Вълнуващо туристическо пътуване по най-високата железопътна линия на Балканите през цялата година предлага Родопската теснолинейка Септември - Добринище. Днес атрактивната теснолинейка е препълнена с туристи от страната и от чужбина. Интервю за предаването "Цветовете на България" по Радио "Фокус" Кристиян Ваклинов, председател на сдружение "За родопската теснолинейка" известен още като “пазителя на теснолинейката“.

С откриването на сезона, какво е положението на теснолинейката, има ли туристи, има ли интерес, г-н Ваклинов?

За щастие, за поредна година се запазва тенденцията на нарастване на пътнико-потока по теснолинейката, увеличаване на туристическия интерес, тъй като по-голямата част може би, или да кажем поне половината от пътуващите по линията на годишна база са туристи. Те са външни хора, пришълци, които не живеят по маршрута и не се нуждаят чисто за бита си от теснолинейката, а идват по нея, заради красотата на маршрута и емоцията, която предлага това нестандартно и единствено в България пътуване. Така че нараства пътнико-потокът, увеличават се солидно, бих казал дори туристическите организирани посещения, организираните групи, които идват чрез различни туристически агенции и туроператори от цялата стана. Последните данни, които имаме като анализ през април месец, който е нали изцяло завършеният последен месец, имаме близо 100% повече организирани групи превозени по линията, спрямо април 2023 г. При все че реално нищо като новост към услугата, към пътуването не се е добавило, тоест, така популярността, славата за теснолинейката работи за самата нея и е причина да се увеличават пътуващите. Аз съм щастлив да кажа, че имаме, работим вече, бидейки ситуиран в Септември и основно се занимавам с цялата координация по това заявяване, пристигане и возене на туристическите групи. Трябва да ви кажа че вече работим с над 50 фирми и туристически агенции от цялата страна, които довеждат групи и това са българи-посетители. В сравнение с преди 15, даже 10 години по линията да е имало най-много 5 български туроператора, които да са возили български групи организирано. Нека слушателите да преценят.

А сега ежедневно по колко примерно туристи преминават, може ли да се каже?

Не мога да кажа ежедневно колко са туристите точно, но мога да кажа, че ежедневно по линията пътуват около 600 пътници, с всички влакове, които покриват съответно разписанието.

Това са хора от района, които си пътуват?

Това са местни и туристи, да. Но пак казвам горе-долу, може би половината от тях са туристите и през лятото съответно, сега тепърва май, юни, юли, август, септември, до края на октомври включително е силния сезон при нас все едно е лятото, теснолинейното лято започва през май и свършва през ноември с будителите. Така че през този период нали превес взимат туристите и по-голямото покачване на пътниците се дължи именно на повечето туристи, които идват. От една страна курортисти в курортите в района Велинград, Банско, Добринище, около Разлог всички там обекти, които се създадоха, с. Баня, Разложко също. И от друга страна разбира се, много голяма част са туристите, които не са почиващи в района, летуващи. Те идват от по-големите градове в страната специално, за да пропътуват маршрута на теснолинейката частично или изцяло.

Добре, да кажем за тези, които никога не са се качвали, какъв е точно маршрутът, от къде до къде, и какви атракции предлага, какво могат да видят те?

За тези, които никога не са се качвали, първо да заповядат да се качат. Теснолинейката пътува през цялата година 365, даже тази година 366 дни в годината. Нейното начало е град Септември, гара Септември, той се намира на 15 км от Пазарджик на главната линия София - Пловдив и на 100 км, няма и 100 км от София, който идва с автомобил до Септември, това коства 1 час по магистралата, който идва с влак коства 2 часа от Централна гара София до гара Септември. Всички влакове спират на Септември. От Септември теснолинейката се потапя в Родопите, след час и половина път достига спа столицата на Балканите Велинград, още един час по-нагоре, влакчето се изкачва през много красивия си маршрут, чертаейки едно много впечатляващо инженерно решение осморка. Изкачва се няколко етажа над себе си, през много тунели, през които се провира в дебрите на Родопите, в най-дивата им част и се изкачва в най-високата гара на Балканите Аврамово, разположена на 1267 м надморска височина. След това се спуска в долината на река Места и спира в гр. Якоруда, след това спира на гара Белица, която е в близост до едноименния град, известен с парка за танцуващи мечки, много посещаван от туристи, именно сега в топлия сезон. Една подробност, че от гара Белица до град Белица и до мечките, няма организиран превоз, за съжаление, пеша е далече, така че не е подходящо за използване с влакчето. И след това достига до Разложката котловина, където се оглеждат в прозорците Рила, Пирин и вече останалите зад влака Родопи. Там са с. Баня, Разложко, курортното село, град Разлог, град Банско и последна гара град Добринище. Цялото пътуване продължава между 4,5 и 5 часа. Гарантирам, че минава неусетно, тъй като гледката е много... повечето от маршрута е през трите планини Родопи, Рила и Пирин, но гледката се сменя на всеки 10-15 минути и съответно наистина минава неусетно това уж еднотипно планинско пътуване. Освен това, в един от влаковете имаме и бюфет вагон за удобство на пътуващите, така най-туристически използваният влак се движи с бюфет-вагон. Друга подробност важна е, че билети могат да се закупят за теснолинейката по всяко време онлайн през сайта на БДЖ за онлайн продажба, тази платформа, както и от всяка една каса на БДЖ в цялата страна. Тъй като теснолинейката си е реална редовна линия за нас като превозвач, като железници. Хората могат и закупуват своите билети от всякъде, който пътува от София, от Пловдив с влак, тръгвайки с влак към Септември, към нас, могат съответно хората да си купят комбиниран билет да речем София - Велинград. Друго важно, много пъти хората питат, ама ние не можем ли да пътуваме само по част от маршрута? Естествено, че може, както качвайки се на влака София - Бургас, всеки може да слезе в Пазарджик, да речем. Така могат да се качат от Велинград до Аврамово, от Велинград до Банско, от Септември до Велинград и т.н., абсолютно по свое желание. Като моят съвет е всеки българин да пропътува теснолинейката поне по веднъж в четирите ни годишни времена, тъй като е много различно и много красиво. Цената на билета е около няма и 10 лв. от Септември до Добринище, като важат всички намаления на БДЖ за пенсионери, учащи и т.н. Тоест, едно достъпно богатство, което сме съхранили и така имаме за щастие визия да се развива.

Чудесно! А самото влакче атрактивно ли е, какво представлява?

Самото влакче е по-малко от нормалните влакове. Не случайно тук, по нашия край си му казваме малкото влакче, защото е по-малко. Случвали са ми се такива куриози да се качат на теснолинейката и дадат обратна връзка: “Ама то това не е теснолинейка, това не е малко влакче, това си е нормален влак". Не е толкова малко като детските влакчета в луна парковете, но е доста по-малко от нормалните жп линии. И като единствена такава линия, това е интересно, вагоните са българско производство от 70-те години, бих казал в доста добро състояние. Реновират се на всеки 5 години с лед осветление, с електрически контакти за зарядните на нашите мобилни устройства да се дозаредят, ако се изхабят от снимки, не от ползване на Интернет, а снимки по маршрута. Иначе вътре е просторно, има пространство, отваряеми прозорци, през които да се гледа красивата природа и да се правят снимки, и да се проветряват вагоните. Общ салон с 30 места, удобни такива седалки, като в автобусите, стандартни си седалки за такъв тип превозно средство. Дизелови локомотиви, два от които бяха осъвременени, модернизирани от външно предприятие по възлагане от страна на БДЖ и вече са с така доста минимизирани вредни емисии от дизеловото гориво, тоест, осъвременяваме се и в тази насока, въпреки с проблемите с локомотивите, които понякога се пораждат, тъй като е стара техника, няма как. И теснолинейката е един от общите проблеми на цялата железница, която знаете, покрива цялата страна. На ден се движат стотици влакове навсякъде и теснолинейката, ако има проблем, той е един от всички N на брой проблеми по всички жп линии в страната, няма как без тях.

Няма да говорим за проблеми. Стюард може би има, или...?

Има кондуктор, има влаков кондуктор и началник влак, както във всички останали влакове. Влакът, който има бюфет-вагон, там пък има магазинер бюфет-вагон, барман и барманки, две прекрасни дами, които освен да продават асортимента храни и напитки пакетирани, така се грижат за доброто настроение на пътниците. И любопитните пък получават по-подробна информация за пътуването по маршрута. Важно е само да отбележим, сега се сещам да вметна, най-новите така допълнения по услугата по теснолинейката са от края на миналата година и началото на тази. БДЖ успя да направи, да преустрои едновремешните пощенски вагони на теснолинейката, които буквално си стояха в крайните коловози на гарата с години наред, откакто няма такава колетна дейност. От края на 2023 г., трите пощенски вагончета се превърнаха в два вагона изключително съвременни по всякакви настоящи стандарти за превоз на велосипеди и ски. И един закон за превоз на лица с намалена подвижност. Тъй като наистина до този момент много велосипедисти пътуват, предвид така профила, релефа по линията, качват се до високите гари, спускат се надолу и беше мъка, защото вагончетата, колкото и да има пространство са тесни, не случайно е теснолинейка. Сега вече този проблем е решен. Един от веловагони се движи всяка събота и неделя в най-натоварения влак, другият пък стои в готовност, когато хората заявят през сайта на БДЖ, през нашата неофициална чисто гражданска фейсбук страница “Родопската теснолинейка", да се пусна такъв вагон, както и инвалидния вагон за лицата с намалена подвижност, който също е възможност търсена, която нямахме досега.

Това е чудесно, наистина! Колко общо вагона са всъщност, това май не казахме?

Ами не сме казали колко вагона са. По линията се движат 13 влака, те не са всички от край до край между Септември и Добринище, те са в различни отсечки, четири са между Септември и Добринище, четири на обратно, плюс няколко регионални на по-къси отсечки, като всички тези 14 влака се обслужват с около 20 вагона ежедневно. Линията разполага в момента с достатъчно вагони и то, пак казвам, в доста добро състояние. Не броя специалните вагони - двата бюфета, двата вело вагони и този инвалидния, те са допълнително. Но седящите вагони, те са около 20, колкото са и необходими, като има достатъчно резерв сега за летния период, когато в почивни дни, празнични дни се увеличават много от композициите, от съставите на влаковете, когато знаем на база предварително заявените групи или очаквано завишен пътнико поток се пускат допълнителни вагони. За да няма пренаселване на влаковете да има правостоящи по този красив маршрут, с това голямо времепътуване е важно хората да са седнали и да пътуват удобно и да се наслаждават на красотата.

А релсовия път оправян ли е скоро?

Релсовият път се поддържа от Национална компания железопътна инфраструктура. Тези 125 км, не го казахме всъщност, от Септември до Добринище са 125 км, по които са изградени 35 тунела с обща дължина над 3 км. А релсовият път и цялата инфраструктура се поддържа от това друг държавно предприятие. Бих казал, че е в добро състояние, ежегодно се подменят траверси, тъй като те са все още дървени, не са като по нормалната линия бетонни. Съответно подменят се траверси, скрепителен материал, поддържат се, измазват се, където има необходимост тунелите, обрушват се скалите, за да няма опасни падания на камъни. Много мрежи се поставиха по скалите, тоест, поддържа се. Самият релсов път като релси, релсите в по-голямата си част са стари, но достатъчно поддържани. Тук е важно да уточним по-скоро, за да дам, да вкарам яснота по вашия въпрос за релсовия път, че ниската скорост не се дължи толкова на лош железен път, колкото просто планинският профил е такъв, скоростите са ниски, заради стръмни наклони и заради острите завои, така наречените криви, ако трябва да говорим по-професионално. Още на времето, преди 100 години, когато се е строяла линията е имало спорове дали да бъде с тази широчина на междурелсието 760 мм, тъй като стандартното е 1435 мм, разстоянието между двете релси европейския стандарт, както и в България, единствената по-малка е нашата линия 760 мм разстояние. Още преди 100 години е поставен от инженерите, които я проектират въпросът дали да бъде толкова тясна или да се направи, имало е вариант 1000 мм, малко по-тясна от стандартната. Тъй като колкото по-тясна е релсата, толкова по-малък и лек подвижен състав, и това ограничава обемът превози, който може да се реализира. И особено на фона на миналото, когато са пътували страшно много товарни влакове по линията, е било важно нейната товароспособност и превозоспособност, сега абсолютно е достатъчно това, което е. И между другото, трябва да кажем, че ниската скорост по теснолинейката е предпоставка за едно по-приятно туристическо пътуване и едно атракционно усещане. Хората като дойдат и се учудват, ама как така е редовна линия по БДЖ, нали тя е уникална атракция? Тя е атракция, заради именно ниската скорост, която дава възможност човек да погледне, да заснеме всяко едно дръвче буквално в заобикалящите красоти. И тази скорост, дори в миналото, когато релсите са били чисто нови, дори в социалистическия период, когато са подменяни и много повече ресурси са влагани в железопътния транспорт от сега може би, дори тогава скоростите не са били по-високи тук, именно заради стръмнината и остротата, да кажем, на трасето, което е изключително планинско.

Вие доста подробно ми разказахте всичко, така че направо ми се иска да се кача да видя как е.

Заповядайте, заповядайте!

Между другото, аз от много време, при предишния вариант, съм виждала как преминава влакчето, докато съм пътувала с автомобил по линията, но никога не съм се качвала, може би е вълнуващо наистина.

Наистина заповядайте, струва си!

Благодаря ви много за разказа!