Кънчо Стойчев, социолог, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Въпреки, че официално предизборната кампания не е започнала, реално тя е в ход. И със скъсяването на времето до вота право пропорционално се изнервят основните политически  играчи. Ще поднесат ли местните избори изненада в политико-управленската картина на страната? Наш гост е социологът Кънчо Стойчев. Здравейте и добре дошли в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Стойчев.

Добър ден.

Прави впечатление, че за местните избори не се говори от гледна точка на проблемите в различните общини. На местните избори сега се гледа като на някакъв вододел в политическата конфигурация и в държавното управление. С какво те могат да разместят пластовете?

Винаги едни местни избори са лакмус за настроенията, както впрочем и всякакви избори, не само местни, и европейски, т.е. те дават ориентир и една много точна моментна снимка всяка партия къде се намира. Спецификата на местните избори обаче, е по-различна от другите видове избори, тъй като знаем, че те протичат на много места в два тура, че избираме директно кмет на населеното място. Иначе квотно пропорционално се формират общинските съвети, т.е. партиите изпращат общински съветници в местните парламенти. Така че картината, която ще получим, която винаги получаваме, е малко замъглена и затова много често къде на шега, къде не на шега казват, че като свършат местните избори, твърдят, че всички са ги спечелили. Има го този елемент, зависи кой как брои. Едни броят общински съветници, други броят кметове, общини и т.н. Това, което е важно в момента, е, че тези дни се навършват първите 100 дни от кабинета. Не помня точната дата, но мисля, че сме там някъде много близко на границата на 100-те дни, да речем 100 дни. 100 дни са достатъчни да проследим линията на това управление, на тази, наричат я сглобка, не коалиция, във всеки случай една много интересна и небивала, необичайна, не европейска форма на политическо сътрудничество. Какво можем да кажем за тези 100-ина дни? Разочарованието започва да расте, хората приеха тази необикновена, странна, чудновата и доста будеща подозрение сглобка с търпение, тъй като преживяхме много избори, които не можеха да си излъчат правителство. И да, желанието да има правителство пък каквото и то да било доминираше. Мога да кажа, че това вече не е така. Бавно-бавно хората започват трезво да преценяват, какво прави тази коалиция и за съжаление преценките на хората са, че нищо от това, което беше обещано от съответните партии, не се изпълнява. Тоест, че отново е една пушилка, един дим. Отново имаме политически процес, който се развива за себе си, за участниците в този политически процес. Политическите партии отчитат интересите на тази група малки елити, но не и на българския избирател като цяло, не и на българския народ. В този смисъл имайки предвид, че изборите са на 29 октомври, т.е. до тогава имаме повече от месец и половина, т.е.  значи, че това правителство ще е вече на 150-160 дни, а това е значим срок. И имайки предвид, също така, че онова, за което се кълняха, че ще направят, като че ли не се случва. Нито ще се случи еврозоната, нито ще се случи Шенген, за съжаление все по-ясно става. Нито нещо се върши смислено в икономиката, инфлацията продължава да е над европейската, не се овладява ръста на цените. Тоест, местните избори ще се случат, ако се запази тази обстановка, а в политиката чудеса не стават за два дни, в едно влошаващо обществено мнение по отношение на управляващите. И всъщност най-интересното на тези избори е, дали българският избирател ще наказва управляващите или не.

Според колко сценария се управлява държавата? Сценарий на Бойко Борисов, сценарий на “Продължаваме промяната", сценарий на ДПС или сценарий на Румен Радев?

Самия въпрос показва болестно състояние. Съвършено права сте, всеки от изброените фактори, партии и личности преследва свои лични цели на първо място, а не обществените цели. Е, няма как позитивен обществен резултат да се роди, при такова преследване на лични цели. За всеки от тези участници личните цели са различни: едни търсят индулгенция, други търсят утвърждаване, трети са плачевно болни за власт, четвърти проявяват отговорност, но като че ли не им достигат конституционни сили. Но това е разпръснато, ние нищо няма да постигнем, това е точно обратното на надписа, който стои на нашето Народно събрание. Ние живеем в ситуация на пълно разединение, освен всичко друго имаме и една плачевна пасивност на българските граждани и избиратели, една умора. Това всичкото са негативни фактори пред промените и растежа, който трябва да извършим.

Всъщност кой кара влака на държавата, г-н Стойчев?

Точно това се опитвам да кажа, че и влак, и локомотив, и кораб, каквато искате метафора може да ползвате, си имат капитан и този капитан винаги е един. Аз не знам превозно средство, което се управлява от няколко души, да, може би самолетите имат двама пилоти, но пак единият управлява, той вторият е резервен. У нас е пълно с пилоти и с шофьори и всеки кара накъдето му скимне и накъдето му падне. Естествено е, че е абсурдно в такава ситуация да стигнем там, накъдето сме тръгнали.

А ние знаем ли накъде сме тръгнали, за да стигнем изобщо някъде?

Това е също нормален, адекватен въпрос. Би следвало да знаем, защото можем да кажем, че в някаква степен има национални цели, които са свързани да речем с Шенген, свързани са с повишаване ефективността на работата, на съда, на прокуратурата, с намаляване на инфлацията, с облекчаване на условията за бизнес. Нищо от това не се случва, нищо от това не се изпълнява. В този смисъл по-скоро ние знаем, какво бихме искали и къде бихме искали да се озовем, но тези, които карат влака, които ни управляват, си карат в най-различни посоки и естествено ние няма да стигнем там, където бихме желали да бъдем.

Колко може да издържи държавата при това разнопосочно управление и колко гражданите?

За съжаление, в конкретния исторически момент вътрешно-политическите фактори са маловажни на фона на външно-политическите събития и фактори, особено за България, особено за нашия регион. Повтаряли сме го много пъти всички, които коментираме, че всъщност вътрешната политика в Европа, включително в България още повече, тъй като сме прифронтова държава, първа линия, зависи от развоя на събитията в Украйна. Едно радикално изостряне там ще създаде изключителни рискове за нашата държава и държавност. И обратно - едно успокоение там, насочване към някакъв изход, бърз изход няма да има, но на хоризонта нещо да се появи като успокояване би се пък отразило благоприятно върху вътрешно-политическия живот. Така че ние сме заложници на тази война в самия център на Европа, в която за съжаление ние все повече участваме.

А видима ли е войната в България? Случайно ли е, че преди местните избори бе убит Алексей Петров, от "доброволното“ му изгнание се завърна Васил Божков и пак се заговори за реформи в службите, като се обединят този път всички разузнавания. Има ли връзка между тези събития?

Не, външният фактор в случая няма никаква връзка, това, което описахте са вътрешни наши събития, те не са обусловени от външен фактор. Това са вътрешни размествания на пластовете, борба за доминация между политическите сили, разчистване на сметки, разчистване на терен. Все по-нахални опити за отявлено овладяване и политизиране на службите, на апарата на МВР, все неща, за които е доказано, че със сигурност ни водят в лоша посока.

Какво целеше Васил Божков с пресконференцията за влизането си в политиката и излизането от бизнеса, кое от двете реално ще се случи?

Аз мисля, че Васил Божков вече влезе в политиката, в смисъл той участва на избори, даже, ако не ме лъже паметта на едни от изборите беше близко до бариерата. Така че това не е нещо ново, той започна да го прави. Очевидно човекът осъзнава, че без политическо представителство трудно ще води битката, която води, но тя си е някаква негова битка.

Да се обърнем отново към местните избори. Безспорен фаворит сред куриозите е листата с двата кмета на “Продължаваме промяната" в Бургас. След ротационен председател на парламента, ротационни председатели на ключови комисии, ротационни министър-председатели, сдобихме се и с двама кандидати за кмет от една и съща листа. Има ли още каква политическа иновация да получим?

Знаете ли, това не е прецедент, случват се на местни избори в определени места колизии в много от партиите. Доколкото чета информационния поток, подобна колизия има и в листата на БСП – в Сливен ми се струва, ако не ме лъже паметта, където също има разпад. Много са напреженията по местните избори, тъй като там имаме доминация на съвършено друга политическа логика на местната власт, на местната политика. И конфликта с централната, било то партийна, било централна власт, винаги е много -много изявен. Така че след този случай в Бургас нищо чудно да видим и още такива. Това са по-скоро нормални неща, които се случват на местни избори.

Какъв изход се очертава от битката за София? Васил Терзиев бе потопен в историята на родата си. Борисов чака да мине ретроградния Меркурий и едва днес взеха решение, за да започнат да обявят кандидати на ГЕРБ. Вили Лилков е с най-добрата подготовка, но не с толкова силна логистика. Ваня Григорова хем е кандидат на БСП, хем от “Позитано" не бързат да я обявят. Как да разчетем тази драматургия?

Но доколкото знам ние име от ГЕРБ все още нямаме.

Да, нямаме още име, днес са взели решение да обявяват.

Това затруднява анализа, тъй като ГЕРБ е много силна партия в София, не е толкова силна колкото беше, но така или иначе се бори между първо и второ място, там е спорът. Ние, ако не знаем такъв ключов играч, единият от първите двама или очаквано първите двама, е много трудно да прогнозираме. Смислен коментар може да се направи, когато чуем кандидатурата и името. Предполагам, че ако ГЕРБ иска да печели, ще заложи на доста по-широка кандидатура, по-отворена към различни спектри на политиката. И ако те заложат на такава убедителна фигура, отворена фигура, не тясно партийна, те имат своя реален шанс да си върнат изборите. Защото всички считаха, че този път няма как, ГЕРБ е загубил изборите, но аз не мисля, че това е факт, нека да видим каква е кандидатурата, ГЕРБ все още не ги е загубил.

От “Продължаваме промяната" не пропускат да видят в президента Румен Радев играч на изборите, с откраднати от другите партии кметове. Дали президентът би бил изкушен от такъв сондаж, за да опипа почвата за бъдещ политически проект, за какъвто го подозират?

Откраднат кандидат е прекалено голяма метафора за мен.

Така казват от “Продължаваме промяната".

Да, вафли и държавни субсидии се крадат, но така някак си идеята, че ще се открадне кандидат, е по-скоро словесна еквилибристика и обикновено говори за неуспех на дадена партия. Преувеличават се твърденията за амбиции на президента да участва в тези избори чрез подставени лица тук-таме по местни структури. Да, безспорно има политически дейци, които по естествен път гравитират по-скоро около вижданията на президента по различни въпроси. Много често подобни политически лица подчертават връзката си с президента, с оглед да извлекат електорални дивиденти, което е напълно нормално. Но навсякъде, във всеки ъгъл да виждаме някаква дълга ръка на президента е, ще го кажа малко по-грубичко: малоумие.  И за съжаление, това малоумие всеки ден го чуваме в медиите.

За съжаление, чухме тези дни и от министър-председателя крилатата фраза, че “президентът си е заслужил импийчмънта, но за това щяло да се похарчи голяма обществена енергия". Как ви звучи тази фраза?

“На крива ракета и Космоса й пречи", това народът го е казал. Вижте, целият този опит за легитимация на тази доста странна сглобка, и както и да го наречем не коалиция, чрез критика на президента,  и че всъщност единственото нещо на този свят, което им пречи да не направят нищо, а те нищо не правят, бил президента, е детинска игра, и това вече хората го разбират. И тук се крие голямата изненада, която може би ще видим на тези избори. Защото тази управляваща сглобка, особено части от нея, прекалено залагат на легитимация, чрез отричане на президента и ще изпитат много голяма изненада. Много голяма изненада, тъй като президентът е най-авторитетната фигура в страната и го е доказал. Такива намеци за импийчмънт, това е прекият начин да си отрежат главите, ако тръгнат да правят импийчмънт на Радев, и ще свалят Радев. Радев ще слезе сред хората, ще набере 25%, ще стане най-голямата партия и тогава те какво ще правят? Така че това е една необмислена ето такава реторика без връзка с главния мозък и без мисъл за последствията, и във всички случаи без никаква мисъл за интересите на България и че трябва да се мисли да се  прави нещо смислено, а не да се политиканства.

Кое ще реши местните избори и как крайните резултати ще повлияят на близкото бъдеще на държавата?

Местните избори са избори в 264 ли бяха, колко бяха общини. Така че отговорът ще бъде броят на общините. Няма единен отговор, независимо  от това те ще дадат една картина на моментна снимка на тежестта на отделните партии. Но нека не забравяме, че тя ще бъде доста размита, тъй като на многото места, където ние ще имаме задължително втори тур, там вече се гласува не само партийно, и партийно, но не и само партийно. И това, че някой на втори тур е спечелил, не значи, че партията му е силна, а значи, че е бил подкрепен достатъчно от другите партии. Пак казвам, местните избори са проверка, но те не са някаква свръх категорична проверка. Те ще дадат ориентир и ще отприщят нови процеси. Защото в момента политическите действия на всички основни политически играчи са съобразени с факта, че след месец и половина имаме местни избори, и това ги ограничава в техните действия, защото се правят сметки - да, аз сега няма да се противопоставя на това, защото те ще ме подкрепят или обратно - аз  сега ще се противопоставя, защото искам те да загубят. Ето тези сметки в политиката ги има, не е нещо незаконно. А след изборите, деня след изборите, след резултатите ще отпаднат тези сметки и тогава вече политическият пейзаж ще стане много по-чист, ще се махне тази мъгла, в която не разбираме, какво точно се случва. Няма политиците да имат тези ограничения – "ама ние се сдържаме, заради местните избори“ и твърде вероятно е да сме свидетели на един силен сблъсък, включително и проблеми в тази сглобка.

Това означава ли, че през февруари-март можем да очакваме предсрочни парламентарни?

Не бих казал, че със сигурност това означава. Би могло да бъде, но нека видим местните избори, не бива да предрешаваме нещата. Във всички случаи ноември ще има за какво да разсъждаваме.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за направения анализ, и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви. Чухте социологът Кънчо Стойчев.

Цоня Събчева