Красимир Каракачанов, почетен  председател на ВМРО, бивш вицепремиер и министър на отбраната, в интервю за Аудиокаста на "Фокус" "Това е България"

 

На 26 юни в изпълнение решението на Народното събрание от 9 декември м.г. кабинетът прие изпращането на нов пакет военно-техническа помощ за Украйна. Според военният министър Тодор Тагарев, новият пакет ще включва боеприпаси, които, ако сега не бъдат предоставени, ще трябва след няколко години да бъдат утилизирани, сиреч унищожени. Според мандатоносителите на правителството ще има и трети пакет военна помощ за Украйна, за който предстои да реши Народното събрание, а каква да е тази помощ ще реши от своя страна военният министър. От “Продължаваме промяната"- “Демократична България", ГЕРБ-СДС и ДПС предлагат да се дадат бронетранспортьори от складовете на МВР. Конкретното съдържание на първото дарение остана засекретено. И въпреки известен натиск, основно от опозицията в парламента, едва ли публично ще се оповести предоставяното на Украйна българско въоръжение, защото това било класифицирана информация, твърдят от правителството. Защо предоставянето на военна помощ за Украйна продължава у нас да предизвиква спорове? Гост в Епизод 101 на Аудиокаста на "Фокус“ е почетният председател на ВМРО, бивш вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Добре дошли, в "Това е България“, г-н Каракачанов.

Добре заварили.

По въпросите с военната помощ за Украйна задочен и остър диалог се разрази между президента Румен Радев и министър-председателя Николай Денков. Държавният глава обвини управляващите в липса на собствена позиция, както и че изпращайки въоръжение на Украйна те не повишават националната сигурност. Премиерът обвини президента, че разпространява опорките на Кремъл. Защо предоставянето на военната помощ за Украйна се превърна в провокация и начерта поредната разделителна линия?

Първо да започнем с изказването на премиера за “опорките на Кремъл". Явно за политиците, управляващи в България, всеки, който изрази съмнение, който изрази друго мнение, различно от тяхното, изпълнява някакви опорки на Кремъл. По същата логика обаче аз мога да кажа, че те всъщност изпълняват опорките на не знам кой, едва ли е на Зеленски, по-скоро на някой от нашите партньори в НАТО, които се опитват да ни убеждават, че колкото повече оръжие дадем на Украйна, толкова по-добре било за световната демокрация. Така че до тук с опорките, защото пак казвам, за съжаление, враг е всеки, който има различно мнение от управляващите в България, които всъщност нямат свое мнение, а изпълняват чужди разпоредби, и възниква въпросът - на кого разпоредбите? Ами те си го казаха в записа, който беше изнесен от тяхно заседание - на посолството и посолствата. Тази всъщност тяхна политика е крайно унизителна за хора, които само преди месец се заклеха в Народното събрание, че ще служат на интересите на българския народ, спазвайки Конституцията и законите на Република България. Аз съм го казвал многократно, подобни на тези безхаберни политици 30 години унищожаваха въоръжението на Българската армия, само и единствено с един аргумент за пред хората: дайте да махнем старото съветско въоръжение и да закупим ново, модерно, натовско. Дайте да съкратим армията и да премахнем наборната военна служба и да направим армията по-малка, но по-мобилна, по-добре въоръжена, по-модерна, по-добре обучена и по-добре платена. Нищо от това не се случи. Армията ни стана малка и остана въоръжена със старото си въоръжение, предимно производство на български фирми, на българския военно-промишлен комплекс или старо съветско производство. Сега ни обясняват същото, дайте да дадем това, което ни е излишно, защото то е с изтичащ срок на годност, тук едни бронирани, 100 бронирани машини, те не ни трябват, дайте да ги дадем пък ще купим нови. Мога да ви кажа, че както техните предшественици 30 години рязаха и разпродаваха и си пълнеха джобовете от тези разпродажби, така и тези ще направят същото, но няма да закупят никакво ново въоръжение, защото ако човек ги слуша внимателно, имаше един въпрос към сегашния военен министър: ако дадем нашето въоръжение и се наложи буквално след месец да отбраняваме страната, какво ще правим? И той отговори: ще разчитаме на нашите съюзници от НАТО, които ще покрият нашата невъзможност да си изпълняваме задачите като армия. Това само по себе си е крайно пораженско мислене, едно мислене на хора, които са възпитавани да изпълняват чужди заповеди, а не да мислят със собствените си глави. Защо съм против да се дава въоръжение? Защото това, което се дава и за което те твърдят, че е с изтекъл срок на годност, един ден ти ще трябва да запълваш складовете на армията и въоръжението на армията с ново въоръжение. Само че това ново въоръжение и тези муниции, които те твърдят, че ще запълнят, няма да бъдат без пари – било ако са произведени от нашия военно-промишлен комплекс, било, ако са внос от нашите западни съюзници. Те няма да бъдат без пари, те ще струват пари, и то много пари, тъй като мога да ви кажа, че цените на мунициите на въоръжението и на военната техника от началото на войната са скочили между 4 и 6 пъти. Примерно, ако един патрон сте го купували за 1 лев, сега го купувате за 5-6 лева, ако един бронетранспортьор, който си купил за 1 млн. лв., сега ще го купиш за 4-5 млн. лв. Така че ако нещо се дава, то трябва да бъде от тези, говоря т.нар. “с изтичащ срок на годност", те трябва да бъдат продадени и с парите да се купува ново въоръжение, макар че какво означава, те били негодни и ненужни на Българската армия, защото били с изтичащ срок на годност – говорим за боеприпасите, говорим и за военната техника. Те, ако са негодни, нямаше да ги искат украинците, нали така. И тези моралисти, които сега ми говорят за морала в тази война! Аз мога да ви кажа, че в една война няма морал и от двете страни, но това е друга тема. Сега, които ми говорят за морал, какво излиза, че дават негодно въоръжение на украинците - това не е вярно. Ако погледнете бойните действия в Украйна, и двете страни и Руската армия и Украинската армия използват същите или подобни на нашите образци въоръжения, същите или подобни. Какво означава? Нашето е старо и негодно, а украинците вече воюват година и половина със същото и за тях то е достатъчно годно и функционално. Така че тези хора ни лъжат, лъжат ни, защото те нямат никакво намерение да модернизират армията. Нека не забравяме, че те управляваха и миналата година. Спряха всички проекти за модернизацията на армията, не отделиха нито един лев за Българската армия, нищо ново, един патрон не са купили нов, но искат да дават нещо, което не е тяхно, а принадлежи на армията, която е призвана да защитава българската държава и българските граждани. Защо искат да дават? Искат да дават, защото за това са сложени на власт “от посолството и посолствата", пак цитирам тях, те си казаха с кого съгласуват всичките си назначения в службите, а бъдете сигурни и в съответните министерства. Така че тук е унизителният момент, за пореден път едни хора изпълняват чужди поръчки, без да се интересуват от интересите на Българската армия в конкретния случай. За това говорим.

На Украйна даваме ръждясали бетеери, казва в телевизионни интервю Атанас Атанасов. Това не прозвуча ли доста обидно за страната, на която иначе имаме намерение да помогнем? Какво значи да дадеш ръждясала техника на страна, която се нуждае от помощ?

Пак казвам, опитват се да заблудят българското общество, че това въоръжение, в конкретния случай тези 100 бетеера, 100 бронирани машини са ненужни, негодни, и едва ли не трябва да дадем пари, за да ги унищожим. А пък ето, намират се едни добри хора, на които ще им ги дадем без пари и ще си спестим разходите, за да ги унищожим. Лъжат. Тези хора, ето казвам го, лъжат. Тази техника не е негодна, да тя дори 30 години да е стояла в складовете, тя може да бъде ремонтирана и да влезе в употреба, защото мога да ви кажа, че всички онези образци бойна техника, която ние имаме, и танковете Т-72, и самоходни гаубици, всичко това подлежи на модернизация, както бяха ремонтирани танковете Т-72 по мое време. И мога да ви кажа, че българските танкове Т-72, след ремонта и модернизацията, който им беше направен, са по-добри от руските и украинските, които воюват на фронта. Мога да го кажа най-отговорно. Те вече са с по-голяма далекобойност, и с по-точна прицелност, и с по-добри комуникации. Какво означава стара техника? Има техника, която върши работа, и която не върши работа. Както виждате, цяла Европа дава “остарялото" си въоръжение на Украйна. Няма стара техника, има техника, която е годна да води военни действия и такава, която не е поддържана, не е модернизирана и негодна да води военни действия. Ето, давам ви още един пример, 100 стари, според Атанасов, ръждясали  бетеери ще ги дадем, защото не ни трябват. Само че от сигурно 7-8 години отлежава проект за модернизация на Сухопътните  войски с нови бронирани машини. Този проект по мое време беше задвижен, парламентът беше гласувал сумата от 2,2 млрд. лв., забележете за 160 машини. Офертите, които ни подадоха някои фирми от партньорски наши държави, бяха за суми над 2,5-2,6 млрд. до близо 3 млрд. лв. Тогава ние предприехме следващия ход, решихме с българското предприятие “Терем"-Търговище, което е на Министерството на отбраната, да правим машините в България. Да сте чули нещо да е продължено през последните 2 години и няколко месеца?

Не, нищо.

Не, нищо. Тези хора, обаче продължават да говорят, че ще модернизират армията. Добре, аз ви оставих проект с разчети, с готови оферти, откъде какви компоненти двигатели, шасита, куполи, оръдия и т.н,. могат да се вземат в сумата, която е гласувал парламентът. Те не го направиха и сега ще плащаме минимум двойно, за да купим нови бронирани машини, само че от една от държавите, които сега най-много ни карат да даваме оръжие. Вместо ние да си ги произвеждаме и да ни струват на поносими цени, ние ще платим почти двойно и ще купим от чужда фирма готова продукция, което какво означава, че едни 4 млрд. лв. от българския данъкоплатец ще отидат в джобовете на чужди фирми, няма да работи българското предприятие, което може да произвежда машините, няма да работят български работници, няма да работят български инженери, ние няма да развиваме военната си промишленост, а ще дадем парите на други. Това е целта на занятието, да се даде всичко, за да останем без нищо, за да можем да купуваме от фирми на държави, които сега ни агитират да си дадем оръжието. Тя сметката е много проста и е много ясна, за какво става дума. И тук въпросът е: ние искаме ли да развиваме нашата оръжейна промишленост с модерни образци, да развиваме способности на нашите предприятия не само да произвеждат бойна техника, но и да могат да я поддържат. Защото една бронирана машина, тя може да има живот между 30 и 40 години, в тези 30-40 години, хайде не ежегодно, но през година-две трябва да минава на ремонт, трябва да минава на поддръжка, трябват резервни части, всичко това се прави някъде. Въпросът е, ние ли ще си произвеждаме бронираната техника и ние ли ще си я поддържаме, т.е. парите на българския гражданин ще остават в българската икономика и ще отиват за заплати, осигуровки и данъци на български граждани или ще ги даваме на чужди фирми. Тук е големият въпрос. И този натиск да дадем всичко е точно в тази посока. Дайте всичко, ние ще ви снабдим с ново. Ама няма да ни снабдите без пари, както искате ние да дадем нашата техника, а ще ни поискате пари, и бих казал, не на приятелски цени, ще бъдат на пазарни цени. Ето тук е двойната врътка, ако мога да употребя тази жаргонна дума, от една страна с чужда пита, т.е. с българското оръжие правиш майчин помен за Украйна и от друга, с парите на българския данъкоплатец ще купуваш от чужди държави техника и след това ще им плащаш 30 години да ти я поддържат. За това става дума, и затова съм против каквото и да било да се дава без пари. А защо те не искат да оповестяват списъците,  какво дават, отговорът също е много прост. Защото смятат да дадат техника, която е нужна на Българската армия, не говоря за тези 100 бетеера, които са в складовете на МВР и почти никой не знаеше за тях, говоря за техника, която е в резерва на Българската армия и при случай на война  трябва да бъде разконсервирана и използвана за запазване суверенитета и териториалната цялост на България. За това става дума, за това крият списъците, в това няма нищо класифицирано и секретно. Защо? Съединените щати, както помните, буквално преди 2  седмици обявиха, че ще дадат на Украйна касетъчни боеприпаси.  Обявиха, колко танка Аbrams ще дадат. Обявиха, каква военна техника ще дадат. Обявяват го публично и цялата американска общественост знае, какво излиза от складовете на Американската армия и къде отива. Великобритания – също. Великобритания даде гаубици, даде танкове, даде бронирани машини, даде и снаряди с обеднен уран, но го каза публично.

Германия също.

Германия също, да не ги изброявам всички държави, които са дали нещо. Само в България...

А защо?

Е класифицирана информацията, и забележете, нали тази техника била ръждясала и негодна. Е, какво класифицирано и тайно има в тази информация? Нали, според същите тези папагали, които лъжат българското общество, тази техника е ръждясала и не става за нищо. Е, какво има да криеш тогава, кажи бе? Това е, защото пак ви казах, имат намерение да дадат военна техника, която е в непосредствен резерв на армията и при необходимост трябва да бъде използвана в защита на държавата, това искат да направят. И тъй като, ако го обявят публично, ще стане голям скандал, а най-вероятно ще има и сериозно брожение в Армията и сред генералитета и сред офицерството, те крият. Но няма как да скриеш в една малка държава в която, както казваше един бивш премиер, всички сме братовчеди, няма как да скриеш тази информация.

Още един тип информация, за която научаваме от чужди медии. Според американския специализиран военен портал Dеfеnѕе Оnе от месеци за над 400 милиона долара на наши територия се произвеждат снаряди от натовски калибър, които след това отиват в нападнатата от Русия страна, макар военните ни заводи да твърдят, че все още не са усвоили този вид изделия. Американската публикация обаче посочва, че разполагат с вътрешен документ от Федералната система за обществени поръчки, според която снарядите идват от България. До неотдавна от правителството на Кирил Петков заявяваха, че патрон не е отишъл за Украйна, а по-късно се оказа, че сме изнесли боеприпаси за няколко милиарда долара. Защо е необходимо тази конспирация и трябва ли все от чужди издания или от изявление на български управници в чужбина да я научаваме?

Вижте, ако някой ни даде 400 милиона долара или лева дори, за да произвеждаме боеприпаси по натовски стандартно, но казвам да ни даде, а не ние да инвестираме, да ни даде, няма лошо в това. Но мога да ви кажа, че този процес не е нито толкова лесен, нито толкова бърз, защото това означава създаване на производствени мощности. В България цялата техника, всичките производствени мощности, които се използват, произвеждат боеприпаси в стандарта на бившия Варшавски договор. Между другото това е техника, която се ползва от половината свят, т.е. като казвам бившия Варшавски договор не влагам нищо негативно, защото и Индия, ако щете дори Бразилия в Южна Америка, и много други държави, да не говорим за Африка и Азия, ползват точно такова въоръжение. Т.е.  с нашите заводи поддържат тези технологии, които имаме отпреди 30 години, модернизират ги много от предприятията, и произвеждат боеприпаси и муниции, които се продават по целия свят. Но за да вкараш нова технология, първо, трябва инвестиция. Тук  някой казва 400 милиона – чудесно, само че това не е процес, който става за месец, два или три, все пак това е техника, която трябва да пристигне в България, това са машини, те трябва да се окомплектоват, трябва си специалисти, които да се обучат. Според мен за 3-4 месеца това е невъзможно, не според мен, а е невъзможно да се случи. Защото този процес сме го проучвали с оглед модернизацията на Сухопътни войски и с това, че тези 160 машини, които трябваше да бъдат изработени, имаха нужда от своите боеприпаси, снаряди да го кажем грубо за слушателите, за да го разберат. Моята логика беше ние да си произвеждаме снарядите и боеприпасите за бронираната техника, а не да чакаме някой да ни я продава скъпо и прескъпо. Защото в момента украинците плащат на безбожно високи цени. А при една военна ситуация, ако ти нямаш собствено производство, ти си зависим от чужд внос. Само че е възможно държавата, от която внасяш, да каже: "Ние не споделяме вашите действия и няма да ви внесем“,  да сложат ограничения или пък да кажат: "О, да, имате нужда, обаче цените станаха тройни“. Затова моята логика беше ние да си произвеждаме боеприпасите. Този въпрос съм го проучвал много детайлно, имаше цяла работна група по този въпрос в Министерство на отбраната. И това е правилният път: ако ние ще добиваме нова натовска казано условно техника, ние да може да си произвеждаме и боеприпасите за тази техника, за да не бъдем зависими и да не бъдем обирани буквално, ако ни се наложи да внасяме допълнително муниции. Така че не е възможно за 3-4 месеца това да се случи. Ако някой, разбира се, иска да инвестира в подобно производство, добре дошъл, но аз поне подобна информация нямам. От 2-3 месеца се говори нещо подобно, но доколкото знам, към момента само се говори. Но дори това да е така, няма нищо класифицирано в това нещо, да го кажат откровено на обществото: ние почваме да произвеждаме. То това не е повод за срам, напротив, това означава нови работни места, означава нови доходи за държавата, означава и то добри доходи, говоря за хората, които работят във военнопромишления комплекс. Но доколкото познавам манталитета на нашите политици, особено на тези последните, едва ли ще реализират това нещо, тъй като то не ги интересува. Даването на оръжие, всички тези екзалтирани проукраински декларации са само с една цел: не толкова дори да се помага на Украйна, колкото да бъдат харесани или да бъдат покровителствани от посолството, посолствата и държавите, които стоят зад тези посолства, т.е. да си купят индулгенции. Нищо повече.

А какво означава за България проектът за общо закупуване на боеприпаси?

Ами това е общо закупуване на боеприпаси за кого?

В рамките на Европейския съюз.

Ами ние няма нужда да не закупува някой на нас боеприпаси дотолкова, доколкото техниката, която имаме, боеприпасите си ги произвеждаме ние в България. Най-вероятно става въпрос за това да дадем…

Натовски.

Да, ами ние не произвеждаме такива и голяма част от източноевропейските държави, по-голямата част не произвеждат такива. Това означава да бъдат събрани едни пари от европейски държави и да бъдат дадени на определени чужди фирми, които произвеждат натовски боеприпаси, за да ги подарят на Украйна. За това става дума. Или да ги продадат на Украйна, не знам. За това става дума – да дадем пак едни пари. Накрая ще видите, че ако теглим чертата един ден – няма как това да остане скрито покрито, един ден в края на войната ако теглим чертата, освен фактът, че някой фирми, било държавни, било честни частни спечелиха доста пари от продажба на муниции, ще излезе, че държавата като бюджет е загубила доста пари от това, че е раздала или подарила военна техника, муниции, или пък е участвала в разни фондове, в които се дават пари, за да се поддържа Украйна. Т.е. ще излезе, че ние можехме да си проведем сами една малка война за тези пари, които сме дали. Но разбира се, това не ги интересува нашите управляващи, защото те не дават парите от джоба си. Както виждате, за две години три пъти си вдигат заплатите и в парламента, и в Министерския съвет и т.н. Те техните парички в джоба им влизат. Най-вероятно някои от тях се облажват и от парички от комисионни за продажба на въоръжение и на муниции от българските фирми, защото някой трябва да им даде разрешителни, да им разреши да сключат и договори за продажба и т.н., тези хора са на печалба. Но генерално бюджетът и най-вече обикновеният гражданин е на загуба, защото освен мунициите, както виждате, се готвят да подарят и двата реактора на "Белене“. Два реактора, за които българският народ е платил пари, един проект "Белене“, в който са инвестирали до момента към 4 милиарда лева, ти ще продадеш двата реактора за едни смешни пари с твърдението, че ще закупим западни реактори. Ами хайде кажете на българските граждани: ние сме дали за тези два реактора 600 милиона евро, колко ще ни струва, ако купим два нови било френски, било американски, ако щете или японски реактори, колко ще ни струва?  Между 4 и 5 милиарда евро. Кой ще плати цената? Ще плати пак българският гражданин. Това е истината. И затова съм против да се дава нещо ей така в името на, как да кажа, в името на някаква си световна демокрация, в името на някаква си война, за която тези хора твърдят, че едва ли не имаме ангажимент. Ние нямаме никакъв ангажимент към чужди войни. Ако тези хора с такъв хъс бяха отстоявали българския интерес, с какъвто хъс сега защитават интереса на Украйна, ами ние сигурно щяхме да сме една от най-развитите европейски държави. Вие видяхте, че не само не защитават българските интереси, ами напротив, продават българските интереси – конкретно по темата "Македония“. Вие да чухте някой от тези министри, да чухте някой от мнозинството на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да защити битите хора в Македония, битите българи в Македония. Напротив, и Борисов, и най-вече Кирил Петков с действията си през  последните две години продадоха българските национални интереси. А сега с един хъс, с някакъв патос такъв комсомолски: "Дайте в името на демокрацията, ние трябва да помогнем, защото утре сме ние на пангара“. Извинявайте, ама вие сте избрани да защитавате интересите на българския народ, а вие не защитавате интересите на българите, не ви интересува, какво се  случва с българите в Македония, че ги бият, репресират, съдят, а ревете за украинците. Не ви вярвам, не го правите заради украинците, правите го заради собствената си кариера. Ей затова става дума.

След срещата на върха на НАТО във Вилнюс стана ясно, че в България се предвиждат няколко структури от системата за командване и управление, като най-съществената от тях е създаването на многонационален дивизионен щаб за сухопътна дивизия. Какви са плюсовете за нас от такова решение?

Плюсовете от една страна са тези, че самата отбрана на България ще бъде засилена със създаването на този дивизионен щаб. Обаче има и един въпрос, на който трябва да отговорят, а не само да казваме за плюсовете, плюсовете са ясни. Обаче ако тука бъде създаден подобен дивизионен щаб, това означава повече натовски средства за отбрана, повече жива сила и най-вероятно и средства за изграждане на инфраструктура на българската армия и за обучение на българската армия. Това е положителната страна. Възниква и големият въпрос: този дивизионен щаб на НАТО, всъщност на който ти подчиняваш две български бригади, всъщност основата на българската пехота, на Сухопътните войски, утре кой взема решенията: НАТО и този дивизионен щаб, и дали Министерството на отбраната и министъра на отбраната ще имат правото, ако тези наши военни формирования, които ще бъдат подчинени на този щаб, им се даде разпореждане да тръгнат примерно към Украйна, кой взема окончателното решение? Според сегашните правила окончателното решение го взема НАТО и дивизионния щаб.  Т.е. командната верига се променя: ако досега Сухопътните войски на българската армия и тези две бригади, всъщност хайде да почнем по-лесно: тези две бригади се управляват от командването на Сухопътните войски,  а командването на Сухопътните войски се управлява от Генералния щаб на армията, а Генералният щат на армията се управлява от министъра на отбраната, това е командната верига, и заповедите идват по линия на българската политика, било парламент, било правителство, било министър на отбраната, сега с този дивизионен щаб откъде се движи командната верига, т.е. откъде идват заповедите за изпълнение? А армията, знаете, изпълнява заповеди. Така че тук е моментът, в който България трябва да има суверенното право, ако някой издаде заповед тези войски да бъдат изпращани на Източния фронт, включително нашите военни формирования, които ще участват в тази натовска дивизия, защото дивизионен щаб това означава – щаб на дивизия, командване на дивизия, да може суверенно да прецени да или не. Затова става въпрос. Т.е. има плюсове, но и ми въпросителни. Въпросителните по време на война, която се води на 200 км, са малко повече от това, което ни се представя като информация.

И на финала на нашия разговор, г-н Каракачанов, защо не се говори откровено по тези въпроси, защо не се изважда реалната фактология? Защо тя не се предоставя в Народното събрание, защо не са информират българските граждани, включително чрез медиите?

Ами вижте, защото някой иска да скрие истината от българите, някой иска да взема решения зад гърба на българските граждани, и да взема решения въпреки желанието на българската гражданин. Защото общественото мнение в България, както и в много други европейски страни, е против тази война, включително и от двете страни войната, защото тука нещата са ясни. Ясно е кой кого нападна, ясно е защо и как се случват нещата, но по принцип голямата част от европейското обществено  мнение, а в България поради спецификата на нашата история и отношения с Русия, настроенията против тази война са много по-големи, но и нека да си го кажем откровено: симпатиите в тази война на по-голямата част на гражданите са на страната на Русия. Друг е въпросът, дали Русия е права или не е права, но това е факт. И нашата политици това го виждат. Виждайки го, знаейки  го, че ако бъдат откровени и кажат на хората: "Извинявайте, ама това и това искат от нас, и ние ще го изпълним, щото сме преди всичко евроатлантици и после сме българи“,  българите ще ги намразят. Е, изходът е както са го правили винаги: "Дайте да излъжем българите и ще правим пак каквото ни кажат, но мислим, че хората няма да разберат.“ Това е цялата работа, затова става дума. Затова се крие цялата тази информация. Пак казвам и давам пример тук с държавите, които нашите велики евроатлантици ни дават за пример: САЩ, Великобритания, Германия, Франция, всички тези държави публично казват, какво дават и колко дават. Примерно в САЩ всяка сума се гласува в Конгреса. Дали ще е 5 милиарда, 100 милиарда, имаше различни суми, Конгресът гласува всеки разход. Докато тук с едно решение на парламента за оказване на помощ се използва това решение, но не се казва, каква е помощта, колко струва на българския гражданин тази помощ. Ето, затова става дума.

Благодаря ви.



Цоня Събчева