Кристиан Вигенин - евродепутат от БСП, заместник-председател в шест Народни събрания, министър на външните работи в периода 2013-2014 година. 

Господин Вигенин, Европейската комисия представи Бялата книга за отбрана. Видяхме приоритетите, записани в нея. Как мислите, може ли Европа да се превъоръжи толкова бързо, или Старият континент закъсня?

Както се казва – "по-добре късно, отколкото никога". Хубаво е, че ще се превъоръжаваме, въпросът е дали това ще доведе до по-големи способности за Европейския съюз като цяло, или просто ще се хвърлят едни стотици милиарди за още и още оръжия.

Ако искаме тези средства да бъдат инвестирани ефективно, просто е неизбежно да се върви ускорено към формиране на единно командване. Изграждаме европейски стълб на НАТО или изграждаме изцяло нова система за сигурност на Европейския съюз? Аз съм привърженик на второто в по-голяма степен. Не трябва да разформироваме НАТО, но трябва да се фокусираме върху изграждането на собствена европейска система за сигурност.

На мен ми липсва по-цялостното виждане за това какво е сигурността. Защото има риск, фокусирайки се върху твърдата сигурност, да изпуснем други елементи, които са не по-малко важни, а именно - социалната сигурност, икономическата устойчивост. Ако се говори сериозно за пренасочване на средства от кохезионната политика, за мен това е голям проблем и голям риск, тъй като не можеш да имаш силен Европейски съюз или силни държави членки, дори да имат много оръжие, ако се задълбочават вътрешните противоречия, защото те водят до политическа нестабилност.

Какви са опасностите пред превъоръжаването на Европа?

Представете си, че ние сега създаваме едни силни армии, но в демократични общества като нашите, изборите ги печелят крайнодесни, екстремистки организации - има няколко страни-членки, където такъв тип партии са на ръба.

Дали искаме въоръжени до зъби държави да попадат под политическото ръководство на такива крайни формации? Къде ще свърши това? Една такава перспектива чука на вратата. Трябва да сме много внимателни и да има по-ясен подход. Предстои много работа, но очевидно в тази година единият от ключовите приоритети в Европейския парламент ще бъде това.

Къде се намира България в процеса на превъоръжаване и какви са рисковете за нас?

Ние сме изправени пред риска тези сериозни средства, които предстои да се заделят за въоръжаване, да ни подминат. Нашата индустрия все още е ориентирана в по-голямата си част към стандарти, които са от съветско време. Това в момента помага на индустрията ни и тя в голяма степен изнася извън Европейския съюз. Но ако ЕС инвестира европейски пари за въоръжаване, тези пари трябва да отидат в нови модели и технологични решения, които са съвместими за него.

Ще трябва много бързо да се инвестира в българската индустрия, за да може тя да произвежда нови продукции, с нови стандарти. Отговорност на българското правителство е да действа бързо и да види как може да се кооперира с големи европейски производители, за да не ни подмине тази вълна и ние да сме част от процеса на гарантиране на устойчивостта на европейската индустрия.

Войната в момента се води на европейския континент. Възниква въпросът за мира – бърз мир, който обаче е нестабилен, или такъв, който е основан на някакви принципи?

Трудно е да се дават рецепти, защото едно е как изглежда на страничен наблюдател, каквито сме всички ние в момента. Трябва да се признае едно нещо на Тръмп и на САЩ - обърнаха разговора от това как да продължим войната, към това как да постигнем мир. Това е много ключово, защото е настройка и на тези, които взимат решения в тази посока.

Докато Тръмп се опитваше да направи това, особено в самото начало, европейските лидери продължиха разговора за това не как да постигаме мир, а как да заместим САЩ в доставките на оръжие, във финансирането и т.н. Това е невъзможно и е много рисково, защото ако не се постигне мир и САЩ се оттеглят от подкрепата си за Украйна, тогава ЕС има риск да затъне в една абсолютно безперспективна война, в която вместо да помогне на Украйна, всъщност ще я довърши, тъй като ние нямаме възможността да подкрепяме Украйна по начина, по който го правиха САЩ.

Няма мир, който да е приемлив за всички страни в конфликта. Ако едната от страните е изцяло доволна, а другата е изцяло недоволна, това е предпоставка за нов конфликт. Това сме го виждали и в историята.

ЕС трябва да осъзнае факта, че този конфликт е на приключване и от нас зависи това да се случи по най-добрия за Европа начин. Ако ние не намерим възможност да станем част от преговорния процес, той ще се случи без нас, а отраженията ще бъдат върху нас.

Каква е ролята на България в този процес?

България има шанс да намери своето място сред тези държави членки, които допринасят за изграждането на някаква степен на доверие между Русия и Украйна след края на конфликта и да помагат за търсенето на справедливи решения за дълготраен мир.

България е една от малкото страни в ЕС, която исторически е имала близки отношения с двете страни. По времето на войната ние все пак останахме страна, която не застъпи най-крайни позиции. Ние много често в такива случаи не можем да си повярваме, че можем да имаме роля в тези процеси, но аз мисля, че можем и това ще бъде за доброто на континента, но и за нас.

Оставаме на европейската тема и обръщаме внимание на българския европрокурор. Теодора Георгиева тези дни направи няколко изявления и обяви, че е била заплашвана от конкретни лица тук, в България. Как това рефлектира върху страната ни?

Аз поставих въпроса за българския европрокурор миналата седмица на заседание в Брюксел, където Кьовеши представи отчета си за дейността на Европейската прокуратура за 2024 година. Там казах, че Кьовеши има моята пълна подкрепа, и има големи очаквания от България, че Европейската прокуратура ще помогне да има повече справедливост.

Поставих въпроси за българския европрокурор, защото тези неща, които се случват, хвърлят сянка изобщо върху дейността и на Европейската прокуратура - интегритетът на прокурорите, които работят за нея, е ключов. Няколко дни по-късно беше обявено разследването срещу Георгиева и впоследствие временното й отстраняване - бързите мерки в такива случаи са много важен инструмент за запазване на доверието в Европейската прокуратура.

Ще продължа да питам имат ли необходимото съдействие от страна българските власти, какво се случва с тези разследвания, какво смятат да предприемат оттук нататък.

Оставаме на българския контекст. Обръщам вниманието ви към българския парламент. В 51-ото Народно събрание станахме свидетели на много прецеденти – изваждане на 16 народни представители след решение на Конституционния съд, вкарването на политическа сила, която остана на няколко гласа от влизането в парламента след изборите, разформироването и обратното формиране на парламентарна група в рамките на няколко дни. Разклатен ли е българският парламентаризъм и осъзнават ли политиците отговорността към гражданите?

Тази ерозия на доверието не е в парламентаризма и изборите, а в демокрацията. В основата на демокрацията е свободният избор и усещането на хората, че участието в избори води до това резултатите да отчитат начина, по който са гласували. Ерозията тръгна от времето, когато се появиха съмненията, че машинният вот е фалшифициран. Това се оказа, че важи и за хартиения вот. Ние сме в много критична ситуация.

Според мен случката с МЕЧ можеше да бъде избегната. Прекаленият формализъм по спазване на Правилника за дейността на Народното събрание от своя страна доведе до една абсолютно неадекватна реакция от лидера на МЕЧ. Но Наталия Киселова спази буквата на закона и няма основания за критики към нея.

Може ли да бъде възстановено доверието в институциите у нас?

БСП се опитва да бъде част от нормализацията на политическите процеси. Трябва да се отчете, че има правителство, има бюджет. Дали е най-доброто правителство, или най-добрият бюджет – мисля, че ние сме на етап, в който трябва да сме доволни, че изобщо успяхме да стигнем до всичко това в поредицата от шест-седем парламентарни избори. Оттук нататък трябва да се борим обществените очаквания да бъдат реализирани. Предстоят ни известен брой месеци на успокояване.

Ако започне един процес на отчетност на правителството дали си изпълнява програмата, можем да възстановим доверието в българската политика и в българския парламент.

В момента не знаем кое е управляващото мнозинство. Единият от основните опозиционери вече говори, че поддържа мнозинството. "Демокрация, права и свободи" заявиха, че във вторник ще решат дали да продължат да участието си. В обществото остава усещането, че отново се случва нещо задкулисно.

Това е проблемът с плаващите мнозинства. Когато се формираше правителството, едно от ключовите изисквания на БСП бе да има ясно мнозинство зад правителството. Това беше причината АПС да бъде част от това мнозинство. Те нямат представители в правителството, но са се ангажирали да бъдат част от мнозинството. Това беше един от елементите, които ни убедиха да влезем в това управление.

Когато започнеш да разчиташ на плаващи мнозинства, това създава силно усещане за непредвидимост. Въпросът за мнозинствата ще предизвика дискусии в БСП – какво следва след това, как можем да гарантираме, че нещата, които са важни за нас, могат да бъдат договорени в рамките на управляващото мнозинство.

Не знаем кой е водещият приоритет на правителството. Чуваме от ГЕРБ, че това е еврозоната. ИТН и БСП не заявяват твърдо кои са техните приоритети. Каква е вашата оценка?

Нашите приоритети са ясни. В последните избори сме участвали с много ясна предизборна платформа, на базата на която сме преговаряли за споразумението за съвместно управление. Имаме тези 100 решения за ускорено развитие на България. Не можем да очакваме да ги приложим всички. Можем да имаме такова очакване, ако имаме 121 народни представители. Ще трябва да избираме из между тях.

Колкото по-дълго се задържи това правителство, толкова по-възможно ще бъде ние да прокараме нашите идеи. Нямаме такъв видим приоритет като Борисов. Той казва "Еврозоната". Нашите не са толкова еднозначни. Например темата за статута на болниците като търговски дружества, доходите и очакването да се въведе необлагаем минимум и евентуално по-нататък прогресивно-подоходно облагане. Ще се опитваме да го постигнем. Немалко наши приоритети вече са заложени в програмата на правителството.

Несигурността в парламента може да бъде компенсирана с ясна законодателна програма, в която ние не просто да очакваме подкрепа на плаващи мнозинства, а да я предложим на останалите политически сили и да видим за кое можем да намерим подкрепа.

Защо БСП участва в управлението?

Участваме в това управление, за да постигаме резултати. Не ми харесват заявките на Борисов. Не помня да сме влизали в управлението под условието за еврозоната. Когато създавахме правителството, нагласата беше, че го правим за целия мандат. В споразумението за управление не пише "Влизаме в управлението до приемането в еврозоната".

За БСП това не е един от най-ключовите приоритети. Подкрепяме еврозоната, но не на всяка цена. Не участваме в управлението, за да добутаме България дотам. Към момента виждам позитивна роля на БСП и в парламента, и в правителството. Нашите министри са доста активни, имат позитивни послания към обществото, самата партия се опитва да е коректна, но и да постига целите си.

В контекста на случващото се на Балканите – многохилядни протести в Сърбия, протести в Турция със сблъсъци по улиците, в Гърция премиерът Мицотакис трябваше да направи промени в кабинета заради демонстрации, виждаме какво се случи в Румъния с президентските избори, възможно ли е в България да бъдем провокирани от всички процеси около нас?

Не мисля, че протестите около нас биха могли да бъдат повод за протести в България, но това е индикация, че натрупаните противоречия понякога могат да избухнат ненадейно и неочаквано. Според мен нашите големи протести бяха 2020 година, поредицата от избори изтощиха политически обществото. Тази енергия не е загубена. Ако институциите не постигнат справедливостта, която очаква обществото, много бързо може да се натрупа значителен протестен потенциал у нас. Трябва да настояваме да имаме добро правителство, което решава проблемите на хората и истински парламент, който да го контролира.

Благодаря ви за този разговор.

Благодаря и аз.