За работата на маникюриста и какво се крият за успеха в сферата - интервю за "Фокус" с експерт маникюриста и основател на Академия "Брюле" Кристиана Пейчева. 

Как започна твоят път в професията?

Моят път в професията започна от една детска мечта и едно осъзнаване на много ранна детска възраст, че всъщност това е моето призвание и с това искам да се занимавам. Съответно не бях подкрепена от родителите си и доста време трябваше да отстоявам себе си до една по-съзнателна възраст, в която можех да взема нещата в свои ръце и да мога да сбъдна тази своя детска мечта. Започва се с обучения и с това да преследваш просто целите си.

Kак се става маникюрист?

С доста обучения. Занаятите често са подценявани. Преди се приемаше, че няма какво друго да работи, за това са станали хората маникюристи, фризьори и т.н. Но всъщност тези занаяти изискват с цялото си сърце да си отдаден на това, което правиш. Не може днес да работиш един занаят, утре да работиш друг. Трябва развитие, постоянно да надграждаш това, което правиш и наистина да гориш в тази професия. Защото един курс ти дава само азбуката, след това трябва да се научиш да сричаш, след това да четеш гладко и постепенно да надграждаш, за да бъдеш конкурентоспособен и да можеш да дадеш най-доброто на клиентите си.

Създател си на Академия за маникюристи, какво търсиш от твоите курсисти?

В курсистите е важно да имат желание за развитие, да бъдат амбициозни, да са наясно, че не се случват лесно нещата и трябва много труд, за да станеш добър професионалист. Пак казвам, доста подценявана е професията ни, но се изисква много прецизност, много внимание към детайла. Наистина обширни знания, било то за болестите по ноктите, болестите по кожата и всички тези неща, за да можеш, когато седне клиент пред теб, ти да можеш да направиш анализ на цялата му ръка, да видиш дали има някакви заболявания, някакви дефекти и как да процедираш, какви да са материалите, които да използваш. Затова уча моите курсисти наистина да бъдат професионалисти и ако това не е тяхното, да не го правят насила. Ако се откриват в това, то се изисква да надграждат и да продължат да се развиват.

След като са минали базата от курсове, които трябва, какви умения търсиш да са придобили? Добрият маникюрист какви умения трябва да има?

Добрият маникюрист е съвкупност от много умения. Дори като започнем от общуването с клиентите, как да се държим с тях, как да ги предразположим да се чувстват добре, как да им предложим час за следващото посещение, защото често момичетата ми казват: "На мен ми е неудобно да предложа следващ час". Напротив, това е грижа към клиента. Ти му показваш внимание към него и му даваш възможност сега да си запази част, когато има повече избор в графика. След това става по-трудно. Това да бъдат амбициозни, наистина да се задоволяват не с малкото, което са постигнали, а да бъдат самокритични и да търсят перфекционизма в нещата, които правят.

Как реши да създадеш Академия "Брюле"?

Тъй като на мен това ми е голяма страст, наистина много горя в професията си и надграждам ежемесечно и с международни обучения, и с тук, в страната, от колеги, които са по-добри от мен. Съответно натрупах доста знания, които искам да споделя. Искам да паля други хора в тази професия, защото само така се разширява едно нещо. Това е причината да създам Академия "Брюле", защото смятам, че имам какво да покажа на хората, които знаят по-малко от мен. Винаги ще има такива, които знаят повече от мен, за да мога аз да се уча от тях, за които съм благодарна. Исках много отдавна да променя стандарта на работа в България, тъй като социалните мрежи ни дават поглед над световно ниво, каква е работата на колегите по света. Там виждах по-добра работа от тази, която е тук, и исках това да се промени, затова започнах аз да надграждам. И протокола, който създадох за моето студио и за моите курсисти, е това, което всъщност много ми допада и ми харесва. Моите клиенти го оценяват и исках да го разпространя, за да може повече хора да работят по този начин. Това е причината да има Академия "Брюле" и оттам да излизат наистина професионалисти, които не са дошли "просто едно курсче" тук да запишат, да видят какво е. Има и такива дами, но те оставят без сертификати и просто им казвам, че това не е за тях, защото сядайки пред един маникюрист, клиентите трябва да имат доверие на този човек и в същото време то да бъде оправдано. Нашата работа е изключително отговорна. При нас понякога има кръв, има рани. Ако нямаш познанията, може дори да заразиш някой, може да направиш голяма беля. Затова е важно да бъдем отговорни и наистина да сме наясно с теоретичната част за тази професия, защото всички виждат основно практическата – оформянето на нокти, дали добре са изрязани кожичките, дали тази маникюристка може да прави декорации. Това са нещата, по които хората основно оценяват един маникюрист дали става или не става. А всъщност зад тази професия стоят много други неща: дезинфекция и стерилизация на инструментите е нещо изключително важно, което доскоро беше много подценявано. Дори има клиенти, които казват изобщо не ме интересува дали са стерилизирани инструментите, важното е цената да ме устройва и да ми е удобно. В един маникюр дори цветовете, с които разполага една маникюристка, не са толкова важни, колкото дезинфекция и стерилизация. Всички пропуски идват основно от липсата на информираност.

Накратко може ли да кажем какви са обученията в академията?

Имаме базови обучения, имаме и надграждащи обучения. За всеки по нещо и който от каквото има нужда от нула до успешен маникюрист.

Била си на състезания – може ли да ни разкажеш как се съгласи първо да участваш в тях и как се случиха нещата там?

Състезанията са много интересно място. Аз започнах да се състезавам много отдавна, след което COVID малко прекъсна тези възможности, имахме възможност само онлайн да се състезаваме. На състезанията отиваш да си свериш часовника къде се намираш ти по световните стандарти, които са заложени. Изискват се тренинги, изисква се наистина майсторство и много прецизност, за да можеш да го постигнеш. На състезанията имаш конкретно време, за което трябва да направиш дадената тема, там са художествени номинации или технически. Съответно, перфектни резултати няма никой, защото си притиснат от времето, напрежението и емоцията, а и еуфорията малко те саботират. Но състезанията са нещо, което много ми харесва в момента, предизвиквам себе си и проверявам на какво съм способна.

Имаш ли предвидено състезание скоро?

Предстоят две, през април е тук, в България, на NailPro и след това през май в Румъния.

Успех ти пожелаваме и очакваме резултатите от тях.

Благодаря.

Какви са тенденциите в маникюра и предпочитанията на клиентите?

Тенденциите в маникюра често се налагат от самите майстори на световно ниво. Аз обичам да казвам, че ние създаваме тенденциите и не се водим от това какво всъщност е модерно в момента – бледите цветове, телесните цветове, блясъкът. Пигментите се завръщат. Те бяха модерни преди около 5-6 години, но отново са много желани от клиентите. И този мока цвят, който е така нашумял, също е от предпочитаните.

Най-често откъде черпиш идеи?

Pinterest, Instagram, колеги и в един момент креативността, която имаш, всъщност ражда идеите. И това е ценното за клиентите. Когато свикнат с твоя стил на работа, те нямат нужда от това да гледат. Те просто сядат и казват "Направи ми каквото искаш". Дори често не са подготвени с цветове. Аз предлагам, измислям комбинации, разбърквам нови цветове и по този начин създаваме трендовете.

Когато гориш, не искаш да изоставаш. Просто отвътре те кара да правиш още и още, да измислиш нещо ново и да си откривател, да си създател. Вдъхновението всъщност е пътят към успеха.

Какво би посъветвала хората, които искат да се занимават с професията?

Хората, които искат да се занимават с професията, ги съветвам първо да опитат. За това и в моята академия съм създала базово обучение, което е за абсолютно начинаещи, с продължителност 6 дни. По този начин те могат да се запознаят в детайли с тази професия. Това е най-леката специалност - маникюр, педикюр, ноктопластика. Да се докоснат до същността и да преценят дали наистина им се занимава с това. След това да изберат своите преподаватели, да гледат работата на преподавателите, работата на курсистите и по този начин да изберат дали това е тяхното място. Да не оставят развитието назад също. Трябва много силен старт от обучения, за да можеш да се наложиш на пазара.

Разкажи ни за нещо, което ти се е случило и те е променило?

Мога да ти разкажа за последното състезание, на което ходих. Аз изобщо не бях подготвена. Попаднах на моята треньорка, разбрах, че тя има отбор, и казах: "Ами всъщност аз ще попитам - имат ли място в отбора". И тя ми каза "Крисче, ние след две седмици пътуваме за Словакия. Няма кога да се подготвиш. По-добре да те подготвим за април за България" – това беше през ноември миналата година. И казах: Добре, но сигурно ли е, че няма шанс? И тя ми каза "Ако искаш ела на тренинга да пробваш, да видим как работиш" – тя все пак никога не е виждала аз как работя – и ще преценим". Но вече ми беше изпратила хотела, самолетните билети, при което аз отидох на тренинга и тя ми каза "Сега спокойно, както си работиш си работи, аз ще видя какво е нивото и какво можем да направим". Започнах аз и тя в края на деня ми казва: "Виж сега, много е силна заявката, която даваш. Изненада ме с работата си. Както прецениш". И аз ѝ казах: "Ама аз няма какво да преценявам. Аз съм купила и самолетните билети, и хотела съм запазила – аз идвам, най-малкото, за да видя какво е там на терен, наистина искам да усетя тази емоция". И тя започна да ме убеждава, че всъщност ми е важно да вляза в топ 10 и това е достатъчно. И аз казах: Не, не, аз идвам да се класирам в топ 3. Тя ми каза: "Топ 3 е изключително висока топка. Нека първият път да влезнеш в топ 10, да може да финишираш за времето, което е зададено, и след това вече ще гоним и топ 3". И аз през цялото време й казвах: "Не, не, аз идвам за топ 3, не за топ 10. И така всъщност отидох. Бях тренирала само 4 ръце. Това бяха нокти, които аз никога не съм правила. Но седнах на състезанието, за секунда се притесних и си казах: "Не, не, в никакъв случай не го допускай. Сядаш, правиш нокти все едно си на тренинг и каквото стане". Направих ноктите съвсем спокойно. В един момент видях, че съм с 20 минути преднина – нещо, което не ми се беше случвало в предните пъти, в които тренирах. Накрая дойде награждаването и всъщност аз се класирах трета, което на световно ниво е много висок резултат. Наистина бяхме с много добри резултати. Дори журито каза, че сме били много силна конкуренция. Тези, които за първи път се състезаваме, сме били помежду си по-силна конкуренция, отколкото ветераните. И така, това беше нещо, което отново ме вдъхнови и ми доказа, че когато вярваш в себе си и когато се виждаш на върха, няма как нещата да не се случат.

Благодаря за този разговор. Наистина никога не губи вдъхновение и още много покорени върхове!

И аз ти благодаря, Ваня, за поканата и за този приятен разговор.