Кузман Илиев: Държавата склерозира, а българското общество не вижда спасение
© Личен архив
Защо партиите не са си направили труда да нахвърлят ако не програми, то поне идеи за икономиката и финансите на страната?
Наш гост е финансовият и икономически анализатор Кузман Илиев. Заради първите дни на предизборната кампания ще фокусираме вниманието върху финансовите и икономически намерения на кандидатите за нашия глас. Бърза проверка по сайтовете на партиите остава впечатлението, че те не си дават зор да разработват такива програми или поне да нахвърлят най-общи идеи, за да разберем ако им дадем властта, те какво ще предприемат. Единствените ГЕРБ са публикували на сайта си подробна разработка, озаглавена "България след кризите: план за възстановяване“, и само по цитираните дати в нея можем да се ориентираме, че вероятно е изготвена за някои от предишните избори. Иначе набелязаните стъпки са толкова конкретни, че ако се запази нестабилната политическа ситуация, този документ може благополучно да послужи за следващи избори. Единствено ДПС са предвидили за сайта си предизборна програма, но файлът с нея не е активен. На сайтовете на останалите партии или няма програма, а някъде няма и сайт, което е при новата коалиция "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, например. Затова с нашия гост Кузман Илиев ще подскажем на политиците, какво трябва да предвидят за управлението на страната, щом амбициозно са се запътили към властта. Защо партиите не са си направили труда да нахвърлят ако не програми, то поне идеи за икономиката и финансите на България?
Защото е излишно хабене на усилия според тях. Те знаят, че никой не чете тези програми и самият Борисов, ако си спомняте, преди време го каза съвсем директно: "Никой не чете програми вече“. Знаете и нещо друго, нашата конституционна уредба е такава, че де факто няма никакво значение какво си писал като партия в програмата си, тъй като много рядко ти имаш шанс да управляваш сам. Т.е. можеш само да подведеш своите избиратели, като заложиш някакви много важни темели вътре, важни обещания, политики да ги наречем дългосрочни, и да се окажеш в коалиция с 2-3 тотално различни от теб като профил партии: идеологически, като програми, като идеи. Това го видяхме как прогресивните, които ние в България ги наричаме десни преди, но те се виждат все повече, че са либерални интернационални партии, в каква коалиция попаднаха. Имената на партиите могат ли да се казват?
Да, разбира се. Това е аудиокаст. Ние не подлежим на регулация.
"Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ се озоваха в коалиция с консервативно лявата формация БСП, вътре беше и Трифонов, чиято идеологическа посока на мислене не е много ясна. Т.е. вие виждате, че като сложите вътре някакви параметри и седнете обаче и направите коалиционно споразумение, и един иска едно, друг иска друго, накрая става трето съшито с разноцветни кръпки палто, което само може да подведете избирателя. Затова по-добро да не го правите. Затова по-добре да се впуснете в една абсолютно безнаказана лъжа, в някакъв смисъл опит за подкупване на избирателя с обещания за благини, за които не му се казва, че трябва да плати той, и когато дойдете на власт, да си измиете ръцете и да кажете: "Всичко щяхме да направим, но да ни бяхте дали повече електорална тежест. Вие ни дадохме малко, влязохме в коалиции, извиваха ни ръцете“ и така.
Липсата на концентриран и конкретен интерес не предпоставя политици, партии, лидери да се хлъзнат по плоскостта на популизма, общите приказки и изтърканите тези, на които се наслушахме в 48-ия парламент, и така да имаме повторения до безкрай?
Да, но това ги устройва. Разберете, това е една много легитимна политическа тактика. Ако вие направите така, че едни 60% от имащите право да гласуват, както е в България, не гласуват, вие имате много по-лесен апел към останалата по-малка част, можете да таргетирате, ако сте по-умни, определени групи, да мобилизирате корпоративен вот, т.е. знаем, че в България това нещо съществува, знаем, че зад почти всички партии има олигарси, и вие с много малко и с малко медийно внимание, и с помощ отвън, платен някой от големите благодетели и силните на деня геополитически играчи да ви помогне, вие де факто управлявате огромната маса от хора, огромната част от българските граждани с много малко ресурс. Защо да се бъхтите, защо да пишете програми, да умувате при положение, че по този начин, правейки наистина българските граждани апатични, ако щете в някакъв смисъл чрез образователната система и неграмотнички по темата "Икономика“, по темата "Енергетика“, по темата "История“, "Геополитика“, де факто с много малко постигате политическата цел, и донякъде ги разбирам българските политици. Жалко е, че е така, гражданското общество трябва да се събуди, трябва да им постави изключителен натиск и да ги притисне до стената да не бъде така, но затова нещо трябва много силна апостолска дейност ако щете, такава, която да събуди хората, да я разбират, да я знаят, да изискват повече от образователната система. В противен случай е това, което виждаме. И ние ще си правим избори след избори, ще се въртим в кръг постоянно.
Апостолска дейност казвате – нещо, което в момента ние се опитваме да правим.
Журналистиката горе-долу е това, да.
Но партиите така или иначе ще имат среща с избирателите си, искат или не искат. Кои ще бъдат основните икономически и финансови теми, които политиците ще застъпят при тези срещи в страната?
Според мен прогресивните партии – наричам ги така, да ги кажем: партиите, които се борят със статуквото "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и там присъдружните други, които се появяват, залагат на европейската тема. Едва ли не като се говори за Еврозона, "Шенген“ и прочие, те показват лоялност към европейските и задокеанските ни партньори, и мобилизират и хората, като им предоставят една позитивна алтернативна. Защото за първи път според мен ще станем свидетели на позитивна кампания. Т.е. аз забелязах на няколко пъти техните лидери спираха темата за Борисов, за Гешев, защото те казват: "Не, не, ние наистина правим нещо историческо. Ние се окрупняваме. Ние ще ви покажем накъде ви водим“. Аз мисля обаче, че голямата част от българите тази тема с Еврозоната и с "Шенген“ като цяло не я припознават като нещо, което ще им оправи бита днес. То няма и да го направи да ви кажа. Може да има позитивен ефект в някои аспекти, сигурно негативни в други, но това е лъжа дългосрочно, защото не така се кове икономически растеж – чрез просто влизането в някакви конструкти. Ние сега сме в Европейския съюз, и като видите изследванията и основните индекси, българите са най-нещастните в Европейския съюз, а и най-бедните.
Нещастни, защото са бедни? Българинът е прагматик.
Да, българинът е прагматик. Той е оцелял в много по-трудни ситуации, има невероятен инстинкт за самосъхранение. Но според мен големият проблем е, че де факто българите нямат реална алтернатива на политически субекти, които да представляват една голяма част от българите. За да има 60% негласуващи, те не се припознават нито в слагаческото либерално, модерно ляво, нито в старата левица, нито в тази никаква ситуация, в която е Борисов в момента – нито ляво, нито дясно, човекът виждате, че по-скоро…
Лавира…
… да чака благоволението на САЩ – директно го казвам, което дори и те вече не го уважават, и става битка с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, няма шанс. Не се припознават между другото в едни по-консервативни като формат партии, но с източен уклон – "Възраждане“, една част ги харесват. Но 60% не виждат нищо, което да е автентично и да им допада. Аз го определям това като нещо, което е проевропейско, тъй като България е основател на европейската цивилизация и основен стожер, нещо, което обаче иска да промени Европа и да я запази такава, каквато трябва да бъде, не в посоката, в която тя е тръгнала, и нещо, което да е все пак разумно икономически. Защото българите осъзнават и виждат, че няма да стане така да живеем назаем, няма да стане така държавата да е основен мотор на икономиката, гледали сме го този мач десетилетия и не свършва добре. Така че от гледна точка на решения, ние с вас няма много какво да коментираме – всичко е опит за мобилизация на определен електорат и е само в светлината на кампанията и на политическите облаги.
А какво гражданите очакват от политиците, или те са точно толкова объркани като самите политици?
Ами гражданите са объркани, да. Гражданите се объркаха, защото на тях им се обещаваше, че ще има едни големи промени, че ще дойде светлото бъдеще, че ще бъдат детронирани предишните политици, които наистина се окаляха страшно много с това, което направиха, но гражданите и видяха, че тези, които идват, са откъснати от историческата рамка, не познават българската история, не познават геополитическите интереси, не се ориентират добре в настроенията на голямата част от българите, което е важно, защото когато вземеш много резки позиции в едни геополитически конфликти, от които генерално не сме част, а има опасност да станем фронтова държава, ти показваш, че много-много не те е еня за ако щете българските деца. Казвам го, вижте колко страшно звучи, но то е така.
Страшно звучи, да.
Защото ако айде ти да кажем си голям войнолюбец и искаш тук подводници, да се биеш във войни и т.н., замисли се, че огледалното нещо на тази простотия е да загиват български деца, което е абсурд. И българите се уплашиха много масово. Те си казаха: "Еха, за първи път наистина осъзнаваме, че никой не може да държи разумно руля на кораба и ние не знаем, накъде вървим. Дали не вървим към някакви айсберги големи, исторически.“ От това отчаяния за съжаление има много реални числови изражения, и това е една изключителна демографска катастрофа – България буквално изчезва пред очите ни. 1986 година 9 милиона, днес – към 6.5 и вървим до края на века към 3.5 милиона население, без да има война някаква тук, на нашите територии, без да има някаква наистина ужасяваща епидемия дето да ни измори всички и т.н., сами заради компрадорския политически елит, който наистина се държи слугински, който не защитава интереса на българската общественост и в някакъв смисъл и икономически. Ти като затваряш половината си енергиен микс, и европейците дори не могат да повярват, че се случва, какво очакваш дългосрочно? Как да има икономика, как да има планиране, как да има конкурентоспособност на българския бизнес, а с Плана за възстановяване видяхме точно това: че е имало хора, които очевидно са си изтъргували хубави позиции в наднационални организации, институции като Световната банка, Европейската комисия, има хора, които проиграват националния интерес, и в един момент дори и европейците вече, те малко ни иронизират, казват: "Вие хора, не знаехте ли, че това ви е изключително стратегически важно, че пак да отваряме този план? И как да го отваряме този план при положение, че вие нямате политически кабинет и ние не знаем с кой преговаряме?“. Абсолютно същото е и за Еврозоната. Единствената причина за това да не ни приемат в Еврозоната, хайде две са да речем причините, едната е политическата несигурност, но другата е огромната структурна инфлация в България. Т.е. те виждат, че нашата икономика като структура предпоставя ние да имаме по-висока инфлация 5-6% над средната за Еврозоната, камо ли да се сравняваме с отличниците, каквото е условието – да имаш марж малко над отличниците. Това са големите, генералните предизвикателства пред тези избори, че ние де факто нямаме между какво да избираме, няма реален дебат, няма нищо. Може би има нещо хубаво в цялата работа…
Е, кое е то?
Знаете ли, в лявото либерално пространство забелязваме окрупняване. Това е нещо позитивно. Т.е. там се сформира някакъв ясен блок, който в един момент може да излъчи 1-2 партии, които да кажат: "Ние сме ляво-либерални формации. Искаме тук да дойде мултикултурализма, искаме по-високи разходи социални“ – това е типичната Демократическа партия в САЩ, това е нашето дясно, което в САЩ е ляво, ама тук е дясно.
Говорите за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“.
Да. Но те реално са финансирани, техните кадрови попълнения са от НПО, които са финансирани от Демократическата партия пряко и косвено. Аз не го харесвам това, но не го казвам с лошо, то просто е факт. Сега, от другата страна обаче няма нищо. Има един Борисов по средата, който иска да участва в това окрупняване на либералното пространство…
Ама не го искат…
… ама никой не го ще. Никой не го ще. Той все пак има сериозна електорална тежест. ГЕРБ имат потенциал дори за първото място, и търсят себе си, защото очевидно сами не могат да управляват. И почват според мен полека-лека да пробват за другото поле, което е дясно-консервативното, което дори да не го наричаме дясно, в България не е имало дясно от 1944 година, по-скоро антикомунизъм и русофобия, но не десни възгледи, консервативни възгледи. Просто става едно поле на хората, които наистина пък не им харесва този мултикултурализъм, не им харесва това да им се диктува всичко отвън, да се държим слагачески, и може би в един момент риториката на ГЕРБ ще се промени с апел да стане център на другото поле.
Което означава като партии ДПС, БСП, "Български възход“? "Възраждане“ не отива ли повече в крайния национализъм?
Аз да ви кажа ДПС бих си го сложил определено в другото поле – то си е либерално, да.
При "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“?
Категорично. Няма вече никаква разлика там в програмите между едните и другите. Естествено на ниво официална политика никога не могат да са в коалиция, но ДПС ще гласува, ако трябва за оръжия – ще гласува, ако трябва за санкции – ще гласува, за купуване на самолети или ядрено гориво, каквото трябва, ще бъде гласувано. Също Македония – темата, която беше за запазване на българския интерес там, очевидно ДПС изигра една негативна роля.
Кой ще обедини ГЕРБ или кои партии ще се съберат около ГЕРБ?
Просто за момента това поле е толкова разпарчатосано, че по-скоро според мен от ГЕРБ имат интерес да се опитат да създадат нещо в това поле, нещо свое, но това е много трудно. Защото това може да стане, само и единствено ако имат, според мен, попътен вятър в платната, и това би било, ако примерно Тръмп спечели изборите, за да може зад океана да са консервативно настроени.
И може би тогава към тях ще дойдат ВМРО?
Не, ВМРО според мен трудно ще се завърне. И ВМРО, ако наистина държи себе си, абсурд е вече да игра с ГЕРБ, защото ГЕРБ са основните виновници за продаването на темата "Македония“, категорично. Ако щете и ГЕРБ имат едно тотално различие с ВМРО за Истанбулската конвенция, под чийто надслов се прокарва ужким да пазим жените, естествено това е смисълът на цялата българолюбщина – да се пазят българските жени, сестри, деца, дъщери, но тук в това нещо се вкарва джендър идеологията в училищата, то си го пише. Тази полова неутралност ГЕРБ я приема напълно, ВМРО не трябва да се съгласява с такова нещо. И според мен, ако трябва да затворим темата за ВМРО, това трябва да остане една организация, не политическа партия, организация, която да се бори за тези важни исторически български теми. Т.е. в това пространство, то и затова и няма с кой да играят ГЕРБ, и е трудно, защото няма нищо. Може би ще почне да се появява, но то ще направи огромна грешка, ако играе с ГЕРБ. Просто истината е, че в някакъв смисъл ГЕРБ трудничко могат да се сборят с този процес на спихване, намаляване, вероятно до една добра електорална тежест, не като НДСВ, които нямаха структури по страната. ГЕРБ държат всички структури. Те имат шанс дори на националните избори да се представят нелошо. Но полека-лека там процесите не са възходящи, меко казано да ги наречем. Така че в това поле консервативното има много, много хляб.
Г-н Илиев, а какви са основните стъпки в икономиката и финансите, които бъдещо редовно правителство трябва да предприеме?
Това, което виждам, че се случва сега, са наистина смели стъпки по линия на нещо в ядрената енергетика, примерно да речем Седми блок в "Козлодуй“. Това е нещо грамотно, правилно, то трябва да се случи, няма значение дали е с руски, американски или френски технологии. Очевидно ще е по-скоро с американски, вероятно и с някакви френски. Това е правилно, но то ще ни отнеме поне едно десетина години. И се случва много бавно, когато няма политически ясен хоризонт. Това е много важно. Ние в енергетиката имаме големи проблеми, тъй като очевидно стигмата е феноменална върху изкопаемите горива – въглища, нефт, газ, натискат ни много. Зелената сделка вече наистина е по-скоро една…
Политически инструмент?
Да, но то е и една религия. То се превръща, то измести религията това нещо. В рамките на Европейския съюз тези хора вече не се интересуват от стандарта на живот на европейските граждани, от мира. Европейският съюз вече ще купува оръжие директно напред, ще предплаща с пари на европейските граждани. Те искат да сме първите въглеродно неутрални, каквото и да значи това. т.е. то вече придобива формата на истерия. И за съжаление, ако ние нямаме наша ядрена енергийна стратегическа сигурност, така да се каже, ще сме много зле, тъй като на европейско равнище – и това е нещо, за което много малко се говори, вече започва да се забелязва процес на навлизане до такава степен на Зелената сделка в света, в бита на хората, че ето, примерно във Франция спират вътрешни полети, важни вътрешни полети, за да не се използват самолети, да не се използва керосин. Това означава, че ще се наблегне страшно много на жп транспорта. Електрифицирането е неизбежно. Ще останат предимно електрически коли, които са изключително скъпи. Какво означава това за България, обаче? Ако са много скъпи полетите и постепенно и международните намалеят – и те ще намелят, абсолютно неизбежно, заради данък "Керосин“, това означава, че с нашето жп, което е в ужасяващо състояние, ние ще сме откъснати от Европа. Това е една тенденция, която за съжаление не е отчетена добре примерно в бюджета и тези хора, които ще правят бюджета, тъй като ние там имаме едни много сериозни забавяния и заради инфлацията – едно недобро остойностяване на жп проекти, огромни наистина по мащаба си, на ВиК инсталации, на инфраструктура много важна за страната ни. Тези неща не са добре пресметнати в бюджета и в един момент ще натежат страшно много. А за нас се оказва стратегически важно да ги имаме, защото нали ви казвам – те, европейците, просто в един момент ще спрат полетите. Ще станат много скъпи, само богати хора ще могат да пътуват. Това, в което живеем сега – да можеш да си хванеш самолета и да отскочиш до Рим, до Мадрид, до Барселона, това е исторически много къс период, който ще остане в учебниците.
Ще станем като в началото на пътническата авиация – само много богатите са могли да си я позволят?
Това е регрес, цивилизационен, културен, икономически. Ако трябва за България да изчистим темата за икономиката и финансите, не е нужно ние да трябва да влизаме в еврозоната, за да имаме едни стабилни финанси. Това, което е залог оттук насетне въобще за да ни приемат в еврозоната, е не просто този бюджет сега да е с дефицит под 3%, ами и следващите три бюджета да са така.
А то малко трудно ще стане?
Няма как да стане дори. Защото по проекцията на сегашните заложени политики ние ще си удвоим дълга за три години. Дефицитът едвам го смъкнахме, абсолютно така, с едни ходове – да не правим капиталовите инвестиции, да е под 3-те процента сега, за тоя доклад, който не пратихме. Ама ще дойдат наистина вече редовни кабинети, които ще са орел, рак и щука, и всеки от тях иска да направи политики тук. Засега ние говорим за тези дефицити от 3%, без политики. Сега ще има политики. Като казвам политики, какво значи – на определени групи, на определени неща ще трябва да им налеем пари. Това означава още разходи. Каквото и да си говорим, световната икономика, в частност Германия, която за нас е най-важна, си навлиза в тежък период. В последното тримесечие на миналата година бяха с отрицателен растеж, т.е. спад. Ако се окаже, че са в спад още едно, те са в рецесия Германия. Това охлаждане се забелязва вече и в САЩ. Забавя се паричното предлагане, растежът му. Т.е. това е един компонент, който анализаторите и финансовите среди следят, за да видят какво се случва. Предвестник на рецесия е, когато се забавя темпът, с който нарастват парите в икономиката. Така че когато ти работиш в една такава външна среда, приходите на хазната ти почват да стагнират, ако не и да спадат, а разходите ти само растат, дефицитът, разликата няма да се свива. Тя ще расте. И нашите европейски партньори го знаят и знаят, че дори и ние да се опитваме политически да ги загладим нещата, да им замажем очите, истината ще е друга. Ние имаме проблем. Вече не можем без дълг.
Да, минава 40 милиарда по последна информация.
Пак ви казвам, за две-три години ще го удвоим, ще го удвоим.
Е, кой ще го плаща?
Като процент… Аз виждам и такива мнения – "Е, какво толкова се създава истерия? Той не е много“. Няма значение, че като процент, т.е. като дял от икономиката не е толкова много. За малка отворена икономика в борд това е много голям проблем и текущо може да означава, че ти тоя месец нямаш пари за пенсии, за социални системи, за невралгична инфраструктура, да си връщаш задълженията, които падежират, което технически означава фалит. Т.е. ако ти наистина продължаваш така с този оскъпяващ се дълг, може да се озовеш в ситуация, в която си неплатежоспособен поради ликвидни проблеми. Или нямаш кеш, не можеш да си платиш задълженията –както на Румъния и на Русия им се случи преди десетина-петнайсет години: изведнъж фалираш по тоя начин заради задълженията ти и светът те наказва, инвеститорите започват да бягат от теб.
Каква е моментната снимка на икономката и на финансите в страната сега? Как се справя служебното правителство? То има ли идея за това, което се задава и за което вие говорите?
Много му е къс хоризонтът на служебното правителство. Те искат да демонстрират, че нещо правят. Нашите европейски партньори да ги потупат по рамото и да кажат "Ето, вие се опитвате да се борите“. Единственият проблем за влизането в еврозоната, пак казвам, е инфлацията. Другият проблем, скрит, както намекнахме, е дефицитът, защото той би бил по-голям. Но къс му е хоризонтът на служебния кабинет да мисли за това. Затова са и тези акции с борбата със спекула, с цени и прочие. За мен това пак е подвеждане на българските граждани. Тази инфлация ние с вас сме коментирали откъде дойде – тия трилиони напечатани, от безумната енергийна политика по унищожаване на единствения сигурен ресурс за генериране на енергия – нефт, газ, въглища и ядрена енергетика. И това е на общоевропейско равнище. Ние сме част от този пазар. Два и половина, три пъти по-енергоемки сме от нашите партньори. Енергийната криза ни удря по-тежко – ето я инфлацията. Сега да отидем ние в търговските вериги, да влезем вътре и да почнем да им гледаме цените е много опасно явление. Това граничи с административен произвол. Ще ви кажа защо. Някои от тях спекулират. Аз се дразня примерно на тази, която е в моя квартал – високи са цените, но донякъде разбирам, защо така става. Защото миналата година есента те, цените на енергоресурсите бяха скочили десетина пъти за една година. Електрическа енергия, газ. Да, държавата подпомагаше с пари от енергийните дружества, но дори с тези компенсации цената беше двойна от година по-рано. Тези вериги са натрупали едни инвентари във време, в което цените бяха много високи. Как да ги реализират днес на по-ниски цени? Плюс това те си слагат буфери. Те са и друг бизнес. Не може да хванеш една стока и да кажеш: тя струва при производителя 5 лева, ама тук идва 8 лева в магазина. Той в магазина не просто продава стоката, ами той има осветление, огромни площи, наеми, хиляди работници, транспортна инфраструктура.
Реклами и т.н.
Всичко. Той си е съвсем друг бизнес, тази стока не е същата стока. Трябва да създадем такава среда, че генерално тези явления, навсякъде ръстът в цените да го няма, за да са нормални във всички други. Те, търговските вериги, няма да си реализират стоките, ако няма кой да ги плати. Доходите на българите не са нараснали с тези темпове. Те са подядени страшно много от инфлацията. Но политиците насочват вниманието другаде, ето, намират виновник, а не че направиха енергийна криза, влязоха със санкции в отношенията с Русия, безумни и от двете страни санкции, и напечатаха трилиони. Българското правителство теглеше дълг, за да раздава за социални разходи.
А това означава, че в следващите години тия социални разходи ще бъдат орязани, меко казано?
Няма как да стане, няма. Тези разходи, ако се пипнат, ви казвам, че ще имаме страхотни протести и социални сътресения в страната, което какво значи?
Е добре, от една страна не сме ли в омагьосан кръг? От една страна, социалните разходи не могат да се пипнат. От друга страна, обаче, и продължаването на теглене на дълг е повече от неразумно.
Сама го казвате, това е наистина… Ето я дълговата спирала.
Да?
Те, хората, не могат да разберат, че това е дългова спирала. Според мен решението е чисто политически, прагматично – на ниво концепция трябва да се орежат разходи, но понеже не може да стане, трябва да бъдат замразени известно време, да се остави наистина да се спре да се харчи повече, отколкото се взима от данъци, да започне да се трупа излишък, да се намали дълга и във времето на икономиката да й се даде шанс да нарасне така, че наистина да вкара повече пари в социалните системи органично, а не чрез дълг. Защото питате ме за снимка на икономическата система – снимката е много проста: в момента инвестициите са мъртви в българската икономика, частни и публични – няма такива. Те водят до растеж. Какво се случва? Държавата тегли дълг, който раздава през своите плащания, за потребление. Така функционира българската система. Естествено да потребяваш чрез дълг е най-глупавото нещо, което може да направи едно домакинство – да взимаш пари на заем, за да се храниш, не означава, че може да ги върнеш, защото това е омагьосан кръг. Трябва да можеш тези пари да ги използваш и да повишиш производителността си, да може да имаш допълнителен доход, с който да го изплатиш и да станеш независим с това, че си по-добър. Същото трябва да направи и България, т.е. ние трябва да повишим инвестициите като дял от икономиката. Сега те са наистина са част от брутото капиталообразуване. В началото на века бяха около 33-34%. 16% спрямо 33-34% - че то ние регресираме много и се връщаме назад, защото си повярвахме много.
Ти, като нямаш инвестиции, значи трудно събираш и приходи в хазната?
Да, точно така.
Защото няма откъде да дойдат.
Няма откъде да дойдат. И ние се радваме – сега вижте, колко е, ето друга снимка. Прави ми впечатление, че се злоупотребява с темата за рекордния износ от индустриалното производство – ами ние изнасяме благодарение на това, че имахме въглищни централи и ядрена централа. Изнасяхме електричество, което много поскъпна, защото беше дефицит в цяла Европа.
Сега изнасяме оръжие.
И оръжие, да, това е другото, за 5-6 милиарда. С тези пари поддържаме икономиката жива. Абсолютно на командно дишане е и битът, и бизнесът с компенсациите и със субсидираната цена. Ама не можем да се гордеем с нещо, което изнасяме заради конюнктурата, което искаме да затваряме – няма логика. Хем искаме да затваряме въглищни централи, хем се радваме, че сега сме изнесли много. Има и друг аспект. Рекорден износ – добре, влизат някакви пари. Но и рекорден внос, който е над износа. Т.е. повече пари излизат, отколкото влизат.
Ето защо политиците отказват да говорят пред избирателите за икономика и финанси. Те трябва честно да нарисуват картината, която вие описахте.
Да, аз мога да си го позволя. Ние с вас сме в по-лесна ситуация, защото не трябва да ни избират, хората не трябва да кажат "Ето, тя, ситуацията е тежка, този ни казва неприятни неща“. Но пък другото е толкова нечестно и ще се обърне срещу тях.
Ще се върне като бумеранг?
Да.
Защото то не може да продължи така.
Да. Когато вие обещавате, че всичко ще е цветя и рози, че сега ще дойдете и малко ще похарчим повече, това ще стимулира икономиката, а не стане така, а трябва да вдигаме данъци, защото задлъжняваме, социалните системи започват да скрибуцат и хората се отчайват. Вижте. И ето нещо друго, друга снимка – пазарът на труда. Всички говорят – рекордно ниска безработица, малко над 4%. Ама това е много опасно. Това показва, че има едно прегряване на пазара на труда. Това показва, че ние се вторачваме в една тенденция. Безработицата какво е? От онези, които искат да работят, гледаме колко не работят, но ние имаме доста обезкуражени хора. Ние имаме една свиваща се маса от хора в трудоспособна възраст, просто защото демографията ни е отрицателна. Все по-малко хора има, които могат да работят, и ние ги гледаме тях. Но реално тенденцията и опасното тук е, че няма достатъчно хора в трудоспособна възраст. Това е опасното. И че те намаляват и ще намаляват заради негативна демография.
Т.е. ниската ни безработица е изкуствена?
Абсолютно изкуствена, да. Или по-скоро, да сме по-коректни, е объркващ индикатор. Той показва онези, които искат да работят, но те са все по-малко. Искат да работят, но не могат да намерят работа, така да се каже. И казваме – ето, безработицата е само 4,5%. Но работната сила е това, което е важно, а тя се свива или стагнира, хайде най-точно, наистина стагнира, не се увеличава. И вие по този начин можете чрез различни програми, чрез субсидиране на икономиката да задържате хората изкуствено и да казвате: "Безработицата ми е ниска“. Ама това е на дълг, това е чрез програми, които бяха в КОВИД-а. Това ще свърши.
Т.е. държавата се държи на магия?
Ами, склерозира. Държавата склерозира, тя не се развива, тя не се модернизира, не се подмладява. Българското общество по тоя начин няма и надежда, не вижда така да се каже спасение. От там – и в културен аспект. Ти, като нямаш растящи доходи и перспективи, не ти остава много да мислиш за култура, да поощряваш хората, които създават творчество, а това нещо удря духа. И по тоя начин се създава едно усещане за апатия, за обезвереност, икономически обективно те смазват, конкуренцията е голяма и почваш да се топиш – това, което ние виждаме обективно. И другото изражение, разбира се, е, че ти, като нямаш пари в бюджета, не правиш пътища, те деградират, магистралите виждаме какво крадене става и в един момент не може да стигнеш до определени региони в страната. По тоя начин там няма транспорт, няма търговия, няма бъдеще. Хората започват да идват в София, в Пловдив, във Варна, обезлюдяват се цели региони, които са ключови, невралгични, областни градове. В един момент те се и дебългаризират – казвам го с тъга, но и обективно е така, което е опасност и за националната сигурност, защото ние не си даваме сметка, че в един момент сме в менгеме: от едната страна е Турция, от друга страна е Македония, която се албанизира. Самата Македония има искове към нас, териториални, а и тя се албанизира – може и самата Албания да превземе Македония във времето, в годините, демографски. И ни е от другата страна. Това са си предизвикателства, които трябва да отчитаме.
Цоня Събчева
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Доц. д-р Лъчезар Лозанов: Част от пациентите с преддиабет имат но...
19:08 / 25.11.2024
Разширените вени – бич, за който има облекчение
22:36 / 22.11.2024
Коко от "Гунди - Легенда за любовта": Представях си, че мога да и...
20:16 / 18.11.2024
Д-р Тихомира Георева: При високо кръвно консумацията на кисело зе...
15:46 / 18.11.2024
Актуални теми