Как чрез вътрешна трансформация можем да променим реалността и живота си? Интересен въпрос, нали? Да, интересен е, защото наистина ние можем да променяме, можем да променяме всичко, стига да искаме. Тя има 3 деца, два бизнеса и един съпруг. Интересно, нали? Разговаряме в сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" с Красимира Ангелова, успешен лайф коуч и бизнес ментор

Държа в ръцете си "Дневника на благодарността“. Преди 2 години се запознах с теб, когато закупих този дневник. И наистина съм благодарна, че те срещнах, тъй като съветите, които даваш, и практиките, които даваш на хората, са много полезни и вършат работа доказано. Сега, кажи ни как наистина можем чрез вътрешна трансформация да променим живота си, реалността си?  

Това е много хубав въпрос. И голяма част от хората искат промяна, търсят новото в живота си, но в същото време не предприемат никакво действие. Затова аз създадох "Дневника на благодарността“, защото чрез ежедневно практикуване на благодарности аз реално промених живота си, и така и създадох бизнеса си, треньорския си бизнес се менторството да работя с хора и да им показвам кой е пътят от това ти да си един предприемач, такава, каквато съм аз, майка на три деца, и да можеш да създаваш и допълнително творчество и да работиш с други хора. Всичко това е възможност стига човек да желае, да мечтае и действа. Голяма част от хората, които не постигат това, което искат, е защото не предприемат действия или просто предприемат толкова малки действия, че те не създават никаква промяна.  

Добре, ето сега ние благодарим. Благодарим за семейството си, благодарим за съпруга си, благодарим за децата си, за бизнеса си, но какви действия трябва да предприемем, за да променим реалността си. Казвате, че не приемаме достатъчно може би и нещата не се случват, а искаме нещо да се промени.  

Ще дам пример с когато тренираме тялото си в залата или просто правим някакви упражнения. Когато ние искаме да влезем във форма, примерно да свалим 2-3 кг, да се постегнем, в началото когато влезем в залата, не ни е комфортно, имаме мускулна треска, боли ни, не ни се ходи, защото нямаме тези навици, намираме си оправдания, за да не отидем в залата тази седмица, другата седмица, и примерно за един месец ако сме отишли 3 в зала, и си казваме: О, аз ще се стегна и за лятото ще имам супер форма. По същия начин се случва и в живота. Например искаш да кажем да привлечеш партньор в живота си, искаш да създадеш семейство, искаш да създадеш бизнес, но с начин на мислене: То няма да стане, при мен няма да стане, т.е. негативизмът – именно благодарността е това усещане, тази емоция, това преживяване, което когато ти се фокусираш: Да, аз съм здрав, аз имам две ръце, два крака, мога да се движа. Окей, какво аз мога да променя сега, за да мога след 6 месеца аз да се видя като нов човек? Например когато аз тръгнах към моята промяна, аз съм човек, който например искам да науча перфектно английски, и тогава си зададох въпроса какво мога да направя сега, за да мога примерно след година, след две, след три аз наистина да говоря по начина, по който искам да говоря. И най-малкото ще отделям по 30 минути на ден, за да уча думи или ще се запиша на индивидуални уроци по английски. Т.е. аз предприех действия, и тези действия са постоянни, и те продължават, и продължават. Хората правят 5 крачки, правят 3 месеца някакви неща и се отказват. 

Т.е. постоянство, търпение и действие, за да има промяна?  

Да.  

С какви хора работиш ти? Сблъскваш ли се с много негативизъм? Какви са твоите наблюдения: негативни ли сме днес много българите?  

Голяма част от хората, които вече идват при мен, те са готови за промяната, те са осъзнали, че по начина, по който са живели "Х“ години, няма да стане, няма да се осъществи промяната. Идвайки вече при мен, те са минали пътя през "Дневника на благодарността“, през книгата ми "Пътят към мечтите“, през другата ми книга "Промяната“, слушали са мои видеа в пространството "Ютуб“, "Фейсбук“, правили са различни медитации, които аз съм създала, и донякъде те са подготвени вече да променят себе си, да правят действия. Но в основата не просто на българите, в основата на човека е да мисли негативно. И именно затова е толкова предизвикателно – ще използвам тази дума – не трудно, а предизвикателно човек да промени себе си, защото са необходими действия. Мозъкът му е по-добре да стои на дивана, да си лежи в леглото и абсолютно нищо да не прави, или да прави същите действия. И ще дам един пример от преди 2 дена при мен: просто си разместих на телефона и ми се промени цялата структура кое къде стои. И аз осъзнах как мозъкът е свикнал: Аха, "Ютуб“ е тук, "Фейсбук“ е тук, "Тик-Ток“ е там, и аз започнах да се чудя къде са тези икони, а те са пред мен. Т.е. малката промяна веднага кара мозъкът да мисли повече, и това на него не му харесва. Именно затова е нашата работа - ние да управляваме времето си, ние да управляваме деня си, ние да управляваме тялото и мозъка си, а не те нас.  

Т.е. е хубаво да правим такива промени, така ли да те разбирам?  

Задължително.  

За да не свикваме със статуквото, както казваш ти: "Време е да променим статуквото“. "Успехът е способността да преминаваш от един провал към друг“ – тук цитирам Уинстън Чърчил. Как да приемаме провалите си, Краси?  

Като уроци. Защото ако ти не си предприел абсолютно никакво действие, ти какъв провал? Да, ти няма да си бъдеш провалил, но ти няма да си опитал дали пък това нямаше да бъде провал, а това нямаше да бъде най-големият ти успех в живота. И това също спира хората – страхът от провала. Има страх от провал, страх от успех, страх от осъждане какво ще кажат другите хора, как ще ме видят, и всички тези проблеми, които се случват в нашата глава. Този вътрешен критик, който постоянно си казва: Не го прави, не го прави, няма да успееш, ще се провалиш. И голяма част от хората просто не предприемат действията заради критика вътре в себе си. А критикът може да е гласът на майка ни от детството, гласът на баща ни, на баба ни, на дядо ни, и всичко това е вътрешна работа, вътрешна трансформация, за да можеш ти да имаш желанието, действието, да си кажеш: Аз мога да се променя и моето минало не определя моето бъдеще.  

Много ти благодаря за този разговор. Така за финал може би да кажеш някакви съвети към хората. Какво ще ги посъветваш да правят всеки ден?  

Първо да си пишат благодарности. Това е основата. И когато ми зададат въпроса: "Краси, колко време да пишем благодарности?“ – цял живот. Цял живот ще пишеш благодарности. Искаш ли да живееш един наистина живот, животът на своите мечти, да, значи цял живот ще пишеш благодарности. Втората стъпка е: направете следното нещо: къде се виждате след една година, какво искате да постигнете след една година? И това искате да постигнете си напишете кои са тези навици, които ще доведат там. Аз ще дам пример пак с тялото, защото най-лесно може да се види. Ако ти искаш примерно да имаш стегнат корем, това означава, че всеки ден ще правиш минимум по 30 коремни преси. Какви ще бъдат – ти избираш. Но навиците създават промяната, малките действия ги направи в навици, които ги прави всеки ден.  

Благодарим ти за този разговор. Ще се стараем да си изградим, ако нямаме такива навици, и да благодарим за всичко, което ни дава живота.