски, а днес той ще е обявява. Виждате ли?

Да, спомняме си преди 10 години и протестите. Какво се случи тогава? ГЕРБ и "Демократична България“ напълниха площадите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС.

Да. Като се върна наистина, и с един малко по-далечни хоризонт назад, направо е смешно това боричкане за властта. Успяват да се възпалят електоралните групи и ядрата, които вярват искрено, аз съм убеден, че хората на площадите всеки път вярват искрено, че тука става дума за принципни позиции и за някаква смяна на модела, много бързичко научават занаята така да се каже новите политици. Те осъзнават, че компромисите са много важни, за да си във властта, че така се разпределя баницата, че има една баница, която става за съжаление все по-голяма. Икономически гледано държавата харчи все повече и повече – от 36% вече на 43% от икономиката са разходите на правителството. И оттам вече едни притеснения за корупция, едно усещане на българите за липса на морал у политиците.

А много важни задачи има да решават.  Г-н Илиев, предлагам да си поговорим малко за бюджет, тема, която е много важна, знаете, и предстоят големи дебати заради нея. Ще е проследим всичко с голям интерес. Какви са вашите очаквания за формирането на новия Бюджет 2023? Знаем, концепцията на Асен Василев и тази, на икономистите на ГЕРБ, се разминава.

Донякъде се разминава, но ако трябва да ги поставим на една карта на дясното и лявото, то е от центъра наляво, което е притеснително от гледна точка на икономиката. Това означава разходите да нарастват с едни неразумни темпове. Асен Василев не е крил никога, че според него е по-правилно да се харчи повече, дори и в криза очаквам да се търси някакво такова лечение на икономиката заради предстоящата рецесия глобално, в САЩ, случващото се вече в Германия, вероятно забавянето идва и при нас, считам, че ще се опитат чрез фискални ходове да задвижат колелото на икономиката сегашните управляващи, като в същото време не изпускат юздите на дефицита и дълга. Това ще е много трудно. Дългът ще си припка, колкото и да е скъп, сериозно, така че опита да се влезе в трите процента, което е много важно, за да има международно одобрение от нашите партньори Европейската централна банка и Европейската комисия, на мен ми се струва трудно да се получи, да се влезе в тези 3%. Той ще бъде целта, но може би ще са малко повече с оглед на лошата икономическа конюнктура, която се задава, и рисковете, които като че ли не са според мен поне добре адресирани в бюджета, който видяхме, представен дори от служебния кабинет.

Лечение за икономиката казвате. Какво точно?

Има няколко основни школи в икономиката, особено що се отнася до публичните разходи. Някои твърдят, че като дойде кризата държавата трябва да харчи, като компенсира това, че частните инвестиции са мъртви. В България, за съжаление, те са мъртви заради политическата несигурност и заради глобалната конюнктура, липсата на реформа в съдебната система и куп фактори. И някои казват: "Вижте, държавата трябва да харчи, дори през дълг, за да движи колелото на икономиката, което е мъртво". Уплашени са частните инвеститори. Това е едната теза. Другата теза, която за мен е по-разумната, е: "Вижте когато частните инвестиции са мъртви, те са мъртви заради причини. Дайте да отстраним причините, да оправим съдебната система, да не вдигаме данъци, както сега всички говорят за това, да направим една прогнозируемост в самата хазна, която няма да харчи повече отколкото взима от данъци и да създадеш едни условия, в които части инвестиции да се събудят и да издърпат като локомотив икономиката".

Т.е. да замразим всичко, но да събудим нещо друго?

Не, замразявайки разходите на държавата, вие освобождавате частната икономика, защото държавата откъде да взема парите си – от икономиката, която работи. Това, което ние тръгнахме да правим и служебният кабинет за съжаление повлече крак в това нещо, е да говорим, че трябва да вдигнем данъците, да задушим частната икономика, за да напълним хазната и социалните системи, та да има увеличаване на доходите. Това са доходите, които зависят от публичните финанси, от държавата, но те са функция, т.е. последствие на това как работи частната икономика. И сега тези две визии се сблъскват. За мен Асен Василев държи руля, и той ще е по-склонен да раздава и да харчи, няма как да се обърне на 180 градуса от това, което досега е говорил и е правил. С оглед на всичките тези обстоятелства аз съм по-скоро песимист, че ще видим някакви големи реформи в сектор "Енергетика“, в сектор "Транспорт“, в здравеопазване, някаква ефикасност, а ще се харчи здраво и ще се взима дълг – нещо, което дългосрочно е опасно за страна в борд.

Точно това щях да ви попитам: Това няма ли да се отрази негативно отново на страната ни?

Ще се надяваме през цялото време това харчене да доведе до икономически растеж. Но този икономически растеж ще е само на хартия, защото като компонент от БВП правителствените разходи се включват вътре, и на вас ви изглежда, че икономиката започва да се подобрява. Само че и това, което се подобрява, са разходите за отбрана, които са рекордни в този бюджет, това, което се покачва, са едни социални трансфери, това са едни инвестиции, които ние ги наричаме "инвестиции от страна на държавата“, но в някакъв смисъл те са политическо потребление – някой е решил как да изхарчи парите. Това не е устойчив икономически растеж. Устойчив икономически растеж е онзи растеж, който е дисциплиниран от т.нар. пазар, от всички нас като клиенти: Не ни харесва някой предприемач, ние го наказваме като не му купуваме стоката, той фалира и по тоя начин ни освобождават от присъствието си, освобождава ресурса за по-добри предприемачи. А за мен засега печели по-скоро онази визия, която смята, че държавата трябва да е основният играч в икономиката, социалните плащания да са големи и да се поддържат доходите на пенсионерите.

Това не е честно за мен спрямо самите пенсионери, защото те не осъзнават, че с едно механично вдигане на всякакви социални плащания, всъщност наказват средната класа, наказват техните деца и внуци, на които ще трябва догодина или по-догодина да вдигнем данъците, за да попълним тези огромни дупки. Ние си изхарчихме от началото на годината едни 6 милиарда от фискалния резерв. Той наистина вече наближава едни нива, на които светва червена лампичка. Държавата всеки един момент заради скъпия дълг може да се окаже в ситуация на ликвидна криза. Всичко това, пак казвам, за страна в борд е много притеснително. И с оглед на това, което е правил г-н Асен Василев до момента, нямаме никакъв повод за оптимизъм от гледна точка на стабилност. Това е мое лично мнение.