Кънчо Стойчев, социолог от "Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“ 

Отдалечаваме ли се от редовен кабинет? Очакваме сега анализът на социолога от "Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев. Здравейте.  

Добър ден.  

Хартиените бюлетини ли всъщност бяха причината за това да се стигне до напускане на парламента, до нов хаос – хаос, който смятахме, че в някакъв момент сме преодолели след първите дни на това Народно събрание?  

По-скоро бих казал, че хартиените бюлетини са повода за напускането на парламента, а основната причина не е просто и само хартиените бюлетини, а в това, че основните политически партии са разделени на нож помежду си и не са способни и няма да бъдат способни да излъчат правителство. Тоест, не виждам как би могло да се получи вариант, при който да речем първите две партии правят нещо, което да е работещо. Там е проблемът и разковничето на случващото се. Колкото до въпроса за хартиените бюлетини, крайно време е България да възприеме нормалната цивилизована практика когато се правят промени в избирателно законодателство, това да важи не за следващите избори, а и за по-следващите избори. Иначе, ще сме в безкраен един цирк, при който всеки път променяме изборното законодателство, защото днес този имал възможност да го промени, утре друг някой има възможност да го промени. Това не е редно да се случва по този начин. И действително отстъплението от машинния вот, вече проведохме 3 избора, видя се, че работи системата с машинния вот, и сега изведнъж да се връщаме в хартиени бюлетини, които са обременени със страшно много основателни подозрения. Помним, че по време на хартиените бюлетини достигнахме до 300-400 хиляди невалидни гласа, което е абсурд. Така че явно партиите отиват на избори, след като основната битка става за промяна на Изборния кодекс. Явно не ги интересува управлението на страната в този тежък момент за целия свят, Европа и за България. Мисля, че по този начин ще се постигне допълнително разочарование у българския избирател, който и без туй вече е в значителна степен разочарован. Същевременно едно такова разочарование обикновено се излива в две посоки: от една страна намаляване на гласувалите, от друга страна, хората започват да търсят нещо нови, и каквито и еднодневки да се появят, ние когато нещо ново се появи и ние не знаем дали то в момента е еднодневка или не, това го наричам еднодневка, са склонни просто да презаложат, което едва ли ще доведе до стабилност на политическата система в България.  

Всъщност, доводите на трите партии, които гласуваха "За“ връщането на хартиена бюлетина, е ниската избирателна активност. По този начин те смятат, че тя ще се вдигне. Това ли е обаче истинският довод? Какво се крие зад него? Защо е това настояване, според вас, и както вие самите казахте, това е едва ли не генерална репетиция за нови избори, щом толкова бързо посред нощ се променя Изборен кодекс?  

Няма нито едно доказателство, нито един сериозен аргумент, които да сочат, че типът гласуване, машинното гласуване води до по-ниско гласуване. Това е, директно ще кажа, лъжа. Това е откровена лъжа. Напротив, всички сериозни анализи и данни посочват, че имаме общ протест на намаляване на гласуването, което не се дължи на вида гласуване: с бюлетина или с машина. Така че това е просто претекст и основно този претекст го използва, знаем, БСП, защото Нинова трябва по някакъв начин да обясни ниското си представяне на последните няколко избора и това, че   БСП върви към дъното. Със сигурност не това е причината и не хартиената бюлетина ще увеличи електората на Нинова.  

При това положение, при този огромен срок, който държавният глава за консултации, все още не е връчен мандатът, какво ще се случи оттук нататък? Категорично ли отиваме на нови избори?  

Президентът правилно дава срок, защото той е единственият начин все пак да се търси вариант за управление на страната. Това не може да стане бързо. И второ, този срок не е загубено време, тъй като имаме работещ парламент, и виждаме, че този работещ парламент независимо, че днес не е могъл да се събере, отмята важни задачи и въпроси, които имаме да решаваме, особено знаем законодателството, свързано с Плана за възстановяване и развитие. Това е ключово важно. И наистина, по-добре е да имаме месец-месец и половина работещ парламент, ако е възможно поне тези задачи да се решат, а не България да изпадне наистина в пълна безтегловност и да не може дори и средствата от плана, които ни се полагат, да почнем да усвояваме. Защото все пак в тази криза това е значителна глътка въздух за икономиката, и за хората.  

Как оценявате шансовете за редовен кабинет?  

Намаляващи. Те поначало не бяха високи още в началото на залозите, така да се изразя, но в момента виждаме, че има допълнително изостряне на ситуацията и въпросът с промяната на изборното законодателство е много остър, и не виждам да може да бъде постигнато примирение. А след като по този въпрос не могат да се разберат, как утре ще могат да управляват заедно и в каква точно конфигурация. Сега, хипотетично да, тези, които променят изборното законодателство, трите партии, биха могли да направят мнозинство, но аз не виждам те да го направят. Щетите ще са много големи за всяка една от тези партии. По-скоро ще се търси с първия мандат някакво правителство на малцинството, подкрепено в зала, без каквито и да било коалиционни ангажименти, ней-вероятно с няколко приоритета. Но пак казвам, всеки мисли за избори от тези партии, и подобна конфигурация, независимо дали се нарича коалиция или не, малцинство или не, в крайна сметка става дума за колаборация. Тези партии някак си изградиха не само червени линии, а стени помежду си, така че ще е трудно да вземат завоя.  

Тоест, да очакваме някакъв плаващ кабинет?  

Това би могло да се случи, да, разбира се. Ето, виждаме как се получи сега с хартиената бюлетина. Ако сметнем гласовете на тези 3 партии, да, те са достатъчни за мнозинство в парламента, въпросът е дали те ще отидат на този ход, и да кажат: "В крайна сметка ние ще управляваме“. Това е един горещ кестен, който си прехвърлят един на друг партиите, защото изглежда на нито една партия не иска да поема отговорност в тежката ситуация. Аз това не мога да го разбера, защото политическата партия е именно за това, да поема отговорност и в добро и в лошо време. Самото съществуване се обезсмисля на политическите партии, ако те не поемат отговорност. Участието в политическия живот и в политическата система на страната е именно за да се поеме отговорност и да се управлява страната.  

Г-н Стойчев, има ли почва сега в този момент за появата на нови актьори на политическата сцена?

Споменах, да, разбира се, разочарованието е много силно, и ако и сега не се състави правителство, тази почва ще се разширява, тъй като хората търсят да иска да поеме управлението. И след като тези партии, които в момента са в парламента, не могат да съставят управление и не го поемат, хората съвсем основателно и оправдано ще търсят и нещо друго. Какво ще е то, никой не може да каже. Знаем, че времето е малко, но пък сме виждали много ситуации, които за малко време избуява партия значима от 10-на процента. Това може да се случи отново.  

Евелина БРАНИМИРОВА