Кузман Илиев, икономически и политически анализатор, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“.

 

Расте напрежението на протестиращите срещу правителството. До петия ден поканите на премиера за среща са отхвърляни, за днес върви поредната, но при определено условия в Народното събрание среща с участието на всички парламентарно представени политически групи. Засега резултатите, идващи от там, не са обнадеждаващи. Основната точка, по която не могат да се разберат протестиращите и кабинетът, е внасянето на плановете в Европейската комисия в този им вид. Според синдикатите плановете трябва да бъдат изцяло предоговорени. Според властта това ще доведе до загуби. И едните, и другите не си вярват взаимно. След като станаха ясни изпратените в Брюксел планове за справедлив преход, как ще оцелее икономически и енергийно България? Наш гост е икономическият и политически анализатор Кузман Илиев. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Илиев.

Здравейте. Благодаря за поканата.

Във ваш пост в социална мрежа коментирахте, че борбата е за икономическото и енергийното оцеляване на България. Защо?

Защото вижте, по-добре сега да има протести и напрежение, но да се изяснят нещата, които десетилетия бяха влачени и разтягани във времето. Защото тази пружина се опъва и в един момент може да се скъса, но по-добре да се скъса сега отколкото след две години, когато рискът ще е за националната сигурност. Защото това не е шега работа да лъжем хората, да лъжем Брюксел, да лъжем българските граждани, да лъжем живеещите в тези региони, че като поставим малко фотоволтаици и някакви митични батерии, България ще може да оцелее икономически и енергийно. Това е адски безумно, опасно и не бива да се случва. Затова сега е моментът за този честен разговор. И може би е нормално българските политици да разберат, че когато си играят с енергията, те си играят с кръвоносната система на икономиката, когато си играят със земеделието, те си играят с изхранването на българската нация. Залогът е много голям, това не е майтап. Направени са феноменални грешки, феноменални безумия. Дори като се казва, че от Плана за възстановяване и устойчивост чакаме 12 милиарда, ами то 5 милиарда само ще платим мините да бъдат така изведени от експлоатация, че да не бъдат наводнени, с което да стане екокатастрофа в региона. Ако раздават по 36 заплати – защото не се разбира сега до 36 или по колко, зависи за колко хора ги смятаме – може  да се окаже, че са необходими не 150 милиона, а 2 милиарда. Виждате ли, почва сметката да набъбва само от затварянето. Тук големият проблем между другото е: в един момент ние ще се окажем, че електроенергийната система на България не можем да я балансираме без въглищата, че това е абсолютно невъзможно, което си представят нашите политици, независимо какво са обещавали в Брюксел. Защото те наистина правят много щедри обещания, посочиха годината, която бе взета за референтна – 2019-та е една добра година, с много използване на такъв тип емисии, следователно когато вземете 40% от тогава като референтна стойност и ги пренесете към наши дни, това вече прави 60%. Всъщност за две години трябва да затворим въглищата, защото с тези цени на въглеродните емисии, което е някакво безумие на Европейската комисия, те нямат как да съществуват без държавна помощ, а тогава ще е забранено. Това е половината от нашия енергиен микс, без който не може да се балансира системата, като внедрявате толкова много ВЕИ-та. Соларни панели, перки и всякакви други неща звучат прекрасно, но те имат нужда или от газови централи, или от въглищни централи, и всичко друго е лъжа. А ние в момента не правим газова централа, нея я няма. Нямаме такова нещо, значи остават някакви въглища, с които трябва да се съобразяваме. Буквално ние нямаме избор. Да, те ще отпаднат във времето, ще дойдат по-добри технологии. Но тук говорим за това да може да бъде балансирана системата, която има в такава ситуация нужда и ако няма газова централа, то са необходими въглищни блокове – трябва да се запазят поне четири в студен резерв и четири да се обърнат да речем в газ. Следователно трябва да имаш АЕЦ, трябва да имаш блоковете, а вие виждате, че единият от тях има проблеми, ще трябва да бъде в ремонт най-вероятно дълго време.

Защо тогава правителството обещава на протестиращите, че централите ще работят до 2039 година?

Защото може би си правят тънки сметки онези, които го обещават това нещо, че няма да ги има след една година на политическата сцена или ще могат да прехвърлят отговорността. Аз затова ви казвам, че е много по-добре сега да са протестите и напрежението, за да станат известни отговорниците за тези процеси, които малко или много са в коалиция всичките. През 2019 година ГЕРБ пропуснаха да направят т.нар. "студен резерв“ по брюкселски механизъм за капацитет, само че румънци, поляци, унгарци го направиха. Сега в Плана за възстановяване всичките неразбории, които виждаме, са от Асен Василев. Те сега са заедно – ето сега е моментът да им потърсим сметка. Защото имайте предвид, че след две години, когато опре ножът до кокала свирепо, и ние в един момент станем заплашени не просто от това да нямаме евтина електроенергия, а наистина нашата енергопреносна система да е застрашена, буквално ние да сме пред такъв икономически и енергиен колапс, тези хора може да са някъде другаде на топли дестинации и да хващат тен.

Което за битовите потребители  означава, че може да се стигне и до режим на тока. Така ли? Да се върнем в ранните 90 години.

Да се надяваме, че няма да се стига дотам, обаче когато половината от твоя енергиен баланс изчезне, а това са въглищата в момента, и това се вижда, ти не просто имаш проблем, ти ще трябва да внасяш електроенергия от съседите. В определени моменти, да, те наистина вкараха доста ВЕИ-та, примерно в Гърция, но когато всички произвеждат по обяд, защото тогава има слънце, в останалите часове  те са на дефицит една не малка част и ние бяхме нещо като балансьор за целия регион. Изнасяхме. На трето място за 2022 година в Европа по износ на електроенергия е България. Сега с това, което е поето като ангажимент, България трябва да затвори половината от капацитета си.

Ние ще изпаднем в дефицит и ще внасяме ток?

Ако го има. Тук въпросът е, че ще е много скъпо, но може да го няма. 2017 година имахме нужда да го внасяме, зимата беше много студена, спря се вноса, нямаше от кого. Тези хора в момента за съжаление така подхождайки малко с къс хоризонт и без ясна перспектива застрашават националната сигурност на страната, и това го твърдя отговорно. Това не е просто сега да се намираме на разговор с вас, да си правим интересен разговора, работата е сериозна. Наистина най-доброто дългосрочно решение като преходно гориво са газовите централи, които трябва да почнат сега, и разбира се, ядрените централи като капацитет. Защото ако сега ни останат примерно само двата блока в "Козлодуй“ и махнем въглищата, то ние наистина вече почти тотално ставаме въглеродно неутрални, защото тази енергия всъщност е въглеродно неутрална, но нека това да не става чрез застрашаване на енергийната сигурност, унищожаване на икономиката и предизвикване на някакви невероятни катаклизми, от които можем съвсем спокойно, с разумна политика да се измъкнем.

Г-н Илиев, проблемите в енергетиката са от 2006 година, когато при договарянето на членството на България в Европейския съюз не са взети предвид националните специфики, именно лигнитните въглища. До ден-днешен на нито едно правителство не му е дошло на ум да предговори ситуацията. Имаме ли, макар и минимален шанс, да убедим Европейската комисия какво означава за България да изпълним изискванията им  така, както вече съвсем фриволно сме ги приели?

Ние нямаме друг изход. Тук не става дума за шанс, тук става дума за национално отговорно поведение и за това да се обясни на нашите партньори, а и те добре го знаят, че ние сме в много, много сложна ситуация, и от топ износител, от един от играчите, които наистина са фактори на електроенергийния пазар, може да се стигне до там, че да сме в много тежко положение на дефицит, на много сериозни пренатоварвания на мрежата, а по принцип за да вкарваш като цяло тия ВЕИ неща и да си толкова зелен, ти наистина имаш нужда от ТЕЦ-ове, т.е. въглищни централи, имаш нужда от газови централи, имаш нужда от ядрени мощности, които ние проспахме. В "Белене“ съвсем спокойно можеше да се почне атомната централа с френска технология, но нещо изведнъж я спря, не се знае защо. Не се знае, защо хоризонтът е толкова кратък, защо няма енергийна стратегия толкова много време. Да, визии има, но визия е едно, стратегия – друго. Стратегията е политически документ, който задължава всеки, който моментно хване властта, защото тя явно така се претъркаля – някой я вземе и я хвърля като горещ картоф, да знае какво да прави, какви ще са мощностите, от които ние се нуждаем. Като цяло колкото повече ВЕИ вкарваш, толкова повече имаш нужда от газ и въглища, за да балансират системата и честотите. Поне едни 15-20% трябва да са ти такива мощностите, за да можеш и регионално, и от гледна точка на интегрирания пазар да използваш пълния капацитет и да не си съсипваш електроенергийната система.

От незнание или със съответна финансова мотивировка наши властимащи предоставят като подарък енергийния ни пазар?

Надявам се да не е второто, това, което вие казвате, да не е за комисионите, да не е за някакви али-бали с едни обещания за батерии:  нямаше да има завод за батерии, щеше да има нещо за батерии, 6 000 мегават часа, което може да се използва. Това, разбира се, втрещи дори германците, те така погледнаха и казаха: "Тези хора не са сериозни“.  Сега виждам, че остава 3 000 мегават часа, което пак е доста мащабно, но със сигурност технологиите на батериите са много нужни. Факт е, че колкото повече ВЕИ-та имате, вие трябва да складирате тази енергия, която е произведена в момента на изключително топло време, на слънце и на вятър, но това е много скъпо, много футуристично, то ще се случи, във времето ще навлезе, но ние не трябва да прескачаме онези наши вътрешни ресурси, собствени, за които ако трябва да се направи равносметка те колко струват, ами това са 12-13-14 милиарда само съществен ресурс, който си съществува тук, той е наш собствен – въглищата да речем.

За 70 години напред имаме ние резерв въглища.

Ние не знаем примерно за колко години, може да се окаже, че за над век имаме собствени залежи на конвенционален газ, според изследвания, които са в един много начален стадии. Това също е било проспано.

Или стопирано не случайно?

Или стопирано не случайно да се развие. Тя атаката срещу ядрената енергетика, имайте предвид, че тя идва по много линии.

От къде?

Тя идваше и от Русия, и от САЩ паралелно от различни играчи, защото и едните, и другите са много силни в това преходно и много важно гориво газа. Едните с втечнения газ, ние сега сме се обърнали към САЩ, преди бяха руснаците. И едните, и другите играеха много срещу ядрената  енергетика, на всички им бърка много сериозно в картите.

В бизнеса?

Да, много им обърква ядрената енергетика плановете. И ние, без никаква диверсификация – просто сменихме единия доставчик с другия. Но това не е диверсификация. Днес сме в добри отношения, но имайте предвид, че САЩ са изключително прагматични като политики, и когато видят, че там цената тръгне нагоре и че не могат да задоволяват с темпото, от което Европа има нужда за да има някакъв индустриален пулс, и те вдигат цените, намаляват количеството. Не можеш да лежиш на това. Тук наистина трябва вече стратегически да се мисли за енергиен суверенитет, да се види какво има като конвенционален газ, да се почне да се работи по това отношение сериозно, защото там хоризонтът е дълъг. И да е ясно  какво правим: ядрена енергетика или газови централи – това е най-добрият заместител на въглищата във времето по естествен път. И така ще дадем възможност, макар че и те емитират между другото емисии, половината на въглищата, не е абсолютно чиста технологията, и там ще трябва да се мислят някакви механизми за капацитет и т.н. Но при положение, че някой ей така ни постави някакви цели просто по социалистически и казва: "Ето, това трябва да се постигне, независимо каква ще е цената за икономиката“…

И за хората.

И за хората. То, аз като казвам икономиката, това имам предвид – доходите на хората. Защото икономиката е това. Ти като нямаш нормален стандарт на живот на хората, значи какви фирми ще ви функционират, каква държава ще пълни социалната система, няма как. Изключително свързани са нещата, но това е една доста радикална политика на европейско равнище, тя трябва да се обърне, трябва да се приземи. Вече виждам в Германия почва да се случва – те осъзнаха, че с наливането на трилиони няма да стане и това, което виждаме, е, че въглищните централи не просто продължават да работят, ами пак се отварят и затварят перки, защото не се получава.

Г-н Илиев, във времето как виждате етапите на решението за въглищните централи и за мините?

Много е простичко – да разчитаме на това, което по органичен, естествен начин технологиите и възможностите ни дават. И самите миньори, и енергетиците от региона знаят, че тези мини и въглищни централи имат някакъв естествен живот, някакъв процес на амортизация идва при тях. До 2050 г. по абсолютно естествен път те щяха да затворят врати. Но нека използваме техния пълен капацитет. Нека междувременно да внедряваме газа като алтернативно транзитно гориво и да не го геополитизираме. И понеже не ни харесват руснаците, сме се вторачили, че газът е нещо страшно. Защото примерно тук имаме алтернативи – възможности от Катар, Близкия изток, САЩ също стъпиха много здраво. Де факто след 2010-2016 г. окончателно те са вече основен играч на тоя пазар в света. Втечненият газ, който ние европейците ползваме, всъщност е американски шистов газ. Т.е. има алтернативи на тези феноменални съоръжения и възможности. Те трябва да се използват. Трябва да се работи в посока на ядрена енергетика. Трябва в Маришкия басейн наистина да внедрим и този водород, за който се говори, и улавянето на въглероден диоксид, и биомасата, и малките модулни реактори, но те са само допълващи микса, а излизането от използването на въглищата е естествен процес, който трябва да се случва постепенно. Трябва да надграждаме баланса.

Т.е. да компенсираме?

Да, да компенсираме. Едно изваждаме, друго вкарваме и то постепенно, постепенно и преквалифицираме хората. Защото сега, в момента, пак казвам, абсолютна пародия е да излъжем в очите нашите миньори и въглищари, както ги наричат, да излъжем българското население, българските граждани за това, че видите ли, сме оправили нещата и Брюксел, че като сложим малко соларни панели и някакви страшни батерии, сме оправили работите и тук за комисионите, защото сме се наредили, ще ги вземем. Абсолютно безотговорно, абсолютно безотговорно е и не мисля, че това може да продължава много дълго. Интуицията на хората е много добра. Вижте, какви са исканията на протестите, като махнем, разбира се, синдикатите, които малко ги яхат: виждаме, че искат да управляват, ако може, цялата икономика, да са в бордове, в предприятия и т.н. Нека да се успокоят, не им е в това силата. Те трябва да защитават работниците. Но работниците вижте какво казват – колко разумно: "Имаме нужда от енергийна стратегия. Ние се притесняваме за енергийния капацитет. Искаме въглищата да работят максимално дълго време“. На тях им се дава като контрапример: тези въглища виждате, че работят на загуба. Да, работят на загуба, просто защото има една търговия с емисии на Европейския съюз, една схема за търговия с емисии, които са абсолютно социалистическа мярка. Някой е сложил някакви безумни такива схеми за търговия с емисии, които са някаква приумица, която я няма никъде по света, и Европа се самопрострелва. А нас  конкретно като регион, който много зависи от това по отношение на своята енергийна сигурност, ни удря най-тежко.

Ние не реагирахме, когато бяха вкарани тази изисквания за квотите. Защо? Поляците реагираха, унгарците реагираха.

Ние дори трябва да се борим като държава, мен ако ме питате – разбира се, това е мое лично мнение – да бъдат премахнати тези квоти. Това е изключително безумие, изключително. Те в началото бяха по 7-8 евро, сега са по 90-100. Това е направено с една единствена цел – да унищожи въглищните централи и мините. Само едно единствено нещо. Но това е пожелателно и пак казвам, в някакъв смисъл е социалистическа мярка, защото тя просто планира нещо си въз основа на идеологията за Зелената сделка и казва: без да се интересуваме от реалността, ще постигнем в петилетката, в десетилетката, до 2050 г. въглеродна неутралност. Ама каква е цената, ама възможно ли е, ама дали ще означава това, че Европа се деиндустриализира и когато затваря мощности, веднага се отварят двойно в Китай и в Индия? Това, че буквално сме като в менгеме между Изтока и Америка, които профитират всички дори от геополитическото напрежение, а само ние виждаме как обедняваме с минути, как ни се натрапват безумни идеи и важни индустрии като химическата, като автомобилостроенето бягат в САЩ – това е цената и за съжаление, ако бързо не го разберат европейските политици и българските политици, това, което се случва, е само началото като протести и като обществено недоволство.

Винаги съм се питала, къде отиват тези пари от въглеродните емисии?

Вижте, идеята е да остават в държавата.

Милиарди плащаме.

Да, идеята е да остават в държавата, във Фонда за енергийна сигурност се връщат, дават се като някакви помощи по някое време. Защо се прибягва до такъв тип мерки? Какво възпитаваме? Как всъщност обясняваме на хората, колко е страшен пазарът, защото когато се либерализира пазарът на електроенергия,  цените ще е хвръкнат много. Да, ще хвръкнат, защото унищожихте производството на електроенергия от източници, които наистина са надеждни, които са устойчиви: атакувате нефт, газ, въглища, ядрена енергетика по идеологически причини, не по икономически причини. Субсидирате едни ВЕИ-та, които в един момент, заради субсидията, защото има пари, се създава много повече от тях, те бълват една енергия, която никой не може да складира и да купи в определен часове. Тук, в България, ЕСО трябва да им я плаща, за да балансира системата, реално данъкоплатците го плащат това нещо. То е адски опасно и в един момент започва да става страшна спекула, защото някой отива на отрицателни цени и купува отнякъде, и му се плаща, за да купи излишъка и да го продаде на ЕСО. Тези неща са изключително неестествени и аз ги наричам "енергиен социализъм“. А социализмът, проблемът в него – да не плашим нашите хора, е нещо много просто: нямаш цени, някой просто решава. От там стават невероятни обърквания. Затова, примерно, при социалистическия тип икономика имаме дефицити на много важни стоки и изобилие на други. Просто нямаш сигнали, нямаш цени, нямаш пазар. И хората наистина ще страдат, ако излязат на либерализирания пазар, просто защото някой направи цената на енергията много скъпа по идеологически причини, а не заради това, че ще се освободят цените, ще се види: кое колко е. Ако имахме изобилна енергия, тя щеше да евтина и за бита, и за индустрията. А сега, в момента, ние субсидираме бита, за да не се види всъщност, че няма достатъчно мощности на европейско равнище. Ние за нас в момента – представете си, щяхме да имаме много евтина електроенергия, което е парадоксално. Но така, както са ни подкарали, само ще си спомняме с носталгия за това, какъв капацитет сме имали.

И двете страни – и протестиращи, и властимащи се обвиняват взаимно в рекет. Има ли белези на рекет в така очерталия се проблем и от кого?

Той, рекетът, винаги започва първо от политиците и от държавата – той притиска индустрия, бизнес, производители, като им се налагат невероятни регулации, практически те са затваряни, мачкани, потискани. В случая нашите политици изпълняват това, което им е зададено от Брюксел. Казва се: "Вие ще затворите въглищата. Напишете го тук“ – "Да, написахме го“, "И ще вземете 12 милиарда“. Нищо, че аз ви казах, че на око веднага едни 8, 9, 10 милиарда изхвърчат веднага по щетите, които започват. Нашите политици – аз виждам, как те се гънат. Те не са глупави хора, някои дори са доста подготвени. Отиват и застават, и гледат в очите миньорите. И аз тук не говоря дори толкова за социалната цена, която е въпрос на социална политика, какво ще стане с хората от региона. Аз говоря вие как им аргументирате, че това, което правите, е полезно за България, защото те много добре насочиха разговора натам – какво означава това за България и за енергийната ни сигурност. И никой не може да им го обясни. Започват едни неща, които дори самите тези хора, които го говорят, примерно енергийния министър го слушах – много умен човек, ама и той не си вярва, какво говори, той не може да се разбере сам, какво казва. Той се съобразява и живее в една рамка, която му е зададена. Той трябва да изпълни някакви изисквания пред Брюксел. Той не е българският национален политик. Той е човек, който изпълнява буквално чужда воля, без дори да го осъзнава. Той мисли, че е просто технократ и срещу него има едни грубовати хора, които се притесняват за работите си места, ама то ще цъфнем и ще вържем. След две години няма да има половината от енергийния баланс. Какво ще обяснява той тогава на хората, как ще обяснява, че е смазана икономиката и че може да има режим на тока? Как ще го обяснява тогава?

Разчита, че няма да бъде на поста.

Така си мисля и аз.

Как ще завърши тази история?

Вижте, то е като битката между доброто и злото – постоянна ще е. Но засега идеологията на този радикален неомарксизъм, който всъщност тази Зелена сделка олицетворява и това да е веднага тук и сега ние да унищожаваме икономическо развитие, да парираме генериране на енергия, да намаляваме броя на хората, ако щете – тези неща ще имат отпор. Те ще завършат и в България, и в Европа с много сериозни протести, с недоволство заради спадане на стандарта, политически сътресения в желанието да се парира това. Кой ще е победител в тази битка, аз не се нагърбвам да кажа, но буквално аз бих определил това като сблъсък на идеите. И за мен очевидно едното е излишно.

Струва ми се, че това ще доведе и до смяна в политическия пейзаж.

Политическият пейзаж наистина започва да се променя генерално. Има реакция срещу всички тези невероятно прогресивни политики, които целият да ни обяснят, как е много хубаво ние наистина да се къпем по една минута под душа, да ни е студено, да има по-малко храна, че заради въглеродните емисии 25-26% от създаващите ги именно животновъдството и растениевъдство и земеделието едва ли не трябва да бъдат ударени, намалени, че трябва да ядем насекоми. Такива неща няма да се приемат. Това с по пет коли на блок, за които да си записваме час – европеецът няма да го приеме и българинът няма да го приеме. Това е пространство на автономия, в което някой да ни обяснява как ще е прекрасно ние да сме изключително по-бедни, това няма да се случи в реалността и ще започнат бунтовете. Разбира се, никой няма да може да осъзнае откъде идва това обществено недоволство. В един момент, когато то започне да изригва по места – виждате какво се случва навсякъде, и в Западния свят, какъв отпор имат такива течения, хората ще си го обясняват с най-различни причини – с Путин, със Си Дзинпин и т.н. Проблемът е съвсем в ръцете на онези, които претворяват едни много вредни политики и идеологии, удряйки джоба на нормалните хора, които се трудят, за да изкарат трудно парите си.

Какво отражение ще има върху икономиката цялата тази история?

Икономиката, за да се развива, има нужда от няколко неща. Едното е защита на частната собственост. Другото е евтина енергия и третото е възможност да се реализира продукцията. По линия на така наложената Зелена сделка, така, както в момента тя се прави, като се пропускат стадии, като се унищожава капацитет, вместо да се добавя нов, това, което се случва, е, че Европа конкретно, а ние най-много страдаме, бидейки най-бедните от европейците, загуби конкурентоспособност спрямо Изтока, спрямо Китай, спрямо Индия, дори спрямо САЩ, които придърпват индустрията й. Отражението не е добро. Ние виждаме наистина стагнация на доходите, виждаме инфлация, която се е настанила, просто защото има много пари, а няма достатъчно производство, което да контрира тези много пари. Като цяло нашите доходи стагнират, което води до там, че заради високата инфлация пък видяхте – вдигнаха се лихвите от страна на централните банкери, за да успокоят това. Само се налива масло в огъня допълнително. Хората вече пък не могат да плащат кредитите, които са натрупали заради евтините пари дълго време. И се получава много неприятен микс от грешни енергийни политики, грешна парична политика, едно желание сега правителствата като не могат да напълнят хазната, да обложат всичко, което се движи, всичко, което лети, всичко, което диша. Вие виждате – то просто парадоксални неща се получават: как сега ние да се дебнем като съдружници и ако не се харесваме, да се издъним един друг, като че ли НАП не знае, кой какви доходи получава и не вижда, какви коли се регистрират, и не може веднага да го види това нещо и да го светне. Сега започват да ни настройват едни срещу други полека-лека.

Донос-бонус?

Донос-бонос, да не си плащаме в заведенията, виновни са ни ресторантьорите и т.н. – да си обясняваме света по един много изкривен начин. Не е там заровено кучето.

А къде?

Във всичките тези грешни идеи. В идеята за това, че можеш с дирижизъм едва ли не да си се правиш на социален инженер и да не се съобразяваш с реалността, да не се съобразяваш с реалната индустрия, с реалните хора, с реалните служители, а да си мислиш, че като си хванал за малко властта, можеш да правиш някакви стратосферни такива ходове, с които да останеш едва ли не в историята като невероятен визионер, който пръв ще постигне т.нар. "въглеродна неутралност“, каквото и да значи това. За съжаление, идеите имат много голям ефект върху нашето ежедневие. Има хора, които казват: "Аз съм прагматик, не се интересувам, какви са тия дебати – либерално, консервативно. Икономиката няма абсолютно никакво значение, важното е ние прагматично да решаваме“. Напротив, това как мислим, как разбираме процесите, има огромно значение за това, как действаме. Няма как с такива безумни идеи, с които буквално сме облъчвани отвсякъде, в практиката да нямаме и тези икономически и социални сътресения.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

И аз за поканата.

Цоня Събчева