Кузман Илиев, експерт в сектор икономика, финанси, коментатор и анализатор,  в интервю за обзора на деня "Това е България" на Радио "Фокус". 



Здравейте, г-жо Кузева! Благодаря Ви за представянето.

Излизат новини в това студио. Преди минути с г-н Делян Добрев, коментирахме, че в Народното събрание се оформиха коалиция на хартиените бюлетини, коалиция на избор на председател на Парламента, коалиция на високите пенсии, коалиция за оръжията за Украйна, коалиция на евроатлантинците. Г-н Добрев отбеляза, че щом съществува такава на хартиените бюлетини, то има и коалиция на "Мадуровците“ – вече имаме и нов термин с препратка към Венецуела, машинното гласуване и държавния глава на страната Николас Мадуро. Какво ще кажете за тези огромни възможности за коалиции, такива по интереси в 48-то НС, на което отне три дни, за да се разбере за председател и да започне работа по същество?

Без да бъда безкрайно критичен, ще кажа, че в нашия парламент в момента това, което виждам е, че има една най-голяма коалиция и това е коалицията на вредните неща. Те сядат веднага на една маса, като трябва да продадат националния интерес за Македония. Правителството падна, събраха се хората и гласуваха това да се направи един ход, с който вие видяхте българомразците в Скопие как бяха възнаградени. И оттук насетне само проблеми ще имаме. За тях не е никакъв проблем да се видят сега партиите и да си стиснат ръцете, че трябва да харчат повече. Това – малко преди да започне парламентът, да се трупа дълг. Т.е. нещо изключително вредно. Гледам, че се оформя коалиция за това как България трябва да влиза във войната в Украйна. Някакви хора се подхихикват, че едва ли не това е невъзможно. Няма как когато дадеш оръжие на едната страна. Говоря да го дадеш, ако го продаваш, го разбирам. Всички продават оръжие – и САЩ, и Русия продава оръжие, и ние имаме право да продаваме абсолютно на всеки. Но да даваме – това означава, че взимаме страна. Неслучайно Радев много мъжки взима една достойна позиция в случая да каже "Вижте, няма тука русофили и русофоби, има българофили“. И тази идея, че ние не трябва да влизаме в това нещо, е ключ. Ние не трябва да влизаме под никаква форма. Украйна не е в НАТО. Трябва да помагаме да се преговаря, да се намалява ескалацията на напрежението, но ако стане най-страшното, България ще пострада най-много. Т.е. ние нямаме абсолютно никакъв интерес. Така че за съжаление, да ви кажа, от това, което виждам като идеи от тези, които имат някакъв реален потенциал да управляват държавата, слава богу, че няма да управляват те, слава богу, че не могат в момента да се съгласят да седнат на една маса и да си направят една коалиция. Защото като виждам как служебната финансова министърка предлага един много разумен, много стабилен бюджет и казва, бие камбаната и казва "Тръгнали сме към една дългова пропаст“, като виждаме как президентът, с риск много тежък за неговата политическа кариера дори – взима едни българолюбиви мерки, бих казал, по-скоро си казвам: знаете ли, може би имаме късмет в момента, че тези хора не са се разбрали още.

Очаквате ли да се разберат? 

Това е неизбежно. Както неизбежно слънцето ще изгрее сутрин и ще залезе вечер. 

Ще има ли редовно правителство?

Ще има. Може би няма да е сега, но тази евроатлантическа коалиция – тя вече започва да се случва, тя вече почва да се оформя. Всеки дава напред-назад. Нормално е ПП да искат да вземат всичко, защото те си вярват, че на нови избори ще победят ГЕРБ, ако са с "Демократична България“. Има политически резон в това нещо, те трябва да опитат. Но ако това не стане, ако примерно хартиените бюлетини минат и ГЕРБ победи с резултат, то най-вероятно ние ще имаме една неизбежна коалиция и тя е евроатлантическа. Дали ДПС ще е вътре и ще подкрепя – те също са част от тази евроатлантическа коалиция, която между другото, има и конституционно мнозинство. Те няколко пъти го казват.

173 депутати общо. Йордан Цонев от ДПС беше конкретен и го каза няколко пъти след среща с Плевнелиев и Паси.

Да. В тоя смисъл Радев прави един – аз го определих като достоен, патриотичен политически ход, с това, което казва в момента. Но той си спечелва и много врагове от гледна точка на тези т.нар. евроатлантици, които заедно в мига, в който вече са седнали на една маса, ще имат един основен враг и това ще е той. Той ще бъде брандиран практически като едва ли не "путинист“, без тук въобще да говорим за путинизъм, русофили и прочие. Тук говорим само и единствено за националната сигурност на България.

Аз не искам да подценяваме в никакъв случай нашите слушатели. Те са абсолютно наясно, че за добро или зло, чисто георграфски България се намира на изключително стратегическо място. Ние сме с граница на Черно море, от другата страна е Крим и чисто геополитически в момента сме в изключително опасна зона.

Ами ние затова трябва да сме по-умни. Ние сме част от НАТО – разбира се, това не се поставя под съмнение. Ние сме част от Европейския съюз – не се поставя под съмнение. Но ние не сме безгласна буква, не сме безмозъчни самоубийци. Ние имаме нашите интереси и това трябва да е ясно. Ние не искаме български деца да умират в безумни конфликти териториални, които ще се разрешат така или иначе. Нямаме полза от това и въобще не трябва да се набутваме в него. Пак ви казвам, онези, които днес – примерно ГЕРБ много държат да се покажат като първи евроатлантици и буквално те, хората… такова унизително поведение политическо от тях. Те правят една голяма грешка стратегическа, тъй като те се подмазват на Демократическата партия в САЩ, а републиканците предстои да дойдат.

Но там предстоят избори на 8 ноември, което е много важно. Индикациите са – да, че въпреки че не са президентски, въпреки че няма да решат всичко, това са едни изключително важни избори.

Да, безспорно. Това ще е един много интересен геополитически курс, тъй като примерно Тръмп, който е един от основните лидери и претенденти за президентската позиция, казва, че той ще спре тази война в Украйна. Аз съм убеден, че той ще я спре. Тази война може да се спре.

Тръмп не започна войни. По време на негоивия мандат нямаше войни.

Факт. Той започна една геополитическа, много сериозна офанзива по линия на Китай, която може би най-опасното нещо генерално – това е нещо, което се развива, то ще се развива, но това е геополитическият сблъсък за нашето столетие. Но такъв локален конфликт, който можеше да бъде избегнат и всеки по нещо да получи и да седнат, и да не си говорим сега за ядрена война, беше нещо, което можеше да се избегне. Аз мисля, че дори самите демократи вече съжаляват за това докъде се стига, защото това означава наистина едно много сериозно финансово време. Те са едни 60-70 милиарда, които се наливат в тази война, краят не се вижда. Т.е. ти не може да изоставиш украинците вече, трябва да продължаваш да наливаш. САЩ, за да поддържат цената на суровините по-ниска, си отварят стратегическия петролен резерв – това е много рисково за тях. В един момент – виждате, 1/3 го няма, а в същото време цените не са паднали така, че наистина да се избегне рецесията. Т.е. вече има проблеми и в САЩ, те го осъзнават.

 По последна статистика 67-68% от американците живеят от заплата до заплата.

Знаете ли, там има 50 милиона човека, които получават купони за храна. Ние живеем още с една представа от Студената война. 

Че всичко е Лас Вегас.

Да, че наистина има един соц блок, който чисто икономически, заради икономическите особености на социализма не е можел да направи този икономически растеж – безспорен факт, не на Запад има един капитализъм, който е див, но пък върви икономиката, а там си има вече, на Запад, много сериозни социалистически повеи. По принцип не казвам добро или лошо. Демократическата партия с това, което прави, с огромния дълг, с огромната държава, с наистина опита за париране на много енергийни проекти – първото нещо, което направи Байдън, беше да спре един от големите нефтопроводи от Канада, с което под някаква форма много работни места бяха ударени. Това са социалистически политики. А вие виждате – вече Европейската комисия директно говори за взимане на свръхпечалби, замразяват се цени, контролират се цени, което в пазарната икономика не би трябвало да съществува, изземат се печалби на частни компании, национализират се. Франция и Германия си национализират компаниите за комунални услуги. Това е социализъм. Той може да е навсякъде този социализъм и той не работи икономически, но се случва вече в Европа примерно, случва се частично в САЩ.

Докато сме на евроатлантическата вълна, сбърка ли Борисов с избора точно на двама най-отявлени евроатлантици – не го казвам с лошо, всеки вярва в своята идеология – с тандема Плевнелиев-Паси?

Зависи с какво. Всички ние като граждани си мислим, че партиите гледат "нашия“ интерес и се опитват да са просто на власт. Не, в случая на ГЕРБ и на Борисов интересът е съвсем различен. Борисов търси политическо оцеляване и се опитва да покаже, пак казвам, че той е правоверен евроатлантик, че демократите трябва да го приемат и той залага на хора, които са наистина правоверни евроатлантици, много добре приети в тази общност. Неговият интерес е съвсем различен от нашия, съвсем различен, между другото, от активистите на ГЕРБ, от хората, които харесват тази партия под някаква форма, най-вече заради Борисов – няма какво да се лъжем, факт. 

И най-вече на последните избори – много избитали гласуваха за него и ГЕРБ с надежда за предвидимост и накякава относителна стабилност.

Да, да, монолитна структура, съществува, но полека-лека тази формация става все по-либерална, т.е. губи консервативния си характер. Виждате, вече тя наистина заема една изключително нехарактерна примерно през годините – ГЕРБ са успявали да лавират, особено Борисов, на международната арена. Тук вече той се позиционира в едно поле. Неговата идея е той да бъде харесан и приет от един конкретен политически център, който не е в София, а той е примерно във Вашингтон или в Брюксел, но то си личи това и това се изразява в неговия опит той да прави коалиция с хора, които де факто го арестуваха, без да могат наистина да защитят защо, което нали си даваме сметка, познавайки Борисов във времето, че надали му е приятно. А пък още по-малко е приятно на хората, които са гласували за ГЕРБ.

 Спря да се говори за ареста точно така. А коалиция между първия и втория би ли пратила "Продължаваме промяната“ в небитието?

Има го това, има го. От тази гледна точка, аз разбирам ходовете на "Продължаваме промяната“, които не са най-национално отговорните може би, но логически те са обосновани, защото те вярват, че на едни избори заедно с "Демократична България“ ще победят ГЕРБ, ще вземат всичко, дори ще канибализират "Демократична България“. "Демократична България“ знаят, че може да стане така и не са щастливи от това. Те се опитват да търсят някакъв диалог дори с ГЕРБ в момента, но дори когато ПП са толкова остри, някак си не върви "Демократична България“ много-много да свиват, защото ще загубят електорат. Има си хора, които не харесват Борисов и не го обичат, и няма да го обичат никога, и това може дори да ги изкара на улиците пак.

Разговорях с Христо Иванов днес в кулоарите на Парламента. Цитирах му Андрей Райчев, който каза, че може би ключът е в третия мандат и точно в Христо Иванов. Той отговори, че в момента е време да се мисли за втория мандат, но цитирам "много лесно можем да изпуснем ключа за съставяне на правителство в дълбоката вода на историческите кризи".

Мандатът – чисто логически Радев може да даде, третия говоря, защото е ясно първите два, може да го даде само на БСП, на абсолютно нито един друг играч. Няма как президентът да излиза в рамките тук на последния месец многократно в директен сблъсък с "Демократична България“, които играят по евроатлантическата линия, и казват "Трябва да се даде оръжие, ние първи го лидираме това. ГЕРБ дори ни следват“. ГЕРБ казват "Не, ние сме първи“. Радев казва: "Не, вие не сте прави. Ще ни вкарате във войната. Това не трябва да се прави“, и изведнъж да им даде мандат. Няма как да стане това според мен. Надявам се да няма, защото ще е лицемерие.

 Кристиан Вигенин каза в ефира на Фокус, че БСП като че ли се нагърбва или й възлагат повече отговорности, отколкото би следвало да носи като пета политическа сила.

Да. На Янев също не може да даде Радев мандат, обективно, защото всички ще кажат "Ти го даваш сега на твоя приятел“. Ама вие сте се скарали – само вие си знаете, че сте се скарали. В публиката това усещане още не е много изкристализирало кой с кого се е скарал. Така че ходът на Радев да даде мандат на онези, които са го подкрепили, които между другото, електоратът на БСП помни и е много злоаметен. Ако Радев не го даде, те няма да го подкрепят в бъдещи проекти. Радев го знае отлично това. Дори да прави някакви ходове с това леко да се заиграва с "Демократична България“ през някакви поставени лица, които го говорят това нещо, това няма как да се случи обективно на терен. Така че според мен там няма някаква дилема. За Нинова най-голямото политическо самоубийство е да вземе мандат, защото тя практически ще трябва да се опитва и да се моли на "Демократична България“, които казаха "Не. Вие сте русофили“, че трябва да отиде при ПП, които са най-големите русофоби, и ще трябва да опитва да играе с Борисов. Тя няма абсолютно никакви опции реално останали. Т.е. тя, ако вземе мандата, ще направи най-голямото предателство в очите на собствения си електорат – да говори с тези формации.

Слушах Ви внимателно през цялото време, не Ви прекъсвах, но още в началото заговорихте и Вие за следващите избори – дали ще гласуваме с хартиени бюлетини. И ако ги няма машините какъв би бил резултатът на "Продължаваме промяната“?

Според мен ще ги има. Според мен това ще е едно от първите неща, които ще трябва да направят няколко формации, например ГЕРБ със сигурност, БСП със сигурност. Другите не са много ясни, но и ДПС имат интерес от това. Така че аз наистина си мисля, че се върви в тази посока гласуване на хартия, защото това променя много играта. Естествено, ПП не искат да има такова нещо и ще се опитват да го няма. Дори видяхте една размяна днес любопитна между Нинова и Кирил Петков – явно е имало, самата Нинова го казва, че той предлага да подкрепят Вигенин, ако отпаднат. Няма как да отпаднат. Г-н Петков наистина е такъв наивник.

Сделка или не, имаме ли сделка – за това става въпрос.

Няма. Той какво й предлага – тя да изпадне от политиката, да изчезне Нинова?! Тя това, ако го направи, реално БСП приключва. Какво й предлага Кирил Петков – да подкрепи един такъв абсолютно казионен пост, който е абсолютно без никакво значение в случая, ако няма дори и кабинет. "Демократична България“ са казали, че няма да участват в кабинет с БСП. Т.е. БСП няма как да попадне във власт, във властова конфигурация. И Кирил Петков й предлага – тя по тоя начин унищожи шансовете си да остане в политическата игра на следващите избори.

Нинова се превърна в герой на деня, като консенсусна фигура при избора на председател на 48-то НС. Предложи доайена от мето на четирите партии, с Вежди Рашидов си размениха усмивки от старите ленти, кой кого и кога обидил, имаше и извинения, но се сдобриха и стигнаха до консенсус при гласуването за Рашидов.

То това е другият цирк, който всички ние гледаме. Виждаме как те заявяват много евроатлантически, много русофилски, много антимафиотски позиции и всичките играят някаква роля. Вие знаете като опитен журналист как особено пред камера на десетата-петнадесетата минута маските падат и почват едни шеги и закачки, почва едно забавление. Тези хора нормално е да станат приятели, като работят по цял ден, обаче цялата тая фасада, това театро, което се играе пред българския народ, почва да дразни страшно много. Дразни много хора, които на годишна основа цената на разходите им за живот са поскъпнали в пъти. Хайде да кажем конкретно за храните – 30% са поскъпнали, това е много за една година. Ако се събере цялата акумулирана инфлация, дори доста повече. Разходите за енергийните ресурси – също пак в пъти. Това е политическо шоу и мисля, че става един "Биг Брадър“, в който те забравя вътре, че ги снимат, забавляват се, но отвънка напрежението расте много.

Преди малко в предаването политологът Димитър Ганев от "Тренд“ подчерта неколкократно, че това, което интересува българските граждани и домакинства и в момента, а и вече цяла година са доходите им, инфлацията, цените, покупателната способност, сметките за ток и газ . Ганев предупреди, че много малка искра може да запали голям социален огън. Съзнават ли го това политическите сили в Парламента?

Не мисля, че го осъзнават.

Гледат ли телевизия какво става в Европа? Виждат ли социалните протести, което вече ескалират почти навсякъде в Европа? 50 000 пенсионери в Гърция излязоха на демонстрация, нищо че техните пенсии и стандарт нямат никаква база за сранение с тези на нашите родители и са в пъти по-високи.

 Може би гледат. В никакъв случай не искам да подценявам българските народни представители, това не са глупави хора. Според мен са изключително зависими повечето. Аз съм го казвал и друг път – това откъде идват парите и финансирането на кампаниите. Да ме прощават, ама си личи много в тяхното политическо поведение. 

 

Кажете го пак.

Ами да, то затова е малко странно, че никой от тях няма собствено мнение. че днеска казват "Ние няма да направим нещо“, и след половин час лидерът като каже, че го прави, и те отидат да защитават точно другата позиция. Това са хора, които си плюят на сурата, разговорно казано. Не става, няма как после ти да си сериозен политически играч и фигура. Но българинът много тихо в момента страда. А страда много повече, отколкото французите и германците. Това, тази тишина е привидна. Независимо кой е на власт, ще опере голям пешкир, особено в мига, в който вече зимата дойде, студът дойде, предприятия, които в момента ние не си даваме сметка, че де факто те са в планов ремонт или нещо, освободили хора така временно, са затворили временно кепенци и де факто ще фалират. Идват много тежки икономически времена за Европа и нас няма как това да ни подмине, тъй като ние сме най-бедни и най-тежко ще ни удари.

За икономика пред Вас, като експерт на такова високо ниво, ми е неудобно да говоря, но истина е, че каквото стане в Германия, тръгнат ли оттам анализи, публикации дори за задаващата се криза, рецесия и т.н., това идва неминуемо е индикация, че скоро ще дойде и при нас.

Неизбежно – основен търговски партньор. На нас един от основните компоненти, който ни движи икономиката, е външното търсене, това да можем да изнасяме. Когато онези пазари страдат и се вижда как индустрията започва да се свива, няма смисъл ние тук да се радваме, че нашата индустрия била се задвижила и износът ни бил нараснал. Той е нараснал, защото еврото е слабо и ние просто по-евтино си продаваме това, което произвеждаме. Изглежда като статистика, че обемите са по-големи. Ние – да, действително изнасяме и електрическа енергия, защото стратегически сме си запазили ТЕЦ-овете и ядрената централа и произвеждаме. Те не произвеждат. Нормално е ние да сме малко повече в час. Вероятно и оръжия се продават. Аз пак казвам – това да се продават оръжия е абсолютно незакономерно и не виждам проблем в него.

Но не трябва да им даваме, евентуално само продаваме?

Това е вече политически акт, който за мен е опасен. Но не трябва да се радваме, гледайки тук краткосрочно картината, защото голямата картина е важна, и ние трябва да сме абсолютно готови, че идват сериозни сътресения. Няма нужда от паника, но трябва много разум, много държавническо отговорно поведение, а не късогледи такива политически дребни интереси.

Питах днес и представителите на ГЕРБ: След като сте наясно с прогнозата каква зима ни чака, високи сметки, социални протести - управлява ли ви се изобщо или направо да тупкате топката и вие, и президентът, и да се устремявате към нови избори някъде в средата на март.

Те какво ви отговориха?

Не бяха особено конкретни.

Аз не мисля, че в момента, освен Радев, който знае, че ще обере всички негативи от управлението, и някои евроатлантически кръгове у нас, които искат да има управление, някой друг иска да управлява. Аз не мисля, че освен тези два субекта, някой мисли сериозно за управление, защото всички биха инкасирали много тежки загуби от участие в управлението. То просто е наистина "Мисията невъзможна“. През едни избори ако се мине и вече Радев успее да отиграе тези топки, които са невралгични – първо с цената на газа… Явно, че вече се направи някаква форма на диверсификация, т.е. не се взе от "Газпром“ газ, а има някакъв на някакви прилични цени – това беше един… Ако наистина е така за зимата, пак казвам, защото месец за месец се договаря, ние нямаме пълната информация, но ако това се отигра като топка – браво, това е много важен момент за българската икономика. Минаваме там между иглени уши. Ако се направи един бюджет, който да не е свръхразюздан, да поеме огромен дълг – това също е много ключов елемент. И ако се заложат някакви много сериозни темели за това ние да имаме енергийна сигурност и под никаква форма да не унищожаваме ресурса, с който разполагаме примерно в Маришкия басейн. Защото знаете, ние сме поели в Плана за възстановяване ангажимент, че 40% ще орежем въглеродните емисии за енергетиката. Това означава да затворим Маришкия басейн с въглищата, а ние с въглищата храним и региона, и 45% от енергийния ни микс идва от това. Ние трябва да се борим да си запазим енергийния суверенитет. И мисля, че трябва да има и някаква чуваемост в цяла Европа за това нещо, защото обективно погледнато, се видя, че тази енергийна политика досега на европейците е грешна.

В Европа правителствата падат като круши, констатира Георги Марков неотдавна в това предаване.

Да, случва се.

Задухва ли вятърът на промяната – другото клише, към едни други политици, както в Италия имаме нов, както има един Орбан. Вишеградската четворка има свое мнение от години.

Това е неизбежен процес, духът на мнението се променя. Сега в последните няколко години – тя, историята, има една цикличност в нея – в последните няколко години бяхме много либерални, обществата бяха богати, наистина енергоресурсите бяха много евтини. Всички тези батерии, които почнахме да внасяме, ние не си давахме сметка, че всъщност целият кобалт идва от Африка и някакви хора го изработват много евтино. Т.е. ние изнесохме производствата си навън и боклуците си навън. В един момент нещата се промениха, идва Видов ден, идва ден на осмисляне наистина за това, че не може да живееш на заем – огромни дългове в цяла Европа, не може да поддържаш една политика енергийна, която ти гони предприемачите. Сега предприемачите бягат в САЩ, защото там енергоресурсите са два-три пъти по-евтини, отколкото в Европа. Т.е. идва Видов ден за Европа, идва момент, в който вече т.нар. либерали, усмихнати, щастливи хора, които говорят за невероятните проблеми Родител 1, Родител 2, те вече няма да са много на мода, когато не можеш да си нахраниш детето. Тогава Родителите 1 и 2 вече се чудят как да скалъпят бюджета и си стават наистина майка и татко, които се борят, за да оцелява детето. Тогава вече тези политици тези глупости, които са ги говорили, тази наистина много лъжовна идея, че може да прескачаш икономически закони, че може да направиш някакъв зелен преход, като махнеш изкопаемите горива и ги зачеркнеш, и направиш батерии, които се правят с изкопаеми горива и с много сложни елементи, които се дълбаят от земята – всичко това в един момент избива и идва ред на нещо ново, нещо различно. Хората търсят някаква оправия от кашата. Това изисква време, това няма да стане лесно, защото в кризата онези, които вземат властта, ще понасят своите щети и много консервативни правителства по света няма да могат да се справят. Защото много консервативни правителства – примерно в Италия, те напипват проблема от гледна точка на културата, че няма как да говориш, пак ви казвам, за Родител 1 и Родител 2 като топ проблем и да си добре. Те казват "Има някакъв проблем. Ние, за да сме станали тази цивилизация, сме уважавали семейството, религията, традицията“. Икономически обаче те нямат правилните рецепти. Те смятат, че трябвало още да се налива, че трябва да се харчи, че тоя дълг не е голям – 150-200%. Не. Наистина идват моменти за болезнени реформи и за много сериозни оптимизации в държавите, за да могат да продължат те да се финансират да не фалират. Това вече е много болезнено. Там вече консервативните политици не съм убеден, че имат и знанието, и смелостта да го извършат политически.

Т.е. и вие казвате, защото в момента ни слуша редовият българин – да, хубаво е да се вдигат пенсии и заплати, но дълговата спирала става страшна и не може да си го позволим. Така ли?

Да, аз казвам така: пенсии трябва да се вдигат, защото ние не може да направим геноцид към нашите възрастни родители, които са ни отгледали, и сега те да страдат, но това може да го постигнем, когато то е добре измислено икономически, а това става чрез икономически растеж, чрез една среда на привличане на инвестиции с малък политически риск. Не може ние да не можем тук да сформираме едно правителство и пазарите вече, когато финансираме нашия дефицит, да ни наказват примерно по облигациите от 0% или отрицателна лихва, сега вече е на 6%.

Т.е. не ни вярват.

Не ни вярват, не ни вярват. Те казват "Вие сте бананова република. Вие сте с по-лоши финанси, отколкото едни задлъжнели страни като Италия да речем“, които са втората най-задлъжняла в света. Ние имаме по-висока доходност вече. Това означава, че ние сме наказани. И когато ние увеличим социалните плащания и това нещо сме го финансирали с дълг, който е много скъп, в един момент нашите баби и дядовци трябва да знаят, че техните деца и внуци ще трябва да им се вдигат данъците, да им се вдигат осигуровките, фирми да фалират, инвеститори да бягат и да няма доходи, и да няма перспектива. Скачени съдове са. Който обещава безплатен обяд, лъже хората в очите брутално. Аз мисля, че ние, като една от най-достойните нации в Европа, поставили културните темели на Европа, с даването на писменост ако щете на руснаци, на украинци, на какви ли не славяни, ние нямаме право да се държим безотговорно икономически към нашите граждани.

И сме адаптираща се и най-вече оцеляваща във вековете нация, категорично. И то в много по-страшни исторически моменти. Ще се опазим ли сега икономически, всякак?

Да, да, ще оцелеем, ще се опазим. Ние имаме невероятен инстинкт за оцеляване, оцелявали сме и преди. Ние реално ХV-ХVІ век ние се стопяваме, ние ставаме 800 000, изчезваме практически, за да сме ХІХ едни 6-8 милиона, ако е цялото землище. Т.е. ние в леглото ХІХ век сме победили Османската империя и под някаква форма сме се събудили, възкръснали и т.н. Ние имаме невероятен инстинкт за оцеляване, но не е майтап работата, защото и ООН наскоро показа – ние сме най-бързо топящата се нация в света. В края на века сме 3,5 милиона. Това е тенденция, която трябва да бъде променена, и тя ще бъде променена, когато имаме много отговорна фискална политика, когато имаме политически ясна среда, когато не се заиграваме с интереса…

Когато имаме предвидимост.

Предвидимост, да.

Само че ето сега, днес, говорим си на 25 октомври – пак подарък от природата, циганско лято, по обед навън беше 23-25 градуса, но както и в началото казахте, утре ще застудее и хората ги интересува цената на тока и газа. Сега вече не ви питам за политиците, питам Ви за съвет към редовия българин – какво да прави с парите си. Какво ще ги посъветвате в момента тези, дето и без това не им стигат до другата заплата? Да им кажем "Спестявайте“, ама от какво да спестяваш?

Не, аз не бих го казал така, то това е много цинично.

Просто трябва като граждани, като гражданско общество с политическия си вот наистина да избират хора, които знаят какво правят и какво говорят, за да създадат тази среда, която ви казвам, която да защитава българите и отвън, и от престъпност, и да създаде ситуация, в която да може тези огромни спестявания, които са натрупани в банковата система, която е добре ликвидна, има добър капитал, да може тези спестявания да отидат пир предприемачите. Ама те отиват, когато имате среда нормална. Защото ако предприемачите са уплашени, няма хоризонт, има политически риск голям, има опасност от вдигане на данъците, те не почват нови проекти и икономиката не работи. Икономиката не работи ли, другото е просто от пусто в празно, взимате от един да дадете на друг, но това не решава проблема, това не покачва от доходите на всички. Просто ще вземете от работещия, за да дадете на тоя, който няма работа в момента, или на пенсионера. Това не решава проблема, това само още повече ни вкарва в омагьосания кръг. Може би напипваме с вас най-важния въпрос – за отсъствието на политическа отговорност и на хора, които да са с визия, и това е следствие на политическата ни система такава, каквато е днес.

Говори се и онзи ден се спрегна темата, все повече се обсъжда, аз питам всеки един мой събеседник, които сте много ерудирани хора – президентска република. Пак го вкара в темата Слави Трифонов онзи ден. Гостува ми и адвокат Явор Нотев тук – дългогодишен и заместник-председател на парламента, топ юрист. Той се изказа, естествено, той е интелигентен човек и по-завоалирано, но накрая каза, че в момента да променяме Конституцията е самоубийствено. И все пак, президентска република? Защото в ние в последната година и половина де факто може да не живеем в президентска република, но де юре има нещо такова. Вашата позиция?

Моята позиция е, че първо трябва да разберем проблема, за да намерим решение. А проблемът е следният: 

Някой трябва ли да носи отговорност – така ще ви попитам?

Точно така, за мен някой трябва да носи отговорност. Сега ние живеем в политическо безвремие, защото никой не носи отговорност. Ние живеем в колективна безотговорност. Ние не си спомняме кой е променил формулата на газа 2020 г., формулата на газа – 70% към борсите, които текущите цени могат да тръгнат нагоре. Ние имахме нефтената формула примерно на азерите, от които сега взимаме – ние я променихме тогава. Кой е изпуснал март месец да вземе дълга по-евтино, а сега трябва 1 милиард евро тук за десетина години да платим отгоре? Ние забравяме кой е той. Ние забравяме фундаментални неща. Кой от тези 40% емисиите за "Мариците“ го е вкарал в Плана за възстановяване? Спомняте ли си кой? Защото човек трябва да следи. Вие със сигурност като журналист, който следи всичко, ще си спомните, но размива се.

Е, как да помнят хората, като всеки ден има нова партия, всеки си създава нещо. И вие може да си създадете, харесват Ви хората. Размива се отговорността.

Не знам, аз даже не целя и да ме харесват. Искам да казвам нещата, каквито са. Оказа се, че тези хора, които ги направиха тези всичките поразии, и пак казвам – те са хората на терен. Не искам да ги обвинявам в нищо, но факт. Борисов смени тази формула, Кирил Петков направи изпускането с Асен Василев на дълга, Пеканов направи това за "Мариците“. Ето ви, аз ви ги казвам, но тези същите хора днес са обратно спасителите, те са хората, които реално управляват в момента и ще управляват в следващото раздаване на картите. Но ние сме го забравили. За мен има един голям проблем и той е фундаментален. Ние нямаме разделение между тези, които правят законите, и тези, които трябва да ги реализират с политики. 

Години наред негласното правилото беше, че законът се пише в Министерски съвет и оттам само го подават за гласуване към Народното събрание.

Точно, ето го, вие го казвате.

То беше така.

Вие го казвате. То е така и така ще бъде, който и да дойде да се прави, че не е така. Този, който има мнозинство в парламента и излъчи кабинет, кабинетът, като има мнозинство, той ще върне на парламентарните групи или коалицията и те ще направят закона, който иска изпълнителната власт.

В парламентарната ни република, да уточним.

В парламентарната ни република, да. Няма как парламентът да контролира излъченото от него мнозинство, защото то му е шеф. Разбирате ли, това е абсурдно, то е абсурдно! Това е да се обадите на шефа си и да му кажеш "Какво правиш?“, да чу чукнете по масата и да му кажете "Ела да пием кафе. Ти днеска какво си обядвал, че явно си се самозабравил?“. Това е уникален проблем. Т.е. ние трябва на първо време да разберем проблема, след това да започнем дебата по него. За мен със сигурност трябва да има някаква промяна на избирателната система и да се въведе мажоритарен елемент, може би германски модел – смесен. Трябва да има елемент на повече отговорност и при всяко положение аз почвам да се замислям за един вариант наистина за поне полупрезидентска република, както е във Франция. Ние гледаме авторитарен режим примерно в Турция или някои казват Русия, или… но има – САЩ са президентска република. Знае се кой прави политиките, кой приема законите. Тези, които приемат законите, могат да бламират този, който прави политиките. Сега те са едно.

Всеки щат там обаче си има отделно законодателство.

Да, така е, те си имат едно ниво… Те са дали много от суверенитета си вече на федерално равнище, но това е друга тема. Т.е. най-малкото трябва да започнем дебат за това, че ние не можем да продължим с тоталното размиване на отговорността, защото вие виждате, времената са такива, че вече е въпрос на живот и смърт – икономическа, енергийна, а не дай си боже и чисто конвенционално като военни сблъсъци. Т.е. аз не мога да кажа еднолично кое би било най-правилното с оглед на нашата политическа култура, на този етап от живота си не съм стигнал до това заключение, защото рискът да дойде някой диктатор го има, но ако този диктатор дойде и в сегашната система и парламентът го слуша и го гледа в очите, той ще прави каквото си иска и никой нищо не може да му каже, освен да излезе да протестира. Ама то същото ще се случи и с президентска република. Монархическата форма на управление на цар Борис практически е за мен един от моделите за това какво трябва да следваме, т.е. имало е отговорност, имало е един владетел, който е знаел какво прави, който е обичал Отечеството си. Това също при един добър владетел, пак казвам, ако не диктатор, също е един разумен дебат. Това съществува, така че аз по-скоро вече започвам да се замислям наистина, че една президентска и полупрезидентска република в това безтегловно положение, в което сме, с един наистина избран от целия, със сериозно мнозинство субект, който да бъде и държавно отговорен, ако сбърка, е нещо разумно за нашите ширини.

И нещо все пак тук да отбележим – че понеже има и политици анализатори, които си говорят за Конституцията за някакъв лексикон, че все пак да се пипа Конституцията е много опасно, защото има там едни неща, че официалният език е българският, има това, че не трябва да има партии на етническа и религиозна основа, че бракът е между мъж и жена. Така че може би и това трябва да предупредим, че не е така.

Точно така. Вижте, Конституцията не е да си отворите, да си бръкнете и да си го размествате вътре, все едно е някаква детска играчка или детска книжка с картинки. Това е един документ, който към онзи етап на обществото, в който е създаден, някак си е успял в него да изкристализира някакви национални травми. Тя е много по-либерална от много модели. Тя и Търновската е била много грамотна за времето си, тази Конституция също в никакъв случай не е лоша, с много добри такива – ето, както казвате, стопери за чисто цивилизационни удари, които могат да бъдат нанесени по нашето общество, но от гледна точка на политическа отговорност за мен има дефицит.

Но някой път аз имам усещането като гражданин, че определени кръгове се опитват да ни хлъзват в някаква посока, за да се направи тихомълком, и това да се отвори вратата, тези стопери да бъдат премахнати.

Това го има и единственото, което може да го спре, е българското общество да е наясно с тези проблеми и да бие камбаната, чисто гражданските организации и будните и журналисти, и общественици да алармират.

Аз Ви слушам внимателно, няколко пъти споменахте избирателите, народа, както обичат да казват. Колко отговорни сме ние? Какво да мислим следващия път, когато отидем на избори, които ще са скоро, независимо дали март, юни, септември?

Ами мислим за националния интерес. И как дефинираме националния интерес? На първо място – мирът, на второ място – икономическото благоденствие на българите, а за това трябва да сме и по-грамотни икономически, което нарочно в нашата образователна система не е засегнато и нарочно българинът е държан във висока форма на финансово невежество и липса на култура. Ние нямаме и капиталов пазар, възможност ти да инвестираш в акции, да спестяваш, да си грамотен за собственото си… След здравето това е най-важното – финансовото ти здраве, за да си психически спокоен, да можеш да имаш нормален стандарт. И разбира се, на трето място, в никакъв случай не подред, а просто така го подреждам – образованието и културно-духовният разцвет. Ние трябва да си спомним, че ние сме една от трите империи в средновековието, че старобългарският е бил един от трите класически езици в средновековието, т.е. ние сме сърце на Европа. Ние трябва да се борим за Европа да я спасим, ние трябва да имаме абсолютно национално самочувствие и да не се притесняваме…

Стара нация, най-старата държавност. Да не кажат само, че сме някакви шовинисти или националисти. Най-старата сме.

Не, не, не. най-старата държавност, оцеляла до наши дни. Ама то това не е нещо, което да е лъжа или да е срамно, или... Ние не го натрапваме. Ние не мразим другите, просто трябва да си го знаем- това са наистина неща, от които да черпим национално самочувствие и да не се притесняваме, че сме малки. Онзи ден пуснах един пост, с който онагледих кои са страните с най-високи доходи на глава от населението. Ами, трябва да ви кажа, че една Ирландия, която беше много зле икономически, тя е сред първенците. Един Сингапур, една Андора, Швейцария – това са държави, които са при САЩ. Т.е. ти може да си малък – ако си разумен, ако си дипломатичен, ако привличаш инвестиции, ако имаш образовани хора, ако се уважаваме, ако имаме диалог, а не да се мразим и да се плюем, и да се чудим после как да правим коалиции заедно, аз трябва да ви кажа, че аз съм убеден и с тия природни дадености, които имаме, че ние може наистина да сме страхотно място за живот с природните си дадености, с човешкия си потенциал, с културата си. Ние имаме едни натрупвания, които другите ги нямат. Просто това са фактите. И аз съм голям оптимист за България. Всички тези неща, които с вас ги говорим, звучат малко по-скоро песимистично. Не, те са трезва оценка на реалността, но аз съм убеден, че ако се стегнем, имаме голям шанс да сме много добре.

Да се стегнем малко, да затегнем коланите. И това е временно, и това ще мине, но…

Ще мине, да.

Но ние самите отиваме на избори, гласуваме, а много скоро след това започваме: "А онзи в парламента пак не се разбраха“ или "Този такъв, онзи не става“. Ами, ние ходим на избори, не друг.

Така е, но нека като един призив – да не си обясняваме всичко с изборите и политиците. Те се грижат за създаване на един условия и на една среда, в която ние да можем да покажем потенциала си и да го развием. Т.е. всичко си е в нас. Наистина да сме по-отговорни към себе си, към семейството си, към това къде си изхвърляме боклука, не да летят торби с боклуци през прозорците. Те са дребни неща, но това показва, че ти мислиш, че другите са ти длъжни. Не, ако всеки един от нас си плеви градинката, голямата картина ще е много добра. Т.е. отговорността трябва да си е в нас и не някой да ни лъже, че той ще ни гледа.

Благодаря. Да си плевим градинката – това и в прекия, и в преносния смисъл на думата, и тогава ще сме добре. Имат една приказка един друг народ – израелците, че искат съседът им да е добре, за да са и те добре – да не им иска пари на заем, ако щеш. Нека завършим така. 

Благодаря Ви и аз!

 

Петя Кузева