Красимир Каракачанов, бивш вицепремиер и министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Три събития в едно обобщават стойността на 6-и септември: Съединението на България, годишнините от смъртта на Иван Михайлов и от убийството на Тодор Александров. Коя е каузата която обединява техния подвиг? Наш гост е Красимир Каракачанов – бивш вицепремиер, министър на отбраната и почетен председател на ВМРО. Честит празник, г-н Каракачанов!

Честит празник!

Г-н Каракачанов, този ден се наслушахме на заклинания, на ангажименти, но какво пропускаме в него, какво пропускаме зад цялата тая театрална показност, която е излишна за българската кауза?

Това е едно двуличие на неграмотни исторически хора, които повтарят едни клишета, че си прибавят и разни други неща, които към датата на Съединението не са били в главата на хората, които направиха Съединението, и тези, които след това се придвижиха към границите със Сърбия, за да отблъснат нападението на нашата съседка Сърбия срещу току-що обединената българска държава. То това го виждаме не само на 6-и септември, това го виждаме и на 3-ти март, виждаме го на 2-ри юни, когато почитаме паметта на Ботев и загиналите за свободата на България, виждаме го и на 19-и февруари, когато се отбелязва смъртта на Левски – едни и същи клишета, повтаряни от хора, които не споделят нито една от идеите на хората, които възхваляват. Това е, което се случва. И днес, както и на 2-ри юни преди няколко месеца или на 19-и февруари в началото на годината, слушахме едни клишета за европейското бъдеще, слушахме как Левски искал да ни направи равни с другите европейски народи – разбира се, в контекста на Европейския съюз. Слушахме как Ботев бил голям европеец, прокарал пътя към Европа, сега слушаме за европейски ценности и Съединението. Всичко това са подмяна на историята и подмяна на ценностната система на тези герои, които уж почитаме, фалшиво, разбира се, от тези, които са пред паметниците. Говоря за политиците, не говоря за обикновените хора, които и на паметника на Левски, и на паметника на Ботев и днес на Съединението отиват от най-искрени, родолюбиви, патриотични чувства, в памет на героите, дали живота си за България. Всъщност какво се случва на Съединението? На 6-и септември 1885 г. революционните комитети в тогавашната Източна Румелия вдигат бунт и обявяват Съединението с Княжество България, поправяйки по този начин част от несправедливостите, наложени ни от Великите сили, тези, към които уж сме се стремели – европейските Велики сили имам предвид, които на Берлинския конгрес разпокъсаха България. Разпокъсвайки Санстефанска България, те оставиха Македония и Тракия под турско робство, Източна Румелия, т.е. днешна цяла Южна България от Ихтиман до Бургас и Малко Търново, макар че Малко Търново тогава не е в пределите на България, под васална турска зависимост и създавайки едно мъничко княжество от територията на днешна Северна България до Дунава плюс София. Тези хора не са отивали да умират за Европейския съюз или т.нар. днешни измислени европейски ценности, които нямат нищо общо нито с християнските ценности, нито с националните ценности и т.н. Тези хора продължаваха делото на Левски, в което беше завещал една простичка идея – че и ние, българите, искаме да живеем свободно в земите си. И Левски изброява земите, той казва "България, Тракия и Македония“. Княжество България е княжество свободно, Източна Румелия е васална турска провинция, т.е. Тракия. Тези хора правят следваща стъпка към обединението на България с идеята, че един ден ще продължат и третата стъпка за Македония. И те го правят. Малко след това започва създаването на революционните комитети в Македония, Илинденското въстание, преди това Горноджумайското въстание, войните за обединение и т.н. Ето това е двуличието, което чуваме днес от политици, които дори не са прочели една книга за тези събития, дори не са прочели "Строителите на съвременна България“, тези два тома, в които великият български публицист, пък и дипломат в последствие – Симеон Радев, описва какво се е случило след Освобождението на България в следващите години до детронацията на Батенберг и т.н. Всъщност каква е разликата между сегашните и тогавашните политици? Има и прилика, разбира се. Както тогава, така и сега българските политици са се карали помежду си, дърпали са се и т.н. Даже, за разлика от сега, редовно са се биели с бастуни в парламента, даже са си обявявали дуели, даже са се мразели – либерали с консерватори, народняци и т.н. И тогава са се делили на русофили и – тогава не е имало американофили, но са били да речем германофили и австрофили. Но всичките тези – и леви, и десни, и русофили, и русофоби, имали в главата си една кауза: каузата за осъществяването на Санстефанския идеал, а именно обединението на всички българи и на всички останали под чужда власт български земи в една свободна българска държава. И когато се е наложило да се борят за тази кауза, те са забравили, че са русофили, русофоби, че са управляващи и опозиция, че единият мрази другия и че преди сигурно пет дена са се били в парламента. И всички те застават редом, за да защитят българската кауза. Това е разликата между тогавашните и сегашните политици, защото онези, тогавашните политици, са имали кауза. Сегашните нямат кауза. Отдавна е така, то не е от последното правителство на Кирил Петков, то е отпреди това – нямат кауза. Имат слугински манталитет. Вие видяхте, давам два примера – темата с газта. Едни политици ни обясняват, че е по-добре да стоим на студено и да фалира държавата, отколкото да имаме газ на нормирани, нормални цени. След като Германия може да го прави, след като Франция може да го прави, Италия може да го прави, Гърция и след като това не е ембарго, ние обаче не можем, защото сме по-големи католици от папата. Онези политици, тогавашният световен фактор се е наричал Русия. Онези политици на Съединението се опълчват на Русия, защото тя е била против Съединението на България, на Княжество България и Източна Румелия по свои си геополитически причини. Но Русия е против. Те го правят въпреки волята на тогавашната велика Руска империя, въпреки несъгласието на руския император и въпреки че нямат подкрепата на нито една друга Велика сила, било Австо-Унгария, Франция, Англия или Германия. Напротив, Австро-Унгария и Германия също са против обединението на България, Франция се чуди какво точно да прави и едва в последствие ни подкрепя само Великобритания, в последствие, след като побеждаваме сърбите.

Как определяте днешния национален идеал и националната ни кауза?

Онези хора не са се притеснявали, че някой посланик ще ни се скара, защо вземате едно или друго решение, което не се харесва в някоя столица на Великите сили. Те са се водели от българския национален интерес и от въжделенията, от мечтите на българския народ и са постигали Съединението. И малко след това, именно под натиска на Австро-Унгарската империя Сърбия ни напада, тъй като руските офицери са изтеглени от руското правителство – това е само седем години след Освобождението на България, и Българската армия е обучавана от руски офицери. В знак на протест, че ние нарушаваме нейната воля, Русия изтегля своите офицери. Българската армия успява с един подполковник – Радко Димитриев, който е в Пловдив, един майор – Коста Паница, който всъщност не е военен, а съдебен прокурор, военен прокурор, и една шепа капитани. И целият свят е изумен, че капитаните побеждават генералите на Сръбската армия. Тогава именно ни наричат в Европа "прусаците на Балканите“, т.е. символът на Прусия, която осъществява германското обединение 15 години по-рано. Сега, ако се върнем, виждаме едни политици, които не смеят да предприемат нито едно свое действие без да се допитат до Брюксел, без да попитат едно или друго посолство какво ще каже. Видяхте един национален идеал, който беше загърбен – идеала за Македония, само преди два месеца от същите тези политици, които днес по паметниците си правят репортажчета за предизборната кампания. Те загърбиха българския национален интерес в Македония, защото така искал Макрон, така искало Американското посолство и така искала Германия. Ами, хайде да ги сравним с онези политици от 1885 г., които не питаха посолствата, а действаха и действаха в правилната посока, постигайки може би заедно с независимостта, обявяването на независимостта през 1908 г. най-значимите външнополитически успехи на България през последните 144 години, откакто България е независима държава. Ето това е разликата. Едните имаха кауза, имаха воля и бяха българи. Сегашните политици нямат кауза, освен да се докопат до властта, страхливци са и нямат воля, и нямат никакво желание да работят и да слушат интересите на българския народ. Това е разликата на този дена. Но ако ги нямаше онези луди глави от 1885 г., сега сигурно щяхме да говорим в Пловдив, в Пазарджик, в Стара Загора, Хасково и Бургас за "румелийска нация“, така, както се случи в Македония – македонската нация. Сега сигурно България щеше да бъде наполовина по-малка като територия и щяхме сигурно да жалим за неосъществените си възможности – така, както следващите български поколения ще съжаляват за пропуснатите възможности през последните 30 години, които България изтърва, за да реализира своите интереси и да осъществи поне една част от въжделенията на своите предци. Това е.

Г-н Каракачанов, в народопсихологическа бездна ли пропадаме?

Не знам дали пропадаме. Българският народ е корав народ и въпреки че в последните двайсетина години се обърка съвсем, както се казва, ошашавиха го, защото му обясняваха, как сега ние влизаме в НАТО и не ни трябва армия, премахната наборната военна служба. Ще я съкратим, не ни трябва армия, ние сме в НАТО и има кой да ни пази. След което влизаме в Европейския съюз – ами, защо да не си унищожим индустрията? Затворихме четири блока на АЕЦ "Козлодуй“, унищожихме си хранително-вкусовата промишленост и земеделието в името на голямата европейска цел и европейските ценности. Сега ми е много интересно с настъпващата поредна криза, защото ние от 2020 г. сме в икономическа криза заради КОВИД, а сега, заради войната в Украйна, кризата покрай всички тези игри с газа ще стане още по-страшна – кой ще изхранва населението в България, защото нашето земеделие не произвежда продукция за хранително-вкусовата промишленост, голяма част от всичко това, което ядем, като колбаси, сирене, консерви е внос – 70%. България не произвежда мляко, а се чудим защо цената на сиренето става с 50% по-висока. Ами, защото сиренето и кашкавалът в България се правят от сухо мляко, вкарвано от Беларус и от Украйна, а сега Беларус е под санкции, а Украйна е във война. Ето затова сиренето поскъпва. Ние не произвеждаме мляко, за да си произвеждаме сирене и кашкавал, и други млечни продукти. И така може да говорим до безкрай, но никой не се замисля за тези неща. Нашите политици бързат отново да бъдат по-големи католици от папата, стигайки до такива моменти на самоунижение, че просто заслужават да бъдат заплюти, а не да бъдат споменавани. Стигнахме до там, че партията, която 12 години управлява България – ГЕРБ, с която ние бяхме коалиционни партньори в последното правителство, да иска със закон да отмени празника 3-ти март, защото бил руски. То бива неграмотност, то бива глупащина, то бива слугинаж, ама чак дотам, да се отречеш от националния си празник – такова нещо няма. Ами я вижте темата "Македония“. Уж всичките бяха големи патриоти, уж така, уж иначе нямаше това – е, приехме ли унизителното предложение на Макрон? Приеха го, даже с ръкопляскания. Защо? Защото са хора без самочувствие, хора, които чакат някой от чужбина да ги направи някакви в България, страхуват се, че някой ще им извади посраните гащи и ще ги изложи пред света, че може и да ги съди. Ето затова го правят. А ние днес се прекланяме пред героите от Съединението и пред Тодор Александров и Иван Михайлов, които са продължители на техния подвиг.

Цоня Събчева